№ 2412
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110115788 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Г. О. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата в размер на 1137,85 лева (хиляда сто тридесет и седем лева
и осемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна щета №0003-5000-22-001123 за претърпени имуществени вреди по лек
автомобил „Линколн Таункар“ с peг. № ХХХХ, изразяващи се в увреждания на предна
броня, преден ляв калник и предна лява врата за ремонт и боядисване, настъпили в резултат
на ПТП от 16.07.2022 г., което е причинено по вина на водача н а лек автомобил „Мерцедес
ML 280“, с per. № ХХХХ, който автомобил бил застрахован по договор за „Гражданска
отговорност" при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 05.12.2023г. до окончателно
изплащане на задължението.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба
ищецът излага, че на 16.07.2022 г., в гр.Варна, на бул. „Осми приморски полк“ по ул.
„Архитект Г. Костов“ настъпва ПТП между л.а. „Мерцедес ML 280“, с рег. № ХХХХ,
управляван от лицето Г. П., който поради несъобразена скорост при навлизане в десен завой
губи контрол и навлиза в частен имот и блъска паркиралия лек автомобил л.а. „Линколн
Таункар", с рег. № ХХХХ, собственост на лицето Ю. М. А..
За настъпилото произшествие бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, от който било видно, че водачът на лек автомобил л.а. „Мерцедес ML 280“, с рег. №
1
ХХХХ е виновен за настъпилото произшествие.
Лекият автомобил, управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, като
полицата била действаща към датата на ПТП.
На 22.07.2022 г. бил съставен опис-заключение по щета 0003-5000-22-001123 от
ответното дружество, с което били установени следните повреди по л.а. „Линколн Таункар“,
с рег. №ХХХХ - предна броня за ремонт и боядисване, преден ляв калник за ремонт и
боядисване и предна лява врата за ремонт и боядисване. Ответното дружество заплатило
сума в размер 321,35 лв. на собственика на лекия автомобил за претърпените имуществени
вреди.
Впоследствие, с договор за цесия от 15.11.2023 г., ищецът придобил от Ю. М. А.
вземанията му към ответното дружество за застрахователно обезщетение за вредите,
причинени на л.а. „Линколн Таункар“, с рег. № ХХХХ, вследствие на възникналото на
16.07.2022 г. ПТП.
На 30.11.2023 г. ответното дружество било уведомено от кредитора Ю. М. А. за
извършеното прехвърляне и за новия кредитор - настоящ ищец по делото.
Счита, че сумата необходима за възстановяване на щетите по автомобила е в размер
на 1459,20 лв., като към настоящия момент ищецът не е получил необходимото
застрахователно обезщетение в пълен размер.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
Изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание
и размер.
Излага се, че след като било уведомено за цесията на 30.11.2023 г., ответното
дружество е извършило преразглеждане на определеното застрахователно обезщетение,
като е определено допълнително такова в размер на 328,31 лева на 12.12.2023 г. Така,
общият размер на платеното обезщетение по щета 0003-5000-22001123 бил в размер на
649,66 лева. След изплащане на посочената сума, ищецът не е отправял нова покана до
дружеството - застраховател за извършване на друго плащане. Счита, че с изплащането на
застрахователното обезщетение по щета 0003-5000-22-001123 правата на ищеца да търси
обезвреда са реализирани.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че л.а. „Мерцедес ML
280“, с peг. № ХХХХ е застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
по застраховка ГОА, действаща към 16.07.2022 г.; че на 16.07.2022 г. в гр. Варна, на бул.
„Осми приморски полк“ по ул. „Архитект Г. Костов“ е настъпило ПТП между л.а.
2
„Мерцедес ML 280“, с peг. № ХХХХ, управляван от лицето Г. П., и л.а. „Линколн Таункар“,
с peг. № ХХХХ, собственост на лицето Ю. М. А. по вина на водача на а. „Мерцедес ML
280“, с peг. № ХХХХ; че в следствие на ПТП по л.а. „Линколн Таункар“, с peг. № ХХХХ,
собственост на лицето Ю. М. А. са настъпили увреждания по предна броня за ремонт и
боядисване, преден ляв калник за ремонт и боядисване и предна лява врата за ремонт и
боядисване; че ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е
заплатило в полза на Ю. М. А. сума в размер 321,35 лв. и че на 30.11.2023 г. ответното
дружество било уведомено от кредитора Ю. М. А. за сключения договор за цесия от
15.11.2023 г. между него и Г. О. К..
Същото се потвърждава и от представения протокол за ПТП №1730372 от 16.07.2022
г., от който е видно, че на 16.07.2022 г. на бул. „Осми приморски полк“ по ул. „Архитект Г.
Костов“ л.а. Мерцедес „ML 280“, с рег. № ХХХХ, управляван от лицето Г. П., поради
несъобразена скорост при навлизане в десен завой, губи контрол и навлиза в частен имот и
блъска паркирания лек автомобил „Линколн Таункар“, с рег. № ХХХХ, собственост на
лицето Ю. М. А., ЕГН **********.
От страна на застрахователя бил съставен опис-заключение по щета 0003-5000-22-
001123 от 22.07.2022 г., в който са посочените следните повреди - предна броня за ремонт и
боядисване; преден ляв калник за ремонт и боядисване; предна лява врата за ремонт и
боядисване.
Представено е свидетелство за регистрация част I №********* от 08.09.2017 г. на
„Линколн Таункар“ с рег. № ХХХХ и вписан собственик Ю. М. А..
По делото е представен Договор за цесия от 15.11.2023 г., съгласно който ищецът е
придобил от Ю. М. А., ЕГН ********** неговите права към ответното дружество за
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на „Линколн Таункар“, с рег. № ХХХХ,
собственост на лицето Ю. М. А., ЕГН **********, при ПТП, възникнало на 16.07.2022 г.
около 09.00 часа на бул. „Осми приморски полк“ по ул. „Архитект Г. Костов“ в частен имот,
с виновно лице Г. П., управляващ л.а. „Мерцедес ML 280“, с peг. № ХХХХ, ведно със
законната лихва до окончателно изплащане на вземането.
От представените известия за доставяне е видно, че на 30.11.2023 г. цедентът Ю. М.
А. и цесионерът Г. О. К. са уведомили „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
за извършеното прехвърляне с уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От страна на ответника са представени платежни нареждания от 23.09.2022 г. и
12.12.2023 г., с които ответното дружество е заплатило на Ю. М. А. съответно за сумата от
321,35 лева и сумата от 328,31 лева с основание „0003-5000-22-001123“.
От представеното заключение на вещото лице Л. М. се установява, че общата
стойност на уврежданията и извършването на ремонтни дейности на увредените части по
процесното МПС по средни пазарни цени, е в размер на 1345.98 лева с ДДС, като заключва,
че стойността на нормочас - труд за ремонт по средни пазарни цени за отстраняване на
уврежданията на процесния лек автомобил е в размер на 26,26 лв. с ДДС за 1 нормочас.
3
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ - чл. 432,
ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.477, ал.2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване на правото
на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към момента на
увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия
автомобил, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди
в правната сфера на ищеца в претендирания размер.
В случая е безспорно наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за гражданска застраховка по отношение на причинилия
вредата автомобил и ответника.
Безспорно се установява и че на 30.11.2023 г. ответното дружество било уведомено
от кредитора Ю. М. А., собственик на увреденото МПС, за сключения договор за цесия от
15.11.2023 г. между него и ищеца Г. О. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, дължимото от застрахователя
обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
В настоящия случай застрахователното обезщетение е определено по експертна
оценка съобразно методика на застрахователя в размер на 321,35 лв., която сума е изплатена
на Ю. М. А.. На същия е изплатена допълнително и сумата от 328,31 лева на 12.12.2023 г.,
но така престираната сума е заплатена на ненадлежен кредитор, доколкото ответното
дружество е уведомено за сключения договор за цесия на 30.11.2023 г., респ. е следвало да
заплати сумата от 328,31 лева на Г. О. К..
Размерът на действително претърпените вреди от застрахованото лице се равняват на
4
пазарната стойност за възстановяването им, която е определена от вещото лице на 1345.98
лева с ДДС, а определената и изплатена от застрахователя сума съобразно методиката на
застрахователя е в размер на 321,35 лв. Тъй като изчислено по този начин обезщетението е
недостатъчно да покрие действително претърпените от ищеца вреди, то същото противоречи
на повелителната норма на чл. 386, ал.2 от КЗ. Принципът на пълната обезвреда, действащ
по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество -
чл. 402 от КЗ. Доколкото автомобилът е на 28 години съдът намира, че не е необходимо
подмяната да бъде извършена с оригинални части. Така сумата за ремонта на предна броня,
преден ляв калник и предна лява врата е в общ размер на 1345.98 лева, от която сума от
застрахователят е заплатена сумата от 321,35 лв. Или дължима е останала сумата от 1024,63
лв.
Съдът не приема за доказани твърденията на ищеца, че вещото лице не е съобразило
цените за ремонт с обстоятелството, че автомобилът е нестандартен и не всеки автосервиз
може да поеме съответната работа. Такива твърдения обаче не са били наведени с исковата
молба, нито е била поставяна от ищеца задача на вещото лице в този смисъл. Освен това не
се представиха доказателства за това кои сервизи от обследваните от вещото лице могат
реално да поберат процесния автомобил в работното хале и кои нямат тази възможност, а
само бяха наведени твърдения в този смисъл. Вярно е, че вещото лице е посочило в открито
съдебно заседание от 30.05.2024 г., че при наличие на необходимост, свързана с размерите
на автомобила, няма пречка даден детайл да бъде разглобен при ремонта, но това вероятно
ще увеличи цената, само че с оглед на липсата на установяване, но не е ясно дали и кои
сервизи нямат възможност да отремонтират автомобила без разглобяване, за да може
същото да бъде евентуално съобразено от съда. Поради изложеното съдът намира, че следва
да кредитира експертизата на вещото лице за средната пазарна цена, така както е посочено,
без да извършва корекция.
Доколкото настоящият иск е предявен за сумата от 1137,85 лв., а съдът приема, че
искът е основателен до сумата посочена от вещото лице в размер на 1024,63 лв., то същият
се явява частично основателен и като такъв следва да бъде уважен до посочения размер.
Предвид изхода на спора и чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 665 лв., от които сумата
от 50 лв.- платена държавна такса, 200 лв.- депозит за вещо лице 415 лв. с ДДС - заплатено
адвокатско възнаграждение, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
598,50 лева, съразмерно уважената част от иска. Направеното от процесуалния представител
възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираното от ищеца адв.
възнаграждение е под минимума предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът претендира заплащането на сумата от 500 лв., представляваща заплатено
5
юрисконсултско възнаграждение – 300,00 лв. и депозит за САТЕ - 200,00 лв. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на фактичесата и правна сложност на
спора и броя проведени заседания съдът намира, че на ответника следва да бъде определено
юрисконсултско възнажраждение в размер на 200,00 лв., като съобразно отхвърлителната
част на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
40,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на Г. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 1024,63 лева (хиляда
двадесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна щета №0003-5000-22-001123 за
претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Линколн Таункар“ с peг. № ХХХХ,
изразяващи се в увреждания на предна броня, преден ляв калник и предна лява врата за
ремонт и боядисване, настъпили в резултат на ПТП от 16.07.2022 г., което е причинено по
вина на водача н а лек автомобил „Мерцедес ML 280“, с per. № ХХХХ, който автомобил бил
застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда- 05.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1
от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1024,63 лв. до
предявените 1137,85 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на Г. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата 598,50 лв. (петстотин
деветдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата 40,00 (четиридесет) лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7