РЕШЕНИЕ

№480

гр. Х., 11.07.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Х., в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Тенева

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №349/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба от ЕТ "М. Ч.", със седалище и адрес на управление гр. Х., ***, представлявано от М. Г. Ч., подадена чрез пълномощник адв. Д.Н., против приложена на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна марка - задължителни предписания, дадени от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Х. с Протокол за извършена проверка №ПР2211904 от 15.04.2022г.

В жалбата се твърди, че обжалваната принудителна административна мярка, представляваща задължително предписание за прекратяване на трудовото правоотношение и то на конкретно основание е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и при несъобразяване с всички относими към конкретния случай обстоятелства. По изложените в жалбата подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт се моли за неговата отмяна. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателя разноски.

Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2021 г. е сключен Трудов договор №6 на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ между ЕТ“М. Ч.“ гр. Х. - работодател и Я. Г. Д. - служител на длъжността „педагог“, с месторабота УЦ “Домино“ Х.. Служителят се е съгласи да постъпи на работа на 01.12.2021г. и възнаграждението да му се изплаща веднъж месечно. В трудовия договор е записано, че работникът е назначен по договор №ЗТ2-09-15-2898#3 за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб“.

С подписване на трудовия договор на служителя Д. е връчена и длъжностна характеристика за заеманата от същата длъжност, като в раздел VIII „Условия на труд и работна заплата“ е посочено, че работната заплата се изплаща, съгласно уговореното в трудовия договор и Вътрешните правила за работна заплата.

По делото са представени утвърдени от работодателя Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ „ М. Ч.“. В чл.4 от същите е посочено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 25 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/ през който е положен трудът.

От наличните по делото платежни ведомости за месеците януари, февруари и март 2022 година, изготвени от работодателя ЕТ “М. Ч.“ и дневно извлечение за дата 11.01.2022г., 21.02.2022г. и 15.03.2022г. се установява, че работната заплата на служителя Я. Д. е начислявана и изплащана до 25 число на месеца, така както е прието във Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ „ М. Ч.“.

От представените по делото молба и два болнични листа, касаещи служителя Я. Д. се установява, че през периода м. януари до 18 февруари 2022г., същата е ползвала 6 дни платен годишен отпуск и е била в болничен, поради временна неработоспособност общо 14 дни.

С вх. № 8/17.02.2022г. при работодателя ЕТ „М. Ч.“ служителя Я. Д. е подала заявление за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане /забавено плащане на трудово възнаграждение. На самото заявление от работодателя е направено отбелязване „Не са налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.2 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор. Да се уведоми Я. Д., че трудовия договор не е прекратен.“ Поради това и в представените след тази дата отчетни форми за явяване/ неявяване на работа за месец февруари, март и април за служителя Я. Д. е отбелязано „в самоотлъчка“.

В тази връзка и въз основа на изготвени констативни протоколи на 08.03.2022г. от работодателя до служителя е изпратено по Телепоща искане за даване на обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с извършено от Я. Д. дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ – неявяване на работа за периода от 18.02.2022г. до 08.03.2022г. На Д. и е предоставена възможност в срок до 11.03.2022г. да представи писмените си обяснения по повод извършеното дисциплинарно нарушение и в тази връзка да ангажира доказателства. Така посоченото искане не е достигнало до адресата му Д., същото е върнато до работодател с отбелязване „отсъства“.

По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се представи Справка актуално състояние на действащите трудови договори за Я. Г. Д. в периода от 01.12.2021г. до 12.04.2022г., от която е видно, че от 07.03.2022г. Я. Д. осъществява трудови функции при друг работодател, въз основа на сключен трудов договор между Д. и Средно училище „Любен Каравелов“ гр. Д..

На 28.03.2022г. от М. Ч., управител на ЕТ“М. Ч.“ е подадена жалба до Дирекция “ИТ“ гр. Х.. В същата е описана цялата фактическа обстановка касаеща лицето Я. Д., като в заключение работодателят моли Дирекция „ИТ“ да извърши проверка и даде становище за начина, по който лицето Я. Д. може да бъде освободено от заеманата длъжност.

В отговор на подадената жалба от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. до работодателя е последвало писмо с изх. № 22017801/29.03.2022г., в което е посочено, че относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между работодател и работник Инспекция по труда не е органа, който да укаже, на която и да е от страните начина, по който следва същото да се прекрати, като преценката за това е на страните по трудовото правоотношение.

По електронен път на 04.04.2022г. и с вх. № 22031458/11.04.2022г. до директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. от ЕТ“М. Ч.“ е депозирано искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на някои категории работници и служители, ползващи специална закрила по чл.33, ал.1, ал.5 от КТ. В същото е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение с лицето Д. ще се извърши на основание чл.333, ал.1, т.6 от КТ, поради което се моли за разрешение в този смисъл.

Във връзка с отправените две искания на 12.04.2022г. от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. е изпратено писмо да ЕТ „М. Ч.“, в което е посочено, че Дирекция „ИТ“ гр. Х., не дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д., на длъжност „педагог“, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

От същата дата – 12.04.2022г. до ЕТ „М. Ч.“ от инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Х. е изпратена Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която и е указано на 14.04.2022г. да се яви в Д“ИТ“ гр. Х., като при явяването следва да бъдат представени на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ посочените в призовката документи.

С оглед извършената проверка от гл. инспектори в Д“ИТ“ гр. Х. Л. Г. и А. Т. е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2211904/15.04.2022г. В протокола е констатирано следното : ЕТ „М. Ч.“, в качеството на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327, ал.1, т.2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“ от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение с вх. № 8/17.02.2022г. Във връзка с посочените констатации за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени предписания: по т. 1 - ЕТ „М. Ч.“, в качеството на работодател, на основание чл.335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327, ал.1, т.2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“, поради отправено заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Посочен е срок за изпълнение: 18.04.2022г.

Протоколът е връчен на М. Ч. собственик на ЕТ „М. Ч.“ на 15.04.2022г. Жалбата до съда е подадена на 18.04.2022г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, Държавна агенция „Електронно управление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Една от принудителните административни мерки, регламентирани в нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е даването на задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Предпоставка за прилагането на тази мярка е наличието на констатирано нарушение на трудовото законодателство.

По делото не се спори, че ЕТ „М. Ч.“ притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Като работодател ЕТ участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители, респ. в тяхното прекратяване на основанията посочени в закона и уреждане на правните последици от това прекратяване.

Спазено е изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл. 59 АПК, доколкото в КТ липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт - посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и разпоредените задължения. Посочени са, както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, което е предпоставка за упражняване на контрол за неговата законосъобразност, съответно обезпечава правото на защита на адресата на акта.

Не се установяват допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. В правната теория и съдебната практика безспорно е възприето становището, че съществено процесуално нарушение е единствено това нарушение, което е повлияло или обективно би могло да повлияе върху крайния резултат на акт, каквото в случая не е налице.

По отношение приложението на материалният закон, съдът намира следното:

Спорните въпроси, които се очертават в настоящото производство са два, първият е допустимо ли е с принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ Дирекция „ИТ“ да задължи работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника, на посоченото от дирекцията правно основание. Вторият въпрос е допуснал ли е в действителност работодателя неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на работника Д., което е обосновало прилагането от страна на Дирекция „ИТ“ гр. Х. на процесната принудителна административна мярка.

По отношение на поставения първи въпрос, настоящия състав на съда намира, че при налагането на принудителната административна мярка не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор, а инспекцията по труда не може да разрешава трудовоправни спорове чрез налагане на ПАМ, защото те са подсъдни на общите съдилища. Разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда сочи, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Следователно, съществуващият спор дали трудовото правоотношение между работодателя ЕТ „М. Ч.“ и служителя Я. Д. следва да бъде прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение на работника или на някое друго основание посочено в КТ, представлява спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. С нормата на чл. 404 КТ законодателят не е възложил разрешаването на част от тези спорове на административен орган - Инспекцията по труда. Същият не е компетентен да се произнася по гражданско-правни спорове. Правомощията на органа се свеждат до възможността да извършва контрол и да дава предписания при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство. Инспекцията обаче не е юрисдикционен орган, няма и правораздавателни функции. В рамките на административното производство тя не може да проведе контрол относно това дали са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Тази преценка може да бъде извършена от гражданския съд и то в хода на съдебно производство във връзка с евентуално производство по оспорване на заповедта, с която е прекратено трудово правоотношение с работника. Като е разрешил този спор с налагането на принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ административният орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, обуславящо извод за незаконосъобразност на издадения от него административен акт.

По отношение на поставения втори въпрос следва да бъде отговорено, че в конкретната хипотеза, не се установява процесното предписание да е в съответствие със закона, т.е. да се явява законосъобразно и като такова да подлежи на изпълнение, по следните съображения:

В случая контролните органи на инспекция по труда са приели, че работодателя не е изплащал на работника в установените срокове полагащата му се работна заплата и това е дало повод на засегнатата страна, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ да поиска едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Тези изводи обаче не отговарят на събраните по делото доказателства, съответни на тези, с които са разполагали и контролните органи в хода на образуваното административно производство.

В тази връзка следва да бъде посочено, че задълженията на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение произтича от разпоредбата на чл.128 от КТ. Съгласно същата работодателят е длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. В случая намира приложение и Наредба за структурата и организацията на работната заплата / приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./. С разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредбата, е указано, че организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Алинея 2 на чл.22 от Наредбата сочи, че вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор, а чл.22, ал.4, т.8 от Наредбата уточнява, че във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и редът и начинът за изплащане на работната заплата. Именно това е сторил работодателя ЕТ „М. Ч.“, който в утвърдените Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ“М. Ч.“ в чл.4 от същите е определели, че работната заплата в предприятието се изплаща не по-късно от 25 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/ през който е положен трудът.

Както по делото, така и пред Дирекция „ИТ“ Х. са налични безспорни доказателства, че трудовото възнаграждение на служителя Я. Д. от момента на постъпването ѝ на работа до необоснованото и напускане на 18.02.2022г., е било начислявано във ведомостите за заплати и съответно изплащано до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, така както е записано в утвърдените Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ“М. Ч.“. Видно от същите работната заплата на Д. за месец декември 2021г. и е била изплатена на 11.01.2022г., за месец януари 2022г. и е била изплатена на 21.02.2022г., а за месец февруари 2022г. е била изплатена на 15.03.2022г., т.е. липсват основания да се приеме, че работодателя е бил неизряден в изпълнението на задължението си към служителя Д. да изплаща в срок уговорената работа заплата. По отношение на размера на работната заплата следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че през целия отработен при работодателя период от 2 месеца и половина служителя Д. е ползвала и отпуск, поради временна неработоспособност общо 14 дни, като това неминуемо е повлияло върху размера на получаваното от същата трудово възнаграждение, видно от надлежното отбелязване от работодателя в платежните ведомости за работни заплати. В тази връзка служителя Д. няма как да има очаквания да и се изплати работна заплата в размер на уговореното по сключения трудов договор, ако се приеме, че това са били мотивите на Д. да подаде до работодателя уведомление за едностранно прекратяване на сключения между тях трудов договор, с правно основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Упражняването на контрола по спазване на трудовото законодателство от страна на органите на Дирекция "Инспекция по труда", включващ и правомощието да отправят задължителни предписания до адресатите на трудовоправни задължение, следва да бъде осъществяван при правилен анализ на доказателствата, събрани в хода на извършваните проверки, обуславящи и обоснованото приложение на съответните законови разпоредби. Нещо, което в случая не е сторено, поради което обжалваното задължително предписание се явява, издадено при неправилно приложение на материалния закон. При това положение, съдът намира, че приложена на ЕТ „М. Ч.“ на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна марка, е незаконосъобразна, с оглед на което следва да бъдат отменени дадените задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2211904 от 15.04.2022г. от главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х..

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на подателя на жалбата направените от него разноски и заплатените държавни такси, които съгласно представения списък на разноските и доказателствата по делото са - 50 лв. държавна такса и 300 лв. договорен и внесен адвокатски хонорар, или общо 350 лв. разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на сумата в размер на 150 – платена държавна такса по сметка на ВАС, по подадената от ЕТ „М. Ч.“ частна жалба, против определение на настоящия състав на съда, постановено в производство по чл.166 от АПК. Изхода от това оспорване е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което направените пред касационната инстанция разноски остават в негова тежест.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд Х., трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - задължително предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка №ПР2211904 от 15.04.2022г., издадено от главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Х..

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Х. да заплати на ЕТ "М. Ч.", със седалище и адрес на управление гр. Х., ***, представлявано от М. Г. Ч. направените по делото разноски в размер на 350.00 / триста и петдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: