Р Е Ш Е
Н И Е
№152
гр. Несебър, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шести август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 688 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила Решение № 43 от 26.03.2018г., постановено
по делото, е допусната съдебна делба между съсобствениците Д.Е.Д. и А.Н.М. на жилище с
идентификатор ******************, находящо се в гр. С.В., комплекс „К.”, вх. Б,
ет. *, ап. *, с площ от 34,94 кв. м., на третия жилищен етаж и състоящо се от
дневна с кухненски бокс, санитарен възел и тераса, при граници за апартамента:
на същия етаж имоти с идентификатори ******************и ******************,
под обекта: имоти с идентификатори ******************и ******************, над
обекта: имоти с идентификатори ******************и ******************, ведно
със съответния процент ид. части от правото на строеж върху терена, при
следните дялове: за Д.Е.Д. – 1/2 ид.ч., за А.Н.М.
- 1/2 ид.ч.
Съделителят А.Н.М., чрез процесуалния си
представител, отправя искане имотът да бъде поставен в негов дял. Сочи, че
делът на Д.Е.Д. от процесния
имот е следвало да му се прехвърли безвъзмездно по силата на сключена между
страните спогодба. Навежда, че жилищните нужди на М. не са уредени и с оглед тежкото
му здравословно състояние му е необходим вилен имот за чист въздух, където да
може да почива.
Съделителката Д.Е.Д., чрез процесуалния си
представител, моли имотът да бъде поставен в неин дял. Навежда се, че
единствено тя отговаря на законовите изисквания за поставяне в дял на имота,
тъй като не притежава друго жилище на територията на страната за разлика от другия
съделител, който има собствено жилище и не отговаря на законовите изисквания.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съсобствеността във
втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в
ГПК способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне
на имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял
в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип
в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши
делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално
поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности
съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 ЗН, съдът не
следва да извършва делбата с изнасяне на имота на публична продан.
Съдът счита, че в
случая до делба е допуснат имот, който е неподеляем. Това обстоятелство се
установява от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
(на л. 254 – л. 264), която не е оспорена от страните в частта относно
поделяемостта на имота. Видно от заключението на вещото лице не съществува
техническа възможност с извършване на минимални преустройства да могат да се
образуват два дяла от жилището, които да се обособят в два самостоятелни
обекта. Както се посочи в тази част заключението не е оспорено и се кредитира в
пълнота от съда като обективно, компетентно и безпристрастно.
При това положение
единствените възможни способи за извършване на съдебната делба са чрез
възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан. В тази връзка и двете страни по делото са отправили искания за
възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК, приети за разглеждане в
производството по съдебна делба с протоколно определение от **.06.2018г. На
страните е указано да докажат наличието на предпоставките по чл. 349 ГПК за
възлагане на жилището.
Съдът прави
следните изводи по искането за възлагане, направено от А.Н.М.:
Както е прието и с
решението за допускане на делбата по време на действието
на брака между страните, на 05.02.2007г., с нотариален акт № **, том II, рег. № 813, дело № 200 от 2007г.
на нотариус Стоян Ангелов (на л. 4 от делото) С.С.и С.С.продали на Д.Д.
собствения си недвижим имот - жилище с идентификатор ******************.
Следователно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност – арг.
от чл. 21, ал. 1 СК (аналогичен с чл. 19, ал. 1 от
действалия към 2007г. СК). Т.е. във връзка с възлагането на този имот са
приложими правилата на чл. 349, ал. 1 ГПК, отнасящи се до жилище, което е било
съпружеска имуществена общност. Следва да се има предвид, че с Решение от
29.06.2009г. по гр.д. № 4935/2008г. по описа на Софийски районен съд бракът
между страните е прекратен с развод, респ. прекратена е и съпружеската
имуществена общност между тях – арг. от чл. 27, ал. 1 СК (чл. 26, ал. 1 от действалия
към 2007г. СК).
Налага се извод, че възлагане на жилището по реда на чл.
349, ал. 1 ГПК е необходимо съделителят, който отправя претенцията, да е
съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака. Следва да се докаже, че този съпруг няма
собствено жилище. Видно от цитираното Решение от 29.06.2009г. по гр.д. №
4935/2008г. по описа на Софийски районен съд след развода родителските права
върху роденото от брака дете са предоставени на майката Д.Д.. Следователно
съделителят М. не отговаря на първата предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК за
възлагане на жилището и направеното от него искане за възлагане е неоснователно
само на това основание. Сочената от него спогодба няма отношение към
възлагането по чл. 349 ГПК, тъй като сключването на спогодба не е сред
предпоставките за възлагане на жилище в производството по съдебна делба във
фазата на извършването й. Впрочем сключената спогодба представлява единствено
договор по чл. 365 и сл. ЗЗД и възникналите отношения във връзка с нея могат да
се уредят между страните по правилата на ЗЗД, но не и в производството по
съдебна делба. Както е прието с решението по допускане на делбата очевидно към
този момент спогодбата не е била изпълнена и страните са съсобственици на
процесния имот, поради което клаузите й не могат да бъдат взети предвид и във
втората фаза на делбата.
Съдът прави
следните изводи по искането за възлагане, направено от Д.Е.Д.:
Посочените по-горе
предпоставки на чл. 349, ал. 1 ГПК следва да са налице и по отношение на този
съделител, за да е основателно искането му за възлагане. С Решение от 29.06.2009г. по гр.д. № 4935/2008г. по описа на Софийски районен
съд след развода родителските права върху роденото от брака дете са
предоставени на майката Д.Д.. Видно от решението детето е родено на ***г. и към
29.06.2009г. е било на 17 години. На 19.11.2009г. обаче то е навършило
пълнолетие и от този момент нататък са отпаднали законовите права и задължения
на родителите като носители на родителските права и задължения, доколкото
упражняването на тези права и задължения е свързано с непълнолетието на
родените от брака деца – арг. от чл. **2, ал. 1 СК. В задължителната практика
на върховната инстанция е прието, че непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и
материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (сега чл. 349, ал. 1 ГПК) следва да е налице
към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция – арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г.,
ОСГК. В случая към 06.08.2018г.
(приключване на устните състезания пред първата инстанция във фазата на
извършването на делбата) роденото от брака дете вече е навършило 18 години,
поради което към този момент то не е непълнолетно. Както се посочи
непълнолетието на детето е юридически факт, пряко свързан с искането за
възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК. Задължителна предпоставка за възлагането по
този ред е детето да е непълнолетно и родителят, който иска възлагането, да упражнява
родителските права върху това дете. В случая детето е навършило пълнолетие към
релевантния за делото момент, поради което само на това основание
предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК не са налице и по отношение на
съделителката Д..
По начина на
ликвидиране на съсобственсостта:
С оглед горните изводи на съда относно липсата на
предпоставките по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на имота, то единственият
възможен способ за извършване на делбата с оглед неподеляемостта на имота е чрез
изнасянето му на публична продан. Ето защо следва да бъде постановено решение
за изнасянето на имота на публична продан при пазарна стойност от 40 555
лв. В тази връзка съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по
отношение на дадената от него оценка на имота, като в съдебно заседание от
вещото лице са дадени подробни обяснения за начина, по който е достигнало до
тази оценка. Съдът не приема възраженията, че дадената от вещото лице цена е
завишена. Вещото лице е използвало методите на вещната стойност и на сравнителната
стойност, като е дало приоритет на втория метод с оглед спецификите на пазара,
поради което съдът възприема дадената от него оценка. Впрочем следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че единствената
практическа стойност на оценката, която се възприема от съда в настоящото
производство, е във връзка с дължимите от страните държавни такси. Това е така
с оглед способа на ликвидиране на съсобствеността, а именно – чрез изнасяне
имотите на публична продан. По арг. от чл. 485, ал. 1 ГПК при осъществяването
на публичната продан задължително ще се извърши нова оценка на имота, която ще
е от значение за началната цена, от която да започне наддаването – арг. от чл.
485, ал. 4 ГПК. Т.е. при всички случаи ще се изготви и нова актуална оценка на
имота, която на практика ще определи отправната точка при публичната продан, а
заплатената при публичната продажба цена ще определи и стойността на дяловете
на всяка от страните.
С оглед всичко изложено до тук съдът намира, че съсобствеността следва да
бъде ликвидирана чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан
при пазарна оценка от 40 555 лв.
Относно държавните такси:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса върху стойността на дела си от делбеното имущество. Съдът вече изложи
съображения, че приема пазарна оценка на имота от 40 555 лв. Т.е. делът на
всеки от съделителите следва да се оцени на 20 277,50 лв. Следователно по арг. от чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по 811,10 лв. – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия
до делба недвижим имот: жилище с идентификатор ******************, находящо се в гр. С.В., комплекс „К.”, вх. Б, ет. 3, ап. 2, с площ от
34,94 кв. м., на третия жилищен етаж и състоящо се от дневна с кухненски бокс,
санитарен възел и тераса, при граници за апартамента: на същия етаж имоти с
идентификатори ******************и ******************, под обекта: имоти с идентификатори ******************и ******************,
над обекта: имоти с идентификатори ******************и ******************, ведно със съответния процент ид. части от правото на строеж върху терена, с пазарна стойност 40 555
лв., като действителното
получената при публичната продан сума да се разпредели както следва: 1/2 за Д.Е.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. София, с. П., ул. „Л.Ч.” № 7А и 1/2 за А.Н.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от
811,10 лв. – държавна такса за производството по съдебна
делба.
ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. София, с. П., ул. „Л.Ч.” № 7А, да заплати по сметка на Районен
съд Несебър сумата от 811,10 лв. – държавна такса за
производството по съдебна делба.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: