РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Етрополе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100359 по описа за 2022 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В РС-Етрополе е постъпила искова молба с вх.№1506 от 06.10.2022 г. от „Е.“ ЕООД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление в гр.Б. против „Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Б. с цена на иска 14 299.97 лева.
В молбата се твърди, че през есента на 2020 г., представител на ответника „Д." ЕООД
се свързал с „Е." ЕООД и поискал да закупи ПВЦ дограма в количество 111,458 кв.м.
Договорена била и цената на квадратен метър от поръчаната дограма, а именно 80.00 лева
без ДДС за квадратен метър. През декември месец 2020 г., „Е." изработил и доставил на „Д."
ЕООД поисканата дограма, като за услугата била издадена Фактура № ********** от
30.12.2020 г. Твърди, че през месец септември 2021 г., представител на ответника отново се
свързал с ищеца и поискали да закупят още 37,5 км. м.- ПВЦ дограма на цена от 80.00 лева
без ДДС за квадратен метър. През октомври месец 2021 г., „Е." ЕООД изработил и доставил
на „Д." ЕООД поисканата дограма, като за услугата била издадена фактура №
**********/21.10.2021 г.
Посочените фактури, удостоверяващи извършените продажби на съответните
количества ПВЦ дограма, са надлежно осчетоводени от ищеца, като са включени в
съответния за месеца дневник за продажби на „Е." ЕООД, като върху всички дължими суми
по всяка от процесиите фактури от ищеца е заплатен дължимия ДДС. Твърди, че
утвърдената съдебна практика приема, че фактурата служи като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване, като отразяването на фактурите в счетоводството,
включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват доказателства за осъществяване на търговската продажба. Нещо повече, дори
да се счете, че издадените фактури са останали неподписани за „клиент" от купувача по
1
договор за търговска продажба, те могат да послужат като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно, както и е ползван данъчен кредит./В този смисъл
Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 593/2009 г., II т.о., Решение № 92/2011 г. по
т.д. № 478/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 47/2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ВКС, II т.о.
и др./. Твърди, че в цитираните решения на ВКС се приема, че липсата на противопоставяне
/съответно приложимост на чл. 301 от ТЗ/ би могло да се свърже с действията на купувача
по договор за търговска продажба, които съставляват недвусмислено признание на
задължението за плащане на цената. След получаване на стоката и издаване на съответната
фактура за всяка една от извършените продажби, противопоставяне от страна на ответника
няма, поради което следва да се приеме, че са приели извършената продажба, респективно
задължението за плащане на продажната цена. Твърди се, че до настоящия момент, въпреки
настъпилите падежи за плащане на сумите по всяка една от двете процесни фактури и
многократните покани от страна на „Е." ЕООД към ответника „Д." ЕООД, по указаната във
фактурите банкова сметка на ищеца, не е постъпило каквото и да е плащане от страна на
ответното дружество по никоя от двете процесии фактури.
Моли ответника да бъде осъден да заплати на „Е." ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Б., област С., ул. „Д. с управител Н. П. Б., следните
суми: 10 699.97 /десет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки/ лева с ДДС - главница, дължима по фактура № ********** от 30.12.2020 г. , ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на присъдената сума; 3600.00 /три хиляди и шестстотин/ лева с ДДС - главница,
дължима по фактура № ********** от 21.10.2021 г., ведно със Законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдената сума, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар в цялост.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответното дружество.
В съдебно заседание ищеца „Е." ЕООД, редовно призовано, чрез адв.И. Ж. поддържа
предявените искове, като в последното съдебно заседание заявява, че сумата в размер на 14
299.97 лева, представляваща цена на иска е заплатена от ответника, като претендира само
заплащане на разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и разноски по ИД №162/2022 година по описа на ДСИ при РС-Б..
В съдебно заседание, ответника „Д.“ ЕООД, редовно призовано не се представлява и
не взема становище по делото.
Съдът като взе предвид становището на процесуалния представител на ищеца, че
претендираното с исковата молба вземане е погасено, чрез заплащане от страна на ответника
на дължимата сума намери, че предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този извод съдът следва да се произнесе единствено по искането за присъждане
на разноски. С предявяване на исковата молба, ищецът е претендирал заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания се претендира и
заплащане на разноски по ИД №162/2022 година по описа на ДСИ при РС-Б., което съгласно
списък на разноските по чл.80 от ГПК е в размер на 410.00 лева. Съдът на основание чл.78
ал.2 от ГПК намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите в
размер на 572.00 лева за държавна такса и 1 200.00 за адвокатско възнаграждение, т.к. с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, но е недопустимо присъждане на
разноски за образувано изпълнително дело, което произнасяне е в компетенциите на
съответния съдия изпълнител, поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.
Воден от горното съдът-
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от „Е.“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.Б. против „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Б. за заплащане на сумата 14 299.97 лева, от които 10 699.97 /десет
хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева с ДДС -
главница, дължима по фактура № ********** от 30.12.2020 г. и 3600.00 /три хиляди и
шестстотин/ лева с ДДС - главница, дължима по фактура № ********** от 21.10.2021 г.,
като погасени в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Б. да
заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Б. сумата в
размер на 1 772.00 /хиляда седемстотин седемдесет и два лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
3