Р Е Ш Е Н И Е
№ 77 02.09. 2020 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, I-ви наказателен състав
На 07 юли 2020 година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТРАНКА
ЖЕКОВА
ИВАН ИВАНОВ
Секретар :Ив.Златева
Прокурор:Ж.Илиев
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД № 196 по описа за 2020 год.
И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ЯОС
е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В.Й.А., депозирана
чрез упълномощения му
защитник- адвокат С. от ЯАК, против Присъда № **/10.06. 2020 год., постановена по НОХД № 77/2020 год. по описа на РС-Ямбол.
След образуване
на настоящото ВНОХД, в ОС-Ямбол
е постъпила молба с правно основание по чл.320, ал.6 от НПК, с която подс.Д.Ж.Д. се
присъединява към въззивната
жалба на подс.А..
Молбата е депозирана от
упълномощеният защитник на подс. Д.- адвокат И.
С. от ЯАК.
С атакуваната
присъда въззивникът- подсъдим В. А. и въззивникът-
подсъдим Д.Ж.Д.,***, са признати за
виновни в това, че в периода от м. май *****г. до *****г., в с.*****, от
къща на
ул. " *******" №*, действайки в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор, като съизвършители,
чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот- разбиване на прозорци и на входна врата,чрез
използване на техническо средство- метална щанга, са
отнели чужди движими вещи на
обща стойност 795.90 лева от владението
на собственика А.Р.К.от В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят ,като подс.А. е действал в
условията на повторност и деянието
не представлява маловажен случай-
престъпление по чл. 195 ал.1, т.3, т.4,т.5 и т.7, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК за въззивника- пходсъдим А., а за въззивника- подсъдим Д. - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т. 5,вр. с чл.194, ал.1,вр.п с чл.26,
ал.1 от НК като в условията на съкратено
съдебно следствие, налагащо
императивното приложение на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК от НК на въззивника А. е
наложено наказание от ЕДНА
година „лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „общ”
режим, а на въззивника Д. - наказание от от
ОСЕМ месеца „лишаване
от свобода”, което на осн. чл.66, ал.1 от
НК е
отложено с изпитателен срок от ТРИ
години, считано от влизане в сила
на присъдата.
С
атакуваната присъда е приведено в изпълнение
на осн.
чл.68,ал.1 от НК, наказанието от ТРИ
месеца "лишаване от свобода", наложено на подс.А.
с влязлата в сила присъда, постановена
по НОХД № ******г. по описа на Ямболския
районен съд като е определен
първоначален "общ" режим
на изтърпяване на това приведено в изпълнение наказание.
Със същата
оспорвана присъда въззивникът- подсъдим А. и въззивника –
подсъдим Д.са осъдени
да заплатят солидарно ДТ
в полза на държавата,
сума в размер от по 228.70 лева, вносими по сметката на ОД на МВР-Ямбол,
Републикански бюджет.
Във въззивната жалба на
подс. А. и допълнението към нея, се развиват множество доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания
съдебен акт както и
доводи за явна
несправедливост на наложеното
наказание и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че при
индивидуализация на наказанията
на двамата подсъдими,
първостепенният съд незаконосъобразно и
несправедливо, в нарушение на принципа, че всички са равни
пред закона, е "поощрил" подс. Д.,
налагайки му наказание едва
от 8 месеца "лишаване от свобода", а
едновременно с това е
проявил ненужна строгост по
отношение на подс.А.
, отмервайки му наказание
от 1 година
"лишаване от
свобода" при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност,
както и явна несправедливост на
това наказание касателно
неговия размер като се излагат аргументи, че
при определянето му
не са съобразени ниската степен
на обществена опасност на деянието и дееца, младата му възраст, семейното му
положение като баща на малолетно дете, за което полага
грижи. Твърди се, че присъдата е постановена в
нарушение на въззведените в ТР№1/2009 г. на ОСНК на ВКС, според които всякога
щом самопризнанието на дееца е довело
да разкриване на обективната истина, това самопризнание следва да се
тълкува като смекчаващо
отговорността обстоятелство, наред
с основната му ролята в хода на съкратеното съдебно следствие. Твърди се, в допълнението
към въззивната
жалба, че в нарушение на
материалния наказателен закон,
решаващият съд не е съобразил самопризнанията на подс.А., направени в хода на ДП, които
са допринесли за разкриване на обективната истина,
като изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство и неправилно и несправедливо е
отказал да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1
от НК при определяне на
наказанието. Излагат се и доводи
за липсата на мотиви в атакувания
съдебен акт касателно определянето на наказанията
на двамата подсъдими - твърди се,че липсва
обосновка и анализ досежно релевантните
към вида и размера на
отмереното наказание факти
и обстоятелства, което води до
нарушаване правото на защита на
подсъдимия, т. е. до съществено
нарушение на процесуалните
правила. Прави се искане
за отмяна на оспорваният съдебен
акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен
състав предвид допуснатите
съществени нарушения на процесуалните
правила, а алтернативно се
прави искане за постановяване на въззивно решение,
с което да се измени
атакуваната първоинстанционнна присъда
като се намали размера на наложеното
наказание към законовия минимум
и се приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
В молбата за
присъединяване към въззивната жалба на подс. А.,
изготвена от адв.
И. С.
от ЯАК - защитник на подс. Д.Д., се навеждат доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание, предвид отказа
на ЯРС да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК. Настоява се за
постановяване на въззивно решение, с което да се
измени оспорваната първоинстанционнна
присъда като наложеното на подс.Д. наказани
е се намали на 6 месеца
"лишаване от свобода", с приложение
на нормата на чл.66, ал.1
от НК и на чл.58а, ал.4 ,вр. с чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание въззивникът - подсъдим В.А. се
явява лично и с
упълномощения си защитник- адвокат С. от
ЯАК. Лично и чрез защитата заявява, че поддържа
въззивната
жалба и допълнението към нея
на посочените основания. Настоява се
за намаляване на
размера на наложеното с
атакуваната първоинстанционна
присъда наказание "лишаване от свобода" и за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание въззиввникът
- подсъдим Д.Д. се
явява лично и с упълномощения си защитник- адвокат И.С. от ЯАК.Пледира се за
постановяване на съдебен акт от страна на въззивния
съд, с който да се намали размера на наложеното с оспорваната присъда наказание
"лишаване от свобода" като се
съобразят наличните многобройни смекчаващи
отговорността на Д.
обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Представителят на ОП-Ямбол настоява
да се оставят без уважение въззивните жалби на двамата подсъдими като неоснователни, а оспорваната присъда на Ямболския районен съд - да
се потвърди като
правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива. Навеждат се доводи,
че при
индивидуализацията на наказанията
на двамата подсъдими решаващият съд е съобразил
всички релевантни обстоятелства
и несъмнено е отчел
обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на всеки
от подсъдимите.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба
на подсъдимия А.,с доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр.
чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Въззивната жалб е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право
и интерес да обжалва и в сроковете по чл.
319 ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения ,приети за
установени са правилни и се
подкрепят от събраните по делото
гласни и писмени
доказателства.На базата на задълбочен и подробен анализ
на събраните и приложени
доказателства и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 14, ал.1 от
НПК, в условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, решаващият съд
е достигнал до
законосъобразни и обосновани
правни изводи за
осъществено както от
обективна така и
от субективна страна
на престъпно деяние по чл.195, ал.1,
т.3, т.4,т.5 и т.7,вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.21, вр. с чл. 28, ал.1 от НК от страна на подсъдимия А., а от
страна на подс.Д.
- по чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
Проверяващата инстанция споделя приетото за
установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното съдебно следствие и
след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото
доказателства, се присъединява изцяло
към изводите на РС-Ямбол
досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна, а именно:
Двамата
подсъдими живеят в с.*****, обл.Ямбол. И на
двамата им е известно, че
къщата на ул."********" № * е собственост на поданика
на К.В. А.Р.К., който
не обитава имота постоянно.Двамата решават
да се възползват от дългосрочните
отсъствия на свид.К.като
влязат в имота му за да
откраднат каквото намерят и каквото им хареса. Изпълнявайки съвместно
взетото решение, на неустановен ден, в периода от месец май *****г. до *****г., двамата отиват
в къщата на свид.К., прескачат оградата
и се озовават в двора на имота. Вътре в къщата проникват
след като подс.
А. чупи с крак едно
от крилата на прозореца и така
успява да разбие заключващия
механизъм.През счупеният прозорец ,двамата подсъдими проникват във вътрешността на къщата.От банята на първия
етаж, двамата свалят и
изнасят огледала с лепенки ,
изобразяващи лебеди, оценено от
вещото лице- стоковед на 8.50 лева. Изнасят огледалото навън и се
качват на втория етаж на къщата
като използват външните стълби.Проникват чрез
разбиване на входната врата
с помощта на метален лост, който подс.А.
предварително е подготвил и
носил със себе си. От банята на втория
етаж, двамата вземат елипсовидно
огледало с лампа, оценено от
експерта-стоковед на сумата
от 17.40 лева . По обратния път,
носейки двете откраднати огледала,
двамата подсъдими напускат имота на свид. К..
В същият период
от време- между месец май и *****г., на
неустановена дата, двамата
подсъдими, изпълнявайки предварително взетото си решение, проникват за втори път
в имота на *******гражданин А.К.. Отново двамата прескачат сравнително невисоката ограда и проникват
в двора. Към този момент ,свид. Д.А.,
която има ангажимент
да се грижи за имота, вече е
ремонтирала нанесените поражения на входната врата и прозореца, резултат
от потикването в къщата на двамата подсъдими. Двамата се приближават
до затворен прозорец на първия етаж
и подс.А.
нанася удар с крак като по този начин разбива заключващия
механизъм и с дясната си ръка, чрез натиск
отваря прозореца. Двамата подсъдими проникват на първия
етаж в къщата и вземат
употребяван плот за кухненска печка,с четири котлона,
оценен от вещото лице- стоковед
за сумата от 240 лева. Двамата вземат от
този етаж и микровълнова печка "Милде"/употребявана/
на стойност 72 лева, газова
отоплителна печка /употребявана/
на стойност 160 лева,електрическа кана /
употребявана/ на стойност 28 лева и две
отоплителни печки тип конвектор/ употребявани/ на стойност по 135
лева всяка. Общата стойност на изнесените
от двамата подсъдими вещи възлиза на
сумата от 770 лева, според
експертната оценка на вещото лице-
стоковед по назначената и изготвена в хода на ДП
стоково-оценителна експертиза. С изброените
вещи двамата подсъдими напускат имота,
собственост на свид. К..
Сред
намесата на органите
на полицията и разкриване на деянието,
на *****г. подс.А. доброволно предава отнетите два
броя огледала за баня /л.43,ДП/, а
подс.Д. предава
доброволно отнетия кухненски плот с четири котлона /л.44,ДП/. Срещу разписка /л.64,ДП/, на *****г.
предадените от двамата подсъдими
откраднати вещи са върнати на собственика
им А.К..
Въззивникът-
подсъдим Д.Д., към инкриминирания период, е на
** години, с постоянен и настоящ
адрес *** , със с.о., н., на
работа като ш.в ****-*****. Въззивникът - подсъдим Д. не е о. и не е
освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава 8-ма
от НК.
Въззивникът-
подсъдим В.А., към инкриминирания период, е на **години,
с постоянен и настоящ адрес ***, със с.о., н., б., о.. Видно
от приложената по делото справка
за съдимост / л.25-л.26, ДП/, към момента на осъществяване на процесното престъпно деяние, са налице две
влезли в сила присъди,
постановени против А. по
НОХД № ******г. на Великотърновския
районен съд и по НОХД № ******г.
по описа на Ямболския
районен съд.С цитираният съдебен акт, постановен от РС-Ямбол , вл. в
сила на ******г., подс.А. е признат за виновен и осъден
за осъществено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,т.5
и т.7, вр. с чл.194, ал.1 ,вр.
с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК като му
е постановено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", чието изтърпяване
е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3
години.
Въззивната инстанция намира за обоснован и правилен извода на решаващия съд, че направените от подс.А. самопризнания
по фактите и обстоятелствата, изложени от прокурора
в обвинителния акт, се подкрепят
от събраните и проверени в хода на ДП доказателства-свидетелските показания на К.,
Д.А.и П., кореспондиращи отчасти
с обясненията на двамата подсъдими
от досъдебната
фаза на процеса, изцяло
кореспондиращи с писмените
доказателствени източници-протокол
за оглед на местопроизшествие от *****г. и
фотоалбум, протокол за
оглед на веществени доказателства от *****г. с приложения към него
фотоалбум,протокол за доброволно предаване от *****г./л.43-л.44,ДП/, разписка от *****г./л.64,ДП/, справки за съдимост. Самопризнанията на двамата
подсъдими, направени в хода на
съкратеното съдебно следствие, се
подкрепят и от заключенията на
вещите лица, изготвили
в хода на ДП назначените дактилоскопна и стоково - оценъчна експертизи, прочетени и
приобщени към доказателствената съвкупност
по съответния процесуален ред. Изброените писмени, гласни и веществени
доказателства, са в пълна
кореспонденция помежду им ,
взаимно се допълват и са еднопосочни, поради което правилно и
обосновано са кредитирани изцяло
от страна на решаващия съд
в контролирания съдебен акт.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция
прави следните правни изводи:
Правилно,обосновано и
законосъобразно РС-Ямбол
приема , че са налице категорични
и безспорни доказателства, които
сочат на осъществено съставомерно
деяние по посочения
текст от НК от страна и на
двамата подсъдими - въззивници
в настоящото произвоство.
Налице са
несъмнени доказателства касателно авторството на престъпното деяние. Безспорно е
установено, че в инкриминирания
период именно те
са влезли на два
пъти в имота в с.*****, собственост на
поданика на К.В. А.Р.К.. В този смисъл са както заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП дактилоскопна експертиза, именована като
Експертна справка № 6/*****г. на НТЛ при ОД на МВР- Ямбол /л.27-л.28,ДП/,
сочеща подс. А. като лицето, оставило годен за сравнение
дактилоскопен отпечатък от безимен
пръст на дясната му ръка на
местопроизшествието, така и обясненията
на двамата подсъдими
от досъдебната фаза на производството, подкрепени от
протоколите за доброволно
предаване на част от откраднатите вещи
с дата *****г./л.43-л.44,ДП/.
Безспорно е доказан
и механизма на
осъществяване на престъпното деяние
- в този смисъл са пълните
самопризнания на двамата
подсъдими, кореспондиращи със
свидетелските показания на пострадалия К. и на свидетелката Д.А., която се грижи за
имота в отсъствието на собственика
му и приобщените към доказателствената съвкупност по
съответния процесуален ред писмени доказателствени източници - протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум, Протоколи за
доброволно предаване на част от откраднатите
вещи , Протокол за оглед на веществени доказателства
с фотокалбум /л.55-л.59,ДП/. Всички описани
гласни и писмени доказателства
са последователни и
кореспондират изцяло
помежду си. Същите по
безспорен начин сочат, че двамата подсъдими на два пъти в инкриминирания
период , пристигайки до
недвижимия имот на свид. А.К. в с.*****, находящ се на улица"********"
№ *, проникват в къщата като прескачат невисоката ограда
и чупят с крак един от
прозорците на първия етаж като така преодоляват заключващия
механизъм и след натиск с ръка
отварят прозореца. По този начин двамата проникват на два пъти в имота
като при второто проникване всичко
счупено и повредено от тях при
първата им кражба е възстановено от страна на свид. Д.А..
Несъмнено
от обективна страна се касае за
квалифицирана кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, т. к.
двамата съизвършители проникват
в дома на пострадалия след
като взломяват две
стъкла и така преодоляват преграда, здраво направена
за защита на имот, каквато
се явят прозорците на първия етаж
в дома на пострадалия А.К.. Безспорно е установен, че
за да проникнат на втория етаж на къщата, двамата подсъдими разбиват входната
врата към този етаж.Обосновано и
правилно е приета
квалификация на деянието и по т.4 на чл.195, ал.1
от НК- несъмнено е използвано техническо средство за да
се проникне в чуждия имот- подс.А. с помощта на
предварително подготвен и носен метален лост е разбил
входната врата на втория етаж в
чуждия недвижим имот.
Както
обосновано и правилно приема в контролирания акт първоистепенният съд, двамата подсъдими прекъсват фактическото владеене върху вещите,
предмет на посегателството им
и установяват върху тях свое собствено владение като
започват да се разпореждат с тях
от свое име и в своя полза при
пълната липса на съгласие от страна на пострадалото лице.
Правилно и обосновано
в атакуваният съдебен акт е
налице квалификация на престъпната
деятелност на двамата подсъдими и по чл.195,
ал.1, т. 5 от НК- несъмнено е
налице предварително сговаряне , т. к. решението да се проникне в дома
на трайно отсъстващия
от с.***** британски поданик,
двамата подсъдими обмислят и вземат в спокойна обстановка , а носенето
на метален лост сочи и на
предварително обмисляне и планиране
на общата престъпна деятелност.Както
правилно и обосновано
приема решаващият съд , несъмнено в самото
изпълнително деяние- при
отнемането на вещите, при установяването на трайна фактическа
власт и при "своенето
им", двамата подсъдими действат като съизвършители с ясно
очертани роли и задачи
за всеки един, свързани с механизма
на осъществяване на престъпните
деяния, включени в продължаваното
престъпление.
От обективна страна е
безспорно, че деянието на въззивниците-
подсъдими не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК - деянието
е със завишена степен на
обществена опасност, предвид наличието на два и
повече признака, определящи по-
тежка квалификация от една страна , а от
друга- общата стойност на отнетите чужди
движими вещи и техния
брой предполагат обществена
опасност, по-висока от обикновените случай на взломни кражби.
Правилно и
законосъобразно, в
контролирания съдебен акт , първостепенният съд приема , че по
отношение на подс.А. е
налице квалификация на
деянието и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК , т. к. деянието
му е осъществено в условията на повторност по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК - с влязъл в сила
на ******г. съдебен акт, постановен по
НОХД № ****г. на РС-Ямбол А. е
признат за виновен и осъден за същото
по вид престъпление като настоящото процесно деяние
е осъществил в отредения
му по НОХД № ****г. на ЯРС
три годишен изпитателен срок и
преди изтичането на
пет годишния такъв ,визиран в разпоредбата на чл.30,
ал.1 от НК.
От субективна страна, и при двете
деяния, включени в продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, въззивниците- подсъдими са
действали с пряк умисъл като
са съзнавали общественоопасния характер
и престъпната укоримост
на действията, но са искали,
планирали са и пряко
са целели настъпилите противоправни вредни
последици. И двамата са съзнавали
,че проникват в чужд
имот чрез взомяването на два пъти на
прозорци и врати и чрез използването на техническо средство- метален лост/щанга/
като са планирали предварително
това проникване и предварително и целенасочено са се подготвили за него.Несъмнено е налице
общност на умисъла ,т. к.
всеки от двамата е съзнавал
участието и на другия подсъдим в изпълняването на общия
им престъпен замисъл . За подс. А. е налице
и съзнаване на факта, че
осъществява престъплението след предварителен сговор с подс.Д., след
като вече е о. за
същото по вид престъпление на "лишаване от свобода" и
е в изпитателен срок по предходно
о.е.
Както
обосновано и правилно приема
в оспорвания съдебен
акт първоинстанционният
съд , несъмнено и от
обективна и от субективна страна,
двамата подсъдими са осъществили
престъпната си деятелност в
условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Несъмнено се касае
за непродължитлен период от време - от м. май *****г.
до *****г., в който са извършени две
деяния, еднородни по вид, вкл.- и
по квалифициращи признаци
като несъмнено е налице еднородност на умисъла
и вината, а второто престъпно
посегателство се явява продължение на предходното - двамата подсъдими
в изпълнение на
предварително взето от тях решение са
продължили да изнасят
от дома на
британския гражданин вещи и предмети,
които са им харесали
и да се разпореждат с тях като
със свои.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Правилно и законосъобразно, в оспорвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е
определил наказанията на двамата въззивни жалбоподатели в условията
на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК с
оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК при развитие на процеса по
реда на съкратеното съдебно следствие.
На
въззивникът- подсъдим А. решаващият съд е наложил наказание от 1
година и 6 месеца "лишаване от свобода" при законов минимум по чл.195,
ал.1 от НК от
1 година "лишаване от свобода". Наказанието е определено около
предвидения минимум и
значително под средния
размер на наказанието и е
определено при значителен превес на смекчаващите отговорността на подс.А. обстоятелства. на въззивникът-
подсъдим Д. решаващият съд е отмерил наказание от 1 година
"лишаване от свобода",
което е в рамките на
законовия минимум, предвиден в
нормата на чл.195, ал.1 от НК
като в условията на чл.54 от НК
наказанието е определено
при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Като
правилен, обоснован и законосъобразен
се преценява изводът на решаващия съд за определяне на наказанията без приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК. Обосновано и законосъобразно като
смекчаващи отговорността обстоятелства
са съобразени от страна на ЯРС добросъвестното процесуално
поведение на двамата подсъдими, които със самопризнанията си от досъдебната фаза на процеса допринасят за изясняване на механизма на осъществяване на престъпното деяние. Отчетено от решаващият съд е и обстоятелството, че
двамата доброволно връщат на пострадалия част
от отнетите вещи.
Съобразявайки изброените обстоятелства
ЯРС, правилно и
обосновано, е приел липсата
на основания да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и за двамата подсъдими. Този извод на
решаващият съд изцяло се
споделя от проверяващата инстанция-
изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни
, нито изключителни по своя
характер за да аргументират
приложение на разпоредбата на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК. Не без значение
е и обстоятелството, че по делото са налице достатъчно
доказателства, които сочат на
осъществено от двамата подсъдими
и на престъпно деяние по чл.216, ал.1
от НК, предвид счупването на два
пъти на
прозорци със заключващ се
механизъм и на "изкъртената" с метална
щанга входна врата на втория
етаж в недвижимия имот
на пострадалия, на базата на
наличните достоверни свидетелски показания за
пълното възстановяване на всички
брави и механизми
след първото престъпно посегателство
,част от продължаваното престъпление . При липсата на повдигнато обвинение
на двамата подсъдими за
осъществено деяние и по
чл.216, ал.1 от НК
при наличието на достатъчно доказателства за такова
в кориците на делото, въззивната инстанция
черпи аргументи за
наличие на отегчаващи
вината обстоятелства и за двамата
подсъдими ,неотчетени и несъобразени от първоинстанционния
съд. Съобразявайки изложеното, въззивната
инстанция намира така отмерените
наказания за занижени като решаващият съд е проявил ненужно снизхождение,
определяйки наказанията в рамките
на абсолютния законов
минимум за подс.Д. и в
рамките на законовия
минимум да подс.А.. При липсата на внесен протест от страна на ЯРП е
налице законова забрана
въззивната инстанция да
влошава положението на подсъдимите, което препятства настоящия
съдебен състав да коригира
отмерените от ЯРС
наказания като ги завиши. Изброеното дава аргументи на въззивната
инстанция да приеме
за неоснователно искането на защитата и на двамата подсъдими за
прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК и постановяване на въззивно
решение , с което наказанията на двамата
въззивни
жалбоподатели да бъдат намалени.
При
индивидуализацията на наказанията
на двамата подсъдими, правилно и
обосновано, ЯРС е отчел високата степен на обществена опасност на
деянието - въззивната инстанция
изцяло споделя тези
изводи. Несъмнено е налице
висока динамика на този вид
престъпна деятелност за страната и за
региона от една страна , а от друга
е налице квалифицирана кражба с
налични 4 квалифициращи признака
по отношение на подс.А. и три квалифициращи
признака за подс.Д.. Отчетено и
съобразено е от страна на
първостепенния съд и обстоятелството, че е налице трайна престъпна воля у двамата подсъдими, т. к. в рамките на
няколко месеца осъществяват две
престъпни посегателства, които покриват
признаците на продължавано
престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, нахлувайки в един
и същ недвижим имот.
Правилно и законосъобразно,
прилагайки нормата на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, решаващият съд е редуцирал с 1/3 така отмерените
наказания "лишаване от свобода " и окончателния размер на наложените на двамата
подсъдими наказания е
правилно определен на ЕДНА
година "лишаване от свобода" за подс.А. и ОСЕМ месеца "лишаване от свобода" за подс.Д..
Въззивната
инстанция намира за
обосновано и справедливо на двамата
подсъдими да се отмерят
различни по размер наказания като
това на подс.А. да е
по- високо- по отношение на него
е налице квалифициращ признак за повторност по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 ,вр. с
чл.28, ал.1 от НК, което
аргументира по- високо по размер наказание. Правилно е
отчетено и обстоятелството ,че
е налице
и друго предходно
о.е, постановено по отношение
на подс.А.
от РС-Велико Търново по НОХД
№ ****г. , което следва да се отчете
като отегчаващо отговорността му обстоятелство
и да аргументира
по - високо по размер наказание
"лишаване от свобода",
спрямо отмереното по
отношение на подс.Д..
Изложеното сочи, че подс.А. е личност
със завишена степен на лична обществена опасност, докато подс.Д. предвид
чистото му съдебно минало, следва да се
характеризира като личност с невисока степен на обществена опасност.
Предвид предходното осъждане
на подс.А.
на "лишаване от свобода" за престъпление
от общ характер - влезлия в сила съдебен акт,
постановен по НОХД № ******г. на
ЯРС, то безспорно не са налице
формалните предпоставки за условно о.е по смисъла на чл.66, ал.1 от НК. Правилно
и законосъобразно на подс.А. е
определен от страна на първостепеннния
съд първоначален "общ" режим за
изтърпяване на наложеното му наказание
от 1 година
"лишаване от свобода"- аргумент
от нормата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, т. к. общия сбор на така
наложеното му наказание и
отложеното наказание, постановено
по НОХД № ******г. на ЯРС не надвишава
две години.
Предвид наличието на формалните предпоставки на
нормата на чл.66, ал.1 от НК спрямо
подс.Д. и най- вече мотивирайки се с чистото му съдебно минало, първоинстанционният
съд е
определил изпитателен срок от три
години, отлагайки изтърпяването на отмереното на подс.Д.
наказание от 8 месеца "лишаване от свобода". Проверяващата
инстанция споделя изводите
на решаващия съд, че
за превъзпитанието и поправянето
на този подсъдим не е
наложително продължителното му
изолиране от обществото. Личната
невисока степен на обществена опасност на дееца не налага
определянето на ефективно наказание "лишаване от свобода" .
Така
индивидуализираните наказания, според въззивният съд,
са обективни, законосъобразни и
справедливи и в този смисъл са съобразени
с целите на генералната
и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Законосъобразно и правилно, в
атакуваният съдебен акт, е
приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и
е приведено в изпълнение
наложеното на подс.А.
наказание от ТРИ месеца "лишаване
от свобода", постановено по НОХД № ******г. по описа на
РС-Ямбол - несъмнено процесното престъпно деяние е
осъществено от подс.А. в рамките
на определения му
изпитателен срок от 3 години, т.
к. предходния съдебен акт е влязъл в сила на ******г., а процесното
престъпно деяние е осъществено
в инкриминирания период м.май *****г.
до *****г. Съобразявайки обстоятелството, че общия сбор на
отложеното наказание по НОХД № ******г. и наложеното по настоящото дело наказание
от 1 година
"лишаване от свобода",
не надвишава две
години, правилно и
законосъобразно, ЯРС на осн. чл.57,
ал.1,т.3 от ЗИНЗС е
определил първоначален "общ"
режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание
от три месеца "лишаване от свобода".
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Правилно е при този
изход на делото, след като
двамата подсъдими са признати за виновни, в тяхна тежест да се присъдят направените по делото
разноски. В този смисъл, на осн. чл.189, ал. 3 от НПК, законосъобразно и правилно , двамата
подсъдими са осъдени да заплатят
направените по делото разноски
в размер от по 114,35 лева за всеки един, вносими по
сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански
бюджет.
Предвид
гореизложеното настоящият въззивен съдебен
състав намира,че атакувания съдебен
акт на ЯРС следва да се
ПОТВЪРДИ изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ,ПРАВИЛЕН И
ПОСТАНОВЕН ПРИ СПАЗВАНЕ НА
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, а въззивните
жалби на подс.А.
и подс.Д. - да се
оставят БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ето
защо и на осн.
чл. 338 вр. с чл. 334, т.6 НПК, Ямболският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 48/10.06.2020 год. , постановена по НОХД № 77/2020г. на Ямболския районен съд
.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.