Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета А.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
15566 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от С.И. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Ивайло Мадамджиев
от ВАК срещу В.С.И., ЕГН: ********** и И.В.И., ЕГН ********** с правно
основание чл.108 от ГПК, за предаване владението на реална част, след допуснато от съда
изменение, с площ от 93 квадратни
метра от недвижим имот с идентификатор №10135.2552.1648 по кадастралната
карта и регистри на гр.Варна, при граници на реалната част: север -
имот с идентификатор №10135.2552.1288, запад - имот с
идентификатор №10135.2552.1648, юг-имот с идентификатор №10135.2552.1650
и изток - имот с идентификатор №10135.2552.1651,
повдигната в цвят на скица на л. 38 от делото. Ищцата твърди, че собствеността
е придобила по силата на дарение обективирано в
Нотариален акт № 45,том ХVІ,д.№ 5318/1988г. на нотариус при ВРС и съдебна
спогодба по гр.д. № 318/1989г. на ВРС.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с
идентификатор №10135.2552.1650 по ККР на гр.Варна. Излага, че не живее в гр.Варна и
посещава рядко града. Твърди, че собствеността върху имота е придобила чрез
дарение и съдебна спогодба. Излага, че при посещение на имота през лятото на
2018г., установила, че реална част от него с площ от 72 кв.м., осигуряваща вход
и достъп до мястото, е завзета от съседа от север В.И., собственик на поземлен
имот № 10135.2552.1648, който поставил ограда. Сочи, че същият е в брак с
ответницата И.В.И..
Ищцата счита, че завладяването е противоправно,
поради което предявява претенцията си. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени бележки.
Ответниците оспорват иска. Ответниците
твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба от 19.11.2003 г. са собственици на недвижим имот
представляващ по нотариален акт ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в гр. Варна, жк Изгрев, с площ от 715 кв.м., представляващо ПИ 1875, кв. 111, заедно с
построените в него СГРАДА и НАВЕС, подобрения и насаждения, с идентификатор
10135.2552.1648 от СГКК - гр. Варна, обективиран
в Нотариален акт № 6, том III, per. № 1114 6, дело №
406/19.11.2003 г., който акт е вписан в Служба по вписвания под вх.рег. № 20250 на същата дата, акт № 156, том LXIII, дело № 14365/2003 г. Имотът придобили чрез покупко продажба от Л. М. М..
Ответниците излагат, че от момента на придобиването на горепосочения
недвижим имот -
19.11.2003 г. необезпокоявано владеят и
ползват същия добросъвестно и непрекъснато, без да са нарушавали по никакъв
начин ничии права. В имота сочат, че има
изградено масивно жилище, което представлява и единствено им семейно жилище.
Излагат, че от момента на придобиването и към настоящият момент в собствения им
недвижим имот са извършвали подобрения, в това число и строителни и монажни работи след одобрени проекти и издадени от
съответните надлежни органи книжа. Във връзка с което са депозирали молби до съответните
надлежни органи са получили нужните документи. Сочат, че в издаваните актове
/скици, ПУП, Заповеди, Разрешения, Удостоверения, и прочие/ не са отразени претендираните от ищцата 72 кв.м.
Считат, че ако се приеме, че ищецът
е имал изобщо някакви права върху претендираните 72
кв.м. от недвижим имот с идентификатор № 10135.2552.1648 по
КККР на община Варна, то погасителната давност е изтекла още със собствеността
на праводателя им Л. М. М.. Правят възражение за
придобиване по давност на процесната част от имота.
Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и им
бъдат присъдени разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от НА за дарение на недвижим имот №45,том ХVІ,д.№5318 от
21.12.1988г. на нотариус при ВРС И. Д. К. и П. Л. К. даряват на дъщеря си С.И.К.
недвижим имот находящ се в гр. Варна, кв. Стойко
Пеев, а именно 700 кв.м. ид.ч. от дворно място,цялото
с площ от 1500 кв.м.,представляващо имот с пл.№ 1875 в кв.111 по плана на жк Стойко Пеев,без постройката находяща
се в северната част на този имот, при граници на цялото дворно място имот пл.№
1868, 2692,1876 и път.
С протоколно
определение в о.с.з. проведено на 22.11.1989г. на ВРС и поставен в дял и
изключителна собственост С.И.К. дял втори по заключението на в.л. Марияна
Вълчанова, оцветен със зелено на скицата, находящ се
в гр.Варна,ж.к. Стойко Пеев,а именно дворно място с площ от 700 кв.м.
представляващо имот пл.№1875-А в кв.111 по плана на жк
Стойко Пеев,заедно с находящите се в него подобрения
и насаждения, при граници на този дял имоти пл.№№1868,2692,1876 и 1875/дял
първи/ . На Л. М. М. поставя в дял и изключителна собственост недвижим имот
представляващ дял първи по заключението на в.л. Марияна Вълчанова, оцветен с
червено на скицата, находящ се в гр.Варна,жк Стойко Пеев,а именно дворно място с площ от 715 кв.м.
представляващо имот пл.№1875 в кв.111 по плана на жк
Стойко Пеев,заедно с находящите се в него сезонна
постройка, навес, подобрения и насаждения, пир граници на този дял имоти
пл.№№1868, 1875-А /дял втори/ и
път.
Видно от нот.акт за покупко продажба на
недвижим имот №6, том ІІІ,рег.№ 11146,дело №406 от 2003г. на нотариус Борис Василев
с район на действие ВРС, Л. М. М. е продал на сина си В.С.И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: дворно място,находящо
се в гр.варна,жк Изгрев /Стойко Пеев/,с площ от 715
кв.м.,представляващо имот №1875 в кв.111, заедно с построените в него сграда с
площ от 35 кв.м., навес и подобрения и насаждения.
Видно от справка НБД
Население за лицето В.С.И., същият е в брак с И.В.И., съгл.акт за брак 1325 от
21.09.2000г.
По делото са
представени скици на ПИ с идентификатор 10135.2552.1650 и ПИ с идентификатор
10135.2552.1648.
Видно от разрешение
за строеж №677/28.12.2004г. издадено на В.И. да извърши строеж на жилищна
сграда в ПИ №1875 кв.111 по плана на жк Изгрев
гр.Варна. Представена е и скица-проект за попълване на сграда 10135.2552.1648.2
по КК на гр.Варна, район Приморски.
От показанията на
разпитания по искане на ищцата свидетел М.К., сестра на ищцата, ценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че ищцата е имала достъп до имота
в кв. Стойко Пеев през пътечка 1 м широка, влизайки от черен път.През последните
години сестра й няма достъп до имота. След като се построила къщата и оградил
имота вече няма достъп. Сестра й не може да си влезе в имота някъде от 3-4
години.
От показанията на
свидетеля К., баща на ищцата, се установява, че след като прехвърлил имота на
дъщеря си и бившия собственик продал съседния, го застроили,точно на изхода .
Имало изход от южната страна, но не се минавало с кола. С. *** и когато идва
лятото влиза от южната страна, има необработваеми имоти и влиза от там.
От показанията на
разпитаните по искане на ответниците свидетели А. Б.
и О. Р., техни съседи се установява, че в имота на ответниците
е имало постройка. От южната страна няма как да се мине, само храсти, дървета,
лятото има трева над кръста.Никога не е имало пътека през мястото на В. и И. и
никои не е минавал през този имот.
По делото е изготвена
СТЕ от в.л. Р.П., същото е оспорено и съдът
е допуснал и приел повторна двойна СТЕ, от заключението на която се
установява, че от извършената
справка в Служба ТСУ при Община Варна и Служба ТСУ при Кметство
р-н"Приморски", че на процесиите имоти с №№ 10135.2552.1650
и ПИ
10135.2552.1648 по КККР съответства ПИ
1875/приложение№1 и приложение№2/ по КП от 1973г. на м.„ Франга
дере до Домуз дере". ПИ 1875 е разделен на два
дяла със Съдебна делба по гр.дело№318/1989г. на ВРС/л.П - 17/. Дял първи е с площ
715кв.м. и представлява северната част от ПИ с пл. номер 1875 със съседи: ПИ 1868, 1875А/Дял втори/ и път, а
Дял втори е с площ 700кв.м. и представлява южната част от поземления имот,
представляващо поземлен имот с пл. номер-1875А при съседи:ПИ 1868, ПИ 2692, ПИ 1876 и ПИ 1875/Дял
първи/. Дял втори остава вътрешен имот с разделянето на ПИ 1875 и достъпът до него
се осъществява по пътека по източната граница на поделеният поземлен имот с
ширина 1м и дължина 37 м. определени графически от скицата по СТЕ
/л.17 от делото/ Западната граница на пътеката е източната граница на Дял
първи. Съдебната делба не е попълнена в КП от 1973г. на м."Франга дере до Домуз дере" и
в кадастралната основа на РП на ж.к."Стойко Пеев".Поземленият имот
описан в Нотариален акт №45 от 21.12.1988г. съответства на дял втори от
съдебната спогодба по гр.дело №318/1989г. и на ПИ 10135.2552.1650 и източната част с
ширина 1м и дължина 37м на ПИ 10135.2552.1648 по КК/приложение №1 и №2/.
Поземленият имот описан в Нотариален
акт №6, том III, per. но-мер№11146,
д.№406/19.11.2003г. на нотариус Борис Василев в ж.к."Изгрев" с площ
715кв.м., представляващ ПИ 1875 в кв. 111 при граници: ПИ 1876, ПИ 1875А, ПИ 1868 съответства на Дял първи от съдебната
спогодба и на част от ПИ 10135.2552.1648
по КК на р-н"Приморски" защото в имота по КК е включена пътеката с
ширина 1м. и дължина 37м., която е част от Дял втори на съдебната спогодба
/приложения №1
и №2/. Описаната процесна реална част от имота, съобразно сключената съдебна
спогодба по гр. дело№318/1989г. на ВРС не е 72кв.м. Аналитично площта на
пътеката се получава 37
кв.м.=1м./ширина/х37м./дължина/.При тези размери на пътеката оцифреният Дял втори е с площ:700кв.м., а оцифреният Дял първи е с площ:733кв.м. Пътеката с ширина
1м. и дължина 37м. изчертана на скицата към делбата е
част от Дял втори /приложения №1 и №2/. Съобразно одобрената КК пътеката
попада в ПИ 10135.2552.1648. Процесният
поземлен имот на ответника с идентификатор-10135.2552. 1648 и поземления имот
на ищцата с идентификатор-10135.2552.1650 са неурегулирани поземлени имоти в ж.к."Изгрев".Първият РП на
ж.к."Стойко Пеев" е одобрен със Заповед№РД-02-14-129/02.04.87г. на Председател на МС. Регулацията
на ж.к."Стойко Пеев" не е приложена. За поземлен имот ПИ 1875 по плана ж.к"Изгрев" има
изработен и одобрен ПУП-ПЗ със Заповед№Г-667/25.03.2004г. на Кмет на
р-н"Приморски". С одобрения ПУП-ПЗ са определени строителните граници
в дворното място и параметрите на застрояване, без да се урегулират имотните
граници. За процесната територия е изготвен и одобрен
със Решение№552-6/26 от 27.07.2012г. на ОС-Варна ПУП-ПУР на
ж.к."Изгрев". Част от територията на процесния-ПИ 10135.2552.1648 и ПИ
10135.2552.1650 на ищцата
попадат под трасето на проектните улици/приложение№3/. Със Заповед№РД-02-14-2200 от 03.09.2012г. на Министър на МРРБ е одобрен
Общия устройствен план на гр. Варна. Процесните поземлени имоти попадат в територия с отреждане
ЖМ1- жилищна устройствена зона с ниско застрояване в
природна среда.За процесиите имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план и не са налице предходни регулации с които
да се променят кадастралните граници на имотите.За територията на ж.к. Изгрев
има одобрен със Решение№552-6/26 от 27.07.2012г. на ОС-Варна ПУП-ПУР. Съгласно
този ПУР в северната част на ПИ 10135.2552.1648 се проектира улица между о.т. 306, 307 и 310 с ширина 9 м, която засяга много малка част от имота. През имот 10135.2552.1650 е проектирана друга улица между о.т. 86-89 с ширина 16м,
която унищожава имота и от него остава една малка част от 234 кв.м върху която не е възможно да се извърши
целесъобразно застрояване.
Представена е комбинирана скица - Приложение №3, на която с черен цвят е показана
действащата КК,а с червен и син цвят предвижданията на ПУР.Няма данни за
предаване части по регулации от съседни имоти по силата на регулацията и по
реда на чл.15-17
от ЗУТ , защото няма
изготвени и одобрени регулационни планове за процесиите поземлени имоти.С
оглед предвижданията на влезлият в сила План за улична регулация (ПУР) имотът
на ответниците, така както е заснет по КК отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ.
От имота на ищцата, така както е заснет в КК, след прокарване на уличната
регулация остават 234
кв.м., което не е достатъчно да покрие изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ,
дори и с изключението на ал. 3 с намаление до 1/5. След реализирането на улицата с
ширина 16 м. между
о.т. 86-89 от имота на
ищцата остават 234
кв.м., които не могат да се обособят като
самостоятелен парцел.Владяната по този начин от ответниците
реална част отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ за
минимални лице и площ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това. Следователно при иск по чл.108 от ЗС е необходимо
да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2. че вещта
се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или
държи вещта без основание.
С протоколно
определение в о.с.з. проведено на 22.11.1989г. на ВРС е поставен в дял и
изключителна собственост на С.И.К. дял втори по заключението на в.л. Марияна
Вълчанова, оцветен със зелено на скицата, находящ се
в гр.Варна,жк Стойко Пеев, а именно дворно място с
площ от 700 кв.м. представляващо имот пл.№1875-А в кв.111 по плана на жк Стойко Пеев,заедно с находящите
се в него подобрения и насаждения, при граници на този дял имоти
пл.№№1868,2692,1876 и 1875/дял първи/. Съответно ищцата се легитимира като
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.1650, с площ от 628 кв.м. по КК на
гр.Варна. При сключване на съдебната спогодба съобразно договореното между
страните достъпът до имота е бил
предвиден по пътека, определен графически по скицата, част от съдебната
спогодба / на л.17 от делото/. В постигнатата съд.спогодба, липсва отразяване
на граница на дял втори с път, при наличие на включено право на собственост
върху процесната част от имот с идентификатор 10135.2552.1650.
В решение № 672/07.03.2011 г.
по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о. е прието, че индивидуализацията на
недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен
статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат
да послужат за установяване на това обстоятелство. При установяване идентичност
между два имота, съществували към различни периоди от време с различна
индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като
последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на
собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там,
откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост.
В случай че в различни периоди от време съседите съвпадат, може да се направи
извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Какъвто е и настоящият
случай по посочените в съд. спогодба от 1989г. дялове съответстват на имотите
по КК на гр.Варна с ПИ с идентификатор 10135.2552.1650 и ПИ идентификатор
10135.2552.1648.
Съществува разлика
между собственост върху реална част от имот и съществуване на право на
преминаване през имот.
Поземления сервитут е ограничено вещно право по своята същност, което
тежи върху обременения /служещия/ имот. Това право позволява на титуляра му, т.е. собственика на господстващия имот, да иска
от всички трети лица и от собствениците на служещия имот да не му пречат да
упражнява това свое право. Сервитутни права могат да
бъдат придобивани по предвиден в закона административен ред, по давност /с
редица изключения/ или по договорен път между собствениците на господстващия и
служещия имот. Границите на сервитута не се определят
директно от закона. Те са конкретни за всяко право и са свързани с
необходимостта това право да представлява изгода за господстващия имот. Сервитутът е ограничено вещно право и в този смисъл не може
да се противопостави на правото на собственост. От друга страна ограничено
вещно право може да съществува върху чужд имот само ако това се налага с оглед
използването на друг имот. Самоцелното съществуване на сервитутното
право не се приема от нашето законодателство. Сервитутът
може да се използва само за нуждите на господстващия имот. С правото за
преминаване не могат да се влошават условията на застрояване на поземлени
имоти, да се препятства установения начин на трайно ползване на поземлените
имоти да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен при
изрична уговорка за това в договора, с който се учредява правото на
преминаване. Според законодателството сервитутът е
ограничено вещно право и в този смисъл не може да се противопостави на правото
на собственост. Това вещно право може да съществува върху чужд имот само ако
това се налага с оглед използването на друг имот. Съответно ищцата разполага с
друг ред на защита на това свое право.
При
наличието на валидно подписана съдебна спогодба в о.с.з. проведено на
22.11.1989г. на ВРС между С.И.К. и Л. М.
М., праводател на ответниците,
то иска за предаване владението на процесните 93
квадратни метра от недвижим имот с идентификатор №10135.2552.1648 по
кадастралната карта и регистри на гр.Варна е неоснователен.
Неоснователно е и
твърдението на ищцата за собственост върху процесните
93 кв.м., тъй като по соченото придобивно основание дарение
обективирано в Нотариален акт № 45,том ХVІ,д.№ 5318/1988г.
на нотариус при ВРС ищцата е придобила собственост върху идеални части, а не
реални.
В настоящото
производство ищцата не доказа да е собственик на 93 квадратни метра, реална част от
недвижим имот с идентификатор №10135.2552.1648 по
кадастралната карта и регистри на гр.Варна по силата на дарение обективирано в Нотариален акт № 45,том ХVІ,д.№ 5318/1988г.
на нотариус при ВРС и съдебна спогодба по гр.д. № 318/1989г. на ВРС и искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сторените в производството разноски. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците.
Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Иначе казано
страните разполагат със свободата да уговарят с упълномощения от тях адвокат
размера на адвокатското възнаграждение, в случая уговореното и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно и следва да се
присъди в пълен размер. Поради което ищцата следва да заплати на всеки един от ответниците сумата от по 300 лв. за адв.възнаграждение
и внесените от ответника В.И. възнаграждение от 600 лв. за в.л. по повторна
СТЕ.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от С.И. Д., ЕГН
**********, с адрес *** срещу В.С.И., ЕГН: ********** и И.В.И., ЕГН **********
иск с правно основание чл.108 от ГПК, за предаване владението на реална част, с
площ от 93 квадратни метра от
недвижим имот с идентификатор №10135.2552.1648 по кадастралната карта
и регистри на гр.Варна, при граници на реалната част: север -
имот с идентификатор №10135.2552.1288, запад - имот с
идентификатор №10135.2552.1648, юг-имот с идентификатор №10135.2552.1650
и изток - имот с идентификатор №10135.2552.1651,
повдигната в цвят на скица на л. 38 от делото приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, в качеството й на собственик по дарение обективирано в Нотариален акт № 45,том ХVІ, д.№ 5318/1988г.
на нотариус при ВРС и съдебна спогодба по гр.д. № 318/1989г. на ВРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.И. Д., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на В.С.И., ЕГН: ********** сумата
от 300лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение и сумата
от 600 лв. (шестстотин лева), разноски
за експертиза, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.И. Д., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на И.В.И., ЕГН ********** 21 сумата от 300 лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: