№ 531
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно
наказателно дело № 20231100602685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение № 730 от 13.02.2023 г., постановено от СРС, НО, 135-ти
състав по Административно наказателно дело № 15914 по описа за 2022
година съдът е признал обвиняемия Д. К. И. за ВИНОВЕН в това, че на
22.01.2021 г. около 18:00 ч. в гр.София, кв.“Свобода“, ул. ****, на
площадката на втория етаж, е причинил лека телесна повреда - болка и
страдание без разстройство на здравето на П.К.Н., като й ударил шамар в
областта на лицето, хванал я с две ръце за гушата и я стискал, ударил я с
юмрук по главата и я стискал с ръка в областта на дясната мишница, което е
довело до три линейни охлузвания по дясната странична повърхност на
шията и кръвонасядане на дясната мишница, което й е причинило болка и
страдание, и деянието е извършено в условията на домашно насилие -
предшествано е от системно упражняване на психическо насилие спрямо Н. и
е извършено от И., който е бил съпруг на пострадалата Н. - престъпление по
чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал. 2, вр. чл.93,т.31 от НК, поради което и на
1
основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, вр. чл. 78а НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му е наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
обвиняемия Д. К. И. да заплати в полза на 02 РУ - СДВР сумата от 126.33 (сто
двадесет и шест лева и 0,33 ст.) лева, представляващи направени в хода на
досъдебното производство разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила Въззивна жалба от адв.
Ж. Г. Ж. от САК, защитник на обвиняемия, в която се сочи, че
първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразно и необосновано,
както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което моли да бъде отменено, а неговия подзащитен
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба, в което се сочат
конкретните оплаквания срещу първоинстанционното съдебно решение.
Защитата сочи, че липсва обективна съставомерност на деянието, доколкото
не е налице признакът „Системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие“ по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, което противоречало
на материалния закон. Защитата твърди още, че за да е налице признакът
домашно насилие е необходимо да е налице системност на акта на домашно
насилие – поне три прояви на домашно насилие, предшестващи
инкриминираното деяние. Прави се оплакване, че такива обстоятелства
изобщо не са описани в Обвинителното постановление. Според защитата
СРС, в нарушение на закона, е запълнил празнотата в Обвинителното
постановление, като се е позовал на свидетелските показания на пострадалата
св. Н. и нейната майка, чиито показания обаче не установявали системност на
психическото насилие.
На следващо място, защитата сочи, че деянието е недоказано, доколкото
не била изяснена давността на телесните увреждания, а същите можело да
бъдат получени и по друг начин. Счита, че всички разпитани свидетели са
свързани с пострадалата Н., поради което и счита техните показания за
едностранчиви. Защитата прави анализ на свидетелските показания, като
счита, че същите са противоречиви.
2
В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на
делото на друг състав или алтернативно постановяване на ново решение, с
което обвиняемият да бъде признат за невиновен. Претендират се разноски.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетелите и вещите лица, както
и събирането на нови писмени доказателства.
В хода по същество защитата моли съда да отмени атакуваното решение
по съображенията, изложени в жалбата, като твърди, че не е налице признак
на системност, както и че не е доказан механизмът на извършване на
деянието.
Прокурорът моли решението да бъде потвърдено като правилно от
фактическа и правна страна. По отношение на определеното административно
наказание намира същото за справедливо и съобразено със смекчаващите
вината обстоятелства
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Д. К. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно-специално образование, разведен, неосъждан, работи
като шофьор, с постоянен адрес: село Мало Бучино, ул. ****, с ЕГН
**********.
Свидетелят П.К.Н. и обв. Д. К. И. били съпрузи за периода от 2011 г. до
2018 г., като имали дете - К.Д. И., роден на **** г.
През 2018 г. Н. и Д. К. И. се развели по взаимно съгласие, като
родителските права били присъдени на Н., а на И. бил определен режим на
лични отношения с детето. Между И. и Н. често възниквали скандали по
време на съвместното им съжителство, както и по време на воденото между
тях дело за развод, включително и след приключването му. При тези
скандали обв. Д. К. И. отправял закани и обиди към св.Н., а понякога й
нанасял и удари. При възникване на скандалите св.Н. често търсила
съдействието на органите на МВР.
На 22.01.2021 г. св.П . Н. изпратила съобщение на обв. Д. К. И., че на
същия ден в 18:00 ч. ще може да се види със сина им на адреса, на който
живеели с детето, а именно в гр.София, ул.“****.
След като приключила работа, св. Н. отишла да адреса на родителите си,
3
за да вземе сина си, и заедно с майка си - св.С. Н. и със сина си К. И.,
тръгнали към дома й. Същите били на адреса около 18:00 ч. Св. П . Н. влязла
първа в блока, а майка й и сина й останали в автомобила, за да може майка й
да го паркира.
В това време пред блока се намирал и обв. Д. К. И., който заедно със св.
Н. тръгнал да се качва към втория етаж, като след тях вървели св.С. Н. и
детето К. И..
Виждайки сина си, обв. Д. К. И. казал на детето да тръгва с него, но тъй
като същото не искало и се плашело от тона на баща си, св.П . Н. казала на
обв.И. да влезат в жилището, за да се успокоят. Това ядосало обв. Д. И., който
започнал да крещи и казал на сина си, че щом не иска да тръгне с него сега,
ще дойде по - късно и ще го вземе с полиция. При тези думи на баща си,
детето се скрило зад тялото на майка си П . Н.. В следващия момент обв. Д. К.
И. нанесъл удар с ръка по бузата на св.П . Н., след което я хванал с две ръце
за шията и започнал да я стиска. След това пуснал шията на Н., и я ударил с
юмрук в горната част на главата. Св.П . Н. се опитала да избяга от Д. К. И.,
вследствие на което, същият я хванал с ръка за дясната ръка и започнал да я
стиска, при което Н. паднала на земята, а Д. К. И. я хванал за косата, като си
оплел ръката в косата й и започнал да я дърпа, а П . Н. започнала да вика за
помощ. В този момент между П . Н. и Д. К. И. застанала майката на Н. - св. С.
Н., която станала очевидец на действията на обвиняемия. Св. П . Н. успяла да
се обади на тел. 112 при което обвиняемият Д. К. И. си тръгнал, като казал на
Н., че ще се върне отново и тя трябвало да внимава. След като Д. К. И. си
тръгнал, П . Н., С. Н. и детето се прибрали в жилището на пострадалата.
По-късно в дома на П . Н. дошли сестра й - Н. Н., приятелят й - св.Б.Р. и
бащата на П . Н. - св. К. Н.. Последните възприели състоянието на П . Н.,
както и това на сина й К. И..
На същия ден - 22.01.2021 г. св.П . Н. подала жалба за случая в 02 РУ-
СДВР, а на следващия ден посетила и КСМД, където й било издадено
съдебно медицинско удостоверение, след извършен преглед. От
съдържанието на СМУ № 29/2021 г. се установява, че при прегледа на П.К.Н.
констатирани охлузвания на шията и кръвонасядане на дясната ръка. Тези
увреждания били в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и
можело да се получат по време и начин, съобщен от прегледаното лице.
Същите са причинили болка и страдание.
Според заключението на изготвената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, при инцидент на 22.01.2021 г. на П.К.Н. са
причинени следните телесни увреждания: три линейни охлузвания по дясната
странична повърхност на шията; кръвонасядане на дясната мишница, който са
причинили на пострадалата болка и страдание.
От заключението на изготвената по ДП техническа експертиза се
установява съдържанието на проведения телефонен разговор между П . Н. и
оператор на тел.112 на инкриминираната дата.
Към материалите на досъдебното производство са приложени справки и
заверени копия на постановления на СРП за отказ от образуване на ДП, копие
4
на обвинителен акт и постановление за прекратяване на наказателното
производство. От същите се установява, че по заявления на П . Н. са били
водени преписки и досъдебни производства за осъществен физически и
психически тормоз от страна на Д. К. И., при които е било упражнено насилие
спрямо Н., както следва :
1. Прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП, за това, че на
07.07.2017 г. в гр.София, след възникнал конфликт с И., същият нанесъл
на П . Н. удар по лицето и взел детето им от нея и майка й.
2. Прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП, за това, че на
02.09.2017 г. в гр.София , ж.к.“Обеля“ Н. била заплашена с палеж на
имущество от И..
3. Прокурорска преписка № 22159/2018 г. по описа на СРП за това, че на
16.02.2018 г. П . Н. била заплашвана и обиждана от Д. И. в жилище в
гр.София , ж.к.“****.
4. Прокурорска преписка № 21662/2018 г. по описа на СРП, за това, че на
28.04.2018 г. П . Н. била заплашена с убийство от Д. К. И. в автомобила й
в гр.София , ж.к.“Обеля“, като И. й казал „Ще те убия, ще те унищожа!
Само така може да приключи всичко с теб. Ще те убия и ще те
застрелям. Ще се отърва от тебе и от цялото ти семе“. По цитираната
преписка е внесен обвинителен акт в съда.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетелите П . Н. (л.55-56 и л.105 ДП), св.С. Н.
(л.59 ДП), К. Н. (л.60 ДП), Н. Н. (л.61 ДП), Б.Р. (л.103 ДП);
Писмени: СМУ (л.22 от ДП), обвинителен акт по ДП № 3384 ЗМК
1261/2018 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.преписка № 21662/2018 г. по описа
на СРП (л.36-38 от ДП), постановление на СРП по пр.преписка № 22159/2018
г. по описа на СРП (л.39 ДП), постановление на СРП по пр.преписка №
27252/2018 г. по описа на СРП (л.40-42), постановление по пр.преписка №
28683/2018 г. по описа на СРП (л.43 от ДП), постановление по прокурорска
преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП (л.44 от ДП), постановление по
прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП (л.45 от ДП),
постановления на СРП (л.47-54 от ДП),справка-съдимост (л. 113 от ДП и л.11
СП), удостоверение по изп.дело № 20221110402022/12.01.2023 г. (л.23 от
СП), удостоверение по изп. дело № 20181110400578/23.01.2023 г. (л.24 СП);
заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи: СМЕ (л.63-65 ДП) и
ТЕ (л.90-92 ДП).
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е изразил аргументирана позиция по отношение на отделните такива.
Извършеният доказателствен анализ е обстоен и напълно отговаря на
5
изискванията на НПК. Обсъдената от първостепенния съд доказателствена
съвкупност беше подложена на анализ и от въззивния съд, който намира
същата за еднопосочна, доколкото в доказателствата не се наблюдяват
противоречия, които да обуславят съмнение в достоверността им.
Настоящият състав изразява съгласие с оценката на доказателствата,
направена от предходната инстанция и не намира никакви основания за
промяна на изводите, достигнати от СРС относно фактическата обстановка.
Основен доказателствен източник по делото са показанията на
свидетелите очевидци – постр. П . Н. и нейната майка С. Н.. Изложеното от
тези свидетелки е логично, последователно, детайлно и еднопосочно, двете са
преки очевидци на деянието и описват събитията по идентичен начин, с оглед
на което настоящият съдебен състав се солидизира с преценката на
първоинстанционният такъв да им се довери. Правилна е и констатацията на
СРС, че е обичайно за престъпленията, извършени в условията на домашно
насилие, да не са налице мнобройни свидетели, предвид това, че деянието
обикновено се извършва в дома на пострадалото лице. В настоящия случай
освен постр. Н. има и втори свидетел очевидец, като доколкото показанията
на тези двама свидетели кореспондират помежду си, намират подкрепа в
заключенията на изготвените по делото СМЕ и ТЕ, а и по делото не са налице
доказателства, съдържащи данни, които си противоречат с тях, съдът ги
кредитира изцяло.
Разказите на П . Н. и С. Н. се подкрепят косвено и от показанията на
свидетелите Н. Н., К. Н. и Б.Р., пристигнали в жилището на пострадалата след
инцидента, които макар и да не са преки очевидци на процесния случай,
изнасят данни за обстановката, която са заварили при пристигането си и за
конфликтните отношения между пострадалата и обвиняемия, като относно
последното показанията на тези свидетели кореспондират и с писмените
доказателства по делото. Във връзка с изложеното съдът дава вяра и на
показанията на св. Н. Н., К. Н. и Б.Р..
Съдът кредитира и заключенията на СМЕ и ТЕ, изготвени в хода на
досъдебното производство, като обективни, отговарящи на доказателствата по
делото и изготвени от компетентни в областта на изследване лица.
Настоящият състав кредитира и писмените доказателства по делото като
относими към предмета на доказване и събрани при следване на надлежния
6
процесуален ред.
Необходимо е да бъде даден отговор на възраженията, обективирани от
защитата в подадената въззивна жалба, допълнението към нея и в съдебно
заседание пред въззивния съд. Според защитата механизмът на причиняване
на процесната телесна повреда не е изяснен, а освен това се излагат доводи,
че в постановлението на прокурора не са описани случаи, обективиращи
квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК и обуславящи
квалификацията на деянието като такова, извършено в условията на домашно
насилие, като се твърди още, че данни за такива случаи не са налице по
делото. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Видно от СМУ от 29.01.2021 г., при прегледа на пострадалата, проведен
на 23.01.2021 г., са установени охлузвания по шията и кръвонасядане на
дясната ръка. Съгласно заключението назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство СМЕ установените от СМУ наранявания се
дължат на действитето на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се
получат по времето и начина, отразен в материалите по досъдебното
производство. Установените увреждания изцяло отговарят на изложеното от
свидетелките П . и С. Н.и, които разказват, че по време на процесния
инцидент обвиняемият е ударил шамар на пострадалата и я е стискал за шията
и за ръката. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
механизмът на извършване на деянието и на причиняване на телесните
повреди на пострадалата се доказват по категоричен и неоставящ съмнение
начин от доказателствата по делото, като гласните и писмените
доказателствени източници кореспондират изцяло помежду си и създават
конкретна представа относно действията на обвиняемия и последствията от
тях. Безспорно се установява и давността на уврежданията, доколкото
съдебномедицинското удостоверение се касае за преглед, извършен на
23.01.2021 г. – един ден след датата на инкриминираното деяние.
Що се отнася до квалифициращия признак „в условията на домашно
насилие“ съдът констатира, че в постановлението, внесено от прокуратурата,
са посочени четири отделни случаи на осъществено от страна на обвиняемия
спрямо пострадалата насилие. Описаните ситуации се доказват по безспорен
начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно:
7
1. Прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП, за това, че на
07.07.2017 г. в гр.София, след възникнал конфликт с И., същият нанесъл
на П . Н. удар по лицето и взел детето им от нея и майка й.
2. Прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП, за това, че на
02.09.2017 г. в гр.София , ж.к.“Обеля“ Н. била заплашена с палеж на
имущество от И..
3. Прокурорска преписка № 22159/2018 г. по описа на СРП за това, че на
16.02.2018 г. П . Н. била заплашвана и обиждана от Д. И. в жилище в
гр.София , ж.к.“****.
4. Прокурорска преписка № 21662/2018 г. по описа на СРП, за това, че на
28.04.2018 г. П . Н. била заплашена с убийство от Д. К. И. в автомобила й
в гр.София , ж.к.“Обеля“, като И. й казал „Ще те убия, ще те унищожа!
Само така може да приключи всичко с теб. Ще те убия и ще те
застрелям. Ще се отърва от тебе и от цялото ти семе“. По цитираната
преписка е внесен обвинителен акт в съда.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства, доколкото същите
са събрани по надлежния процесуален ред и не са налице основания за
съмнение в съдържанието им. Данни за предшестващи процесния случай
прояви на насилие от страна на обвиняемия се съдържат и в показанията на
пострадалата, която описва случаите от 07.07.2017 г., 16.02.2018 г. и
28.04.2018 г., както и в показанията на св. С. Н. и К. Н., които разказват, че е
имало и други подобни скандали между обв. И. и пострадалата. Предвид
всичко изложено дотук съдът намира, че по делото се установява безспорно,
че инкриминираното деяние е извършено в условия на домашно насилие по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 31 от НК, тъй като е предшествано от системно
упражняване на физическо или психическо насилие спрямо пострадалата,
изразяващо се в четири отделни такива случаи, описани в постановлението на
прокуратурата.
Въззивният съд счита, че основните фактически констатации на СРС са
правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
съображенията си.
СРС е приел, че събраните по делото доказателства по несъмнен начин,
без противоречия помежду си, установяват обстоятелствата, значими за
правилното решаване на делото – извод, който се споделя и от настоящата
8
инстанция.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна въззивният съд споделя
изцяло и направения от първоинстанционния такъв правен извод, а именно,
че обвиняемият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр.чл. 130, ал. 2 вр. чл. 93, т. 31 от
НК, за което му е повдигнато обвинение, като е осъществил състава му както
от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна:
По делото се доказа безспорно, че обвиняемият И. на 22.01.2021 г. около
18:00 ч. в гр.София, кв.“Свобода“, ул.“****, на площадката на втория етаж,
обв.И. е причинил лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство
на здравето на П.К.Н., като й ударил шамар в областта на лицето, хванал я с
две ръце за гушата и я стискал, ударил я с юмрук по главата и я стискал с ръка
в областта на дясната мишница, което е довело до три линейни охлузвания по
дясната странична повърхност на шията и кръвонасядане на дясната
мишница, което й е причинило болка и страдание, и деянието е извършено в
условията на домашно насилие - предшествано е от системно упражняване на
психическо насилие спрямо Н. и е извършено от И., който е бил съпруг на
пострадалата Н.
Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК: "Престъплението е
извършено „в условията на домашно насилие", ако е предшествано от
системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие,
поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с
което живеят или е живяло в едно домакинство.
В настоящия случай се доказа безспорно, че по време на съжителството
между обвиняемия Х. и постр. Н., Х. системно е подлагал на физическо или
психическо насилие пострадалата, тъй като се установиха четири отделни
случаи на такива прояви.
Доказа се по категоричен начин и че с действията на процесната дата
обвиняемият е причинил на пострадалата наранявания - три линейни
9
охлузвания по дясната странична повърхност на шията и кръвонасядане на
дясната мишница, което й е причинило болка и страдание, представляващи
именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна:
Обвиняемият е извършил деянието при формата на вината пряк умисъл.
Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и пряко е целял
настъпването на общественоопасните му последици. И. е знаел, че
действията, които е извършил спрямо пострадалата, а именно да й нанесе
шамар и да я стиска за ръката и за шията, са годни да причинят наранявания
или болка и страдание на пострадалата, като следва да се отбележи и че обв.
И. е използвал достатъчно сила, че да й нанесе увреждания. Обвиняемият е
знаел и че извършеното от него е предшествано от други случаи на домашно
насилие, с оглед на което съдът счита, че обвиняемият е съзнавал, че
извършва деянието в условията на домашно насилие.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че действително са
налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК и
обвиняемият И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му бъде наложено административно наказание. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години,
обвиняемият е неосъждан и с престъплението не са причинени имуществени
вреди, а не са налице и отрицателните предпоставки, изброени в чл. 78а, ал. 7
от НК.
При индивидуализиация на административното наказание „глоба“ СРС
правилно е преценил, че предвид липсата на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, извън тези, обуславящи приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК и
тези, представляващи признаци на престъпния състав, годно да постигне
целите на наказанието, предвидени в закона, се явява административно
наказание „Глоба“ в миналния предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от
НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
правилно е осъдил обвиняемия да заплати в полза на 02 РУ - СДВР сумата от
126.33 (сто двадесет и шест лева и 0,33 ст.) лева, направени в хода на
10
досъдебното производство разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 730 от 13.02.2023 г., постановено от СРС,
НО, 135-ти състав по Административно наказателно дело № 15914 по описа
за 2022 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11