№ 23
гр. гр. Добрич, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500799 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
92/08.08.2022 год. по гр.д.№20213240100646 /2021 год. на Районен съд
Каварна ,с което: 1./ Д. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ж.к.
„Б.*** е осъден да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. "М.** сумата от 13 934.81 лв., представляваща
непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от
15.08.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата
на подаване на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното й
заплащане; сумата 1 766.57 лв. ,представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год.; сумата 32.61 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 год. до
23.08.2019 год., като е отхвърлен предявеният осъдителен иск срещу Д. Р. Д.
за заплащане на сумата 120.00 лв. ,представляваща разходи при изискуем
кредит, като неоснователен и недоказан и са 2./отхвърлени като
неоснователни и недоказани, предявените от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** против Л. А. М. , ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** искове за заплащане в качеството й на
1
поръчител на сумата от 13 934.81 лв., представляваща непогасена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба - 23.08.2019 год. до окончателното й заплащане; на сумата 1 766.57 лв.
,представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
год. до 23.08.2019 год.; на сумата 32.61 лв., представляваща лихвена надбавка
за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год., както и сумата 120.00
лв. ,представляваща разходи при изискуем кредит.
Решението на КРС по п.1 не е било обжалвано и по правилото на чл.296
т.2 от ГПК е влязло в сила.
Производството по реда на глава ХХ от ГПК е образувано въз основа
на жалба рег.№ 2610/07.09.2022 год. на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** срещу частта от
решението по п.2.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение се претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на
ново по съществото на спора от въззивния съд , като поръчителят бъде осъден
да заплати солидарно с кредитополучателя всички суми, ведно с разноските,
които банката е сторила в заповедното и исковото производство в двете
съдебни инстанции.
Посочено е ,че от събраните доказателства-писмени и заключение на
вещо лице ,безспорно било установено сключването на договор за кредит за
текущо потребление, обезпечен с валидно поръчителство .Договорът за
поръчителство бил инкорпориран в документа за сключване на кредитния
договор и съставлявал негово продължение. Договорът за поръчителство бил
датиран и подписан,надлежно индивидуализирал страните му ,както и ясно и
конкретно посочвал данните за задължението както на поръчителя, така и на
главния длъжник – размер ,срок, лихвен процент, респ. солидарната им
отговорност .Поръчителят не бил подал отговор на исковата молба, а
защитата му в процеса била основана на отпадане на отговорността му по
правилото на чл. 147 от ЗЗД, т.е. бил е наясно за параметрите на
задължението, което ще се обезпечава, както и обема на възникналата
солидарна отговорност по действителен договор с ясен предмет. В нарушение
на закона, първоинстанционният съд не бил посочил конкретна законова
2
норма, същественото нарушаване на която да опорочава договора за
поръчителство до степен на пълната му недействителност, както и в случай,
че е считал, че договора за поръчителство не възпроизвежда всички клаузи на
договора за кредит, не съобразил правилото на чл. 26 ал.4 от ЗЗД.
При данни , че решението е било връчено на дата 22.08.2022 год.,
жалба рег.№ 2610/07.09.2022 год.,изпратена по пощата на дата 02.09.2022
год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 62 ал. 2 от
ГПК.
Въззиваемата страна Л. А. М., от гр. Б. счита жалбата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана. Поръчителят поемал задължение към
кредитора да отговаря за изпълнение на задълженията на неговия длъжник,
поради което договорът за поръчителство следвало да съдържа достатъчно
ясна информация относно предмета на главното задължение, а нарушаването
на посоченото изискване ,обуславял неопределеност на предмета на
поръчителството, т.е. и недействителност на договора.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва :
Обжалваното решение е постановено по искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД
,във връзка с чл. 430 от ТЗ ,чл. 86 и чл. 138 и сл. от ЗЗД , заявени с искова
молба рег.№ 17003/23.08.2019 год. от кредитодателя "БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** против
длъжника Д. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ЖК „Б.*** и
поръчителя Л. А. М., , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** да му
заплатят солидарно суми,съставляващи непогасена главница,
възнаградителна лихва,лихвена надбавка за забава и разходи при изискуем
кредит на основание сключените между тях договори за кредит за текущо
потребление и за поръчителство .
Исковете са предявени с оглед резултата по ч.гр.д.№ 2345/2019 год. на
Районен съд Добрич, по което с разпореждане от 05.07.2019 год. е
отхвърлено подаденото от “БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, град С., район О.,
ул. М.** заявление рег.№ 13280/01.07.2019 год. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници Д. Р. Д. ЕГН
**********, от град Д., ЖК „Б.*** (длъжник) и Л. А. М. ЕГН ********** от
град Б., ул. „Г.С.Р.** (поръчител), въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
3
ГПК вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ – извлечение от счетоводни книги към 01.07.2019
год. по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год . и договор
за поръчителство към него от 15.08.2017 год., за сумите от 13 934,81 лева,
представляваща дължима главница, ведно със законната лихва от 01.07.2019
год. до окончателното й изплащане; 1416,51 лева, представляваща неплатена
редовна лихва за периода от 10.09.2018 год. до 14.06.2019 год.; 23,77 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 11.01.2018 год. до
14.06.2019 год.; 61,92 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.06.2019 год. до 01.07.2019 год.; 120 лева, представляваща
разходи при изискуем кредит;311,14 лева, представляваща внесена държавна
такса при подаване на заявлението в съда .Заявлението е било отхвърлено,
тъй като банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и към датата на подаването му , не е налична
предсрочна изискуемост на заявените суми - както за главницата, така и за
акцесорните вземания, чийто падеж не е настъпил.С разпореждане от дата
09.08.2019 год. ,съдът е указал на заявителя ,че може да предяви осъдителен
иск за вземането,за което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Исковете са основани на твърдения ,че ищецът е предоставил на
ответника Д. кредит в размер на 15 000 лв. съгласно договор за кредит за
текущо потребление от 15.08.2017 год. със срок на издължаване 120 месеца,
който е усвоен изцяло и е започнало погасяването му. Кредитът е бил
обезпечен с поръчителство посредством сключен на 15.08.2017 год. с
ответника М., договор за поръчителство, по силата на който ,поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия.
Твърди още, че ответникът-кредитополучател е допуснал нередовности при
плащането на погасителните вноски за главници и лихви, което е довело до
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от
Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит. Последното
плащане по кредита е направено на 10.10.2018 год., в размер на 2,29 лв. Към
датата на подаване на исковата молба е била налице забава от 316 дни, като са
просрочени 11 месечни вноски по кредита. В исковата молба е обективирано
волеизявление на банката до длъжника и поръчителя, съдържащо ясно
позоваване на обстоятелствата ,предвидени в чл. 18 т.2 от Общите условия ,че
санкционира неизправността на длъжника, отнема преимуществата на срока
,при което настъпва предсрочна изискуемост на остатъка по кредита.
4
Отправено е искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на „Банка ДСК” сумата от 13 934.81 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 1 766.57 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год.;
сумата 32.61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода
11.10.2018 год. до 23.08.2019 год.; сумата 120,00 лева – разходи при изискуем
кредит, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
назначения на ответника Д. Д. особен представител - адв. К. И., в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Л. М. на дата
04.10.2019 год. ,депозирала в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№
21684/29.10.2019 год. ,с който е заявила възражение за местна неподсъдност
на спора и искане ,той да бъде разгледан по правилото на чл.105 от ГПК от
Районен съд Б.. Изложила е твърдения, че кредита бил изтеглен по време ,
когато с другия ответник съжителствала на съпружески начала. Настоява
претенцията да бъде уважена само срещу него, тъй като съжителството им
било преустановено, кредитната сума била използвана само от Д. за
закупуване на лек автомобил , ползван също само от него. Вън от горното не
разполага със средства да изплаща дълга му, тъй като сама се грижела за
дъщеря им . В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли
предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени, поради погасяването им
по давност с оглед изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Претендира за присъждане на разноски.
