Решение по дело №12092/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              03.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                          МАРИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12092 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.06.2019г., гр.д.27355/18г., СРС, 77 с-в признава за установено на основание чл.422 ГПК, че А.Г.Ф. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата 560.84 лв. - главница по договор за потребителски кредит № FL382099/28.03.2008г., сключен с  „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (сегашно наименование „Ю.Б.“ АД), което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2018г., ч.гр.д.7819/18г., СРС, отхвърля иска над уважения размер до предявения от 876.43 лв., осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 147.18 лв. – разноски за исково и заповедно производство, а ищеца да заплати на ответника сумата 169.24 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него А.Г.Ф.. Счита, че вземанията по договора за кредит са погасени по давност до 28.01.2013г. Давността върху периодичните плащания започва да тече от изискуемостта на всяка месечна погасителна вноска, когато е датата на падежа й, а не от крайния срок за плащане. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият - ищецът „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

По силата на двустранно подписан договор за потребителски кредит № FL382099/28.03.2008г., „Ю.И Еф Дже България“ АД предоставя на ответника А.Г.Ф. кредит за сумата 5 000 лв., която е усвоена от ответника, поради което страните са обвързани от действието на реалния договор за кредит.

Вземането е прехвърлено в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г. В съответствие с чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и цедент. Уведомлението достига до знанието на длъжника най-късно с връчения препис от исковата молба, предявена от новия кредитор и цесионер – ищеца, за което е овластен с договора за цесия.

Усвоеният кредит подлежи на връщане съгласно погасителен план, на 60 броя равни месечни вноски от по 108.59 лв., всяка от тях дължима до 28-мо число на съответния месец, при краен срок на плащане, съвпадащ с падежа на последната вноска – 28.03.2013г. Всяка от вноските включва по 83.33 лв. от общото задължение за главница от 5 000 лв., както и по 25.26 лв. от общото задължение за договорна възнаградителна лихва от 1 515.23 лв.

Според съдебно-счетоводната експертиза, ответникът извършва плащания по кредита за общо 5 971.89 лв., с които погасява изцяло лихвите от 1 848.32 лв., включващи договорната лихва от 1 515.23лв. и отделно лихва за просрочие, както и частично погасява главницата до размер на 4 123.57 лв., от която остава дължим остатък от 560.84 лв. Изчисленията са извършени от вещото лице при съобразена последователност за погасяване на задълженията при частични плащания съгласно в чл.76, ал.2 ЗЗД и разясненията на ТР № 3/27.03.2019г., ОСГТК на ВКС.

Основателно е поддържаното и в първа инстанция възражение за погасяване по давност на иска за вземанията. При договора за кредит е налице неделимо плащане. Даже и да е  постигнато споразумение, цената да се изплаща разсрочено на погасителни вноски, уговорката касае характера на плащанията като частични, без договорът да се превръща в такъв за периодични платежи. Затова приложение намира общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД (решение № 65/06.07.2018г., т.д. № 1556/17 г., ВКС, I т.о. и решение № 28/05.04.2012г., гр.д.523/11г., ВКС, ІІІ г.о.). Както е посочено и в ТР № 3/18.05.2012г., ОСГТК на ВКС, нормата на чл.111, б. „в“ ЗЗД урежда изключение и не следва да се тълкува разширително, а да се прилага само за периодични плащания, подобни на наеми и лихви. Освен това, в случая се касае до неизправност на длъжника за компонент от погасителните вноски по договора за кредит, който е част от главницата, а спрямо нея е неприложима кратката давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

По аргумент, следва да се имат предвид постановките на т.1 от ТР № 8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

В тази връзка и при съобразяване на чл.114, ал.1 ЗЗД, според който давността започва да тече от настъпилата изискуемост на вземането, общият 5-годишен давностен срок за главницата започва да тече от падежа на всяка последователна вноска по кредита. В случая, падежът на първата дължима вноска настъпва на 28.03.2008г., като последователно падежират и всички останали вноски, последната с падеж 28.03.2013г. Към момента на предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК, за какъвто се счита подаването на заявлението по чл.417 ГПК,  а именно на 02.02.2018г., вече са погасени по давност вноските за периода 28.03.2008г. – 28.01.2013г. Искът по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на тяхната дължимост следва да се отхвърли като погасен по давност. Същият, като доказан и предявен в рамките на давността, следва да се уважи спрямо последните две непогасени по давност, падежирали и неплатени вноски в частта за главницата, дължими през м.02.2013г. и м.03.2013г., в размер от по 83.33 лв., или общо за сумата 166.66 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която искът е уважен над размера от 166.66 лв. до размера от 560.84 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли в тази част. Решението следва да се потвърди в останалата част, с която искът е уважен до размер на сумата 166.66 лв.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Ищецът установява разноски в заповедното производство от 25 лв. – д.т., в исковото производство пред първа инстанция от 25 лв. – д.т. и 180 лв. - депозит за ССЕ, а пред въззивна – 26.13 лв. – д.т. и 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, уговорено до нормативния минимум, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на сумата 105.66 лв.

Ответникът установява разноски за исково производство пред първа инстанция от 400 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение и 70 лв. - депозит за вещо лице, а пред въззивна не установява, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на сумата 380.70 лв.

По компенсация, ищецът дължи на ответника сумата 275.04 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 03.06.2019г., гр.д.27355/18г., СРС, 77 с-в в частта, с която се признава за установено на основание чл.422 ГПК, че А.Г.Ф. дължи на „Е.М.“ ЕООД сума над размера от 166.66 лв. до размера от 560.84 лв. - главница по договор за потребителски кредит № FL382099/28.03.2008г., сключен с  „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (сегашно наименование „Ю.Б.“ АД), което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2018г., ч.гр.д.7819/18г., СРС и осъжда А.Г.Ф. да заплати на  „Е.М.“ ЕООД сумата 147.18 лв. – разноски за исково и заповедно производство, а „Е.М.“ ЕООД да заплати на А.Г.Ф. сумата 169.24 лв. – разноски за исково производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.“ ЕООД, *** срещу А.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК/отм./ вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че А.Г.Ф. дължи на  „Е.М.“ ЕООД сума над размера от 166.66 лв. до размера от 560.84 лв. - главница по договор за потребителски кредит № FL382099/28.03.2008г., сключен с  „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (сегашно наименование „Ю.Б.“ АД), което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2018г., ч.гр.д.7819/18г., СРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.06.2019г., гр.д.27355/18г., СРС, 77 с-в в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА А.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, гр.София, кв. „*****“, ул. „********* сумата 275.04 лв. – разноски за всички съдебни инстанции.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.