О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
15.03.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание, проведено на 15.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 935/2020 г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 230 от ГПК и
чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Агрофарм – Н” ООД, ЕИК ********* /сега „Булпест“ ООД/, чрез
адвокат Д.Т., против „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* и ЗП З.Ж.Ц., ЕГН **********,
с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, за
обявяване на договор за покупко – продажба от 16.11.2016 г. на земеделска и
горска техника, както следва: 1. количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.
№ В 057051 А; 2. хедер LAVERDA 753, рама № *********, с рег. № В 05750 А и 3.
зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № *********, с рег. № В 03574, сключен между
ответниците, с нотариална заверка на подписите от нотариус Илко Кънев, рег. №
225, с район на действие РС – Провадия, за относително недействителен по
отношение на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК са
постъпили писмени отговори от ответниците. По молба на последните,
инкорпорирана в отговорите, и предвид наличието на връзка на
преюдициалност, с определение на съда от 30.06.2020 г. производството по
настоящото дело е спряно до приключване с влязло в сила решение на
производството приключване на производството по т. д. № 281/2018 г. на ОС – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК.
Предвид постъпилата
по делото молба вх. № 260292/15.02. 2021 г., с която ищецът е поискал да бъде
възобновено производството по г. д. № 1265/2019 г. на РС – Провадия, съдът е
изискал т. д. № 281/2018 г. по
описа на ОС – Варна. От извършената проверка, с оглед постъпилото т. д. № 281/2018 г. на ВОС, се установява, че преюдициалният спор е
приключил с влязло в сила решение. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено
по отношение на
длъжника „Агроконсулт” ЕООД и поръчителите му „Агроконсулт - 2” ЕООД и Живко Панков Иванов
че дължат
солидарно на „Агрофарм - Н” ООД сумата от 219 078.24 лв.,
представляваща
предсрочно изискуема сума по Споразумение от 28.11.2016 г., подписано с
нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
- 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е
издадена заповед № 571 от 06.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 677/2017
г. по описа на Районен съд - Провадия, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и 327 от
ТЗ. Със същото
решение са осъдени длъжника „Агроконсулт” ЕООД и поръчителите му „Агроконсулт - 2”
ЕООД и Живко Панков Иванов да заплатят на „Агрофарм - Н” ООД сумата от 4 685.84 лв.,
представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 219 078.24 лв.
за периода от
28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решение по
в.т.д. № 551/2019 г. на Апелативен съд – Варна, решението на окръжния съд е
отменено в частта по предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 426 лева до
присъдените 4 685.84 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 219 078.24 лв.
за периода от
28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., като вместо него е постановено друго, с което е
отхвърлен акцесорния иск на „Агрофарм - Н” ООД за осъждане на „Агроконсулт”
ЕООД, „Агроконсулт - 2” ЕООД и Живко Панков Иванов солидарно да заплатят на ищеца
законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2017 г. до
12.06.2017 г. за сумата над 426 лева до претендираните 4 685.84 лева,
на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. С определение по т. д. № 741/2020 г. на ВКС, I т.о., не е допуснато до касационно
обжалване на решението на Апелативен съд – Варна.
С оглед отпадане на
пречките за движение на настоящото производство и съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК, същото следва да бъде възобновено, като на основание чл. 230, ал. 3 от ГПК
следва да продължи от действието, при което е било спряно, а именно: на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
В исковата молба се твърди, че „Агрофарм
- Н” ООД е дружество, което извършва търговия с торове и препарати за
растителна защита и е било в трайни търговски отношения с първия ответник –
„Агроконсулт“ ЕООД. За периода от 08.06.2010 г. до 04.10.2010 г. „Агрофарм - Н”
ООД е доставило на „Агроконсулт“ ЕООД стоки (препарати за растителна защита) на
обща стойност 351 840.97 лева, за което били издадени пет броя фактури, а
именно: фактура № **********/08.06.2010 г., № **********/08.06.2010 г., №
**********/24.08.2010 г., № **********/24.08.2010 г. и № **********/04.10.2010
г. За извършените доставки нямало подписан изричен писмен договор, а те били
част от трайните търговски отношения между страните. Дължимата сума по
издадените фактури не била изплатена изцяло от купувача „Агроконсулт“ ЕООД,
поради което източникът на задължението били издадените пет броя фактури, а
размерът на задължението бил неизплатената част от главниците по фактурите и
неустойката за забава върху тях.
Твърди се, че на 17.10.2014 г. било
подписано споразумение между „Агрофарм - Н” ООД,
„Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов, в което било
потвърдено наличието на задължение на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД към кредитора
и било извършено прихващане, като дължимата по фактурите сума била намалена на
279 889.87 лв. По това споразумение поръчители на длъжника „Агроконсулт“
ЕООД били „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов. На 17.06.2015 г. окончателно било подписано споразумение с нотариална заверка на
съдържанието и на подписите на всички участници в споразумението, по силата на
което, след извършено ново прихващане, останалата дължима по фактурите сума
била в размер на 279 889.87 лв. Поръчители на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД
и според това споразумение били „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК *********, и Живко
Панков Иванов, ЕГН **********, в лично качество. На 30.12.2015 г. със споразумителен протокол между кредитора „Агрофарм - Н” ООД и длъжника „Агроконсулт“ ЕООД, било направено ново прихващане, в
резултат на което дължимата сума намаляла допълнително с още 50 814.00
лв., а именно: до сума в размер на 229 075.87 лв. На 28.11.2016 г. окончателно било подписано споразумение между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко
Панков Иванов с нотариална заверка на подписите на страните. По това
споразумение длъжникът платил на 20.10.2016 г. (предварително в рамките на
преговорите между страните) 15 000 лв. (това било отразено в т. 5.1. от
споразумението). След направените прихващания дължимата по това споразумение
главница била в размер на 219 078.24 лв. С подписаното споразумение от
28.11.2016 г. за пореден път било признато задължението на длъжника към
кредитора като освен разсрочването
на задължението и
посочване на новия му размер, допълнително било добавено и задължението за заплащане на кредитора
на направените от него разноски по събиране на вземането, а поръчителите
изрично дали съгласието си за изменение на задължението на длъжника, по което
поръчителствали. Твърди, че от подписване на споразумението от 28.11.2016 г. до
настоящия момент нямало извършени
плащания от ответника или неговите поръчители.
Ищецът обосновава качеството си на кредитор по
настоящия иск с наличието на висящ процес между „Агрофарм - Н” ООД,
„Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов с предмет
вземанията на ищеца /който както вече беше посочено по – горе понастоящем е
приключил с влязло в сила решение, с което искът за главница е уважен изцяло и
частично е уважен искът за законна лихва
за забава/.
Излага се, че в качеството на
кредитор по гореописаните сделки за продажба на препарати за растителна защита,
за „Агрофарм - Н” ООД бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за обявяване на горепосочения договор от 16.11.2016 г. за покупко
- продажба на земеделска и горска техника за относително недействителен спрямо
кредитора, обоснован от обстоятелството, че с извършената разпоредителна сделка
за продажба на земеделска и горска техника между първия и втория ответник, ответното
дружество - длъжник на ищеца е увредило интересите на кредитора, тъй като в
резултат на процесната сделка-продажба, ответното дружество се е разпоредило с движимо
имущество, притежавано от същото, което би могло да послужи за удовлетворение
на процесното парично вземане по гореописаните фактури чрез насочване на принудително изпълнение към имуществото.
В съответствие с изискванията искът бил насочен и срещу лицата,
придобили права от длъжника, извършил увреждащото действие.
Твърди, че посочените по – горе споразумения, сключени
във връзка със задълженията на „Агроконсулт“ ЕООД към ищеца по процесните 5
броя фактури за доставени препарати за растителна защита, водели до прекъсване
на погасителната давност за задълженията на „Агроконсулт“ ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД, тъй като съдържали в
себе си признание на вземанията. Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б.”а”
от ЗЗД, според която давността се прекъсвала с признаване вземането от
длъжника. Това признание следвало да бъде направено преди да е изтекла
давността, както и да бъдело насочено към кредитора. Не се изисквало същото да
съдържа всички индивидуализиращи вземането елементи. Достатъчно било от
него да може да бъде направен извод кое точно задължение се признава. Признание
в този смисъл се съдържало във
всички посочени по-горе споразумения. В тези споразумения
длъжникът и неговите поръчители били признали неизгоден за тях факт - наличието
на задължение. Споразуменията имали характера на частен документ, като в частта
им, с която се признавал неизгодният факт те имали свидетелстващ характер, като
представлявал извънсъдебно признание и удостовереното с тази част на
споразуменията можело да им бъде противопоставено.
Поради гореизложеното и с оглед събиране на вземанията на
кредитора „Агрофарм
- Н” ООД, било
подадено заявление до Районен съд - Провадия за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника и неговите поръчители за сума в размер
на 219 078.24 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
подаване на заявлението. По заявлението било образувано ч.г.д. № 677/2017 г. по
описа на Районен съд – Провадия, като същото било уважено и била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело №
20178870401618 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, № 887, впоследствие
преместено при ЧСИ Захари Златков Димитров, с peг. № 808, с район на действие ОС - Варна, където било образувано изп. д. №
20188080400651. След връчване от ЧСИ Даскалов на заповедта за изпълнение, в
законовия срок длъжникът и поръчителите внесли в РС - Провадия съответните възражения.
Поради това и предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК, кредиторът предявил горепосочения
иск на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ
на вземането за главницата в размер на 219 078.24 лв. на „Агрофарм - Н” ООД срещу „Агроконсулт“ ЕООД,
като главен длъжник, и срещу поръчителите „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков
Иванов. По иска било образувано вече посоченото по - горе т.д. № 281/2018 г. на
ВОС.
От заключението на изслушаната по това дело ССЕ било
установено, че „Агроконсулт“ ЕООД е включило фактурите, предмет на настоящото
производство, в дневниците си за покупки, като счетоводството на дружеството било
водено редовно. При това, освен че е включил фактурите в дневниците си за
покупки, длъжникът ползвал и данъчен кредит за стоките. Твърди, че „Агроконсулт“ ЕООД не се е
противопоставило на изпратените му фактури с възражение, че не е получило
стоките или че документите са подписани от лица без представителна власт, като
също така не е оспорило и удостовереното с фактурите действие от „Агрофарм - Н” ООД. Счита, че с това е доказано,
че „Агрофарм
- Н” ООД е предало, а
„Агроконсулт“ ЕООД е приело всички описани във фактурите стоки, като е
възникнало задължение за плащане на същите.
С оглед на
изложеното, към момента на подаване на настоящия иск било налице главно
задължение на „Агроконсулт“ ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД в размер на 219 078.24 лв.,
представляващо
неизплатената част от процесните пет броя фактури.
В рамките на образуваните изпълнителни дела изпълнението по издадения изпълнителен
лист било насочено към следната земеделска техника, представляваща движимо имущество, за което прехвърляне липсвала
информация в регистъра на земеделската и горска
техника, воден при Областна дирекция "Земеделие" - Варна, като
собственик на имуществото се водел първият ответник - длъжникът „Агроконсулт“
ЕООД, както следва:
1. Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ В 057051
А;
2. Хедер LAVERDA 753, рама № ********* с рег.№ В
05750А;
3. Зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № ********* с рег.№ В 03574.
Постъпило било възражение от ЗП З.Ж.Ц. (втори ответник по
настоящата искова молба), че гореописаното имущество ѝ е било прехвърлено
на 16.11.2016 г. от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за
покупко - продажба на земеделска и горска техника, нотариално заверен при
нотариус Илко Кънев, с район на действие PC - Провадия, peг. № 225 на НК, за продажната цена от 10 000.00 лева, платена към момента
на подписване на нотариално заверения договор за продажба на земеделската и
горска техника.
При сравнение между заверките на подписите, извършени от
нотариус Илко Кънев на 16.11.2016 г. било видно, че заверките на
нотариуса са направени върху подписите на едни и същи физически лица, както
следва:
- с номер 7956
били заверени
подписите на Живко Панков Иванов като представител длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и
в лично качество като поръчител, както и подписа на З.Ж.Ц., като представител
на поръчителя по дълга „Агроконсулт-2“ ЕООД под споразумението окончателно
разписано на 28.11.2016 г. за разсрочване на дълга по гореописаните пет фактури
за продажба на препарати за растителна защита
- с номер 7962 били заверени подписите на Живко Панков
Иванов като представител длъжника „Агроконсулт“ ЕООД, както и подписът на З.Ж.Ц.,
като земеделски производител под договора за продажба на земеделска и горска
техника.
Предвид гореизложеното процесната сделка за продажба на
земеделска и горска техника била сключена след потвърждаване от страна на
ответниците на съществуването на задължението към ищеца-кредитор „Агрофарм - Н” ООД по петте фактури от 2010
г.
Счита, че извършването на посоченото правно действие -
сключването на договор покупко -
продажба на земеделска и горска техника, нотариално заверен при нотариус Кънев, с който
първият ответник е отчуждил гореописаните движими вещи - земеделска и горска техника,
е довело и води до намаляването
на имуществото на първия ответник, с което същият е увредил интересите
на „Агрофарм - Н” ООД,
тъй
като затруднява и прави невъзможно удовлетворяването на вземането на
„Агрофарм
- Н” ООД,
поради намаляване активите
на „Агроконсулт“ ЕООД.
При това прехвърлянето на собствеността на процесното
имущество било извършено на цена 10 000.00 лв., което било значително
по-ниска цена от пазарната. Увреждането се изразявало в разминаването между
реалната и продажната цена на машините, тъй като ищецът счита, че машините имат
много по-голяма пазарна стойност, отколкото обявената продажна между страните.
Съгласно чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, предпоставка за обявяване спрямо кредитора за недействително
това действие на длъжника, с което той го уврежда, е и знанието на длъжника, че
в резултат на извършеното от него правно действие ще настъпи увреждане на интересите
и правата на кредитора.
Договорът за покупко - продажба на земеделска и горска техника бил сключен
пред нотариус Илко Кънев на 16.11.2016 г., която била и
датата, на която „Агроконсулт“ ЕООД като длъжник, чрез едноличния собственик на
капитала Живко Панков Иванов, и като поръчители по „Агроконсулт-2“ ЕООД, чрез
едноличния собственик на капитала З.Ж.Ц., и Живко Панков Иванов, в лично
качество, са подписали цитираното Споразумение от 28.11.2016 г., с което са
признали вземането на „Агрофарм - Н” ООД.
При
това положение, житейски и логично било, че няма как длъжникът „Агроконсулт“
ЕООД да не е знаел, че с тази транслативна сделка уврежда интересите на „Агрофарм - Н” ООД при условие че двете са извършени в един и
същи ден.
Излага, че когато действието (разпоредителната сделка) е
възмездно е необходимо знание и на третото лице-страна по
увреждащата сделка (втория ответник). Тъй като в настоящия случай действието било
извършено между две свързани лица, като управителят и едноличен собственик на
капитала на дружеството - продавач бил в отношение на родство - възходящ и
нисходящ (баща и дъщеря) с купувача по договора, то следвало да се приложи
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. От справка от с вх. № 19300/24.10.2017
г. на ЧСИ Добромир Даскалов по изп. дело № 20178870401618 било видно, че Живко
Панков Иванов е баща на З.Ж.Ц..
На отделно основание З.Ж.Ц. била и едноличен собственик
на капитала на „Агроконсулт-2“ ЕООД - поръчител на „Агроконсулт“ ЕООД по споразумението от 16.11.2016 г., разписано на същата
дата като процесния договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника.
По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да обяви за относително недействителен спрямо „Агрофарм - Н” ООД договор от 16.11.2016 г. за покупко - продажба на земеделска и
горска техника: 1. Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ В 057051 А, 2. Хедер LAVERDA,
рама № *********, с рег. № В 05750 А и 3. Зърнокомбайн LAVERDA
LCS, рама № S200197,
с рег. № В 03574, сключен между „Агроконсулт“ ЕООД, в
качеството му на продавач, и ЗП З.Ж.Ц.,
в качеството ѝ на купувач, с нотариална заверка на подписите от нотариус
Илко Кънев, с район на действие PC Провадия, peг. № 225
на НК. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответниците:
1. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника „Агроконсулт“ ЕООД, в който е изразил
становище за неоснователност на иска, като оспорва същия по основание и размер.
Оспорва иска и като подаден извън
погасителната давност поради следните съображения:
Оспорва твърдението, че имуществото: 1.
Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ В 057051 А, 2. Хедер LAVERDA, рама № *********, с рег. № В 05750 А и 3. Зърнокомбайн
LAVERDA LCS, рама № S200197, с рег.№ В 03574
е било прехвърлено на 16.11.2016 г. от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез
договор за покупко - продажба на земеделска и горска техника, нотариално
заверен при нотариус Илко Кънев, с район на действие PC Провадия, peг. № 225 на НК, като твърди, че същото е невярно.
Излага, че описаните по – горе вещи били прехвърлени с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. От счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД; аналитичен регистър на „Агроконсулт“ ЕООД, сметка 705 Приходи от продажби
на дълготрайни активи от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; счетоводен амортизационен план на фирма: З.Ж.Ц. ЗП към месец: 12.2014 г.; аналитичен регистър на З.Ж.Ц. ЗП сметка 206 машини и оборудване от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. процесните вещи били предадени на ЗП З.Ж.Ц..
Вярно
било, че договорът е подписан едва на 16.11.2016 г., но това се явявало като последващо дължимо законово действие, а за дата на сделката следвало да
се приеме
04.05.2014 г.
Горното водело до извода, че е налице валиден договор, позовавайки се
единствено на фактурата, и по която ответниците не спорели, че тя материализира
техните договорни отношения. Твърди също, че няма нищожност на договора,
предвид отсъствие на форма, като тезата им била свързана с факта, че ЗП З.Ж.Ц. е
изпълнила задължението си на купувач и е заплатила изцяло цената по фактурата.
След като процесната продажба съставлявала търговска сделка, приложими били
правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 от ТЗ. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не водело автоматично
до нищожност или недействителност – чл. 293, ал. 3 ТЗ.
В случая, търговската продажба не била нищожна, макар и да не е била
сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на
подписите, тъй като от поведението и позициите на ответниците, следвало, че
страните не са оспорвали действителността ѝ.
Навежда следните възражения:
1. По отношение на знанието:
ЗП З.Ж.Ц. не е знаела и действала с умисъл, че уврежда кредитора на
продавача, подписвайки нотариалния договор за покупко - продажба заедно със
споразумението за разсрочване, защото същата е придобила процесните вещи още на
04.05.2014 г., много преди да е подписала в качеството си на поръчител първото
споразумение от 17.10.2014 г., от която дата би могло да се правят заключения
за евентуално узнаване. Към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц. била с ясното
съзнание, че е собственик на вещите и подписването на акта било само формалност
по вече осъществената сделка.
2. По отношение на родствената връзка и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД:
Като субективен елемент от фактическия състав знанието у длъжника за увреждащия
характер на разпореждането можело и следвало да бъде извлечено от действията на
законния му представител. Не се установявало обаче ответникът ЗП З.Ж.Ц. на дата
04.05.2014 г. също да е знаела за увреждането. Презумпцията по чл. 135 ал. 2 ЗЗД пряко визирала родствена връзка между длъжника и приобретателя по сделката,
но свързвала приложението на презумпцията с обстоятелството за физическо лице. Позовава
се на практика на ВКС, в която изрично било посочено, че презумпцията по чл.
135, ал. 2 ЗЗД не следвало да се прилага разширително.
Счита, че след като същинската дата на сделката била 04.05.2014 г., а
ищецът визирал сделка от 16.11.2016 г., презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД била
неприложима. Такава сделка от 16.11.2016 г. нямало - тя била извършена години
по - рано.
Възразява, че претенцията по чл. 135 от ЗЗД
е предявена след настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е започнала да тече от момента на увреждащата сделка,
извършена с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и
е изтекла преди предявяване на настоящия иск.
Възразява срещу твърдението, че вещите имат
много по-голяма пазарна стойност. Излага, че от фактура
Хе 1668 от 04.05.2014 г. и счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“
ЕООД било видно, че вещите са продадени за много по - голяма сума от
остатъчната стойност, след тяхното амортизиране.
По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
2. В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗП З.Ж.Ц., в който е изразила становище за
неоснователност на иска, като оспорва същия по основание и размер. Оспорва иска
и като подаден извън
погасителната давност поради следните съображения:
Оспорва твърдението, че имуществото :
1. Количка за хедер BIC***,
рама №
001367, с рег.№ В 057051 А, 2. Хедер LAVERDA, рама № *********, с рег. № В 05750 А и 3. Зърнокомбайн
LAVERDA
LCS, рама № S200197, с рег.№ В 03574 е било прехвърлено на 16.11.2016 г. от първия ответник
„Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко - продажба на земеделска и
горска техника, нотариално заверен при нотариус Илко Кънев, с район на действие
PC Провадия, peг. № 225 на НК, като твърди, че същото е невярно.
Излага, че описаните по – горе вещи били прехвърлени с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. От счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД; аналитичен регистър на „Агроконсулт“ ЕООД, сметка 705 Приходи от продажби
на дълготрайни активи от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; счетоводен амортизационен план на фирма: З.Ж.Ц. ЗП към месец 12.2014 г.; аналитичен регистър на З.Ж.Ц. ЗП сметка 206 машини и оборудване от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. процесните вещи били предадени на ЗП З.Ж.Ц..
Вярно
било, че договорът е подписан едва на 16.11.2016 г., но това се явявало като последващо дължимо законово действие, а за дата на сделката следвало да
се приеме
04.05.2014 г.
Навежда следните възражения:
1.
По отношение на знанието:
ЗП З.Ж.Ц. не е знаела и действала с умисъл, че уврежда кредитора на
продавача, подписвайки нотариалния договор за покупко - продажба заедно със
споразумението за разсрочване, защото същата е придобила процесните вещи още на
04.05.2014 г., много преди да е подписала в качеството си на поръчител първото
споразумение от 17.10.2014 г., от която дата би могло да се правят заключения
за евентуално узнаване. Към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц. била с ясното
съзнание, че е собственик на вещите и подписването на акта било само формалност
по вече осъществената сделка.
2. По отношение на родствената връзка и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД:
Като субективен елемент от фактическия състав знанието у длъжника за
увреждащия характер на разпореждането можело и следвало да бъде извлечено от
действията на законния му представител. Не се установявало обаче ответникът ЗП З.Ж.Ц.
на дата 04.05.2014 г. също да е знаела за увреждането. Презумпцията по чл. 135
ал. 2 ЗЗД пряко визирала родствена връзка между длъжника и приобретателя по
сделката, но свързвала приложението на презумпцията с обстоятелството за
физическо лице. Позовава се на практика на ВКС, в която изрично било посочено,
че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не следвало да се прилага разширително. Счита, че след като същинската дата на сделката
била 04.05.2014 г., а ищецът визирал сделка от 16.11.2016 г., презумпцията на
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД била неприложима. Такава сделка от 16.11.2016 г. нямало -
тя била извършена години по - рано.
Възразява, че претенцията по чл. 135
от ЗЗД е предявена след настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е започнала да тече от момента на увреждащата сделка,
извършена с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и
е изтекла преди предявяване на настоящия иск.
Възразява срещу твърдението, че
вещите имат много по-голяма пазарна стойност. Излага, че от фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и счетоводен
амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД било видно, че вещите са
продадени за много по - голяма сума от остатъчната стойност, след тяхното
амортизиране.
Прави възражение,
че процесните вещи са
собственост на ЗП З.Ж.Ц. на съвсем друго
основание от атакуваната
сделка, а именно - на основание, че с изтичането на пет години, съобразно
разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността,
движима вещ се придобивала по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години - видно
от фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и Счетоводен амортизационен план на ЗП. В
случая ЗП З.Ж.Ц.
е осъществявала фактическата власт върху вещта повече от 5 години, която ѝ
е била предадена след продажбата.
Навежда, че ако бъде обявен за относително недействителен
спрямо „Агрофарм
- Н” ООД договорът от
16.11.2016 г., то не би се постигнало целената от ищеца защита на правата му
предвид, че собствеността на процесните вещи са придобити на друго правно
основание (чл. 80, ал. 1 от ЗС), а не на атакувания договор. Придобитото на оригинерно
основание не било отчуждителна сделка на длъжника
и същото не можело да
бъде предмет на иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като оригинерното придобиване не се
извличало (не се основавало) от правото на собственост на други лица.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите
и обстоятелствата, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия
ответник „Агроконсулт“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Живко Панков Иванов по силата на съществували трайни
търговски отношения, свързани с продажба от „Агрофарм - Н” ООД на торове и препарати за растителна защита,
във връзка с които ищцовото дружество е издало процесните пет броя фактури, и сключени допълнителни
споразумения, подробно описани по – горе, между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов, последните двама в
качеството им на поръчители, по отношение на вземанията – главница в размер на 219 078.24 лева и аконна лихва за забава в
размер на 426
лева за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., които факти и обстоятелства са
установени с влязло в сила решение на Апелативен съд - Варна; че договор за
покупко - подажба на процесните движими вещи е подписан от законния
представител на първия ответник и от втория ответник, и е нотариално заверен на
16.11.2016
г. за продажната цена от 10 000 лева; че въз основа на издадения по ч.г.д. № 677/2017 г. на
РС – Провадия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20178870401618 по описа
на ЧСИ Добромир Даскалов, впоследствие преместено при ЧСИ Захари Златков
Димитров, по описа на когото е било образувано изп. д. № 20188080400651, че
изпълнението по издадения изпълнителен лист е било насочено срещу процесната
земеделска техника, че в регистъра на ОД „Земеделие” – Варна като собственик на
последната се е водел ответникът „Агроконсулт“ ЕООД и че по изпълнителното дело
е постъпило възражение от ЗП З.Ж.Ц., че процесните вещи са ѝ били
прехвърлени от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко -
продажба от 16.11.2016 г.; наличието на родствена връзка между едноличния собственик на капитала на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и
първи ответник в настоящия процес - Живко Панков Иванов, и втория ответник З.Ж.Ц. по права линия от първа
степен /баща и дъщеря/.
Няма други факти и
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да
се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
При условията на
пълно и главно доказване, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
че има качеството на кредитор спрямо ответника „Агроконсулт” ЕООД – което означава да разполага с неудовлетворено вземане срещу него;
след възникване на вземането на ищеца, длъжникът да е извършил действие,
увреждащо кредитора; при извършване на увреждащото действие, длъжникът да е
знаел за увреждането; Предвид направеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да установи, че настоящият иск е предявен преди
изтичането на предвидената в закона погасителна давност за предявяването му и
свързаните с това факти.
В тежест на ответниците, предвид неоспореното от тях
твърдение на ищеца за наличието на родствена връзка между едноличния собственик на капитала на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и
първи ответник в настоящия процес - Живко Панков Иванов,
представлявал дружеството при извършване на сделката, и втория ответник З.Ж.Ц., като такава по права линия
от първа степен /баща и дъщеря/, е да установят чрез
пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия
характер на сделката спрямо кредитора към момента на извършването ѝ, доколкото се твърди същата да е двустранна
възмездна сделка, т. е. да оборят законоустановената презумпция за знание
на третото лице – втория ответник, за увреждането; да проведат насрещно
доказване и да установят възраженията си в отговорите, вкл. възражението за
изтекла погасителна давност.
Съдът, на основание чл. 146,
ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ответниците, че не сочат доказателства, че
към момента на извършване на сделката ответникът ЗП З.Ж.Ц. не е знаела за дълга на „Агроконсулт” ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД.
По доказателствените искания на
ищеца:
Представените с исковата
молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за
изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени
доказателства е допустимо, с изключение на решение № 344 от
22.04.2019 г. по т.д. № 281/2018 г. на ОС – Варна и обявите за цени на
зърнокомбайни Lavedra LCS втора употреба, последните представени за сравнение
и като пример. От изисканото т.д. № 281/2018 г. на ОС – Варна се установява, че
решението на първоинстанционния съд е частично отменено с влязло в сила решение
на Апелативен съд – Варна, а обявите за цени, представени с посочената цел, са
неотносими към настоящия спор. С оглед на това искането за
приемане на последните – решението на ОС – Варна, като писмено доказателство по
делото, а обявите – за сравнение и като пример, ще се остави без уважение.
Следва да се приложи към
настоящото цялото производство по т.д. № 281/2018 г. на ОС – Варна, ведно с
приложените към него дела на въззивната и касационната инстанция.
Искането на ищеца да
бъде допусната ССчЕ е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид направените от
страна на ответниците оспорвания на всички представени доказателства с исковата
молба, следва да бъде указано на ответниците на основание чл. 101 от ГПК да
конкретизират оспорванията, като посочат точно кои представени с исковата молба
документи оспорват и в какво се изразява това оспорване.
По доказателствените
искания на ответниците, които се преповтарят:
Представените с отговорите
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Искането на ответниците
да бъде допусната ССчЕ е основателно и следва да бъде уважено.
Други доказателствени искания не са
направени.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133,
чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на
страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на
спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по г. д. № 1265/2019 г. по описа за РС - Провадия, на основание чл. 230, ал. 1
от ГПК.
СЪОБЩАВА
на страните проекта за доклад по делото, както следва:
Предявен е конститутивен
иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите и обстоятелствата, че ищецът има качеството
на кредитор по отношение на първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД с едноличен
собственик на капитала Живко Панков Иванов по силата на съществували трайни търговски отношения, свързани с продажба от „Агрофарм - Н” ООД на торове и препарати за растителна защита,
във връзка с които ищцовото дружество е издало процесните пет броя фактури, и сключени допълнителни
споразумения, подробно описани по – горе, между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов, последните двама в
качеството им на поръчители, по отношение на вземанията – главница в размер на 219 078.24 лева и аконна лихва за забава в
размер на 426
лева за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., които факти и обстоятелства
са установени с влязло в сила решение на Апелативен съд - Варна; че договор за
покупко - подажба на процесните движими вещи е подписан от законния
представител на първия ответник и от втория ответник, и е нотариално заверен на
16.11.2016
г. за продажната цена от 10 000 лева; че въз основа на издадения по ч.г.д. № 677/2017 г. на
РС – Провадия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20178870401618 по описа
на ЧСИ Добромир Даскалов, впоследствие преместено при ЧСИ Захари Златков
Димитров, по описа на когото е било образувано изп. д. № 20188080400651, че
изпълнението по издадения изпълнителен лист е било насочено срещу процесната
земеделска техника, че в регистъра на ОД „Земеделие” – Варна като собственик на
последната се е водел ответникът „Агроконсулт“ ЕООД и че по изпълнителното дело
е постъпило възражение от ЗП З.Ж.Ц., че процесните вещи са ѝ били
прехвърлени от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко -
продажба от 16.11.2016 г.; наличието на родствена връзка между едноличния собственик на капитала на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и
първи ответник в настоящия процес - Живко Панков Иванов, и втория ответник З.Ж.Ц. по права линия от първа
степен /баща и дъщеря/.
Няма други факти и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, указва на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:
При условията на
пълно и главно доказване, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
че има качеството на кредитор спрямо ответника „Агроконсулт” ЕООД – което означава да разполага с неудовлетворено вземане срещу него;
след възникване на вземането на ищеца, длъжникът да е извършил действие,
увреждащо кредитора; при извършване на увреждащото действие, длъжникът да е
знаел за увреждането; Предвид направеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да установи, че настоящият иск е предявен преди
изтичането на предвидената в закона погасителна давност за предявяването му и
свързаните с това факти.
В тежест на ответниците, предвид неоспореното от тях
твърдение на ищеца за наличието на родствена връзка между едноличния собственик на капитала на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и
първи ответник в настоящия процес - Живко Панков Иванов, представлявал
дружеството при извършване на сделката, и втория
ответник З.Ж.Ц., като такава по права линия
от първа степен /баща и дъщеря/, е да установят чрез
пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия
характер на сделката спрямо кредитора към момента на извършването ѝ, доколкото се твърди същата да е двустранна
възмездна сделка, т. е. да оборят законоустановената презумпция за знание
на третото лице – втория ответник, за увреждането; да проведат насрещно
доказване и да установят възраженията си в отговорите, вкл. възражението за
изтекла погасителна давност.
Съдът, на основание чл. 146, ал.
2 от ГПК указва на ответниците, че не сочат доказателства, че към момента
на извършване на сделката ответникът ЗП З.Ж.Ц. не е знаела за дълга на „Агроконсулт” ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба
документи като писмени доказателства, като относими и необходими към предмета
на доказване, с изключение на решение № 344 от 22.04.2019 г. по т.д. № 281/2018 г. на ОС –
Варна и обявите за
цени на зърнокомбайни Lavedra LCS втора
употреба.
Следва да се приложи към
настоящото дело цялото производство по т.д. № 281/2018 г. на ОС – Варна, ведно
с приложените към него дела на въззивната и касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде прието като писмено
доказателства решение № 344 от 22.04.2019 г. по т.д. № 281/2018 г. на ОС – Варна, предвид
прилагането на цялото производство по същото дело към настоящото, а обявите за цени на
зърнокомбайни Lavedra LCS втора употреба, представени за
сравнение и като пример, поради тяхната неотносимост към настоящия спор.
УКАЗВА на основание чл.
101 от ГПК на ответниците, предвид направените от тяхна страна оспорвания на
всички представени доказателства с исковата молба, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца, да
конкретизират оспорванията, като посочат точно кои представени с исковата молба
документи оспорват и в какво се изразява това оспорване.
ДОПУСКА по искане на ищеца съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след като се запознае с материалите по делото, на база обявените годишни
финансови отчети на ответника „Агроконсулт” ЕООД по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ и въз основа на извършена проверка на място на намиращите при
„Агроконсулт” ЕООД документи, включително финансови отчети, ДДС – регистри и
др., да отговори на следните въпроси:
1. Извършената правна сделка води
ли до намаляване на имуществото на първия ответник и ако да - то с колко?;
2. Достатъчна ли е била чистата стойност на имуществото на „Агроконсулт” ЕООД да удовлетвори изцяло вземането на „Агрофарм - Н” ООД,
след извършване на разпоредителната сделка с гореописания имот ?
ДОПУСКА за приемане приложените към отговорите документи
като писмени доказателства, като относими и необходими към предмета на
доказване.
ДОПУСКА по
искане на ответниците съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, след
проверка на счетоводствата на двамата ответници, да отговори на следните
въпроси:
1. Фактура № 1668 от 04.05.2014 г. осчетоводена ли е от двамата ответници,
начислен и деклариран ли е ДДС да същата, както и внесен съответно приспаднат
ли е същият от ответниците?;
2. Кога процесните машини са отписани от
„Агроконсулт”
ЕООД?;
3. Кога процесните машини са
заприходени от ЗП З.Ж.Ц.?
НАЗНАЧАВА
вещо лице Елица Малчева, която да изготви допуснатата съдебно – счетоводна експертиза
по поставените от ищеца и от ответниците задачи при депозит в общ размер на 400
лева, от които 200 лева, вносим от ищеца и 200 лева, вносим от ответника, в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение.
НАПЪТВА
страните към медиация извънсъдебно
споразумение или други способи за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11,
ал. 2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да
им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС.
Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,
като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред
съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от връчване на определението да
вземат становище във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални
действия. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те
губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако
ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ,
че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 13.04.2021
г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните, а вещото
лице – след внасяне на определения депозит.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, а на
ищеца – ведно с преписи от отговорите на исковата молба, като им се УКАЗВА,
че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: