Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 09.02.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                            Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1226 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е образувано по искова молба на М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН **********            *** и П.Н.М., ЕГН ********** ***, против И.Г.К.,ЕГН ********** и Д.К.П. ***.

   Предявени са  обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС - за осъждане на ответниците да преустановят действията с които пречат на съсобствениците да упражняват правото си на собственост, а именно: 1. Да преустановят паркирането на автомобила си в съсобственото дворно място представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград; 2. Да премахнат построените гълъбарници в източната част на същото дворното място; 3. Да премахнат изградения в разрез с техническите изисквания комин на парната им инсталация и преработят същия по начин да не отива пушека от него в прозорците на собствения на ищците трети /мансарден/ етаж, включително да се преустанови изтичането на отпадни продукти от комина по неговата дължина върху разположени в дворното място сгради и върху самото дворно място.  

 

Твърди се с исковата молба, че по силата на НА № 147, том II, н.д. 663/1996г., издаден по реда на обстоятелствена проверка, В.Г. Х. /починала на дата 15.02.2002г./ и А.А. Х. /починал на дата 02.01,2003г./ са били признати за собственици по реда на обстоятелствена проверка на 1/2 ид.част от дворно място, цялото с площ 500 кв.м., находящо се във Велинград при съседи: улица, Н.Г., Х. и В., съставляващо парцел ХХХ-2646, 2623 в кв. 163 по плана на Велинград към 1996г. Към датата на изтичане на давността, респективно - на издаването на горния нотариалния акт същите били в граждански брак и придобили собствеността върху имота, обект на акта в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на В.Г. Х. през 2002г., същата оставила за свои наследници съпруга си А.А. Х. и синовете си И.Г.К. и Б.А.Х.. А след смъртта на А.А. Х. през 2003 година, негов единствен наследник останал синът му Б.А.Х.. При което квотата в наследствените права на Б.Х. и И.К. станало съответно 5/6 към 1/6 ид.част от едната втора ид.част от дворното място, описано в горния нотариален акт, идентично с 5/12 към 1/12 ид.част от същия имот, целият с площ 500 кв.м., заснет като парцел ХХХ-2646, 2623 в кв. 163 по действащия тогава план на Велинград. Имотът, описан в този нотариален акт бил претърпял редица регулационни и фактически изменения, като с идеални части от него били извършвани редица сделки. Според последния и актуален към момента подробен устройствен плана на града от него били образувани два УПИ - УПИ ХХХ-8785 и УПИ 2646 и двата в квартал 1631. От тях УПИ ХХХ-8785 от кв. 1631 по плана на Велинград, бил целият с площ от 270 кв.м., и се намирал на административен адрес: Велинград, ул."***" № 10, при съседи: от югоизток - улица, от запад - УПИ ХVI-2817 и УПИ ХХ-26441, от северозапад и север-УПИ ХХI-2643, от североизток - УПИ ХХIХ- 2629, от изток - УПИ ХV-2646 е собствен на наследниците на В.Г. Х. и А.А. Х. и приобретателя на идеални части от имота П.Н.М..

Твърдят още, че за собствеността си върху идеални части от поземления имот ищците Б.Х. и П.М. притежавали констативен нотариален акт № 82, том I, рег.852, дело № 79/22.04.2016г. на Нотариус рег.№ 650 по регистъра на нотариалната камара, вписан с акт 25, том III дело 352, партидна книга 20936 при АВ-Велинград. Съгласно този нотариален акт ищецът Б.А.Х. бил собственик на 1/2 ид.част от имота, а ищецът П.Н.М. бил собственик на 1/3 ид.част от същия /както и на самостоятелен обект в сграда - първи редовен етаж от жилищната сграда, застроена на 64 кв.м. върху поземления имот ведно с избено помещение с полезна площ 8 кв.м. в централната част на приземния етаж на сградата. Това се установявало и от НА № 4, том III, рег.5061, н.д. 403/27.12.201 Зг. на нотариус рег.№ 541, вписан при АВ-Велинград с акт 115, том VI, н.д. 929/27.12.2013г.

От своя страна ищцата М.Д.В.- Х. - съпруга на Б.А.Х. притежавала самостоятелен обект в сградата, застроена върху имота на 64 кв.м., а именно - тавански етаж, отговарящ на Наредба 7/2003г. за самостоятелен обект в сграда ведно с избено помещение, ползвано за гараж с площ 25 кв.м., находящо се в югоизточната част на същата жилищна сграда, построена върху описания по-горе имот съгласно доказателствен акт на 64 кв.м. според НА №15, том II, рег. 2229, н.д. 214/12.09.2011г. на Нотариус рег.№ 541 по регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт 153, том 4, дело 652/2011 г. на СВ- Велинград.

Актуалното състояние на собствеността в имота било такова, че след сключване на договор за доброволна делба, ответникът И.Г.К.  ликвидирал съсобствеността си в идеални части в сградата и към момента бил собственик в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Д.К.П. /поради парично уравнение на възложения му дял по силата на посочения по-долу нотариален акт по време на брака му с нея/ на самостоятелен обект в сграда - втори жилищен етаж ведно с избено помещение на застроена площ 17 кв.м. в югозападната част на приземния етаж на сградата при граници за избеното помещение: стълбище, дворно място и избено помещение на М.В. по силата на НА № 44, том I, н.д. 43/16.03.2011г. на Нотариус рег.№ 541, вписан с акт 57, том I, на СВ-Велинград във връзка с Н.а. 139, том VII, н.д. 1540/2007г. на СВ.при РС-Велинград.

Квотата на собствеността на И.Г.К. върху поземления имот не била променяна и била тази, наследена от неговата майка Веска Х., т.е. - 1/6-една шеста идеална част от имота, върху който жилищната сграда била построена, съставляващ УПИ ХХХ-8785, кв. 1631 по плана на Велинград, целият с площ 270 кв.м., като същата била негова индивидуална собственост. Върху поземления имот ответникът И.Г.К. и съпругата му Д.К.П. със съгласието на ищците владеели и масивна сграда, построена от А. и В.Х., която макар и нанесена по действащия план в югозиточната част на УПИ XXX- 8785, не била узаконена, въпреки поетите от И.К. ангажименти да я узакони на свое име и законовата възможност за това. А ищците са били поели ангажимент да не възпрепятстваме узаконяването на тази сграда в писмен вид на негово име. Това обаче не се оказало достатъчна причина за ответника да го стори и да не нарушава добрия тон на съжителство, като същият въпреки минималното си участие в собствеността на поземления имот от 1/6 ид.част от УПИ ХХХ-8785 и съпругата му Д.К.П., постепенно започнали да завземат незастроените части от съсобственик им имот и да възпрепятстват ищците, останалите собственици на терена и съответно-собственици на самостоятелни обекти в сградата да ги ползват нормално, спокойно и по предназначение.

В тази връзка твърдят, че ответниците въпреки предупреждения, паркирал колата и мотора си където намерят за добре в дворното място, като ги държали постоянно там. В резултат на това не само ищците не можели да влязат с МПС в дворното място за да си прекарат багаж и материали, необходими им за нормалното ползване на сградата, но дори бил възпрепятстван нормалния им достъп пеша до сградата. Върху дворното място ответниците разположили и гълъбарници, като отказвали да почистват замърсяванията от гълъбите. Държали се арогантно, обиждали ищците, складирали и вещи в двора и игнорирали техните права на собственици в имота.

Считат, че квотата в съсобствеността на дворното място, притежавана от И.Г.К. е толкова малка, че изцяло се покрива от пропорционалното му участие в застроената площ на терена-етажът на И. и Д. К. участвали наравно с дела на останалите съсобственици на самостоятелни обекти, което означавало 1/3 ид.част от застроената площ и с ползваната от ответниците сграда в югоизточната част на поземления имот, те да имат само да правото да преминават до сградата, но не и да ползват свободни площи от поземления имот по начин, по който да възпрепятстват останалите собственици да ползват имота съобразно правата си върху него.

Опитали се на няколко пъти да поканят ответниците на разговори и извънсъдебно да уредят отношенията си, като ги уведомявали, лепили съобщения, връчвали покани, но така или иначе поведението и отношението на ответниците не се променило. Нещо повече - в началото на 2016 г. ответниците издигнали комин с дължина около 6 метра и диаметър 25-30 см. върху покрива на пристройка към жилищната сграда, за нуждите на вече изграденото им парно за отопление, което до преди това не било работело. Построили комина обаче по начин, несъобразен технически със сградите в имота, защото достигал под нивото на покрива на жилищната сграда. В резултат излизащият от комина пушек директно се насочвал към прозорците на жилищния трети етаж на сградата, а и миризмата на дима прониквала и в по-долните етажи и в този собственост на ищеца П.М.. Това се оказало крайно неприятно за ищците и в частност за М. и Б. Х., на които третият етаж съставлявал семейно жилище, защото пушекът насочен към прозорците им възпрепятствал нормалното ползване на етажа по предназначение. Освен това и самата парната инсталация на ответниците била изградена по начин, по който от комина изтичала мазна, тъмнокафява течност по горната част от изградената от него пристройка.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което осъди ответниците –на осн. чл.109 от ЗС да преустановят действията с които пречат на съсобствениците -ищците да упражняват правото си на собственост, а именно: 1. Да преустановят паркирането на автомобила си в в съсобственото дворно място представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград; 2. Да премахнат построените гълъбарници в източната част на същото дворното място; 3. Да премахнат изградения в разрез с техническите изисквания комин на парната им инсталация и преработят същия по начин да не отива пушека от него в прозорците на собствения на ищците трети /мансарден/ етаж, включително да се преустанови изтичането на отпадни продукти от комина по неговата дължина върху разположени в дворното място сгради и върху самото дворно място. 

 

            В  срока  по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който оспорва иска, като частично недопустими и неоснователен.   Намират иска за недопустим по отношение на ответника Д. К., по съображения тя да не собственик на дворното място и и на построените в него сгради, тъй като такъв бил единствено И.К.. Комина също бил построено от него и поставен върху сграда негова индивидуална собственост. Поради това и считат, че исковата претенция е допустима само спрямо ответника И.К..

Оспорват основателността на исковете поради следното: На първо място твърдят, че изложените от ищците твърдения не отговаряли на действителното положение .  Невярно било, че с твърдението, че постепенно ответниците завземали незастроената част от парцела и по този начин възпрепятствали ползването му по предназначение, тъй като паркирали автомобила където намерили за добре. В тази връзка твърдят, че в продължение на повече от осем години притежавали лек автомобил. От тогава той бил паркиран на едно и също място в югозападната част на двора и непосредствено до оградата на съседния имот. Тъй като освен него притежавали и микробус, в продължение на месеци лекият автомобил не се използвал и стоял на едно и също място. Настоява се на това, че с годините от  всички живеещи на ул.“***“ , в това число и ищците била създадена организация, като всеки си имал определено на улицата място на което да паркира, тъй като денивелацията на парцелите не позволявала да се паркира в дворните места. За да не причи лекия автомобил на ответниците на улицата и да не заема място на нея, бил паркиран навътре в двора. С това паркиране по никакъв начин не се ограничавало ползването на дворното място. Напротив автомобила бил паркиран така, че да може пред него да може да се паркира още един автомобил. А и това пространство се използвало за автомобила на Б.А.Х.. До момента не се било и случвало ищците да ги помолят да преместят автомобила, защото им пречи, тъй като той и реално не пречел на никого. Преместването му на улицата обаче би създало проблеми, тъй като ще заеме пространство за паркиране на друго МПС, а такова свободно нямало.

По отношение на гълъбарниците, твърдят действително да има метален кафез разположен в югозападната част на двора под короната на дърво, в който отглеждали два декоративни гълъба и три гугутки. Специално И.К., който много обичал птици, се грижил за тях с много внимание и обич. Нямало моменти в който птиците да не са нахранени и да не им е изчистено.  В случая не се касаело за домашни птици, а за гълъби и гугутки, присъствието на които нямало как да пречи, тъй като такива така или иначе долитали в двора. А нямало как да смущава ползването на дворното място. Считат, че в случая единствено на ищците пречи ежедневното присъствие в двора, когато се радват на птиците и се грижат за тях.

            По отношение на комина, твърдят действително да има изграден такъв, който да отвежда парата при изгаряне на пелетите на изградената парна инсталация. Той бил изграден достатъчно високо и на възможно най-отдалеченото място в дъното на парцела, за да не смущава никого. Освен това пелетите били най-екологичното гориво и не отделяли пушек, а пара, тъй като изгарянето им било на почети 100%. Ако било нужно, той щял да се надгради, независимо че реално наоколо имало още няколко комина, включително и такъв на ищците, които не им пречели. Естествено в зимния сезон всички комини действали и пушели, но и прозорците били затворени, което било нормална ситуация, защото болшинството се отоплявали на твърдо гориво. Поради това и не разбирали това оплакване, тъй като пушекът от техния комин бил минимален. Във връзка с твърдението на ищците, че около комина им имало замърсяване се сочи следното: През 2016г. било извършено надграждане на комина. При ползването на инсталацията в продължение на няколко дни се получил конденз и от комина започнал да се стича нагар. Този факт притеснил ответниците и те се обърнали към специалист. След консултация с него направили изолация на комина, за да се предотврати конденза. От тогава и до момента проблема с втечняването на нагара не се бил появявал и нямало каквото и да било замърсяване, а всички получени по комина замърсявания били почистени от К..

По горните съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.

 

В о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.М.Ш. подържат иска с подробни съображения в писмена защита.

В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Д.К. подържат възраженията си, оспорват иска с подробни съображения в писмена защита.

 

По отношение на възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск по чл.109 от ЗС спрямо ответника Д. Прамтарова, тъй като тя не съсобственик в имота, съдът намира следното: По същество страните не спорят, че този ответника не е съсобственик в дворното място УПИ ХХХ-8785 и жилищната сграда построена в него. Разпоредбата на чл.109 от ЗС е ясна и според нея „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“.  Не необходимо условия за предявяване иск по чл.109 от ЗС неоснователното действие да се извършва от собственик, респективно пасивната процесуална легитимация да поставена в зависимост от това дали ответника по такъв иск е носител на вещно право на собственост на имот или вещи, чието въздействие пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Ето защо и това възражение за недопустимост е неоснователно.

 

От представените доказателства, се установява следното от фактическа страна:

 

Страните не спорят, а и от скица № 1017/28.09.2016г. се установява, че имот кад.№ 8785, който е с площ от 270кв.м. и за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград, находящ се на адм.адрес ул.“***“ № 10 е собственост на Б.А. Х., наследници на В.Х.Г. и П.Н.М..

Не се спори, а и от представените писмени доказателства: констативен НА №147/14.05.1996г.; НА за дарение № 139/02.11.2007г. ; НА за доброволна делба № 44/16.03.2011г.; НА за дарение № 15/12.09.2011г.; НА за покупко-продажба № 4/27.12.2013г.; Констативен НА № 82/22.04.2016г., се установява следното: По силата на констативен НА №147/14.05.1996г. са признати за собственици на ½ ид част дворно място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163 по плана на Велинград към 1996г. са признати за собственици В.Г. Х. и А.А. Х.- и двамата към момента вече починали.

От представените удостоверения за наследници на В.Г. Х. и А.А. Х., се установява Веска да е починала 2012г и след смъртта си да е оставила за свои наследници съпруга си Ангел Х. и синовете си И.К. и Б.Х.. При което и синовете са стнали собственици на по 1/12 ид част от имота, а съпруга на 4/12 ид част. А след смъртта през 2003г. и на Ангел Х., негов наследник по закон е сина му Б.Х.. Той е наследил от баща си неговите 4/12 ид.части

В резултата и по силата на ЗН, съсобственици на ½ ид част дворно място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163 по плана на Велинград към 1996г. са станали ищеца Б.Х. и ответника И.К., съответно на 5/12 ид част за Б. и на 1/12 ид части за И. от този имот.

В последствие с НА №139/2007г. за дарение собственика Б.Х. е дарил на Румяна И.ова В. 5/6 ид части от жилищна сграда – Къща на ЗП от 64 кв.м., построена в  парцел кад. № 2646, означен като УПИ ХХХ-2646,2629 в кв.163а по плана на Велинград, с площ от 500кв.м., без собствеността върху дворното място.

В резултата на доброволна делба извършена между Румяна И.ова В. и И.К. с НА №44/2011г. собствеността на построената в УПИ ХХХ-2646 с площ от 183квм.  сграда - Къща на ЗП от 64 кв.м. е придобита по следния начин: И.К. е станал собственик на Втори жилищен етаж, а Р.В. на първи и тавански етаж, който отговарял на изискванията за жилище, ведно с избено помещение на 8 кв.м. и друго избено помещение на 25 кв.м.ползвано за гараж..  А за уравнение на дела И.К. е изплатил на Р.В. 8000лв.

В последствие с НА №15/2011г. за дарение Р.В. и съпругът й Димитър са дарили на дъщеря си -ищцата М. В.-Х. своята собственост, а именно въпросните Първи и Тавански жилищни етажи от горната жилищна сграда, ведно с двете избени помещения.

От своя страна ищците М. В.-Х. и съпруга й Б.Х. по силата на НА №4/2013г. продали на ищеца П.М. първия редовен етаж от същата къща, ведно с избено помещение на 8 кв.м., както и 1/3 ид част от дворното място в което е построена сградата, съставляващо УПИ ХХХ-2646 от кв.163а, цялото с площ от 183квм. 

Видно от НА № 82/22.04.2016г. на основание наследяване и и покупко-продажба са признати за собственици ищците Б.А.Х. на 1/2 ид част и П.Н.М. на 1/3 ид част от имот кад.№ 8785, който е с площ от 270кв.м. и за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград.

 

Обстоятелството, че ищците- Б.А.Х. и П.Н.М. са собственици съответно на ½ и на 1/3 от дворното място за което е отредено УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград с площ от 270 кв.м. се установява от горния Констативен НА и не е оспорено от ответниците. От своя страна ищците М. В.-Х. и съпруга й Б.Х. са собственици на тавански етаж, обособен за жилище, в построената в същото дворно място жилищна сграда на ЗП от 64 кв.м. А ищеца П.Х. на първия жилищен етаж от същата къща.

 Установява се, че ответника И.К. е собственик по наследство на 1/12 ид части от дворно място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163а по плана на Велинград, както и след делба на Втори жилищен етаж от построената в УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по действащия плана на Велинград –Къща на ЗП от 64 кв.м.

До колкото видно от удостоверение № 461/20.06.2005г. в УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163а по плана на Велинград е имало построени две жилищни сгради на калкан, като западното петно е къща със ЗП от 64квм. и се състои от два жилищни етажа и тавански етаж отговарящ на Наредба №7 за жилище, а според Удостоверение №103/08.03.2016г.  УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по действащия плана на Велинград с площ от 270 кв.м. е идентичен с част от им. пл.№ 2464, за който е било отредено УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163а по плана на Велинград от 1983г., то очевидно ответника И.К. е собственик на 1/12 ид част от новия урегулиран имот. Но тъй като съсобственици в дворното място са само ищците- Б.А.Х. и П.Н.М. и ответника Ив.К., като първите двама притежават общо 5/6 ид части от него, то и за ответника К. остава останалата 1/6 ид.част.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи: По отношение на предявения негаторен иск по  чл. 109 от ЗС - негаторният иск е средство за правна защита на собственика от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата в Р България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация  чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Първата и задължителна предпоставка за успешното провеждане на негаторния иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, върху който се твърди оказвано от ответника неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговата пълнота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че ищците Б.А.Х. и П.Н.М. са съсобственици с ответника К. на дворното място, представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по действащия плана на Велинград с площ от 270 кв.м., А ищците М. Х. и П.М. заедно с ответниците, като собственици на отделни етажи са в режим на етажна собственост в жилищната сграда – къща на ЗП от 64 кв.м. построена в също дворно място, като ответника Д.П., в качеството си на съпруга на К., изплатил пари за уравняване на дела при придобиване на Втория етаж от същата къща е също съсобственик на този етаж.

При което е налице и активна процесуална легитимация на ищците,  като собственици на дворно място и етажи от построена в него къща да предявяват иск по чл.109 от ЗС.

Страните не спорят по обстоятелствата, че в съсобственото дворно място ответника И.К. е направил два кафеза в които е отглеждал гълъби и гугутки, а и същото се установява от показанията на свидетелите Л.П. и М.Х.. От техните показания се установява още, че от няколко месеца няма птици, като дори според П. единия кафез е премахнат. Останал е само втория изграден от мрежа и находящ се върху дървото в двора на имота. Всъщност ответника и сам е заявил, че е отглеждал гълъби и гугутки, което вече не правел тъй като те са умрели, а и е премахнал единия от кафезите. Изявил е и готовност да премахне и другия. Не се установява обаче към момента да е премахнат и този втори кафез.

По делото няма данни, а не се и твърди от ищците, че ответника Д.П. е отглеждала гълъби и е поставяла кафези за това. Не оспорено и твърдението на ответника, че единствено той е поставил кафези и е отглеждал гълъби и гугутки. А в тяхна тежест е да докажат не само извършаването на твърдяното неправомерно действие, но и то да е извършвано от всеки от ответниците, срещу които е насочен иска по чл.109 от ЗС. Това в случая спрямо ответника П. не направено. 

Така или иначе, към завеждане на искова молба ответника Ив.К. са отглеждали гълъби и гугутки, като за целта са били изградили два кафеза в съсобственото с ищците дворно място. До колкото към момента не се установява да се отглеждат птици, а и единия от кафезите е вече премахнат, а другия се намира на дърво в дворното място, но няма данни да е премахнат. 

От представените от ищеца Б.Х. - рецептурна книжка,  амбулаторен лист от 15.01.2014г. изследвания за алергени се установява, че действително той страда от астма с преобладаващ алергичен компонент.

При което искът по чл.109 от ЗС по отношение на искането за премахване на кафези за птици е частично основателен и като такъв ще се уважи, като се задължи ответника И.К. на премахне и останалия втори кафез за птици, тъй като съществуването му би дало възможност за подновяване на отглеждането на гълъби или гугутки, което от своя страна би пречило на ищците и в частност на ищеца Б.Х. да упражняват правата си на собственици, в които се включва и правото да обитават имота си без наличие на предпоставки заплашващи тяхното здраве.  А по отношение на първия кафез, който вече не съществува, и по отношение на ответника Д.П., искът ще се отхвърли като неоснователен.

 

По иска за  преустановяване на паркирането на автомобил на ответниците в съсобственото дворно място съдът намира следното:

От показанията на свидетелите Л.П. и М.Х. се установява, че действително ответниците паркират лекия си автомобил в съсобственото с ищците дворно място. Установява се още, че въпросния лок автомобил на ответниците се кара рядко и той почети през цялото време стои паркиран на тесен проход с ширина около 3 м., водещ към съсобствената на страните жилищна сграда.  От паркирания автомобил до оградата оставало разстояние от малко повече от 1 метър, през което можело да преминат двама човека един до друг, но кола не можела да мине. Свидетелят Х. дори твърди, че веднъж се наложило да носят един диван и спокойно преминали покрай паркирания тогава автомобил на ответниците. И двамата свидетели твърдят, че  от задната част на паркирания автомобил до жилищната сграда има разстояние от  няколко метра. Виждали и Б. да спира колата си пред колата на ответниците, но това ставало много рядко. По принцип ищците, спирали колите си отвън на улицата. Само ответниците държали лекия си автомобил паркиран в дворното място, а никой друг не паркирал там освен тях.

 

Ищците обосноват иска си с това, че  в резултат на паркирането на лекия автомобил на ответниците, те не можели да влязат с МПС в дворното място за да си прекарат багаж и материали, необходими им за нормалното ползване на сградата, но дори бил възпрепятстван нормалния им достъп пеша до сградата.

 По делото обаче не се установява да е налице пречене на ищците да ползват нормално дворното място за пешеходен достъп до сградата си и за прекарване на багаж. Дори и да мислимо, че ищците нямат възможност да влязат с МПС до самия вход на жилищната сграда, то се установява да е възможно да стигнат с МПС до паркирания автомобил на ответниците, т.е. на разстояние от около 6 метра от входа на къщата. В този смисъл няма кака да се приеме, че на ищците се пречи да прекарват багаж.

От друга страна в дворното място на УПИ ХХХ-8785, в което е построена сградата, е без места за паркиране по смисъла на чл. 37, ал. 4 ЗУТ. А и предвид неговата квадратура от 270кв.м., то и в незастроената част от дворното място няма и как да се предвидят места за паркиране.

Паркирането на автомобил в двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни нужди. Когато това въздействие се осъществява от лице от етажната собственост, притежаващо по-малко от половината, какъвто е настоящия случай, то ограничава пълноценното ползване на вещта от етажните собственици до обема на правата им.

Не е спорно, че ответниците използват площ за паркиране, която е част от проход осигуряващ достъп до имота, собствен между тях и ищците, като паркират личния си автомобил в проход към двора на сградата, който освен за достъп до дворното място, се използва и за достъп до сервизните помещения на сградата. С действията си ответниците създават състояние, с което противоправно ограничават правото на собственост на ищците, защото се пречи на пълноценното използване на дворното място по предназначение, което предназначение в случая е да осигурява достъп до сградата. А не е установено етажните собственици на сградата да са взели решение на общото събрание на етажната собственост проходът към дворното място да бъде използван за паркиране на превозни средства. Нито е взето решение от съсобствениците на дворното място то да се използва за паркиране на автомобили.

По делото няма данни за това автомобила, паркиран на прохода да е собственост сама на единия от ответниците и в частност на И.К., но доколко този ответник твърди да е закупен преди 8 години, то следва да се приеме да е собственост в режим на СИО със съпругата му Д.. Няма и данни за това дали съпругата – ответника Д.П. управлява този автомобил, респективно го паркира в прохода. Единствено от показанията на свидетелите се установява, че лекия автомобил се кара от ответника И.К. и единствено той го паркира на въпросното място в прохода.

Ищците не са ангажирали каквито и да било доказателства за това, че ответника Д.П. е извършвала действия по паркиране на автомобила, и по този начин е пречила на ищците да упражняват правата си на собственици, а тяхна е доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване, че всеки от двамата ответници е извършвал действия, с които им пречи.

При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск – за преустановяване паркирането е основателен, и като такъв следва да бъде уважен спрямо ответника И.К., който да се задължи да преустанови паркирането на автомобила, а спрямо ответника Д.П. да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска за  премахване на изградения в разрез с техническите изисквания комин на парната им инсталация и преработване на същия по начин да не отива пушека от него в прозорците на собствения на ищците трети /мансарден/ етаж, включително да се преустанови изтичането на отпадни продукти от комина по неговата дължина, съдът намира следното:

Не спорно, че ответниците са изградили комин на своята парна инсталация за отопление на жилището им, който достига под нивото на стрехата на покрива. По същество не се и спори, че изграждането на този комин е станало след изграждането на жилищната сграда и за него не създавана проектна документация, нито е издавано разрешение за изграждането му от Общината. А съгласно §5, т.38 от ЗУТ от той представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение изготвени от в;л.Г., както и заключения по повторна единична СТЕ на вещото лице – С.Б., които съдът възприема, като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.

Съдът кредитира с доверие заключението на в.л. Б. и Г., тъй като са основани на непосредствени наблюдения и измервания на място. Видно и от двете заключения въпросния комин е изграден за отвеждане на димни газове от отоплителната инсталация предназначена за втория жилищен етаж – собственост на ответниците. Въпросния комин е с височина 7,22м измерена от нивото на покривната плоча на сграда от допълващо застрояване, върху която е построен, и която покривна плоча е приблизително на нивото на първия етаж на сградата. Измерена от същата покривна плоча височината до нивото на покривната козирка е 7,90м., а до билото на покрива е 9,40м. На трети жилищен етаж на построената в УПИ ХХХ жилищна сграда – собственост на ищцата има разположени прозорци и остъклена лоджия. А при духащи ветрове от североизток димните газове биха отивали в прозорците и лоджията на третия тавански етаж. Според приложимата по аналогия в случая Наредба № 15/28.07.2005г. за правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за пренос и разпределение на топлинна енергия, димните газове следва да бъдат отведени над нивото на зоната за дишане. А според чл.314, ал.1 от същата Наредба № 15 отворите на общообменните ветилационни инсталации се разполагат над билото на сградите, като се отчита и височината на съседните сгради.  В заключението е посочено, че височината на комина е 7,22м. и не отговаря на законовите изисквания, а следвало да бъде 9,40 м.

Същите данни за височина на изградения комин от 7,22м. се съдържат и в заключенията на в.л. Г.. Видно от него въпросния комин се намира на разстояние 2,30м. от прозорците на южната фасада на общата на страните жилищна сграда  и на 3,0м. от жил.сграда в съседния парцел.В заключението е посочено, че комин не изграден по техническите правила и норми относно неговата височина, а следва да бъде надграден, така че да излезе над аеро динамичната сянка  ида има височина поне 9,00м.

Във връзка с така предявения иск, съдът е изслушал и показанията на двама свидетелите на страните –П. и Х.. От показанията на свидетеля Х. - без родство със страните, се установява следното: Свидетелите твърдят, че познава страните. Още от преди много време ответниците били изградили парна инсталация и комин към нея. Инсталацията им била на плети. По принцип при изгарянето на пилетите имало малко пара при запалването, а след това нямало дим. Свидетелят сочи още, че комина на ответниците бил надстроен наскоро и достигал над прозорците на третия етаж, но не достигал до стрехата на покрива.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи:

 

Безспорно се установява по делото, че вторите двама ищците са собственици на идеални части от дворно място съставляващо УПИ ХХХ-8785 , а втория и третия ищеца са собственици на първи и трети етажи от построената в този парцел жилищна сграда. Установи се също, че ответника К. е собственик на идеална част от дворното място, а заедно с ответника П. и на втори етаж от жилищната сграда. Установи се също, че ответниците са построили върху сграда от допълващо застрояване, построена в същото дворно място - комин на парната си инсталация, с която отопляват собственото си жилище. Съдът намира в случая така построения без строително разрешение и строителна документация комин да представлява незаконна постройка, тъй като както вече бе посочено по -горе съгласно §5, т.38 от ЗУТ той представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж. При което и до колкото всеки незаконен строеж има отрицателно въздействие върху правата на собственост на собствениците на дворно място и на построената в него жилищна сграда, като е без значение дали отговаря или не на техническите изисквания /независимо в случая да се установи и да не отговаря на тях, то искът по чл.109 за премахване на комина е основателен и като такъв ще се уважи.

Що се отнася до предявеното при евентуалност искане за преработване на същия комин по начин да не отива пушека от него в прозорците на собствения на ищците трети /мансарден/ етаж включително като преустановят изтичане на отпадни продукти, то предвид уважаване на първото искане за премахване на комина, съдът не следва изобщо да разглежда и евентуалното искане, тъй като незаконен строеж на подлежи на преработване.

        С оглед частичното уважаването на иска и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да изплатят на ищците направените разноски в размер на 1073,33лв., по съразмерност представляващи 2/3 от разноските определени на база броя на въздействията, при представени доказателства за направени такива от общо 1610лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, в това число 1000лв. за адв. възнаграждение, 50лв. за ДТ, и 560лв. за СТЕ.

А на основание чл. 78, ал.3 ответника П. има право на разноски, предвид изхода от спора. Тъй като са представени доказателства за направени от този ответник заедно с К. разноски от общо 400лв., то ще се осъдят ищците да заплатят на ответника П. разноски в размер на 133,33лв. по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

            По горните съображения, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА на основание  чл. 109 от ЗС И.Г.К.,ЕГН ********** ***, да преустанови действията си по паркирането на автомобила си в съсобственото дворно място представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград, като отхвърля иска на М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН ********** *** и П.Н.М., ЕГН ********** ***, за преустановява на действията по паркиране на същия автомобил спрямо Д.К.П. *** , като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание  чл. 109 от ЗС И.Г.К.,ЕГН ********** ***, да преустанови действията си по отглеждане на птици в съсобственото дворно място представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград, като и премахне и останалия втори построен кафез „гълъбарник“ в източната част на същото дворното място, като отхвърля иска на М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН ********** *** и П.Н.М., ЕГН ********** ***, за преустановяване на действията по отглеждане на птици и премахване на гълъбарник спрямо Д.К.П. *** , като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание  чл. 109 от ЗС И.Г.К.,ЕГН ********** и Д.К.П. – съпрузи и двамата от гр.Велинград, ул. ******** № 10, да преустановят действията с които пречат на М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН ********** *** и П.Н.М., ЕГН ********** *** да упражняват правата си на собственици, като премахнат изградения комин на парната им инсталация в съсобственото дворно място представляващо УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград.

 

ОСЪЖДА И.Г.К.,ЕГН ********** и Д.К.П. – съпрузи и двамата от гр.Велинград, ул. ******** № 10, да заплатят на М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН ********** *** и П.Н.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1073,33лв. /хиляда седемдесет и три лева и 33ст./ - направените по делото разноски   по съразмерност.            

ОСЪЖДА М.Д.В.-Х., ЕГН **********, Б.А.Х., ЕГН ********** *** и П.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплатят на И. Г.К.,ЕГН ********** и Д.К.П. – съпрузи и двамата от гр.Велинград, ул. ******** № 10, СУМАТА от 133,33лв. /сто тридесет и три лева и 33ст./- направените по делото разноски   по съразмерност.            

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)