№ 357
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502564 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 88 от 24.07.2024 г. по т.д. 96/2023 г. по описа на Софийския окръжен
съд /СОС/, “ДаллБогг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати
на В. С., Й. П. Д. и Х. П. Д. /малолетен и действащ чрез майка си В. С./ сумите от по 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Х. Д. при ПТП,
настъпило на 16.06.2022 г., както и по 2223.66 лв. /за всеки от тях/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатени медицински изделия от П. Х.
Д. при ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за законната лихва за
периода от 01.07.2022 г. до 27.09.202 2г., като неоснователен. В съответствие с този изход в
производството е разпределена и отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, респ. е
определено възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуалния представител на ищците за
първата инстанция.
От решението на окръжния съд са останали недоволни и двете страни, които са го
атакували със самостоятелни въззивни жалби, в които се правят оплаквания в следните
аспекти – в жалбата на застрахователя - за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се
счита, че обезщетенията били завишени и следвало да се намалят, както и за неправилно
1
прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – доколкото СОС е приел, че съпричиняване не е
налице, а от страна на „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД се смята, че има принос от
пострадалия. Оспорва се още и възможността на наследниците на П. Д. да предявят иск за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него, след като той е
починал /нарушени били правилата за активна процесуална легитимация/. Що се отнася до
жалбата на трите физически лица, то тя е само относно отхвърлената част от исковете за
законна лихва върху главниците, като се твърди, че неправилно СОС е отхвърлил
претенцията от датата на завеждане на извънсъдебната претенция към застрахователя, а е
определил същата да се начислява от по-късна дата, поради което се иска отмяна на
решението в тази част и присъждане на лихвата от поисканата в исковата молба дата.
Подадени са отговори на въззивните жалби, в които същите се оспорват като
неоснователни, като пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови
доказателства.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото материали и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Ищците В. С., Й. П. Д. и Х. П. Д. /малолетен и действащ чрез майка си В. С./ са предявили
субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за
осъждането на дружеството да им заплати следните суми: а/ 50 000 /петдесет хиляди/ лева
на В. С. - част от наследеното от нея обезщетение за причинените неимуществени вреди на
П. Х. Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, законна лихва
върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяване
на ответника с извънсъдебната претенция - 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 2
223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева - част от
наследеното от нея обезщетение за причинените имуществени вреди на П. Х. Д., заявено от
него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и един/ лева, законна лихва
върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяване
на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане; б/ 50
000 /петдесет хиляди/ лева на Й. П. Д. - част от наследеното от нея обезщетение за
причинените неимуществени вреди на П. Х. Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева; законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3
КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и 2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляващо част от наследеното от нея обезщетение за
причинените имуществени вреди на П. Х. Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди
шестстотин седемдесет и един/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно
чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане; в/ 50 000 /петдесет хиляди/ лева на
Х. П. Д. - част от наследеното от него обезщетение за причинените неимуществени вреди на
П. Х. Д., заявено от него в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, законна лихва
2
върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване
на ответника с извънсъдебната претенция 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както
и 2 223,66 /две хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляващо част от наследеното от него обезщетение за причинените имуществени
вреди на П. Х. Д., заявено от него в размер на 6 671 /шест хиляди шестстотин седемдесет и
един/ лева, законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано
от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2022 г., около 09:55 ч. на път I-9, при км. 227+800,
по посока на движение от гр. Поморие към гр. Бургас, настъпва ПТП, реализирано по вина
на водача на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК № ******* – М. М., ЕГН:
**********, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, удря задната част
на авариралия на пътя автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № ********.
Лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № ********, управляван от А. К. се
движил в посока към летище „Сарафово“, а наследодателят на П. Д. е пътувал на предна
пасажерска седалка.
След кръговото кръстовище на бензиностанция „Дега“, възникнала техническа неизправност
в автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № ********, поради което водачът му – А.
К. бил принуден да преустанови движение, поради техническа неизправност, като спрял
автомобила в най-дясната част на пътното платно и включил аварийните светлини, след
което водачът А. К. напуснал автомобила и се преместил в предната му част, където отворил
капака на двигателния отсег и започнал да извършва ремонтни дейности по автомобила.
В този момент наследодателят на ищците – П. Х. Д. се преместил от пасажерската седалка
на шофьорското място на автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № ********, за да
направи опит да стартира двигателя на автомобила, когато в същия момент водачът на
влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК № ******* – М. М., движейки се с превишена
и несъобразена скорост реализира удар в задната част на авариралия автомобил, в който се е
намирал и пострадалият П. Д..
В резултат на така описаното застрахователно събитие, П. Д. претърпява множество и тежки
телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на гръбни прешлени и тежка черепно -
мозъчна травма и хематом, с проникване в черепната кухина.
Тежкото здравословно състояние е наложило да бъде откаран от ЦСМП по спешност в
„УМБАЛ – Бургас“ АД, където е започнало негово лечение. На 02.07.2022 г. в 14:05 часа,
пострадалото лице прави хемодинамичен срив, което налага включване на инотропна
поддръжка. В 14:25 часа, изпада в асистолия, от която не може да бъде изведен, въпреки
приложената кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем. За огромно съжаление в 15:03
часа, настъпва смъртта на П. Д., с картина на кардиоциркулаторен срив. Заявява се, че
доколкото починалото лице е заявило извънсъдебната си претенция към застрахователя
3
приживе, то след неговата смърт и при наличие на отказ за доброволно плащане на
обезщетенията от застрахователя, то наследниците му имали право да предявят съдебно
въпросните претенции, поради което са сезирали и Софийски окръжен съд.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „ДаллБогг
Живот и Здраве“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор. Счита,
че исковата молба е недопустима. Ищците са наследници на починалото лице П. Д., но тези
лица нямали процесуална легитимация да заведат иск за претендираните неимуществени
вреди, понеже Д. лично приживе не е инициирал исково производство срещу ответника.
Исковата молба е подадена на 30.05.2023 г., докато П. Д. е починал на 02.07.2022 г. Моли
поради липса на процесуална легитимация от страна на ищците, на основание чл. 130 ГПК,
съдът да прекрати производството. В условията на евентуалност, дори да се приеме, че
заведеното рекламационно производство пред ответника от П. Д. дава основание на ищците
да заведат иск за търпените от последния неимуществени вреди приживе, то моли съдът да
вземе предвид обстоятелството, че в рекламационното производство П. Д. е представляван
от адв. Н. Д. по силата на пълномощно, което е подписано от починалия на 19.06.2022 г., или
13 дни преди смъртта му. В тази връзка, моли съдът да отбележи обстоятелството, че към
19.06.2022 г. (по-малко от три дни след ПТП) П. Д. е пролежавал в много тежко състояние в
интензивното отделение на „УМБАЛ-Бургас" АД, което създавало обосновано съмнение, че
по времето когато Д. упълномощавал адв. Д., той не е осъзнавал свойството и значението на
постъпките си, съответно не могъл да формира валидни волеизявления. С оглед на
посочените обстоятелства, към настоящия отговор представя копие от адвокатско
пълномощно, представено с извънсъдебната претенция към застрахователя, както и копие от
цитираната Епикриза от 02.07.2022 г. Оспорват се така предявените искове като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли като се присъдят направените
деловодни разноски. Алтернативно моли в случай, че съдът намери исковете за основателни,
да се намалят размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно
завишени и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период.
СОС е решил делото след събиране на множество писмени и гласни доказателства,
както и след изслушване на две експертизи – съдебно автотехническа /САТЕ/ и
съдебномедицинска /СМЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страните във въззивните жалби, като служебно има правомощие да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по
4
същество – частично неправилно. Съображенията за това са следните, като се вземат
предвид оплакванията в двете жалби.
Най-напред следва да се обсъдят оплакванията на застрахователното дружество:
Най-напред, относно това за липсата на активна процесуална легитимация при тримата
ищци да заведат исковите претенции пред съд.
Това оплакване е неоснователно. Видно от разрешенията, дадени в Решение №
60170/13.05.2022 г. по т.д. № 1435/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., когато приживе пострадалият е
предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му,
които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./, респ. по
чл. 432 КЗ понастоящем.
По делото е безспорно, че П. Д. е предявил приживе /чрез пълномощник/ извънсъдебна
писмена претенция до ответния застраховател за заплащане на обезщетения за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди, която е останала неудовлетворена.
Следователно, дори и да е починал впоследствие, то наследниците му по закон могат да
предявят исковете за обезщетяване на вреди по съдебен ред. Такъв извод се налага и от
горепосоченото решение на ВКС.
Относно оплакването по приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-нова такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д.
217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и много
други) сочи, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със
съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди,
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими
факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно
установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото
обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения, включително и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията; г) отражението на вредите
върху ежедневието на ищеца; д) социално-икономическата обстановка в страната към датата
на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо
обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е)
възрастта на пострадалия и т. н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
16.06.2022 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие – 41
г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2022 г.; г) брой, степен и
характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в
5
дългосрочен аспект и т.н.
При процесното ПТП, П. Д. е получил следните увреждания и травми
/изводимо от приетата в първата инстанция СМЕ/, а именно - тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в многофрагментно от импресионен тип счупване на тилната кост с
ангажиране на черепната основа и подлежащ кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и
контузия на мозъка,по повод на които е бил подложен на оперативно лечение, гръдна
травма, изразяваща се в счупване на 9 и 10-ти гръден прешлени с последващо оперативно
лечение при което е извършена метална стабилизация на фрактурите и декомпресивна
ламинектомия. По своя характер причинените травматични увреждания на пострадалия Д.
представляват високоенергийна травма, като се дължат на механично въздействие със
значителна енергия на твърди тъпи предмети. Налице е пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка между причинените при ПТП на 16.06.2022 г. травматични увреждания,
развилите се усложнения и настъпилия смъртен изход. Пострадалият е бил подложен на
двуетапно оперативно лечение и в последствия на интензивна терапия, като в хода на
лечението постоперативно са се развили усложнения,възстановяване не е настъпило, като е
настъпил смъртен изход. На 16.06.2022 г. е извършена по спешност черепномозъчна
операция, при която са отстранени костни фрагменти от импресионното счупване на тилната
кост, а на 22.06.2022 г. е извършена гръбначна операция, при която е направена стабилизация
на фрактурите. Според вещото лице, през целия период от причиняване на травматичните
увреждания до смъртта си пострадалият е изпитвал болки и страдания със значителен
интензитет. В крайната фаза на заболяването, когато съзнанието е било замъглено, не е
изпитвал такива.
САС в настоящия си състав намира, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от окръжния съд от 150 000 лв. /по 50 000 лв. на всеки наследник/ е
завишено и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Основният аргумент за
това е, че периодът на търпените от починалия болки и страдания е продължил общо 17
/седемнадесет/ дни, считано от датата на ПТП до датата на настъпилата смърт. В последните
си дни от живота, П. Д. е бил сомнолентно-сопорозен, на обезболяващи медикаменти и
изкуствена белодробна вентилация и на практика не е изпитвал тези страдания, каквито е
изпитвал в началото на периода /така в.л. Т. на л. 357 от първоинстанционното дело/.
Същевременно, не е спорно, че ищците са завели и друго търговско дело в СОС за
обезщетяване на личните си неимуществени вреди, претърпени от смъртта на родственика
си, което е висящо. Макар и поначало да няма връзка между двете производства, освен
общото увреждащо събитие, не следва да се допуска нарушаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
доколкото се касае за специфична хипотеза на наследяване на лични права, които поначало
са непрехвърлими, а се наследяват, доколкото са вече съдебно предявени и само по
изключение – и извънсъдебно предявени такива, какъвто е разглеждания случай. Така или
иначе, болките и страданията реално са продължили по-малко и от 17 дни с оглед
горепосочените обстоятелства, което прави сумата от 150 000 лв. крайно нереалистична
/същата не се присъжда поради настъпилата смърт, а само за страданията в посочения кратък
6
времеви период/.
По изложените причини, настоящият съдебен състав прецени, че сумата за
обезщетяване на неимуществените вреди следва да е 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева
или по 15 000 лв. на всеки наследник.
По спорния въпрос за съпричиняването /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.
Приносът на пострадалия, според вижданията на процесуалния представител на
застрахователя, се изразявал в непоставяне на обезопасителен триъгълник; за това, че
авариралата кола не била възможно най-вдясно в лентата за движение; че П. Д. не е подавал
сигнал с ръка или по друг подходящ начин, както и че починалия, заедно с другото лице в
автомобила А. К., не го били избутали встрани от пътя, след като бил аварирал.
В съдебната практика не е спорно, че всяко възражение за съпричиняване подлежи
на доказване /при условията на пълно и главно доказване/ от направилата го страна, в
случая от „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай, от приетата пред СОС САТЕ не може да се направи извод за
такова пълно и главно доказване на което и да е от горепосочените възражения. Авариралият
автомобил е бил най-вдясно в платното за движение – на около 1.5 до около 2.5 метра /така
на л. 350 от първоинстанционното дело/, а така също и отговор на въпрос II.7 на л. 352 по
приетата САТЕ, като Д. не е могъл да подава сигнал с ръка, тъй като е отишъл на мястото на
водача в автомобила, за да помага при запалването му, доколкото А. К. се е опитвал да
отстрани повредата под отворения преден капак на превозното средство, а необходимостта
от човек на шофьорското място в подобна ситуация е безспорна. Същевременно, тежестта на
автомобилите „Опел Виваро“ е по-голяма от тази на леките коли, а именно – около два тона
и повече, което изключва предложението на процесуалния представител на застрахователя,
двамата мъже да го избутват извън платното за движение, след като се ППС е повредено и
не може да запали. Единствено, може да се приеме, че не е поставен светлоотразителен
триъгълник /при данните от САТЕ и разпита на св. М. М./, но в случая, нарушаването на
разпоредбата на чл. 97, ал. 4 ЗДвП не е било в състояние да способства за настъпването на
инцидента и в този смисъл, неспазването на това нормативно изискване не е било в
причинно-следствена връзка с удара между двете превозни средства. Такова заключение
следва от написаното от в.л. Д. на л. 352 /отговор на въпрос II.6./, където на запитването
какво е значението на поставен светлоотразителен триъгълник за предотвратяване на
конкретното произшествие, вещото лице не е отговорило положително, т.е. че при поставяне
на триъгълника на съответните метри преди авариралото МПС, е щяло да способства за
предотвратяване на инцидента и спиране на товарния автомобил „ДАФ“ навреме, при което
да не се стигне до фаталния удар между него и другото ППС „Опел Виваро“. Допълнителен
аргумент за това е и височината на кабината на водача на товарния автомобил „ДАФ“ и
обстоятелството, че ПТП е настъпило в участък с лека дъга – с видимост към ППС „Опел
Виваро“ и това, че същият е бил с включени аварийни светлини, указващи препятствие на
пътя, в какъвто смисъл са изложени мотиви и от първоинстанционния съд.
7
По изложените съображения, съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е
налице.
Относно оплакванията във въззивната жалба на трите физически лица за началния
момент на начисляване на мораторната лихва за забава върху дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди.
Оплакванията са основателни. Застрахователят е отказал да разгледа претенциите
по същество и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, което води до
дължимост на основание чл. 429, ал. 3 КЗ на законна лихва за претърпените вреди от датата
на депозиране на извънсъдебната претенция – 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане, в
който смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о. относно дължимата лихва и началния период, от който същата се дължи.
В обобщение, трите обезщетения за неимуществени вреди следва да се намалят от
сумите от по 50 000 лв. - до сумите от по 15 000 лв. за всеки един от ищците, но върху
главниците по обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, мораторната лихва
за забава следва да се начислява, не от 28.09.2022 г., а от 01.07.2022 г. В останалите
обжалвани части, решението на СОС е правилно и ще следва да се потвърди.
Разноски:
При изводите на въззивния съд, разноските за първите две инстанции са, както
следва:
За Софийския окръжен съд – възнаграждението по чл. 38 ЗА за процесуалния
представител на ищците, възлиза на 4 783.68 лв. без ДДС или 5 740.42 лв. с ДДС, а
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД следва да заплати на СОС сумата от 2 666.84 лв. държавна
такса и разноски вместо 6 866.84 лв. Дружеството има право на разноски в размер от 650.10
лв. /при изчисленията поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е
взето предвид като 200 лв./.
За Софийския апелативен съд – върху уважената част от материалния интерес по
жалбата на застрахователя, физическите лица дължат разноски от 2 193.40 лв., а върху
неуважената част – в полза на процесуалния представител на ищците се определя
възнаграждение по чл. 38 ЗА от 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 88 от 24.07.2024 г. по т.д. 96/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд,
в частта, в която “ДаллБогг Живот и Здраве” АД е осъден да заплати на В. С., Й. П. Д. и Х.
П. Д. /малолетен и действащ чрез майка си В. С./ сумите от по 35 000 лв. (разликата между
15 000 лв. и 50 000 лв.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди ведно с
мораторната лихва от 28.09.2022 г. по искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, в частта, в която същото
дружество е осъдено да заплати държавна такса и разноски от 6 600 лв. (разликата между 6
8
866.84 лв. и действително дължимите 2 666.84 лв.), включително и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер от 13 836.81 лв. (разликата между 14 783.68 лв. и
присъдените от първата инстанция 18 620.49 лв.), както и в частта, в която са отхвърлени
акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва за забава върху главниците по
обезщетенията за вреди за периода от 01.07.2022 г. до 27.09.2022 т. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковите претенции по чл. 432, ал. 1
КЗ, предявени от В. С. с ЕГН: **********, Й. П. Д., ЕГН: ********** и Х. П. Д., ЕГН:
********** /малолетен и действащ чрез майка си В. С., ЕГН: **********/, съдебен адрес:
гр. София, бул. „Хр. Белчев“ № 2, офис 44 против “ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Г.М. Д.” 1 за сумите от по 35 000 лв. (разликата между 15 000 лв.
и 50 000 лв.), представляващи главници по обезщетения за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Х. Д. при ПТП, настъпило на
16.06.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 88 от 24.07.2024 г. по т.д. 96/2023 г. по описа на
Софийския окръжен съд в останалите обжалвани части, като постановява мораторната лихва
за забава върху всички присъдени главници по обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в полза на В. С. с ЕГН: **********, Й. П. Д., ЕГН: ********** и Х.
П. Д., ЕГН: ********** /малолетен и действащ чрез майка си В. С., ЕГН: **********/,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Белчев“ № 2, офис 44 да се начислява, считано от
01.07.2022 г., вместо от определената от окръжния съд дата - 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА “ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Г.М.
Д.” 1 да заплати на адв. Н. Д. от ШАК на основание чл. 38 ЗА сумата от 360 лв. с включен
ДДС адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство за втората
инстанция.
ОСЪЖДА В. С. с ЕГН: **********, Й. П. Д., ЕГН: ********** и Х. П. Д., ЕГН:
********** /малолетен и действащ чрез майка си В. С., ЕГН: **********/, съдебен адрес:
гр. София, бул. „Хр. Белчев“ № 2, офис 44 да заплатят на “ДаллБогг Живот и Здраве” АД,
ЕИК: *********, гр. София, бул. „Г.М. Д.” 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
2 843.50 лв. съдебно-деловодни разноски за първите две инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10