РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. Разград. 03.01.2017 г.
Атанас Христов, съдия – докладчик
по НОХД № 903/2016 г. по описа на РС
Разград, в закрито съдебно заседание на 03.01.2017
г. /за периода 19.12.2016г – 30.12.2016г.
вкл., съдията докладчик е бил в редовен платен годишен отпуск/, за да се произнеса взех предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 61, ал. 8 НПК.
Образувано е по Молба
с вх. № 12660 от 19.12.2016г. подадена
от Пламен Ж. Великов, ЕГН ********** /баща
на осъдения Б.П.Ж./.
Молителят моли да му
се върне сумата от 500 лв. представляваща внесена от него по сметка на РОС Гаранция
за сина му Б.П.Ж. по БП № 1873 ЗМ-320/2016г. на РУ на МВР – Разград.
Като подадена от лице
с правен интерес молбата се явява допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна поради следното:
С окончателно
протоколно определение от 07.06.2016г. по ВЧНД № 160/2016г. по описа на Окръжен
съд – Разград, по отношение на обвиняемия Б.П.Ж. – обвиняем по БП № 1873 ЗМ-320/2016г.
на РУ на МВР – Разград е взета парична гаранция в размер на 500 лв. /л. 129-131
от том ІІ на ДП/.
Видно от приложените
към процесната молба вносни бележки, е че на 09.06.2016г. молителят е внесъл
сумата от 500 лв. по сметка на РОС, представляваща Гаранция за Б.П.Ж..
В последствие, след
обединяване на ДП и въз основа на внесен обвинителен акт по горецитираното
наказателно производство, в РРС е образувано настоящото НОХД № 903/2016г.
С протоколно
определение от 15.12.2016г. по настоящото НОХД № 903/2016г. е одобрено
споразумение, въз основа на което на Б.П.Ж. е наложено ефективно наказание
Лишаване от свобода /л. 169-175/. Относно разноските е посочено, че Б.П.Ж. ще
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Разград сумата от
100 лв., за разноски в съдебната
фаза на процеса, а заедно с останалите двама подсъдими Б.П.Ж. ще заплати солидарно
по сметка на ОДМВР - Разград, сумата от 700.58
лв. за направени разноски на досъдебното производство.
Видно от писмо с вх.
№ 12568 от 16.12.2016г. от Затвора Белене е че Б.П.Ж. е постъпил в затвора на
02.12.2016г.
Съгласно чл.
61, ал.8, предл. последно от НПК, "Гаранцията се освобождава, когато
обвиняемият (респ. – подсъдимият/осъденият) бъде...задържан за изпълнение на
наказанието." – както
е в конкретния случай.
Обстоятелството, че
паричната гаранция е внесена от молителя в случая не е достатъчно основание за
връщане на гаранцията. Като е внесъл паричната гаранция в размер на 500 лева молителят
е изпълнил чуждо задължение. След внасянето на гаранцията не придобива
качеството на кредитор по направен влог. Гаранцията се освобождава, а не се
връща на вносителя. Гаранцията се освобождава ако е налице някоя от
предвидените в чл.61, ал.8 НПК хипотези и ако не е налице някоя от пречките
посочени в чл.416, ал.4 НПК. Предпоставките и пречките за освобождаването на
гаранцията са свързани само с личността на осъденото лице. Вносителя на
гаранцията може да я получи само ако бъде освободена и това се прави за да не
се стигне до неоснователно обогатяване на осъдения или обвиняемия.
Отмяната на
разпоредбата на чл.123 от Правилника за администрацията на съдилищата от ВАС с
Решение 3013 от 04.03.2013г. по адм.д. №9789/2012г. не отменя възможността да
бъде направено прихващане /а и ВАС не би могъл да стори това/. Прихващането е
способ за погасяването на две насрещни задължение до размера на по- малкото от
тях. Правната уредба на прихващането се съдържа в чл.103 ЗЗД. От разпоредбата
на чл.416, ал.4 НПК е видно, че за бюджета на съдебната власт възниква вземане
в размер на направените по делото разноски. Прихващането се прави с едностранно
волеизявление.
С настоящото разпореждане РРС следва да направи прихващане
и да се разпоредил от подсъдимия да се търси само разликата от двете суми
/сумата по разноските и сумата по внесената паричната гаранция/.
Компетентността за издаването на изпълнителен лист и изявлението за прихващане
е на един и същ орган – Разградският районен съд.
Такава е и съдебната практика – вж. Определение № 143 от 26.06. 2013
год. по
въззивно частно наказателно дело № 257/2013 г. на Пловдивският АПЕЛАТИВЕН
съд, първи наказателен
състав, както и Решение
№ 17 от 21.01.2016 г. на Пловдивският АПЕЛАТИВЕН съд по н. о. х. д. № 554/2015
г.
Предвид на изложеното съдът счита, че
внесената парична сума следва да бъде прихваната изцяло в размера й от 500 лв.
за погасяване на разноските по наказателното производство.
В останалата
част, касаещи разликата до размера на присъдените разноски по сметка на ОД на
МВР-Разград, следва да се издаде изпълнителен лист.
Предвид
изложеното и на основание чл.
32, ал.2 НПК, вр.с чл. чл.416, ал.4 НПК във вр. с чл. 103 ЗЗД във вр. с чл.
61, ал.8 НПК,
РАЗПОРЕЖДАМ
ПРИХВАЩАМ изцяло
сумата по Гаранция в размер на 500 лв.
внесена по сметка на Окръжен съд – Разград от Пламен Ж. Великов, ЕГН **********,
за сметка на Б.П.Ж., ЕГН **********, за погасяване следните суми по НОХД №
903/2016г. по описа на районен съд – Разград:
-
сумата от 100 лв. дължима за разноски
в съдебната фаза на процеса от Б.П.Ж., ЕГН **********, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС Разград,
-
сумата до размера на
400 лв., дължима за разноски на досъдебното производство солидарно от Б.П.Ж., ЕГН **********, Н.З.Н., ЕГН ********** и Е.Н.А.,
ЕГН **********.
В останалата част
за разликата от 400 лв. до 700.58 лв. за разноски на досъдебното производство
да се издаде изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯМ Молба с вх. № 12660
от 19.12.2016г. подадена от Пламен Ж.
Великов, ЕГН **********, за връщане на сумата от 500 лв. представляваща внесена Гаранция в полза на Б.П.Ж. ЕГН ********** по БП № 1873 ЗМ-320/2016г. на РУ на МВР –
Разград, поради извършено прихващане.
Препис от
разпореждането да се връчи на молителя.
Разпореждането
подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Окръжен съд – Разград, в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия: