№ 114
гр. 1000 София , 26.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица В. Симеонова Манолова
Членове:Костадинка С. Костадинова
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Ирина С. Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 270,
ал. 4 от НПК.
Постъпила е частна жалба от 17.05.2021 г., подадена от служебния
защитник на подсъдимия М. Г. С. – адвокат П.Й.Г., срещу протоколно
определение от 11.05.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 2806/2021 г. на
Софийския районен съд, НО, 19-ти състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от
„задържане под стража“ в по-лека такава.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се наличието на
нововъзникнали обстоятелства – приключване на досъдебното производство,
провеждането на разпоредителното заседание, изтичането на период от 6
месеца от задържането на подсъдимия, провеждането на разпит на двамата
ключови свидетели и отпадането на възможността подсъдимият да им
повлияе. Поддържа се, че с оглед изминалия период от време е отпаднала
опасността от укриване или извършване на престъпление. Посочва се, че
подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение за сумата до
размера от 200,00 лева, която е възстановил на пострадалия, че подсъдимият е
използвал сила с нисък интензитет при осъществяване механизма на деянието
и е предал доброволно отнетите вещи. Сочи се, че подсъдимият е с
установена по делото самоличност и макар да е осъждан, последната присъда
спрямо него е влязла в сила преди 10 години, като е изтърпял наказанието
преди 6 години и 11 месеца. Подчертава се, че до момента подсъдимият има
изрядно процесуално поведение. Прави се искане за отмяна на обжалваното
определение и изменение на мярката за неотклонение от „задържане под
стража“ в по-лека такава.
1
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Г. С. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години.
Подсъдимият е привлечен в процесуалното качество на обвиняем с
постановление от 25.11.2020 г., предявено му на същата дата.
Със заповед за задържане от 24.11.2020 г. подсъдимият е бил задържан
за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С постановление от 25.11.2020 г. на основание чл. 64, ал. 2 от НПК
подсъдимият е бил задържан за срок от 72 часа, като с протоколно
определение от 26.11.2020 г. по ч.н.д. № 15751 по описа за 2020 г. СРС, НО,
112-ти състав на основание чл. 64, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдено с
протоколно определение от 03.12.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 4356 по
описа за 2020 г. на СГС, НО, III въззивен състав.
Съдебното производство е образувано на 24.02.2021 г. с внасянето на
изготвения обвинителен акт в СРС. С разпореждане на съдията-докладчик от
същата дата делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание
на 18.03.2021 г.
В открито съдебно заседание от 11.05.2021 г. защитникът на подсъдимия
е направил искане за изменение на мярката за неотклонение, като с
обжалваното протоколно определение съдът е оставил без уважение искането,
мотивирайки отказа си с липсата на промяна в обстоятелствата по делото,
касаещи мярката за неотклонение, и опасността от укриване на подсъдимия.
От представените по делото материали се установява, че подсъдимият е
бил множество пъти осъждан за извършени престъпления против
собствеността, като последното му осъждане е било с влязъл в сила акт от
24.12.2010 г., а на 18.03.2014 г. лицето е било освободено от затвора предвид
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият е регистриран
по настоящ адрес в гр. София, ж.к. ********* ап. 41, но по делото са събрани
данни, че същият не живее там. Подсъдимият е търсен и на друг известен
адрес – гр. София, ж.к*********, но не е бил открит там.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е
допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от
страна по делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
2
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството по чл. 270 от НПК и във връзка с
направените от защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира,
че не се релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС
извод.
Към настоящия момент не е оборено наличието на предпоставките,
послужили като основание за вземане на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на подсъдимия. На същия е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“. Не са налице данни, разколебаващи приетото от СРС обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, в чието
извършване е обвинен.
Що се отнася до опасността подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, на първо място въззивният съд счита, че е налице опасност
подсъдимият да извърши престъпление. Видно от свидетелството му за
съдимост, подсъдимият е бил многократно осъждан за разнородна престъпна
дейност, като преобладаваща част от нея е насочена срещу обществените
отношения, касаещи упражняването на правото на собственост, какъвто е и
обектът на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение в
настоящия случай. Обстоятелството, че последната присъда на подсъдимия е
била постановена преди 10 години, не променя впечатлението, че
подсъдимият има склонност да нарушава обществени отношения от
конкретен вид. Твърдяната ниска по интензитет упражнена принуда от
подсъдимия при осъществяване на механизма на процесното деяние,
признанието му за виновен за сумата до размера от 200,00 лева и
обстоятелството, че е предал доброволно отнетите вещи, не могат да
омаловажат високата обществена опасност на деянието и обществената
опасност на дееца, чиято личност се характеризира с трайно изградени
престъпни навици, въпреки ефективното изтърпяване на вече налагано
наказание „лишаване от свобода“.
Съдът счита, че е налице и втората опасност – подсъдимият да се укрие,
доколкото по делото няма категорично заявен адрес, на който лицето трайно
пребивава и може да бъде намерен за целите на производството.
Подсъдимият няма регистриран постоянен адрес, а от материалите по делото
се установява, че не живее на настоящия си такъв. Според посоченото в част
от свидетелските показания подсъдимият живее съвместно с един от
свидетелите на адрес в гр. София, ж.к. „Левски В“, което обаче не може да
послужи като индиция за действителна уседналост на лицето на конкретно
място. По делото липсват данни за трудова ангажираност на подсъдимия. В
този смисъл не може да се приеме, че и установената самоличност на
подсъдимия по делото е достатъчна гаранция, че той няма да се отклони от
наказателното производство.
3
Въззивният съд отбелязва, че изтъкнатите в жалбата като
нововъзникнали обстоятелства, както следва: приключване на досъдебното
производство, провеждането на разпоредително заседание, провеждането на
разпит на двама от свидетелите и отпадането на възможността подсъдимият
да им влияе, не се явяват релевантни при преценката в настоящото
производство. Като евентуална промяна в обстоятелствата по отношение на
подсъдимия може да се обсъжда единствено изтеклото време от задържането
му с най-тежката мярка до настоящия момент. Това обстоятелство само по
себе си обаче не представлява основание за изменение на взетата мярка в
настоящия случай. Въззивният съд отбелязва, че за разлика от положението в
досъдебното производство, в съдебна фаза не са налице ограничения в
продължителността на вземането на мярката за неотклонение, като обаче
следва да се съобразява разумността на изтеклия период. От вземане на
мярката за неотклонение на подсъдимия до настоящия момент е изтекъл
период от 6 месеца, което задържане съдът счита, че е в разумния срок и е в
съответствие с постулатите на ЕКЗПЧОС. Макар да е било повдигнато
обвинение за тежко престъпление, което би могло да характеризира случая с
фактическа и правна сложност, в рамките на горепосочения срок досъдебното
производство е приключило, бил е изготвен обвинителен акт и същият е бил
внесен в съда, а образуваното дело е било насрочено веднага за
разпоредително заседание, което е било проведено и е бил даден ход на
съдебното следствие.
Що се отнася до релевираните в жалбата доводи за това, че до момента
подсъдимият е показал изрядно процесуално поведение и че няма
необходимост от мярката за неотклонение, съдът счита същите за
неоснователни. Въззивният съд отбелязва, че задържането на подсъдимия към
настоящия етап на процеса обезпечава нуждите на производство да се движи
ритмично, което видно от извършените до момента процесуални действия се
случва. Поради това не може да се приеме, че задържането на подсъдимия
към настоящия момент е изгубило предназначението си и не изпълнява
функциите, които законът свързва с него. Доколкото целите на мерките за
неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане
на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за
разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият
да се укрие или да извърши престъпление, отнесена към настоящия случай,
взетата мярка за неотклонение се явява съразмерна и пропорционална на
преследваните цели.
С оглед на изложеното първоинстанционното определение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.05.2021 г.,
4
постановено по н.о.х.д. № 2806/2021 г. на Софийския районен съд, НО, 19-ти
състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия М. Г. С. от „задържане под стража“ в по-лека
такава.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5