Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Мая Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 610 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 503749 от 08.10.2018 г. по
гр. дело № 80 по описа на СРС за 2018 г., ІІ ГО, 72 състав е съдът е признал за незаконна и отменил Заповед №
392/29.11.2017 г. издадена от директора на Институт за етнология и фолклористика
с Е.м.- БАН, с която на ищеца П.П. К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл. 188, т.1, вр. чл. 187, т.8 и т.10 от КТ вр.чл.357
от КТ. С решението е осъдил ответникът И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, ЕИК ******, гр. София, ул. „******да заплати на П.П.
К., ЕГН **********, сумата от 520 лв. разноски по делото, както и да заплати в
полза на СРС на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК държавна такса
в размер на 50.00 лв.
Недоволен от постановеното решение е
ответникът И. за
е. и ф. с Е.м.- БАН, ЕИК ******,
който в срока по чл. 269 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е
неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, необосновано и незаконосъобразно. По-конкретно излага съображения, че предявеният
иск при квалификацията на чл.188, т.1 от КТ вр.чл.357 от КТ е процесуално недопустим,
тъй като не бил предявен в едномесечния законен срок
по чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Посочва, че съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът за предявяване на искът за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание "забележка" от ответника изтичал на 29.12.2017,
а исковата молба е входирана на 02.01.2018 г в СРС.
Въззиваемата страна – П.П. К., чрез пълномощника си адв.М., оспорва
въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на
ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага собствени
мотиви, а препраща към мотивите на СРС. Независимо от това следва да бъде
отбелязано следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ с
предмет отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ по реда на
чл.188, т.1 от КТ при твърдения за незаконосъобразност.
В исковата си молба ищецът П.П. К. твърди, че работи по
трудов договор при ответника Институт за етнология и фолклористика с Е.м.към
БАН като експерт „Връзки с обществеността“, считано от 20.07.2015 г. На
14.10.2017 г. изпратил до медиите съобщение по повод решението на Албания за
признаване на българското национално малцинство, като отбелязал ролята на Института
и учените в него, за разлика от правителственото съобщение, в което тази роля
не била отразена. След разговор на министър-председателя с председателя на БАН
и на последния с директора на института, от ищеца били изискани обяснения във
връзка със съобщението. В последствие със Заповед № 392/29.11.2017 г. на
директора на института на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна по съображения, че
не е налице негово действие или бездействие, което да съставлява злоупотреба с
доверието на работодателя, довело до уронване на доброто му име. Ищецът
поддържа, че се касае до упражнено от него право на свободата на словото и
изпращайки съобщението до медиите не е нарушил служебните си задължения, като
сочи че през двете години, в които е изпълнявал задълженията си, не е изпращал
съобщенията за предварително съгласуване. Поддържа, че отразената в съобщението
информация отговаря на истината, подчертавайки научения принос на БАН и не е
довела до негативен отзвук в обществото относно БАН и института, както и до
напрежение с изпълнителната власт, а точно обратното - много хора са изразили
своето одобрение и поздравления. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени заповедта.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като
погасен по давност, както и поддържа, че наказанието е законосъобразно наложено
при спазване изискванията на КТ и за извършено от ищеца нарушение на
задълженията му, който изпращайки съобщението без предварително съгласуване, е
злоупотребил с доверието на работодателя, оказано му при изпълнение на
работата, злепоставяйки интересите му.
С оглед предявеният иск, фактическият състав на
налагане на дисциплинарно наказание изисква реализиране на следните материални
предпоставки:1/наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.
194 КТ; 2/ за деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения
от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3/ наказанието да е наложено при спазване
на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание; 4/ деянието, за което е наложено дисциплинарното
наказание "забележка" да е осъществено от ищеца и също да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение
на трудови задължения на ищеца; 5/ наложеното наказание е определено приспазванекритериите
на чл. 189 КТ, а именно тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и поведението на работника или служителя.
Настоящият въззивен състав приема, че решението е
постановено при правилно установена фактическа обстановка. При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните
съществува валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П.П. К. заема длъжността експерт
„Връзки с обществеността“ при И. за е. и ф. с Е.м.– БАН.
В случая по делото е безспорно, че със
Заповед № 392/29.11.2017 г. Директорът на ИЕФЕМ - БАН е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т.1, вр. чл. 187, т.8 и т.10 от КТ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, връчена на ищеца на 29.11.2017 г..
Като мотиви
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата работодателят е посочил,
че дисциплинарно наказание „забележка" се налага за това, че на 14.10.2017
г. е изпратил съобщение до медиите при липса на спазена процедура по
съгласуване и одобрение на неговото съдържание с директора на института, от
което последвал негативен отзвук в общественото пространство относно доброто
име на института и авторитета на неговото ръководство, както и се породило
напрежение между ИЕФЕМ-БАН и правителството на РБ,
Когато се
оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на
работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие
с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че
наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил
дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание. По
делото се установява, че наложеното от работодателя дисциплинарно наказание е
при спазване на посочените разпоредби, при изискване и съответно представяне на
писмени обяснения от служителя по реда на чл.193 от КТ, при спазване на
предвидените в чл.194 от КТ преклузивни срокове за налагане на наказанието. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, решаващият въззивен състав намира, че процесната заповед е мотивирана съобразно
изискванията на закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му
обективни признаци, както и времето на извършването му, както и законния текст,
въз основа на който е наложено наказанието.
Досежно вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, визирани в уволнителната заповед решаващият въззивен състав споделя изложените от СРС мотиви, поради
което ги прави и свои такива.
Видно от длъжностна характеристика за длъжността „експерт връзки с
обществеността“, основните задължения, включени в трудовата функция на ищеца се
следните: да осъществява дейност по проучване, наблюдение и анализ за
обществените нагласи, очаквания и оценки, свързани с дейността на ИЕФЕМ; да
организира връзки с обществеността и медии за събития, отнасящи се до дейността
на ИЕФЕМ; да поддържа връзка със средствата за масова информация и подготвя
информационни материали за представяне на събития в ИЕФЕМ; да осъществява
мониторинг на информацията в средствата за масова информация, отразяващи
дейността на ИЕФЕМ; да развива по подходящ начин дейности относно връзки с
обществеността и създаването на добър имидж на ИЕФЕМ; да извършва дейността по
организиране и осъществяване на публични събития, прессъобщения и контакти с
медии, реклама след съгласуване с директора на ИЕФЕМ; да създава и да обновява
базата данни за предстоящи събития на ИЕФЕМ; да поддържа официалния сайт (блог)
страница на Института; да подготвя участието и представянето на ИЕФЕМ в презентации
и форуми; да подпомага ръководителя на събитието, екипите на изложби в
Етнографския музей за рекламата на събитието, рекламните брошури, календари,
визитните картички и др. Длъжността е пряко подчинена на ръководителя на
звеното и директора на института.
По делото не е спорен фактът, че на 14.10.2017 г., във връзка с
признаване на българското малцинство в Р.Албания на 13.10.2017 г. и направено
по този повод правителствено съобщение, в което се подчертават дипломатическите
усилия за постигане на този успех, ищецът
изпратил до медиите съобщение, озаглавено „В основата на решението на Албания за признаване на
българското малцинство стои учен от БАН“, изготвено на бланка на института и с
посочено лице за контакт - ищецът. Съобщението ищецът изпратил без съгласуване с директора на института. Информацията
в съобщението ищецът съгласувал с д-р В.Т., която изследвала българите в Албания и чийто труд в
продължение на 10 години послужил за политическото признаване на българите в
Македония. В съобщението
ищецът, посочил, че принос за признанието на българското национално малцинство
имат не само
политиците, но и учените, и по-конкретно доц.д-р В.Т., чийто изследвания и
публикации
послужили за аргументиране на предложението на българските представители в
Европейския парламент за признаване и защита на българското малцинство в
Албания. В съобщението ищецът посочил и че „не прави чест на представителите на
българското правителство да приписват заслугите за този исторически пробив за
България единствено на своите изключителни дипломатически усилия и дори да не
споменат за ключовия принос на БАН и на В.Т.“.
Съобщението ищецът изпратил до различни медии.
Последвали множество публикации в електронни медии и радио и телевизионни
предавания по темата, включително с участието на В.Т..
Установява се, че Ръководствата на ИЕФЕМ и БАН са се
разграничили от съобщението и публикували съобщения до медиите на 16.10.2017
г., в които опровергали позицията изразена в съобщението на ищеца като негова
лична гледна точка, която не отговаря на становището на БАН и института относно
успеха на правителството и българската дипломация и подпомогналата ги работа на
учените от БАН.
На 21.11.2017 г. от ищеца са изискани обяснения във
връзка със съобщението от 14.10.2017 г., изпратено без съгласуване с директора
и последвалото в резултат на него уронване на доброто име на института и БАН
поради разпространени с него неверни твърдения, които ищецът депозирал на
същата дата.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите А., Т., А.и М. се установява, че не е
била създадена специална процедура за съгласуване на съобщения и в повечето
случаи нямало санкция и съгласуване с директора, но било необходимо
съобщенията да са съгласувани със съответния колега, в чиято област е
съобщението и всъщност ищецът като специалист връзки е обществеността е
следвало да качва тези съобщения, както е направил и в случая със съобщението
на В.Т., в което обаче добавил и свое изказване, което именно е причината за
възникналите проблеми - показанията на свидетелката А., заместник-директор на
института. Установява се, че в резултат на съобщението на ищеца се създало
напрежение между учените от института и правителството, както и между самите
служители на института, с оглед различната позиция, която заели, и с
ръководството на БАН. Това наложило даване на обяснения, на интервюта в
различни предавания с участието на В.Т. за изясняване позицията на института и
че няма противопоставяне с политиците. В показанията си свидетелката Т.
сочи, че на 14.10.2017 г. с нея се свързал ищецът за подготвяне на съобщение за
приноса на учените в признаването на българското малцинство в Албания и тя
подготвила съобщение, което му изпратила по телефона с мисълта, че той ще го
коригира. На следващия ден получила обаждания по телефона от две телевизии
за интервю във връзка с признаването, като по време на интервютата първият
въпрос на репортерите бил „защо обвинява политиците“ че не признават приноса й.
Тогава свидетелката разбрала за съобщението до медиите. В следващите дни
последвали множество участия в различни медии /в които излизали заглавия като
„Академията срещу управляващите“/, в които обяснявала, че няма напрежение между
политици и учени. Като цяло това създало негативен образ на БАН. В показанията
си свидетелят А., член на настоятелството на БАН и директор на
Института по електроника към БАН, сочи, че възприел нормално съобщението на
ищеца и че то събудило интереса на медиите към работата на учените, тъй като в
много предавания бил представен трудът на В.Т.. Според свидетеля негативно
се отразило на облика на БАН последвалото съобщение-опровержение. Не е
имало конфликти между учените в БАН по повод съобщението, както и въпросът не е
бил поставян на обсъждане на общо събрание на настоятелството, тъй като не е от
компетентността му. Свидетелката М., главен редактор във „Фрогнюз“, сочи в
показанията си, че обърнала внимание на съобщението на ищеца, тъй като то
насочвало към усилията на други хора, които стоят зад успеха с признаването на
българското малцинство в Албания, и било прието положително в медията, в която
работи.
По отношение на първото вменено с процесната заповед
деяние на ищеца, квалифицирано от работодателя като неизпълнение на други
трудови задължения. Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че следва да
бъдат разгледани трудовите задължения на ищаца съгласно посочената по-горе
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в която са визирани
задълженията на ищеца да поддържа връзка със средствата за масова информация и
подготвя информационни материали за представяне на събития в ИЕФЕМ; да развива
по подходящ начин дейности относно връзки с обществеността и създаването на
добър имидж на ИЕФЕМ и да извършва дейността по организиране и осъществяване на
публични събития, прессъобщения и контакти с медии, реклама след съгласуване с
директора на ИЕФЕМ. По делото се установава, че работодателят не е създал
определена процедура по съгласуване и одобрение на съдържанието на съобщенията
до медиите и че дори в повечето случаи съобщенията не са били съгласувани с
директора преди тяхното публикуване, а по-скоро са били съгласуване с колегите,
отговарящи за съответната област, която касае съобщението. По този начин е
процедирал в случая ищецът, като в изпълнение на задължението си да поддържа
връзка със средствата за масова информация и за отразяване от тях на дейността
на ИЕФЕМ, е изпратил съобщение относно приноса на института в постигнатия успех
по признаване на българското малцинство в Албания. Съобщението е на бланка на
института и ангажира позицията му, но от друга страна не е адресирано от името
на директора на ИЕФЕМ като негова официална позиция, а от ищеца. Съдържанието
на съобщението подчертава дългогодишния труд на учен от института в
признаването на българското малцинство в Албания. Действително, в третия абзац
на съобщението се съдържа изразена от ищеца лична позиция, която няма място в
официално съобщение, но от друга страна същото не съдържа невярна или
подвеждаща информация. Основната функция
на съобщението е да насочи вниманието към работата на учен от института, с
което в крайна сметка се популяризира неговата дейност и положителните
резултати от научния труд на служител на института. СГС споделя изложеното
в мотивите на първостепенния съд, че създалата
се в последствие ситуация е по-скоро резултат от медийни спекулации и
манипулации относно конфликт между учени и политици, какъвто всъщност няма.
С изпращането на това съобщение ищецът не е нарушил никое от възложените му
трудови задължения, дори е допринесъл за популяризиране дейността на института
и работата на учените и отражението й в политическия живот на държавата.
Настоящият въззивен състав намира и че поведението на
ищеца не осъществява и фактическият състав на чл.187, т.8, пр.1 и пр.2 от КТ. Съвкупната
преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, последните подробно
обсъдени по-горе, обосновава извод, че с поведението си служителят не е
осъществил състава на чл.187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно чл.126 т.9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде ''лоялен към работодателя си, като не злоупотребява
с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.190 т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки
се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл решение №86 от 25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК. В
случая нито една от тези хипотези не е налице. Изпращайки съобщението, по
никакъв начин ищецът не е компрометирал лоялното си отношения към работодателя,
нито пък се е възползвал от оказаното му доверие, тъй като съобщението е
насочено към това да се признае труда на учените, а не към създаването на
конфликт, който на практика се явява резултат на медийни публикации, които
вместо да акцентират върху успешния за България политически акт на признаване
на българското малцинство, в резултат съвместните усилия на учени и дипломати,
са създали конфликт там, където такъв не е имало. Следователно поделото при събраните доказателства и при тяхната съвкупна преценка не се установява
ищецът да е извършил нарушения на трудовата дисциплина уронващи доброто име на
предприятието или да е злоупотребил с доверието на работодателя.
Доколкото не се установява поведението на ищеца да е
нарушение на конкретни негови трудови задължения, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание «забележка» се явява незаконосъобразно издадена и
следва да бъде отменена.
По отношение на своевременно релевираното от
работодателя възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска,
въззивната инстанция споделя извода на СРС за неговата неоснователност. Заповедта
за налагане на наказанието е връчена на ищеца на 29.11.2017 г., от когато то се
смята за наложено, при което срокът за предявяване на иска за отмяната му е
започнал да тече от тази дата. Същият, при съобразяване на отменената
разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК(Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г. изм. и доп. ДВ.
бр.86 от 27 октомври 2017г., в сила към датата на налагане на процесното дисциплинарно
наказание и отменена ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018
г.), е изтекъл на
03.01.2018 г. (съгласно чл.154 от КТ 24.12, 25.12. и 26.12. са официални
празници при съгласно отменената, но в сила за исковия период разпоредба на
чл.61, ал.2 от ГПК срокът е спрял да тече). Исковата молба е подадена на
02.01.2018 г., т. е в предвидения в КТ едномесечен давностен срок.
В упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата
страна в размер на 500.00 лв., платено възнаграждение за един адвокат съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020 г.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 503749 от
08.10.2018 г. по гр. дело № 80 по описа на СРС за 2018 г., ІІ ГО, 72 състав, с
което съдът е признал за незаконна и отменил Заповед № 392/29.11.2017 г. издадена от
директора на И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, с която на ищеца П.П. К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл. 188, т.1, вр. чл. 187, т.8 и т.10 от КТ вр.чл.357
от КТ, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА И. за е. и ф. с Е.м.- БАН, ЕИК ******, гр.
София, ул. „******сумата
да заплати на П.П. К., ЕГН ********** основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500.00 лв., платено възнаграждение за един
адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
П РЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.