Р Е Ш Е Н И Е № 290/16.12.2019г.
16. 12. 2019 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и втори ноември
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 312 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.Ж. ***, чрез адвокат Н.Ч. от Варненска адвокатска колегия
със служебен адрес: гр. Варна, ул.*срещу
Ревизионен акт № Р-02002818005785-091-001/03.06.2019г., издаден от В.Х.Р.-Началник
сектор, възложил ревизията и П.М.М. - главен
инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) при ТД на НАП, потвърден частично с Решение №
150/16.08.2019 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения в
общ размер на 21 353.36 лева, като се претендира за отмяната му в частта,
в която е потвърден.
В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се доводи за съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ревизионния акт, както и за
нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната
му част и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт И., която намира жалбата
като неоснователна и недоказана и иска потвърждаване на обжалвания ревизионен
акт. Представиха се подробни писмени бележки, в които са изложени аргументите й
относно законосъобразността на ревизионния акт в оспорената му част.
Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар по списъка за разноски.
ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:
Ревизионното производство е започнало със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002818005787-020-001/25.09.2018 г. на началник
сектор при ТД на НАП - Бургас, с която е възложена ревизия за периода от 01.01.2016 г. – до 31.12.2017 г. в следния обхват: годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за периода, данък върху годишна данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи
се лица, здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица, универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи
се лица. Последната заповед, с която е изменена заповедта за възлагане на
ревизията е от 13.02.2019 г., издадена е от същия орган, има същия материален
обхват, но е включено и ДДС, и в нея изрично е посочено, че ревизията следва да
завърши до 27.02.2019 г. Впоследствие е издадена Заповед № Р-02002818005785-023-001/18.02.2019
г. на началник сектор при ТД на НАП - Бургас, с която е спряно производството
по извършване на ревизия на Х.Ж.. Заповедта е отменена с влязло в сила Определение
№ 664 от 02.04.2019 г. по адм. дело № 570/2019 г. на
БАС и е издадена Заповед №
Р-02002818005785-143-001/27.03.2019 г., с която е възобновено
производството по извършване на проверка. Цитираните заповеди са подписани с
електронен подпис, валиден към всяка от датите на издаването им. Съставен е Ревизионен доклад № Р-02002818005785-092-001/23.04.2019
г. от ревизиращия екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на
издаването му, в срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК. Срещу ревизионния доклад е
постъпило възражение от ревизираното лице, което не е уважено от органа по
приходите.
Въз основа на ревизионния
доклад е издаден ревизионния акт, от компетентен орган съгласно чл. 119 ал.
2 от ДОПК, подписан с ел. подписи, валидни към датата на издаването му, след
извършена ревизия на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, който е обжалван
по административен ред и е частично потвърден с Решение № 150 от 16.08.2019 г.
на директора на дирекция „ОДОП“, ЦУ на НАП, с който са определени задължения за
данъци и осигурителни вноски както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за период 01.01.2016 г.-31.12.2016 г.: главница - 1645.52
лв. и лихва - 348,33лв.; за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017
г.: главница - 656,59 лв. и лихва - 72,41 лв.; ДДС за данъчен период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.: главница - 1 099,17 лв. и
лихва - 255,58 лв.; ДДС за данъчен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г.: главница
- 6 823,03 лв. и лихва - 1533,41 лв.; ДДС за данъчен период 01.03.2017 г. -
31.03.2017 г.: главница - 39,33 лв. и лихва - 8.50 лв.; ДДС за данъчен период 01.05.2017
г. - 31.05.2017 г.: главница - 10,00 лв. и лихва - 1,99 лв.; ДДС за данъчен
период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г.: главница -228,33 лв. и лихва - 45,48 лв.;
ДДС за данъчен период 01.07.2017 г. -31.07.2017 г.: главница - 16,67 лв. и лихва
– 3,04 лв.; ДДС за данъчен период 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.: главница - 8,33
лв. и лихва - 1,45 лв.; вноска за ДОО за период 06.01.2016 г. – 31.12.2016 г.:
главница -1 935,46 лв. и лихва - 455,79 лв.; вноска за ДОО за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница - 1 784,04 лв. и лихва - 237,61 лв.; вноска за ДЗПО в УнФ за периода 06.01.2016 г. – 31.12.2016 г.: главница - 756,04 лв. и
лихва - 178,05 лв.; вноска за ДЗПО в УнФ за периода 01.01.2017 г. -31.12.2017 г.: главница - 646,39 лв. и лихва -
86.11 лв.; вноска за ЗО за периода 06.01.2016 г. - 31.12.2016 г.: главница -
1 198,46 лв. и лихва - 282,18 лв.; вноска за ЗО за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница -887,02 лв. и лихва -
109,67 лв. От констатираните факти и обстоятелства в
хода на ревизията е установено, че ревизираното лице осъществява търговия стоки
по интернет чрез куриерска фирма „* *“ ООД и „*“ ЕАД.
Ревизиращият екип е направил
извод, че констатираното представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за
облагане с данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г. и ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
От събраните в хода на
ревизионното производство доказателства се установява, че лицето не е
декларирало реално получените доходи за периода 01.01.2016
г. - 31.12.2017 г. и не е определило точния размер на осигурителния доход и
размера на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. На основание чл. 124, ал.
1 от ДОПК, на Х.Ж.Ж. е връчено
Уведомление с изх. № Р-02002018005785-113-001/12.02.2019 г., с което лицето е
уведомено, че основата за облагане с годишен данък ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал.2 основа.
По реда на чл.124, ал.1 от ДОПК,
когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1,
той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по предвидения в чл.122 ред, и му определя срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14
дни.
На основание чл.122, ал.2
от ДОПК е направен анализ на всички относими към
лицето обстоятелства. На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени следните насрещни проверки:
От ЗЛ не са представени доказателства за:
произхода на стоките, продадени от Х.Ж.Ж.; за
собствеността върху продадените стоки от страна на „ДАСИ-01" ЕООД; за
наличието на търговски обект, стопанисван от „Даси-01" ЕООД, за
съхранението на стоките до предаването им на комисионера; информация и
документи относно начина на предаване на стоките от „Даси-01" ЕООД на Х.Ж.Ж. и тяхното транспортиране от доверителя до комисионера;
за завеждането на стоките в счетоводството на дружеството; за получаване от „Даси-01"
ЕООД на приходи от продажбата на стоките и тяхното счетоводно отразяване,
платежни документи. Не са представени доказателства за водено счетоводство на
„Даси-01" ЕООД с Булстат *********. Не е предоставена възможност за сверка
на представените незаверени и неподписани копия на документи с техните
оригинали. Същите не са годни доказателства за вписаните в тях факти
и обстоятелства.
В хода на извършена ПУФО Х.Ж.Ж. е предоставил документи – комисионен договор, приемо-предавателни протоколи, разписки и други, съгласно
които той се явява комисионер на „Даси-01" ЕООД. В хода на настоящата
ревизия не се потвърдиха твърденията на Х.Ж.Ж..
Липсват данни за „Даси-01" ЕООД да е осъществявала стопанска дейност през
периода 2016 г. и 2017 г. Дружеството е подало за 2016 г. нулева годишна данъчна
декларация, а за 2017 г. няма подадена изобщо ГДД. Същото не разполага с касов
апарат. Дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че
само реализираните към Х.Ж.Ж. доставки надвишават
задължителния праг за регистрация за период по-малък от 12 месеца. Дори да
приемем, че има наличие на комисионен договор между „Даси-01" ЕООД и Х.Ж.Ж. ЗДДС регламентира, че както евентуалните доставки от „Даси-01"
ЕООД към Х.Ж.Ж., така и Х.Ж.Ж.
към трети лица са облагаеми с ДДС.
Органът
по приходите е приел наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 1, 2 и 4, Данъчната основа за облагане за ревизирания период е
определена при условията на чл. 122, ал.
2 ДОПК.
В хода на ревизията органът по приходите е
установил, че
Х.Ж.Ж. чрез куриерските фирми „* *“ ООД и „*“ ЕАД е
изпращал пратки на физически лица за поръчани чрез интернет стоки, които са
заплащани с наложен платеж.
Представени са комисионни договори от
17.06.2016 г. и от 03.01.2017 г., сключени с * ЕООД, приемо-предавателни
протоколи и разписки за получени/предадени суми. Относно твърденията, че е
осъществявал дейността в качеството си на комисионер на „***“ ЕООД и „*“ ЕООД
не е представил никакви документи.
Във връзка с твърденията на Х.Ж., че е
действал в качеството си на комисионер на * ЕООД, в хода на ревизионната
производство е извършена насрещна проверка на това дружество и са изискани
документи и писмени обяснения, изясняващи взаимоотношенията на дружеството с Х.Ж.Ж.. С Протокол за извършена насрещна проверка №
П-04000418203049-141-001/04.01.2019 г. е установено, че * ЕООД е регистрирано
по ДОПК на 09.01.2012 г. и по ЗДДС от 24.01.2012 г.. На 29.02.2016 г.
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на
орган на приходната администрация, поради наличие на основание по чл.176 от ЗДДС /ЗЛ има данъчни задължения в особено големи размери/.
Проверката е констатирала, че съгласно
подадената от задълженото лице ГДД по чл.92 от ЗПКО вх.№
044351700532013/31.03.2017 г. за 2016 г. * ЕООД не е упражнявало стопанска
дейност, а за 2017 година дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, който
факт също доказва, че дружеството не е извършвало стопанска дейност. При
извършена справка в ПП СУП регистър „Трудови договори“ е установено, че ЗЛ не е
подало уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и няма регистрирани сключени договори.
При извършена справка в ПП СУП се установява, че дружеството не е декларирало
изплатени суми по извънтрудови правоотношения и няма
данни за изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ.
Не е представена информация и документи
относно начина на предаване на стоките от * ЕООД на Х.Ж.Ж.
и тяхното транспортиране от доверителя до комисионера; не са представени
доказателства за получени от * ЕООД приходи от продажбата на стоки и тяхното
счетоводно отразяване. Не са представени платежни документи за извършените
продажби в брой – доказателства за издадени фискални бонове от ЕКАФП, начин на
осчетоводяване на получените плащания от реализацията на стоката. При справка в
ПП СУП се установява, че дружеството няма регистрирано ЕКАФП. Не е представена
никаква счетоводна отчетност на * ЕООД за 2016 г. и 2017 г. и не е установено,
че по представените незаверени и неподписани копия на документи са поети
съответните счетоводни записвания, удостоверяващи извършени стопански операции
от дружеството през тези отчетни периоди въобще и в частност, удостоверяващи
търговски взаимоотношения с Х.Ж..
В хода на ревизионното производство
органът по приходите е извършил насрещна проверка и е изискал информация и
документи от „* *“ ООД, за което е съставен Протокол за извършена проверка №
П-29002918219460-141-001/16.01.2019 г. и с Протокол Кд-73 сер.
АА № 1160610/12.01.2019 г. е приобщил извършената насрещна проверка на „*“ ЕАД
и събраните в хода на проверката доказателства. Представените от куриерските
фирми писмени обяснения и документи на оптични носители са подробно анализирани
от стр.9 до стр.11 от констативната част на ревизионния доклад. Ревизиращият
орган е установил, че през цялата 2016 година и до месец Август 2017 година
ревизираното лице е изпращало стоки чрез куриерските фирми на различни лица в
страната, за които „* *“ ООД и „*“ ЕАД са събирали суми с наложени платежи в
полза на Х.Ж.Ж., които впоследствие са изплатени на
лицето с РКО или чрез парични преводи.
При обобщаване на представените от
куриерските фирми документи се установява, че през 2016 г. и 2017 г. Х.Ж. е
пращал стоки /козметика, чанти, дрехи, парфюми, очила и др./ до клиенти,
плащанията на които се извършват чрез наложени платежи, събрани от „* *“ ООД
и „*“ ЕАД. Събраните от куриерските
фирми суми от наложените платежи са изплатени на задълженото лице, като за
изплатените суми в брой са съставени РКО.
В хода на съдебното производство: По
направеното искане от страна на Х.Ж. бе назначена и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установи, че ако се приемат
за достоверни данните, представени от „*“ ЕАД и „* *“ ООД, то задълженията на
лицето са правилно определените с обжалвания ревизионен акт и не са налице
грешки или неточности, допуснати от органа по приходите.
Също така по искане на жалбоподателя бе
разпитан свидетелят С. Г., в качеството му на представител на * ЕООД. С този
разпит се целеше доказване на факта, че Х.Ж. е действал в качеството си на
комисионер, извършвайки продажбите на стоки чрез куриерски фирми и съответно
получавайки от тях цената по тези продажби. Фактът, че данъчно задълженото лице
е извършвало дейност като търговец без регистрация го задължава да води
счетоводство и съответно да формира данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ
по правилата на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, като дължи данък с данъчна ставка 15 на
сто, регламентирана с чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
За извършените сделки лицето не е
издавало касови бележки от електронни касови апарати с фискална памет, каквото
е изискването на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.118 от ЗДДС и е укривало приходите от
продажбата на посочените стоки. За извършваната стопанска дейност Х.Ж.Ж. не е водил счетоводна отчетност в съответствие с
изискванията на счетоводното и данъчно законодателство, а реализираните доходи от
тази дейност не са декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и справки декларации по ЗДДС.
Всички тези обстоятелства водят до
изпълнени фактически състави на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК, поради
което органът по приходите правилно и законосъобразно е извършел ревизията по
този специален ред на ДОПК, като данъчна основа е определена по правилата на
ал.2 от същата разпоредба. В изпълнение на процесуалните изисквания на чл.124,
ал.1 от ДОПК лицето е уведомено с Уведомление изх.№
Р-02000218005785-113-001/12.02.2019 г., че ревизията ще се извърши по
специалния ред на чл.122 от ДОПК, връчено по електронен път.
От установените от органът по приходите
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК е видно, че за посочения
период жалбоподателят е извършвал трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване. Предвид констатираното и на основание чл.124а от ДОПК, органът по приходите правилно и законосъобразно е констатирал, че Х.Ж.Ж. дължи авансови месечни и годишни изравнителни вноски за
ДОО – фонд „Пенсии“, ДЗПО в УнПФ и за здравно
осигуряване в НЗОК за 2016 г. и 2017 г. В тази връзка за периода на
извършваната от задълженото лице трудова дейност от 06.01.2016 г. до 31.08.2017
г. на основание чл.124а във връзка с чл.122 от ДОПК ревизията е определила и
дължимите от лицето задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице с регламентираните в КСО и ЗЗО
ставки за съответната година.
След анализ на представените от страните
доказателства, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002818005785-091-001/03.06.2019 г.,
издаден от В.Х.Р. - Началник сектор, възложил ревизията, и П.М.М. - главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) при ТД на НАП, потвърден частично с Решение №
150/16.08.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения в
общ размер на 21 353.36 лева, като се претендира за отмяната му.
При издаване на ревизионния акт, органът
по приходите е приел наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК - т. 1, т. 2 и т. 4.
В
хода на съдебното производство е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, резултатите, от която не опровергават констатациите на органа по
приходите.
Ревизионно производство е проведено по
реда на чл. 122 ДОПК, като основата за облагане с данъци е
определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В хода на съдебното обжалване,
жалбоподателят не опровергава констатираното в ревизионния акт.
Не се спори също, че жалбоподателят
няма регистрация като ЕТ. Физическото лице Х.Ж.Ж. не е търговец по смисъла на чл.1
от Търговския закон. Получените доходи от продажби, осъществени по електронен път от
местните и чуждестранните физически лица са обект на облагане с данък по
ЗДДФЛ. Ревизираното лице Х.Ж.Ж. в качеството си на
местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6,
чл. 8, ал.1 и чл. 12 от същия закон е данъчно задължено за облагаемия си доход,
получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Облагаеми
по ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице
през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата
на закон.
За целите на облагането от съществено
значение е да се определи източникът на доход, предвид обстоятелството, че
местните физически лица /МФЛ/ са носители на задължение за данъци от източници
в Р. България и в чужбина, а чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, само за придобити
доходи от източници в Р. България. Доходите от източници в Р. България са
посочени в чл.8 от ЗДДФЛ, като относими към
разглежданата тема биха били разпоредбите на ал.1 и ал.2 от същата норма. Физически
лица, които извършват продажби чрез Интернет използват куриерски фирми за
доставки на стоки с наложен платеж или пощенски паричен превод. Възможно е
разплащане по банков път, с дебитни и кредитни карти, чрез електронни системи
като Epay, PayPal и др.,
така и плащания в брой при собствена доставка на стоките или получаване на
място от продавача.
При
този вид търговска дейност като платежно средство могат да се ползват пари или
заместващи парите платежни средства, или други заместващи ги средства. Независимо
от вида на платежното средство, за целите на ЗДДФЛ се прилагат общите правила
на чл.11 от с.з.
Документирането и
отчитането на получените доходи е по реда на чл.9 от ЗДДФЛ. ЗЛ е длъжно да
регистрира и отчита извършените продажби на стоки и услуги по реда на Наредба
Н-18/2006 г. на Министъра на финансите. В случаите, в които не е задължено при
доходи от друга стопанска дейност да издава касова бележка, лицето следва да
издаде документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал.1 от Закона за
счетоводството. Недекларирането на получени суми е достатъчно основание за извършване на
ревизия при особени случаи, арг. от чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. Ревизията е
установила, че ревизираното лице не е декларирало доходи като търговец. В този
случай, средствата са ползвани за лични
нужди, поради което облагането следва да се извърши по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В посочената данъчна норма попадат
доходите от източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ като облагаеми на
друго основание, нито са визирани като освободени от облагане в този или в друг
закон.
Защитната теза на жалбоподателя е, че
сумите са получени в резултат на комисионни договори ЗДДС приема, че при изпълнението на
комисионни договори за продажба на стоки (чл.127, ал.2 от закона, възникват три
доставки: - доставка на стока между комисионера и третото лице. Тази доставка е
в резултат на изпълнителната сделка по комисионния договор, при която доставчик
е комисионерът, а получател - третото лице. Данъчното събитие за нея възниква
по общия ред на закона - в практиката най-често при извършването на продажбата
и прехвърлянето на собствеността върху стоката. --доставка между комитента и комисионера, предмет на доставка при която е
стоката, предмет на доставката между третото лице и комисионера. Законът
приема, че датата на възникване на данъчното събитие при тази доставка се
определя по общите правила, но не може да бъде по-късно от датата на възникване
на събитието между комисионера и третото лице, а данъчната й основа е данъчната
основа на доставката между тях. Доставчик при нея е комитентът;
---Доставка на услуга между комисионера и комитента,
данъчна основа за която е възнаграждението на комисионера (включително
обезщетението за извършени разходи от него във връзка с доставката, ако такова
е договорено). Датата за възникване на данъчното събитие на тази доставка се
определя по общите правила на закона. Така например, ако в комисионния договор,
по силата на който се осъществява услугата, е договорено заплащането да се
извършва на определени периоди (чл.25, ал.5 от ЗДДС), всяко плащане се приема
за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
този период е изтекъл. Данъчна основа на доставката, е договорената насрещна престация, дължима на комисионера за съответния период
заедно с обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката
(ако такова е уговорено). Доставчик на облагаемата услуга е комисионерът.
Съгласно чл. 36 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от
други източници се определя, като облагаемия доход по чл. 35 ЗДДФЛ, придобит през годината, се намалява с
вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО.
В
обхвата на осигурените по чл.4,ал.3 и ал.4 от КСО лица влизат т.нар. самоосигуряващи се лица, които съгласно легалната дефиниция
на чл.5, ал.2 от КСО са физически лица длъжни да се осигуряват изцяло за
своя сметка. Главно основание за възникване на този вид задължения е
извършването на трудова дейност от самоосигуряващите
се лица. Задълженото лице Х.Ж.Ж. за ревизионния
период не е декларирал започване на дейност като самоосигуряващо
се лице.
Съгласно
чл.127 от КСО /КЗОО/ задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд лицата, родени след *** г., ако подлежат на
задължително осигуряване за фонд „Пенсии” по раздел първи от КСО. В обхвата на
осигурените по чл.4,ал.3 и ал.4 от КСО лица влизат в т.нар. самоосигуряващи
се лица, които съгласно легалната дефиниция на чл.5, ал.2 от КСО са физически
лица длъжни да се осигуряват изцяло за своя сметка. Главно основание за
възникване на този вид задължения е извършването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица.
Задълженото
лице Х.Ж.Ж. за ревизионния период не е декларирал започване
на дейност като самоосигуряващо се лице. Констатираните
доходи с настоящата ревизия от стопанска дейност на физическото лице, което е
търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като
едноличен търговец за 2016 г. са в размер на 17688.71 лв. и за 2017 г. - 14298.65
лв. В хода на настоящата ревизия са установени доходи от дейност,
подлежащи на облагане по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ от стопанска дейност
на физическото лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е
регистрирано като едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н – 18/2006 г., в общия случай следва да се издава фискална касова
бележка при продажбата на стока. Само при някои видове плащания фискална касова
бележка не е необходима. Х.Ж.Ж. е
извършвал стопанска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон за
ревизирания период.
В заключение: Съгласно чл. 1, ал. 1,
т.1 от Търговския закон Х.Ж.Ж.
е търговец по смисъла та ТЗ. На основание чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ
подлежи на облагане за доходите си от стопанска дейност като ЕТ, въпреки че не
е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за такива доходи. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима от икономическа дейност без значение
от целите и резултатите от нея, поради което Х.Ж.Ж. е данъчно задължено
лице и по закона за ДДС. Доходите и основата за облагане са установени
по особения ред на чл.122 ал.2 от ДОПК. Осигурителните вноски за
периода 2016 г. - 2017 г. са изцяло за сметка на самоосигуряващото
се лице и се внасят за всеки месец, върху избран месечен доход не по-малък от
определения за тях със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година и
върху не-повече от общия максимален месечен размер на осигурителния доход (чл.8
от ЗБДОО). Периодът установен по номера и дати на товарителници е от 06.01.2016
г. до 31.08.2017 г. Видно от извършения анализ Х.Ж.Ж.
е следвало да отчете приходи по доставки с наложен платеж.
Констатираното представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице
са данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с
данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г. и ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. От събраните
в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че лицето не е
декларирало реално получените доходи за периода 01.01.2016
г. - 31.12.2017 г. и не е определило точния размер на осигурителния доход и
размера на дължимите вноските за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. Х.Ж.Ж. не е декларирал надценка за ревизирания
период и за това с настоящата ревизия се приема, че надценката, с която са
продавани стоките по години е 20%. Съгласно разпоредбите на чл.
96, ал. 1 от ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период на достигане
на прага от 50 000 лв. е задължителна регистрация по ЗДДС. През месец декември Х.Ж.Ж. е направил оборот
за регистрация и е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по
ЗДДС, т.е. до 14.01.2017 г., което не е сторено.
Не на последно място следва
да се има предвид, че не беше оспорено съдържанието на електронните документи -
оптичен носител на данни от „* *“ ООД и „*“ ЕАД. От всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че оспорващият е
извършвал продажба на стоки през ревизирания период чрез посочените куриерски
фирми, в констатираните размери. Следва да се има предвид, че доказателствената тежест за установяване на друг размер на
получените доходи е на оспорващия, предвид на провеждане на ревизията по специалния ред на чл. 122 от ДОПК., а такова
доказване не беше проведено.
По изложените съображения, жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1170,59 лева юрисконсултско
възнаграждение, като се има предвид, че данъчните задължения по оспорения
ревизионен акт са в общ размер на 21 353.36 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1, ДОПК, Административен съд Ямбол, четвърти
състав:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ж. ***, чрез адвокат Н.Ч. от Варненска адвокатска колегия
със служебен адрес гр. Варна ул.*срещу Ревизионен акт №
Р-02002818005785-091-001/03.06.2019 г., издаден от В.Х.Р.-Началник сектор,
възложил ревизията и П.М.М. - главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията)
при ТД на НАП потвърден частично с Решение № 150/16.08.2019г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, с
който са определени задължения за данъци и осигурителни вноски както следва: годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2016 г. -
31.12.2016 г.: главница - 1645.52 лв. и лихва - 348,33 лв.; за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница - 656,59 лв. и лихва -
72,41 лв.; ДДС
за данъчен период 28.01.2017 г. – 31.01.2017 г.: главница -1 099,17 лв. и
лихва-255,58 лв.; ДДС за данъчен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г.: главница
- 6 823,03 лв. и лихва - 1533,41 лв.; ДДС за данъчен период 01.03.2017 г. -31.03.2017
г.: главница - 39,33 лв. и лихва - 8.50 лв.; ДДС за данъчен период 01.05.2017
г. - 31.05.2017 г.: главница - 10,00 лв. и лихва - 1,99 лв.; ДДС за данъчен
период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г.: главница - 228,33 лв. и 45,48 лв. - лихва;
ДДС за данъчен период 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. главница - 16,67 лв. и лихва
- 3.04 лв.; ДДС за данъчен период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г.: главница - 8,33
лв. и 1,45 - лихва; вноска за ДОО за 06.01.2016
г. – 31.12.2016 г.: главница - 1 935,46 лв. и лихва 455,79 лв.; вноска за ДОО за 01.01.2017
г. - 31.12.2017 г.: главница - 1 784,04 лв. и лихва - 237,61 лв.; вноска за ДЗПО в УнФ за 06.01.2016 г.
– 31.12.2016 г. главница - 756,04
лв. и лихва - 178,05 лв.; вноска за ДЗПО в УнФ за 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница - 646, 39 лв. и лихва
- 86.11 лв.; вноска за ЗО за 06.01.2016 г. - 31.12.2016 г.: главница - 1 198,46
лв. и лихва - 282,18 лв.; вноска за ЗО за 01.01.2017
г. - 31.12.2017 г.: главница - 887,02 лв. и лихва - 109,67 лв.
ОСЪЖДА Х.Ж.
***, да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас, ЦУ на НАП, разноски в размер
на 1170,59 /хиляда сто и седемдесет лева, 59ст./ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решение може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: /п/ не се чете