П Р О Т О К О Л
№ 260225
гр. Пловдив, 29.12.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА
и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНД №
627 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 11:05 часа се явиха:
Обвиняемият Н.Г.П.се явява лично
в помещение на Затвора – П.. Участието му за днешното съдебно производство ще
се осъществи чрез използване на видеоконферентна връзка чрез програмата
„Скайп“.
За обвиняемия Н.П. се явява адв.
Л.К., редовно упълномощен в хода на досъдебното производство.
За подпомагане
осъществяването на видеоконферентната връзка в съдебната зала се намира
системния администратор при Апелативен съд – Пловдив – В.Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на
делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Да се гледа
делото.
Съдът счита, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от
съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните
по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови
искания.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Нямам
отводи и доказателтствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.П.: Нямам отводи и
нови искания.
С оглед становището на страните,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни
съдии, обжалвали сме първоинстанционният съдебен акт, с който е взета най-тежката мярка за неотклонение,
тъй като считаме, че този акт е неправилен. Без да преповтарям отново всички
основания, които съм развил на първа инстанция, които са на вашето внимание в
този протокол, откъде първоинстанционният съд прави обоснован извод, че са
налице предположения, подкрепяни от доказателства по делото, че обвиняемият П.
е вероятният извършител на така повдигнатото обвинение. Централно внимание в
тази насока Пазарджишки окръжен съд е обърнал на обясненията на П..
Считам, че обясненията, дадени от
П., не могат да бъдат никакъв източник на доказателства на този етап в делото,
а и до края на съдебното производство, което предстои, тъй като те са взети при
съществени нарушения на процесуалните правила.
Нееднократно Върховният съд е
напомнял практиката на Европейския съд по правата на човека, според която на
едно задържано лице, при осъществен първи контакт с полицията, се предоставя
правото на защита, каквато е длъжна полицията да осигури на заподозряното лице
при провеждането на този първи състав.
Такова е например делото „Титаренко срещу Украйна“ - жалба № *1720/02. Тези обяснения са снети
без присъствието на адвокат в качеството на заподозряно лице, поради което те
не могат да бъдат какъвто и да е източник на доказателства по делото.
Оттам нататък оставям на
обективният прочит какви други доказателства са събрани, които да сочат за
някаква съпричастност на П. към това деяние. Дори пострадалото лице не сочи, по
каквито и да е белези, по отношение на П., че е извършител на грабежа.
По делото има само един
полицейски доклад за оперативни действия, в които са описани много детайлно
факти и обстоятелства, които всеки непредумишлен човек, ако ги прочете, ще
каже: „А няма как П. да не е извършил това деяние“. Само че, тези доклади,
включително и този, нямат процесуална стойност по делото.
Очевидно предстои извършването на
по-сериозни, съществени процесуално-следствени действия от органите на
досъдебното производство, които не са извършени до момента, в който е поискана
най-тежката мярка за неотклонение пред Пазарджишки окръжен съд, от които
евентуално бихме могли да черпим що-годе някаква информация.
Има обяснения защо Н.П. се е
намирал в близост до местото, където е извършено деянието. Там живее баба му,
там живее и той, майката на неговия вуйчо, който е разпитан също по делото и
който е установено, че той също е бил сутринта рано в района на училището, но
на метри от училището, се намира дома, блока, в който живее майката и бабата на
този свидетел, за която баба Н.П. се грижи ежедневно. Ако се вземат тези
записи, а те съществуват тези камери, ще се види, че почти всеки ден този
свидетел е в този район с неговия автомобил – личният, но той всеки ден се
движи, това ще се установи по делото. Няма други доказателства, които пряко да
сочат каква е сумата, която е отнета по насилствен начин. Според държавното
обвинение, това е сумата от малко над 13 000 лева.
Тук възниква принципният въпрос -
може ли съдът във фазата на вземането на мярка да извършва преквалификация на
деянието, за да прецени мярката допустима ли е, законосъобразно ли е искането и
да го уважи ли съответно. Аз считам, че
това е невъзможно в това производство, а сами виждате, че обвинението е
несъставомерно, тъй като дри да има извършено такова тежко престъпление, то не
е при условията на квалифициращия състав „големи размери“. Посочил съм в
пледоарията пред първата инстанция тълкувателното решение на Върховния съд,
според което, за да е извършено това престъпление при условията на „големи
размери“, отнетата по насилствен начин сума трябва да е равна минимум на 70
минимални работни заплати за страната, което при простата аритметична сметка
показва, че ние сме далеч от тази сума.
При това положение възниква
принципният въпрос съдът може ли да преквалифицира, да каже „не е налице това
деяние, налице е друго, но данните по делото сочат, че е извършил това престъпление.
Няма доказателства преки, които по някакъв начин да ангажират отговорността.
Пак напомням стойността на този полицейски доклад и обясненията.
Първоинстанционният съд е
обосновал, че П. е дал обяснения за произхода на средствата, които не се подкрепяли
със справката, извършена в митницата. Такава справка няма по делото. Такава
справка, такова писание има единствено в този полицейски доклад, който не може
да бъде доказателство по делото, тоест не е проверено дори това обяснение на П.
от къде са тези пари, които са намерени в него. Прави се предположение на
П., прави се извод, че това са средства
от ограбените пари защото не бил сигурен произходът на тези средства, а той е
безработен, няма източник на средства, което вероятно той е евентуалният грабител.
Такъв подход на разсъждения е опасен дотолкова, доколкото видно от
характеристичните справки на П., той е
осъждан многократно и е
изключително удобно от държавното обвинение да му се повдигне обвинение, защото
самият факт, че има досега толкова производства срещу него, го поставя в една
изключително неблагоприятна светлина и е много лесно да се обоснове задържането
му.
Аз ще ви моля при обективен
прочит на доказателствата по делото, а не „данни“, както казваше представителят
на държавното обвинение пред първоинстанционния съд, защото мярка за
неотклонение се взема само въз основа на доказателства, а не на данни (данни
има в полицейските доклади, които не могат да бъдат доказателства по делото) и
моля да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми Н.П. в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.П. за лична защита:
Напълно съм съгласен, госпожо съдия, с казаното от защитника ми. Аз живея
буквално до училището и вуйчо ми, тоест който е свидетел. Той няма един ден
прекаран в полицията, само за лична карта най-вероятно. Той е един много
съвестен човек. Аз живея буквално на пет метра до училището и няма никаква
логика аз да се разбирам по някакъв начин с вуйчо ми пред училището. Аз не мога
да си спомня дали аз съм му се обадил. До училището, буквално на пет метра.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии, ще ви моля да оставите, като неоснователна без уважение, жалбата на
обвиняемия Н.Г.П.срещу определението на Пазарджишки окръжен съд по ЧНД №
633/2020 г. и да потвърдите първоинстанционното определение като правилно и
законосъобразно.
При вземането на най-тежката
мярка за неотклонение съдът се е съобразил с наличието на предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК, а именно
обвиняемият Н.П. е процесуално ангажиран за извършено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода. Същото е тежко умишлено по смисъла на
Закона.
Отделно от това, от събраните,
макар и в начален етап на разследването писмени, гласни и веществени
доказателства, би могло да се установи, че е налице една такава доказателствена
съвкупност, в която се съдържат данни, от които би могло да се направи с висока
степен на предположение, че именно обвиняемият П. е извършител на
инкриминираното деяние, като за настоящото производство не е необходима пълна
доказаност на обвинението, с което е реализирана и втората кумулативно
изискуема предпоставка.
Безспорно доказателства за
причастността на обвиняемия към инкриминираното деяние се съдържат в показанията на свидетелите М.,
Х., К. и Б., а също така от наличните
към настоящия момент по делото справки, макар и
същите да не са извършени в пълен обем, предстои събиране и на други
доказателства досежно разкриване на конкретната фактическа обстановка по
делото. Първоистанционният съд обстойно е анализирал събраните до настоящия
момент доказателства и считам, че същият е достигнал до правилния извод за
безспорната, поне към настоящия момент, причастност на обвиняемия към инкриминираното деяние.
Считам, че опасността да бъде
извършено и друго престъпление от страна на обвиняемия П. при евентуално взета
по-лека мярка за неотклонение, се извежда и от свидетелството му за съдимост.
Безспорно същият е осъждан 10 пъти до настоящия момент за извършени престъпения
от общ характер, което в крайна сметка очертава лицето като такова с висока
степен на обществена опасност.
Що се касае до повдигнатото
обвинение и квалификацията, която е дадена до настоящия момент, касае се за
работно обвинение. Няма пречка в един по-късен момент с оглед събиране на други
доказателства и назначаване на съответна експертиза, евентуално да се получи и
друга квалификация на инкриминираното деяние, но безспорно е, че в случая е
осъществен съставът на престъплението грабеж от страна на обвиняемия Н.П..
Именно с оглед на изложените обстоятелства, уважаеми апелативни съдии, ще ви моля
да оставите без уважение като неоснователна, жалбата на обвиняемия П. срещу
определението на Пазарджишки окръжен съд.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Н. Г.
П.: Да, осъждан съм, имам съдебно досие, но преди 20 години съм имал някакви
проблеми, когато съм би млад. Не съм действал в съучастие аз. Никога не съм
виждал тази жена. Просто аз живея до училището, това е. Искам по-лека мярка.
След тайно съвещание, съдът приема за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение от 18.12.2020 г.,
постановено по ЧНД № 633/2020 г. на Окръжен съд
– П., спрямо Н. Г. П., обвиняем по ДП № 1033/2020 г. по описа на РУ на МВР – П. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила
частна жалба от адв. Л.К., в качеството му на защитник на обвиняемия П., с оплакване за неговата незаконосъобразност. Прави се
искане обжалваното определение да бъде отменено, като спрямо обвиняемия бъде
взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея
искане.
Представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага атакуваното с
нея определение на окръжния съд да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства и като обсъди изложените от
страните доводи и съображения намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество – за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пазарджишкият окръжен съд е
приел, че спрямо обвиняемия са налице основанията на чл. 63, ал. 1 НПК, за да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Този извод се споделя изцяло от настоящия въззивен
състав.
Обвиняемият Н.Г.П.е привлечен в това качество за извършено престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК за
това, че на 10.12.2020 г. в гр. П., на ул. „Д.“ пред № *, е отнел чужда движима
вещ в големи размери – 1 бр. синя полиетиленова чанта с намиращи се в нея
документи и сумата от 13 526.00 лв. от владението на С.Д.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил сила за това.
За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода.
Посоченият размер на причинените от престъплението вреди в предявеното на П.
към момента постановление за привличане на обвиняем не съответства на
квалификацията за „големи размери“, но дори и при последващо прецизиране на обвинението деянието да се квалифицира по чл. 198, ал.
1 НК, то за него също се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години, като и в двата случая се касае за умишлено престъпление, което е
и тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Налице е и обосновано предположение, че
обвиняемият П. е автор на инкриминираното деяние. Този извод се налага от
събраните до момента по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
подложени на обстоен и задълбочен анализ от окръжния съд, който се споделя
изцяло, поради което е ненужно да бъде преповтарян. Изложените от защитника
доводи, че изводът за авторството на обвиняемия в извършването на грабежа
почива на предположения, не могат да бъдат споделени. Те се опровергават от показанията на пострадалата и
най-вече от непоследователните
и вътрешно противоречиви показания на свидетелката Х. – приятелка на обвиняемия
и от показанията на свидетеля К. – негов вуйчо, който, по предварителна
уговорка с П., го е чакал и откарал с личния си автомобил, непосредствено след
извършване на престъплението.
Налице е и реална опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши друго престъпление, която се обуславя не само от
обремененото му съдебно минало. Механизмът и начинът на извършване на
престъплението и последвалите, предварително организирани, действия на
обвиняемия за бързото отдалечаване от мястото на
престъплението с използване на лек автомобил, сочат на висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Предвид началния етап, на който се
намира, напълно реална е опасността обвиняемият да повлияе на разследването,
ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение, включително и
„домашен арест“, с оглед близките му отношения с част от свидетелите.
С оглед на изложеното Пловдивският
апелативен съд счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея
определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 18.12.2020 г. по
ЧНД № 633/2020 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Н. Г. П., ЕГН ********** – обвиняем
по досъдебно производство № 1033/2020 г. по описа на РУ на МВР – П..
Определението е окончателно.
АДВ. К.: Моля след
изготвяне на протокола, да ми бъде изпратен на имейл – ***@abv.bg
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ след
изготвянето му протокола от днешното съдебно заседание по имейл на адв. Л.К..
Протоколът се изготви
в съдебно заседание.
Съдебното заседание
се закри в 11:40 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: