№ 1288
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
С решението на ВРС-Хс-в № 260455/12.02.2021г по гр.д.№ 3108/2020г е отхвърлена
молбата на Н.П. въззивника за предоставяне на родителските права родителските права по
отношение на детето М. Н. П., род.31.07.2017, като същите са предоставени на неговата
майка П.Т. О.; определено е местоживеенето на детето при майката; ОПРЕДЕЛЕН е режим
на лични отношения на бащата с детето М.: всяка първа, трета и пета седмица от съответния
месец от 18ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване в дома на бащата и без присъствието на
майката; на рождения и имения дни на бащата; всяка четна година – по време на Коледа от
12ч на 24.12. до 16ч на 25.12 и всяка нечетна година – по време на Нова Година от 12ч на
31.12. до 16ч на 01.01., и 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск; ОСЪДЕН е Н. М. П. ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното си дете М.
Н. П. чрез неговата майка и законен представител П.Т. О. сумата от 200лв месечно,
дължима до всяко пето число на съответния месец, за който се дължи, до настъпване на
законови промени на обстоятелствата, водещи до недължимост на издръжка или нейното
изменяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН
е Н. М. П. да заплати на П.Т. О. сумата от 530лв - сторени в производството разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК; ОСЪДЕН е Н. М. П. да заплати по сметката на Районен съд – Варна
сумата от 288лв - дължима държавна такса по иска за издръжка.
СЪДЪТ е сезиран с въззивна жалба вх.№ 276647/ 08.03.2021г и уточнение към нея
1
вх.рег.№ 279781/23.03.2021г, подадени от Н. М. П..
За изясняване предмета на въззивното обжалване, след поставени към въззивника
въпроси в о.с.з. и предвид направените от същия изявления, намира, че пределите на
въззивното обжалване се ограничават до обжалване определения на бащата режим на
лични отношения и размера на присъдената издръжка над 162,50лв до 200лв.
Въззивникът счита решението в тези части за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна, като му бъде определен такъв режим на личен контакт, в който да може свободно да
общува с детето си
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната П.Т. О..
В с.з. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
жалбата, тъй като счита, че определеният от ВРС режим на лични отношения на бащата с
детето е доста разширен, а по отношение на издръжката – същата не е завишена по размер и
е съобразено с възрастта на детето и възможностите на бащата. Затова моли за
потвърждаването му в обжалваните части.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно призована, не
изразява становище по жалбата.
В исковата си молба, подадена от Н. М. П., в която излага, че е баща на детето М.
Н. П., род.на 31.07.2017г.
От м.септ.2018г не съжителствал с майката на детето – П.. При раздялата им детето
останало да живее при нея, а ищецът се задължил да заплаща редовно издръжка.
Впоследствие разбрал, че майката не полагала грижи за осигуряване обучението и
развитието на детето.
Към момента ответницата била безработна и не осигурявала доходи за детето.
Ищецът изразява желание да участва активно в развитието и живота на сина си М..
Твръди, че ответницата създавала пречки за провеждане на срещите на детето с
бащата, а то било емоционално привързано към него и неговата баба по бащина линия.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, по силата на което
родителските права по отношение на детето М., род.2017г, да бъдат предоставени на
бащата, а на майката да бъде определен РЛО.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П.Т. И.-О. депозира писмен отговор. Не спори,
че М. е родено от съвместното съжителство с ищеца, като претендира на нея да бъде
предоставено упражняването на РП, а за бащата да бъде определен РЛО. Претендира
издръжка в полза на детето в размер на 250лв.
2
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно и от представеното у-е за раждане на детето М. Н. П. е видно, че е роден
от майка П.Т. О. и баща Н. М. П..
От изготвения социален доклад се установява, към него момент преките и
непосредствени грижи за детето М. П. се полагали от майката П.О. и че между майката и
детето има изградена стабилна и емоционална връзка.
Майката има подкрепа на трети лица за отглеждането и възпитанието не детето.
Бащата разполага с подходящи битови условия за осъществяване на контакт с детето.
Според социалното заключение в интерес на детето е да бъде продължена грижата за
него от страна на майката, а на бащата да бъде определен разширен режим на лични
отношения.
От приетия като доказателство трудов договор № РД–11–41/ 3.10.2016г е видноа, че
П.О. работи като логопед към СУ„Неофит Бозвели“-Варна и основното й месечно трудово
възнаграждение е 600лв; освен това работи по граждански договор като логопед в
Сдружение „Младежки Алианс – Варна“.
От служ.бележка от 22.06.2020г е видно, че М. посещава детска ясла „Моряче“, като
за учебната 2020/2021г е бил записан в I—ва група в ДГ № 9 „Ален мак“–Варна.