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства, а с въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на КРС , поради което въззивният съд следва да
основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е
произнесъл първоинстанционният съд, както следва:
На 15.08.2017 год. между “Банка ДСК” ЕАД” като кредитор и
ответникът Д. Р. Д. като кредитополучател, е сключен договор за кредит за
текущо потребление за сумата в размер на 15 000.00 лева и срок на
5
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Между
страните е постигната договореност, че кредитът се усвоява еднократно чрез
посочена банкова сметка с титуляр кредитополучателя, а падежът за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца съгласно
погасителен план. Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 8.70% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.432 %, при изпълнение на Условията
по програма ДСК Партньори плюс, подробно описана в Приложение № 2 към
договора. Договорено е между страните, че при нарушение на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Страните са постигнали съгласие, годишният
процент на разходите по кредита да е 10,38% и може да бъде променян при
предпоставките предвидени в общите условия. Съгласно чл. 12 с
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, както и
общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит. Съгласно чл. 18 неразделна част от договора са общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица и извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, които
кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора. Съгласно
заключение рег.№ 262259/08.09.2021 год. на вещото лице,изготвило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,сумата от 15000 лв. по
договор за кредит от 15.08.2017 год. е усвоена от кредитополучателя Д. Д..
Установена е забава от страна на длъжника при плащанията на суми по
кредита – 11 месечни вноски, общо 316 дни. Размерът на просрочените суми
към датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019 год. е общо 2452,98 лв.
Размера на дължимата главница към 23.08.2019 год. е 13934.81 лв.; на
договорната възнаградителна лихва, начислена върху дължимата главница е
1766,57 лв., а на дължимата лихвена надбавка за забава – 32,61 лв. Вещото
лице е изчислило, че към датата на връчване на препис от исковата молба
6
08.06.2020 г. дължимата главница е в размер на 13934,81 лв., договорната
възнаградителна лихва е в размер на 4647,79 лв., а дължимата лихвена
надбавка за забава е в размер на 102.17 лв. По кредита е начислена такса
„разходи при изискуем кредит”, съгласно тарифата на Банка ДСК в размер на
120 лв.
Въз основа на тази фактическа установеност , първоинстанционният съд
заключил че между банката - ищец и ответника Д. Р. Д. като
кредитополучател е налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало с подписване на процесния договор за кредит за текущо
потребление от 15.08.2017 год., разкриващо белезите на договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ, представляващ абсолютна търговска
сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 от същия закон. Банката е изпълнила задължението
си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на
15000 лв. на 15.08.2017 год. чрез извършен еднократно превод по
разплащателната сметка на Д.. Безспорно е установено, че на 10.10.2018 год. е
било направено последното плащане за погасяване на дълга в размер на 2,29
лв. Ищецът бил изпълнил задълженията си по договора, а ответникът Д. Д. е
изпаднал в забава за изпълнение
на задълженията си за връщане на заетата сума. При така установеното
спиране на плащанията по кредита, представляващо неизпълнение на
договорно задължение, е възникнало правото на банката - ищец да обяви
кредита за предсрочно изискуем на основание чл.18 и чл. 19 от ОУ.
Допустимо е изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита в хода на исковото производство , следва да бъде взето предвид от
съда на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В конкретния случай исковата молба с
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчен на
особения представител на ответника Д. Д. на дата 08.06.2020 год. и от тази
дата кредитът е станал предсрочно изискуем. С оглед изложеното съдът е
7
намерил предявените срещу ответника Д. искове за осъждането му да заплати
на ищеца сумите от 13 934,81 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върхунея, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане;сумата 1 766,57 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 год. до 23.08.2019 год. и
сумата 32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода
11.10.2018 год. до 23.08.2019 год. за основателни и доказани, поради ги е
уважил. Отхвърлена е била претенцията за заплащане на разходи при
изискуем кредит в размер на 120.00 лв.,като неоснователна,тъй като
противоречи на императивната норма на чл. 10а ал.2 от ЗПК.
На дата 15.08.2017 год. между “Банка ДСК”ЕАД като кредитор и
ответникът Л. А. М. ,като поръчител е сключен договор за поръчителство, с
който се обезпечава изпълнението на задълженията на Д. Р. Д.
(кредитополучател ) по договор за кредит за текущо потребление от
15.08.2017 год. и Общите условия към него ,сключен между “Банка
ДСК”ЕАД и кредитополучателя за сумата от 15 000 лв. за срок от 120 месеца
и при променлив лихвен процент-чл.1.Поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя и се е задължил спрямо кредитора при неизпълнение от
кредитополучателя на задълженията му по описания договор за кредит ,да ги
изпълни в съответствие с договорените условия ,вкл. и когато са настъпили
промени,основани на тези условия.В други случаи на промяна поръчителят
отговаря ,само ако е приел писмено промяната-чл.2.
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това
трето лице / чл. 138 ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Касае се за лично обезпечение, чрез
което се гарантира изпълнението на чужд дълг - този на главния длъжник.
Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да
осъществи - и дължи това, което последният дължи /"каквото и колкото
дължи главният длъжник, това и толкова дължи и поръчителят"/ - освен ако
не е уговорено друго или друго следва от естеството на дължимата престация.
Отговорността му е акцесорна - в генетична и функционална зависимост от
главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на отговорността на
главния длъжник/ - но и относително самостоятелна /поръчителството може
да бъде дадено при по-леки условия/. Тя е солидарна - длъжникът и
8
поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може
самостоятелно да търси изпълнение на вземането си -чл. 141 ЗЗД.
Възражения,произтичащи от договора на поръчителя с кредитора или
такива, основани на правоотношението между длъжника и кредитора,
ответникът Л. А. М. не е заявила.
Първоинстанционният съд служебно е счел,че договорът за
поръчителство е с недостатъци и е прогласил недействителността му. Горният
извод не се споделя от въззивния съд.
Договорът за поръчителство по силата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД
следва да бъде сключен в писмена форма. Разпоредбата е императивна и не
може да бъде дерогирана по съглашение на страните по договора, поради
което се касае до форма за действителност. Писмената форма ще бъде спазена
както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен (отделен) документ,
така и в случаите когато той е инкорпориран в друг документ, като например
договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита
сключен договора за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в
който договора е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се
да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в
качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите
насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение
на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а
също така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между
страните. Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за
поръчителство. С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора
на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е.
поръчителят дължи същата престация, както и главния длъжник, освен ако не
е уговорено друго с кредитора или това друго не следва от естеството на
дължимата престация. Затова уговорките свързани с индивидуализирането на
това задължение за определяне на задължението, за което се поръчителства,
за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на
обема на отговорността му са такива свързани с основния предмет на
договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй
като в противен случай няма да е налице договор. Липсва законова
разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗД, която да определя начина на
9
индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство.
Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно
вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени
такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането-така решение №
60260/19.08.2022 год. по гр.д.№ 490/ 2021 год. на ВКС,ІV г.о.Договорът за
поръчителство от дата 15.08.2017 год. е сключен в в изискуемата се по чл. 138
от ЗЗД писмена форма и е оформен като част от документа,материализиращ
договора за потребителски кредит и като негово продължение. В договора за
поръчителство е посочен дълга (размер ,срок,променлив лихвен процент), за
което се поема задължението за поръчителство (този по договора за
потребителски кредит от 15.08.2017 год.), като е налице и изявление от
страна на ответника , че се задължава в качеството на поръчител за
изплащането на целия размер на дълга по кредита, с който и условията на
договора за отпускането му ответникът е запознат. С договора за
поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за задължения на друго
лице, поради което се счита, че е обвързан от условията, при което е поето
задължението. Задължението за което ответникът поръчителства е посочено
по начин, позволяващ то да бъде индивидуализирано в достатъчна степен,
ясно е било точно за кое лице се поръчителства,посочено поименно ,вън от
горното съжителствало на семейни начала с поръчителя към този момент.
След като представеният договор за поръчителство съдържа достатъчно ясна
информация относно предмета на главното задължението на длъжника, така
и ясни и конкретни данни за задължението на поръчителя, той е
действителен.
Съгласно решение № 132 от 2.10.2015 год. на ВКС по т. д. № 1907/2014
год., I т. о., естеството на отговорността на поръчителя на акцесорна, от
поръчителя не може да се иска изпълнение, преди главният дълг да стане
изискуем ( в случая предсрочно изискуем ). Предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта-неизпълнение на
задължението за заплащане на погасителни вноски и изрично волеизявление
на кредитора да отнеме преимуществото на срока и при данни,че същите са
осъществени с оглед заключение на вещото лице и достигане на
волеизявлението на банката до длъжника на дата 08.06.2020 год. с връчването
на препис от исковата молба,отговорността на поръчителя Л. А. М. следва да
10
бъде ангажирана за посочените в исковата молба суми и за които
кредитополучател е осъден с влязло в сила решение да ги
заплати.Неоснователно е защитното възражение на ответника Л. А. М. за
отказ да престира ,основано на закона – чл.147 от ЗЗД. Съгласно
тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 год. на ВКС по т. д. № 5/2019 год.,
ОСГТК, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.Предсрочната
изискуемост на целия дълг е настъпила в хода на настоящото
производство,поради срокът не е изтекъл.
Относно отговорността за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 140 от ЗЗД, поръчителството се простира
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането , към които спадат
направените от кредитора разноски в заповедното производство и исковия
процес.Такива кредиторът е сторил в размерите от 311.14 лв. по ч.гр.д.№
2345/2019 год. на Районен съд Добрич ,както и от 2 268.66 лв. по гр.д.№
646/2021 год. на КРС (408.66 лв.-ДТ;460 лв.-депозит за вещо лице;1 300 лв. –
депозит за особен представител и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение ,
определено от съда съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК.Разходът от 1 300 лв. е сторен
за възнаграждение на назначения на ответника Д. Р. Д. особен представител и
като такъв не следва да бъде понесен от поръчителя, а единствено от
лицето,защитата на което обезпечава в процеса . С оглед на горното
,дължими от поръчителя са разноски в заповедното и исковото производство
в общ размер от 968.66 лв., респ. на него не се следват разноски с оглед
изхода по спора в производството пред КРС.С оглед основателността на
въззивната жалба,поръчителят следва да бъде осъден да заплати на
кредитора,сторените от него разноски в производството пред ДОС: заплатена
ДТ- 364.11 лв. и юрисконсултско възнаграждение -360 лв., определено от
съда на основание чл. 78 ал.8 от ГПК ,във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ,т.е. общо 724.11 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/08.08.2022 год. по гр.д.№ 20213240100646/ 2021 год.
на Районен съд Каварна в частта,в която: 1./са отхвърлени като
неоснователни и недоказани, предявените от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М.** против Л. А. М. , ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** искове за заплащане в качеството й на
поръчител на сумата от 13 934.81 лв., представляваща непогасена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба - 23.08.2019 год. до окончателното й заплащане; на сумата 1 766.57 лв.
,представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
год. до 23.08.2019 год.; на сумата 32.61 лв., представляваща лихвена надбавка
за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год., както и в частта, в
която :2./ "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
в град С., ул. "М.** е осъдена да заплати на Л. А. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ул. „Г.С.Р.**, сумата от 970,00 лв., представляваща направените
разноски по гр.д. № 646/2021 год. по описа РС Каварна, като вместо това п о с
т а н о в я в а :
ОСЪЖДА Л. А. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.**, в
качеството й на поръчител по договор за поръчителство от 15.08.2017 год.
ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "М.** , сума в общ размер от 15 733.99 лв. по договор
за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год. ,отпуснат на осъдения с
влязлото в сила решение № 92/08.08.2022 год. по гр.д.№20213240100646
/2021 год. на Районен съд Каварна Д. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Д., ж.к. „Б.*** и солидарно с него ,както следва: сумата от
13 934.81 лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба -
23.08.2019 год. до окончателното й заплащане; сумата от 1 766.57 лв.
,представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018
год. до 23.08.2019 год.; сумата 32.61 лв., представляваща лихвена надбавка
за забава за периода 11.10.2018 год. до 23.08.2019 год.,както и сумата 311.14
лв. ,разноски по ч.гр.д.№ 2345/2019 год. на Районен съд Добрич и сумата от
12
968.66 лв. разноски по гр.д.№ 646/2021 год. на КРС
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/08.08.2022 год. по гр.д.№20213240100646
/2021 год. на Районен съд Каварна ,с което е отхвърлен предявения от
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
"М.** против Л. А. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** иск за
заплащане на сумата от 120.00 лв. ,представляваща разходи при изискуем
кредит.
ОСЪЖДА Л. А. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г.С.Р.** ДА
ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "М.** сумата 724.11 лв. ,сторени съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д.№ 799/2022 год. на ДОС.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13