Решение по дело №7443/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12158
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110107443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12158
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110107443 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на ****, ЕИК
****, представляван от С. И., с адрес гр. С., бул. *** № *, срещу М. Б. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., жк. Н., бл.*, ет.*, ап. *, за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца суми от 1425 лв., представляваща
дължима главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS Club oт 18.10.2017г., ведно със законна лихва от
22.11.2018 г. до изплащане на вземането, лихва дължима по т. 7 и т. 8 от
договора в размер на 182,73 лв. за периода от 1.2.2018 г. до 22.11.2018 г.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
суми по заповед от 13.12.2018 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 74190/2018 г. Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатени суми по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS Club oт 18.10.2017г., сключен между
кредитора и длъжника.
1
В исковата молба са налице твърдения, че на 18.10.2017г. между ищеца,
в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS
Club, по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 1 500
лв. по карта с кредитен лимит в размер на посочената сума. Договорът бил
сключен при Общи условия, които били разписани от длъжника, както и
страните подписали протокол за получаване на кредитна карта.
Ищецът твърди, че размерът на задълженията на ответника по договора
са в размер на 1425 лв., представляваща дължима главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS Club oт
18.10.2017г., дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т.10.1 от Общите
условия, както и наказателна лихва в размер на 182,73 лв. за периода от
1.2.2018 г. до 22.11.2018 г., съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т.11.1 от Раздел
ХI от Общите условия.
Ответникът М. Б. М., чрез особения представител адв. Д., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните по договора, както и ответникът да е
подписвал процесния договор. Прави възражение за нищожност на клаузи от
процесния договор, като неравноправни. Твърди, че кредиторът не е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание
на предявените искове, намира следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 74190/2018 г. на СРС, 90 с-в, на
22.11.2018 г. ищецът **** АД е депозирал против М. Б. М., заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва
- 1425 лв., представляваща дължима главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS Club oт 18.10.2017г.,
ведно със законна лихва от 22.11.2018 г. до изплащане на вземането, лихва
дължима по т. 7 и т. 8 от договора в размер на 182,73 лв. за периода от
1.2.2018 г. до 22.11.2018 г. С разпореждане по ч. гр. д. № 74190/2018 г. по
описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за изпълнение
срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК, не е открит на известните
2
адреси, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава
интереса от предявяване на настоящия иск. Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатени суми по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS Club oт 18.10.2017г.
По делото са приложени писмени доказателства /л. 4 и сл./ в
настоящото исково производство, в незаверени копия, за сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS Club oт
18.10.2017г. и Общи условия към него, но с протоколно определение от
22.05.2024 г. същите са изключени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК, тъй като
са оспорени от ответника относно авторството на подписите и въпреки
многократно дадената възможност, оригинали на тези документи по делото не
бяха представени.
На следващо място с определението за насрочване с проекто-доклад на
делото от 23.10.2023 г., връчено на ищеца, по негово искане съдът е допуснал
изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, но доколкото ищецът не
представи доказателства за внесен депозит, производството по делото
продължи без събирането на това доказателство.
По делото са представени и удостоверение от ищеца от 15.11.20218 г. с
данни за размера на дължимите суми, както и неподписано извлечение от
сметка, също издадено от ищеца /л.17-23 от делото/ за извършените
транзакции по кредитната карта.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е
уговорено писмено. В конкретният казус съдът не намира за установено, че
ищеца **** АД е кредитор по договор за издаване на международна кредитна
карта, а ответникът е заемополучател. В тази насока следва да се има предвид,
че както беше посочено по – горе представените от ищеца, в незаверени
копия, Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
DINERS Club oт 18.10.2017г. и Общи условия към него бяха изключени от
3
доказателствата по делото.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест,
както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорно
правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, а именно, че е
предоставил процесната сума за главница, размерът на сумата, падежа на
вземането, а по иска за лихви, че е налице валидна уговорка, както и периода
на забава и размера на иска, а ответникът следва да установи фактите, от
които произтичат възраженията му.
На следващо място съдът намира, че кредиторът **** АД не доказа да е
предоставил заемната сума на ответника в размер на револвиращ кредит,
както и в какъв размер. В таза насока беше допуснато изслушването на
съдебно – счетоводната експертиза, но доколкото ищецът не представи
доказателства за внесен депозит, такова доказателствено средство не беше
ангажирано. В тази насока следва да се има предвид, че представените от
ищеца едностранни частни документи - удостоверение от ищеца от
15.11.20218 г. с данни за размера на дължимите суми, както и неподписано
извлечение от сметка за извършените транзакции по кредитната карта не
могат да обосноват извод за основателност на иска, тъй като удостоверяват
изгодни за ищеца обстоятелства. Именно в тази насока беше допусната
съдебно – счетоводната експертиза.
Във връзка с гореизложеното и доколкото ищецът не доказа нито една
от горепосочените предпоставки на иска за главница, същия подлежи на
отхвърляне.
На следващо място и с оглед акцесорния характер на иска за заплащане
на договорна лихва, съдът намира същия за неоснователен. Според
разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД заемателя дължи лихва само е
уговорено писмено. С оглед извода за липса на годни доказателства за
наличие на договорно правоотношение, съдът намира, че липсват такива и за
наличието на писмена уговорка за договорна лихва. Отделно от това не бяха
ангажирани и годни доказателства за размера на тази лихва. Затова съдът
намира, че и този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото ответникът не представи доказателства
за направени разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този
4
въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД предявени от ****, ЕИК ****, представляван от С. И., с
адрес гр. С., бул. *** № *, срещу М. Б. М., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
С., ул. Д. Г. № *, ет. * чрез особен представител адв. Д., за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца суми от 1425 лв., представляваща
дължима главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS Club oт 18.10.2017г., ведно със законна лихва от
22.11.2018 г. до изплащане на вземането, лихва дължима по т. 7 и т. 8 от
договора в размер на 182,73 лв. за периода от 1.2.2018 г. до 22.11.2018 г., за
които суми е издадена заповед от 13.12.2018 г. на РС София, 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 74190/2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5