От данните за осигуряване, предоставени от НАП се установява, че осигурителният
доход на ищеца Н.П. е в размер на 610лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Свид.Х. Д. О. /майка на ответницата/ излага, че след като двамата се разделили,
майката се е грижила за детето, а свидетелката й помагала. Имало период, когато бащата не
бил виждал детето. Последно Н. се обаждал на първи юни. Издръжката платил наведнъж за
цяла година. Майката полагала грижи за детето, водело го лекар, и изобщо за всичко, докато
бащата нито веднъж не е проявил интерес да ходи на срещи при лекар с детето. Твърди, че
никога не била създавала пречки детето да се вижда с баща си. Нямало такова нещо П. да се
страхувала да е в затворено помещение и сред хора. Майката имала възможност да полага
грижи от материална гледна точка. Смята, че детето е привързано към бащата.
Свид.М.Е. /майка на ищеца/ излага, че живеят заедно с Н. направили стая за детето.
Детето ходело на разходки с баща си, стига времето да го позволявало времето - по паркове,
покрай морето. Майката не разрешавала след това да се виждат. От тринадесети март не
3
били виждали детето. Достатъчно пъти била чувала бащата да търси срещи с майката. Лично
съм изпращала SMS-и на П., но отговор нямало.
От приетото по делото заключение по допуснатата СППЕ се установява: и двамата
родители показват положително отношение към детето си, обичат го и емоционално са
привързани към него. И двамата родители са изградили и съхранили сигурна емоционална
връзка с него, разпознават индивидуалните му характеристики. Посочват готовност да се
грижат за неговите нужди и развитие. Родителското им поведение включва топлота,
приемане, автономия, родителска отговорност, подходяща за възрастта на детето. Двамата
родители са здрави в психично отношение личности. При двамата родители не се отчитат
психически отклонения, които да представляват опасност за живота, здравето и
възпитанието на детето. Родителите имат изцяло съхранен родителски капацитет. Всеки от
тях е способен да полага адекватни грижи за детето.
Не се диагностицират симптоми и няма данни за емоционална отчужденост на детето
към някой от родителите.
Детето показва емоционална близост и към двамата родители. Майката е възприета
като фигура на сигурна първична привързаност. Има и стабилна сигурна привързаност
между баща и дете.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Пределите на въззивното обжалване са ограничени до преценката в какъв обем да бъде
осъществяваният от бащата Н.П. режим на лични контакти с детето М., което на 4 години,
както и по размера на дължимата от бащата издръжка.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Правото на детето на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права,
е установено в съдебната практика с цел обезпечаване необходимостта му от общуване с
двамата родители, за да може всеки един от тях да участва във възпитанието на детето, в
какъвто смисъл е ПП на ВС № 1/12.11.1974г и Решение на ВКС-ІІІ ГО № 176/30.10.2019г по
гр.д.№ 3993/2018г.
Определеният от ВРС режим на лични отношения на бащата с детето е доста по-
разширен от обичайния. По изричните изявление на процесуалния представител на майката,
същият не е обжалван, което сочи на непротивопоставяне на майката да бъде осъществяван
в този обем.
Ето защо въззивният съд намира, че РЛО следва да остане така, както е бил
определен от ВРС, което в интерес на детето, а и за да не бъде влошавано положението на
обжалващия. При това положение и желанието на бащата за по-чести контакти е
удовлетворено.
4
По отношение размера на определената издръжка
В настоящия случай се претендира издръжка в полза на малолетното дете М. на 4
год.
Предвид възрастта и пола му, здравословното състояние и заниманията, които
посещава, въззивният споделя изводите на първоинстанционния съд, че общата издръжка
следва да бъде 350лв, от която сума бащата следва да заплаща 200лв, а остатъкът от 150лв
да се поеме от майката, доколкото тя осъществява преките и непосредствени грижи за детето
По разноските.
Същите следва да останат в размерите, определени от РС за първата инстанция, а за
настоящата не следва да бъдат присъждани такива поради липсата на искане за това от
страна на въззиваемата.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 260455/12.02.2021г по гр.д.№
3108/2020г в частите му, с които е определен режим на лични отношения на бащата с
детето М.: всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец от 18ч в петък до 18ч в
неделя, с преспиване в дома на бащата и без присъствието на майката; на рождения и
имения дни на бащата; всяка четна година – по време на Коледа от 12ч на 24.12. до 16ч на
25.12 и всяка нечетна година – по време на Нова Година от 12ч на 31.12. до 16ч на 01.01., и
30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и е осъден Н. М.
П. да заплаща в полза на малолетното си дете М., чрез неговата майка и законен
представител П. Тод. О., месечна издръжка в размер на 200лв, считано от датата на
подаване на ИМ - 5.03.2020, и дължима до всяко пето число на съответния месец, до
настъпване на законови промени на обстоятелствата за нейното изменяне или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното погасяване на
задължението; както и е осъден Н. М.П. да заплати на П. Тод.О. сумата от 530лв - сторени в
производството разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; и по сметката на Районен съд – Варна
сумата от 288лв - дължима държавна такса по иска за издръжка.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалите части, с които е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето М. на неговата майка и е
определено неговото местоживеене при майката.
Разноски за въззивното производство не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
5
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните само по отношение
определения РЛО; досежно определения размер на издръжката - не подлежи на обжалване
по арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6