Решение по дело №383/2024 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 2151
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Детелина Бозукова-Ганева
Дело: 20247220700383
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2151

Сливен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
   

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20247220700383 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ вр. с чл.226 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от С.И.С.от гр. Сливен срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226,00 лева главница и лихви за лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № *****, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, след като делото е върнато за ново разглеждане с решение, постановено по адм. дело № 3860/2024г на ВАС.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че установените задължения за данък върху превозните са недължими, тъй като лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****е със служебно прекратена регистрация от 01.06.2006 г., а лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ***** е продаден с договор от 19.09.2006 г. и владението му било предадено на същата дата на купувача М.С.С., като по преписка № 10239/2021 г. по описа на Трето РУ на МВР – София по несъмнен начин било установено, че автомобилът е обект на престъпление и не съществува физически от 2008 г. Счита, че предвид погиването на автомобила е изключен от категорията лица – субекти на задължението за данък върху превозните средства, съгласно чл. 53 от ЗМДТ. Изтъква, че за превозните средства не били подавани декларации, поради което липсвало основание за установяване на публичното задължение. Моли съда за отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен представител - адв. И. Б.от АК – С., който подържа жалбата и моли съда да я уважи, като постанови отмяна на оспорения АУЗ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен служител с юридическо образование гл. експерт А.О., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, предвид изложените от нея подробни съображения в представения по делото писмен отговор. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023 г. длъжностно лице – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен издал Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК с № АУ000140-1, с който по отношение на С.установил размера на задълженията за данъци и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.01.2023 г. - данък върху превозните средства в общ размер 1 266 лв. (главница от 986,75 лв. и лихва в размер на 239,25 лв.) за следните превозни средства и периоди: лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № ***** за периода 2018 – 2022 г. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****за периода 2018 – 2022 г. АУЗ бил връчен с известие за доставяне лично на неговия адресат С.С.на 30.01.2023 г.

Срещу гореописания акт оспорващият депозирал жалба вх. № 28/14.02.2023 г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 23 от адм. дело 142/2023г.). С Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен потвърдил АУЗ № АУ000140-1/23.01.2023 г. (л. 25 - 27 от адм. дело 142/2023г). Решението било връчено на С.на 27.03.2023 г.

Жалбата срещу АУЗ е подадена пред Административен съд Сливен на 10.04.2023 г.

В хода на административното производство с писмо изх. № МДТ-813/23.09.2022 г. (л. 28 от адм. дело 142/2023г.) от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен била изискана актуална справка за притежаваните от С.С.превозни средства, в отговор на което с писмо рег.№ 804000-8486/23.09.2022 г. (л. 29 от адм. дело 142/2023г.) била представена Справка от АИС – КАТ (л. 30 от адм. дело 142/2023г.), според информацията в която С.И.С.е с. на следните леки автомобили: Форд Орион с рег. № *****и БМВ 520 И с рег. № *****.

По административната преписка са приложени декларации по чл. 54 от ЗМДТ за облагане с данък за притежаван лек автомобил за описаните в АУЗ превозни средства, както следва: Форд Орион с рег. № *****, и БМВ 520И с рег. № ***** (л. 59 - 60 от адм. дело 142/2023г.).

Със Заповед № РД15-1163/18.06.2021 г. Кметът на Община Сливен възложил на поименно определени служители от общинска администрация правомощия на органи по приходите по ДОПК за установяване и събиране на местните данъци и такси, като в т. 5 е посоченаМ.С.П.К., издател на оспорения в настоящото съдебно производство административен акт. (л. 32 от адм. дело 142/2023г.),

По доказателствата е приобщено Постановление за прекратяване на наказателно производство пор. № 1143/2023г. от 18.11.2013 г. на Заместник – районен прокурор при РП – Сливен (л. 4 от адм. дело 142/2023г.), с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Според данните в това постановление, през 2001 г. С.и неговата съпруга предоставили владението на автомобила си Форд Орион с рег. № *****на лицето М., с устна договорка за евентуална бъдеща продажба, при което М. заплатил сума в размер на 1 800 лв., но до сключване на договор за продажба не се стигнало; През 2004 г. автомобилът се повредил сериозно и М. го разглобил и предал за скрап. В нотариално заверена декларация от 16.09.2013 г. И.А.М. заявил, че от 01.02.2001 г. стопанисва и управлява автомобил Форд Орион с рег. № *****, регистрационните табели и свидетелството за регистрация е изгубил, а през 2004 г. поради тотална повреда на двигателя и ходовата част на автомобила, го е разкомплектовал. Съгласно Удостоверение рег. № 804000-1609/06.02.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, МПС с рег. № *****, марка „Форд Орион“ е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г., тъй като регистрационните табели не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 (л. 31 от адм. дело 142/2023г.),

По доказателствата е приобщен сключен на 19.09.2006 г. между С.И.С.като продавач и М.С.С. като купувач предварителен договор за покупко – продажба на МПС за лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № *****, с договорена цена от 5 950 лв., от които изплатени към момента на подписване на договора 950 лв. и уговорка остатъкът да се изплати на три вноски, последната от които – на 30.12.2006 г. Според съдържанието на този договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор в 15 – дневен срок от заплащане на последната вноска от уговорената продажна цена, като всяка от тях си запазва правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Договорът е с нотариална заверка на подписите, като по делото не са представени доказателства за сключване на окончателен договор или обявяване на предварителния за такъв по съдебен ред (л. 7 от адм. дело 142/2023г.).

По доказателствата е приобщена пр. пр. № 36063/2021 г. по описа на СРП, пр. вх. № 227000-10239/2021 г. на 03 РУ – СДВР, ведно с Постановление от 24.09.2021 г., издадено от мл. прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство. От данните в същото се установява, че след сключване на предварителния договор за покупко - продажба на лекия автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № *****, М.С. и А.М.са го ползвали две – три години, като при инцидент автомобилът е бил потрошен, изоставен на адрес гр. ****, след което е изчезнал от мястото и към момента С. и М.не знаят неговото местонахождение. (л. 52-л.61).

Към доказателствата са приобщени справка от 16.05.2023 г. за неплатени задължения за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. (л. 58 от адм. дело 142/2023г.) и Остатък за плащане по АУЗД № № АУ000140-1/23.01.2023 г. (л. 61 от адм. дело 142/2023г.) и дубликати на платежни нареждания (л. 63 – 69 от адм. дело 142/2023г.).

Приобщено е и писмо с изх. № 167-000-5449/30.09.2024г. (л.38 ) от РУ Сливен, съгласно което С.И.С., като собственик на следните леки автомобили: Форд Орион с рег. № *****и БМВ 520 И с рег. № ***** не ги е обявявал за издирване.

По делото е разпитан като свидетел И.А.М., който заявява, че е закупил от жалбоподателя лек автомобил „Форд Орион“ без договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите и после го е предал на вторични суровини, поради настъпила повреда на скоростната кутия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред, като дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на С.С.срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226,00 лева главница и лихви за лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ***** е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Оспореният акт е издаден след извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД15-1163/18.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3, изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията, респ. материалната компетентност на конкретни служители от общинската администрация е цитираната по – горе заповед на Кмета на Община Сливен. В процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен контрол, като на адресата на акта е предоставена (и същият се е възползвал) от възможността да възрази срещу установяванията в АУЗ пред компетентния горестоящ орган, който съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

При анализ на събраните по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че процесният АУЗ е материално незаконосъобразен в обжалваната част, с която на жалбоподателя са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Форд Орион с рег. № *****и за лек автомобил марка БМВ с рег. № *****.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В конкретния случай данък за МПС за лек автомобил марка Форд с рег. № *****е определен за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Съгласно действащата към този период редакция на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Изключение от това правило е регламентирано с приета и в сила от 01.01.2018г. разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, съгласно която “Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.“ Съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че регистрацията на лек автомобил марка Форд с рег. № *****е служебно прекратена от 01.06.2006 г. и не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП. За да се приеме обаче, че е налице право на собственост върху определена вещ, следва да е безспорно установено, че вещта реално съществува. Независимо, че нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ регламентира изключение от правилото по ал. 4 от същата норма, настоящата съдебна инстанция следа да се съобрази със задължителните указания, дадени в съдебното решение по адм.дело № 3860/2024г. на ВАС и да отчете при формиране на извод за дължимост на данъка върху превозни средства и мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, с който е приет текстът на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, съгласно които данъкът върху превозните средства се дължи за възможността същите да бъдат ползвани, макар същите да са със служебно прекратена регистрация (в този смисъл е и Решение № 5099/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11393/2023 г. на ВАС). Действително от приложеното по делото Удостоверение рег. № 804000-1609/06.02.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, се установява, че МПС с рег. № *****, марка „Форд Орион“ е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г., тъй като регистрационните табели не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а съгласно справката от АИС –КАТ собственик на лек автомобил „Форд Орион“ с рег. № *****е оспорващият С.. Независимо от този факт от показанията на св. И.М., дадени в с.з. на 12.11.2024г. и от декларация от 16.09.2013г. / л.11 от дело № 142/2023г./ безспорно се установява, че процесният автомобил е погинал през 2004г., поради предаването му на вторични суровини. Горното обстоятелство се потвърждава и от установеното в преписка пор. № 1143/2013г на РП Сливен. Ето защо настоящият съдебен състав, обвързан от указанията на ВАС в съдебно решение по адм. дело № 3860/2024г., възприема изцяло мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи и приема, че ангажираните от оспорващия в хода на съдебното производство доказателства за погиване на автомобила, налагат несъмнен извод, че същият не може да бъде ползван след 2004г., същите са от решаващо значение и формират краен извод за недължимост на данък за превозното средство за процесния период. Предвид изложеното процесният АУЗ е материално незаконосъобразен в обжалваната част, с която на оспорващия С.са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Форд Орион с рег. № *****.

Оспореният административен акт е незаконосъобразен и в частта, с която са установени задължения за данък за превозните средства за лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № ***** за данъчен период от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г.. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил предаден във владението на М.С. по силата на сключен на 19.09.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. По силата на този договор продавачът С.се е задължил да продаде на купувача С. моторното превозно средство, а купувачът се задължил да заплати на продавача договорената цена в размер на 5950 лв., от която сума продавачът е получил 950 лв. преди подписване на договора, като остатъка от продажната цена в размер на 5000 лв. щяла да бъде изплатена на три равни месечни вноски в срок до 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 2.1 от предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор в 15 - дневен срок от плащане на окончателната сума по предварителния договор. По делото няма спор, че окончателен договор между С.и С. не е бил подписан. Съобразно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа на Република България пътни превозни средства, а съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Член 144 от ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които се вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Формално справката от АИС-КАТ сочи, че С.е собственик на автомобила. Същевременно от приобщената преписка пор. № 36063/2021 г. по описа на СРП се установява по несъмнен начин, че превозното средство е изчезнало и не съществува от 2009г., което, според настоящия съдебен състав, съобразявайки задължителните указания, дадени в съдебното решение по адм. дело № 3860/2024г. на ВАС, е съществено обстоятелство за данъчното облагане и налага извод за недължимостта на данък за превозното средство. Независимо, че в случая не е налице хипотезата на прекратена регистрация на автомобила, определящ факт за дължимостта на данъка върху превозните средства е възможността превозното средство да бъде ползвано. Ангажираните от оспорващия в хода на съдебното производство доказателства несъмнено сочат за погиване на автомобила в периода 2007г. – 2009г., съгласно установеното от преписка пор. № 36063/2021г. на СРП и независимо, че към издаване на оспорения акт регистрацията му не е била прекратена от решаващо значение в случая е, че автомобилът вече не е съществува. Горното налага извод за недължимостта на данък за превозното средство. Доколкото по делото са събрани безспорни категорични данни, сочещи, че автомобилът е погинал, съдът приема, че са налице предвидените по нормативния ред предпоставки за прекратяване на данъчното облагане. Предвид изложеното процесният АУЗ е материално незаконосъобразен в обжалваната част, с която на оспорващият С.са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № *****.

Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПКАУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226,00 лева главница и лихви за лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № *****, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и уважаване на жалбата, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски. Съгласно чл. 161 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата. Доколкото адвокатски хонорар не е уговорен и заплатен, действително сторените от оспорващата страна разноски възлизат на 21,38 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса за образуване на дело пред Административен съд Сливен и 11,38 лева за внесена държавна такса за образуване на дело пред ВАС, които следва се възложат в тежест на администрацията на ответния административен орган.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПКАУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта, с която са установени публични задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 1 226,00 лева главница и лихви за лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № *****и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № *****, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, като незаконосъобразен.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.И.С., ЕГН *******гр.С., ж.к. „Д.“ *** разноски по делото в размер на 21,38 /двадесет и един и 0,38/ лева.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.

 

 

Съдия: