Р E Ш Е Н И Е № 128
24.09.2020 г. град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Сливен, в публично заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря
Галя Георгиева и прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията
Бозукова КАНД № 113 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Х.Б. ***, подадена против Решение № 262/21.07.2020
г. постановено по АНД № 1220/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 18-0804-004176 от 18.12.2018 г. на
Началник Група към ОДМВР Сливен Сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Х.Б., за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, както
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, като законосъобразно.
Съдебното
решение се обжалва като поставено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Касаторът не споделя изводите на съда, че са извършени
административните нарушения, доколкото по делото било установено по несъмнен
начин, че превозното средство е регистрирано по надлежния ред, а водачът е правоспособен
– положил е изпит и е придобил кат. “А“ на ******** г. Иска отмяна на съдебния
акт и по същество отмяна на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Х.Х. ***, който поддържа
жалбата.
Ответникът
по касация – ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от п. –
гл. юриск. К. Б., излага съображения за отхвърляне на касационната жалба. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за неоснователност на жалбата и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с
материалния закон.
Отговорността на Д.Б. *** е ангажирана
за това, че на 20.07.2018 г. около 15,30 ч. управлявал мотоциклет
„Хонда" ЦБР, в г. С. на у. Т. - посока м. А., без регистрационен номер с
рама № ***************,
както и без да притежава съответната категория „А" за
управление на такова МПС. За извършеното му бил съставен АУАН № Д 0723959/20.07.2018
г., с който нарушенията били квалифицирани по чл. 140 ал.1 и по чл. 150а ал.1
от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със
съдържанието му е отразил, че има възражения, като вписал, че е изкарал курс за
категория „А“, но не си е подменил документа. На основание така съставения АУАН
от Началник Група към ОДМВР Сливен Сектор „Пътна полиция“ е издадено НП № 18-
0804-004176 от 18.12.2018г., с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП била
наложена „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, а на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на водача е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100 лева, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, като е приел, че нарушенията са установени по
несъмнен начин, а наложените наказания са справедливи, доколкото от справката
за нарушител било установено, че жалбоподателя е системен нарушител и има
издадени 24 бр. НП, 24 бр. фишове и 6 бр. ЗППАМ.
Решението
на РС Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Първоинстанционният
съд е формирал правилен извод относно установената фактическа обстановка, която
е подробно описана и която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав.
Съдът е установил, че е налице съответствие на деянията с нормите, посочени
като нарушени, съответно – с разпоредбите, по които са наложени наказанията.
С
процесното НП правилно за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от с.
з. е ангажирана отговорността на Б., за това, че е установен да управлява МПС, без
да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. Видно от доказателствата по делото касационният
жалбоподател към датата на нарушението – 20.07.2018 г. не е имал издадено СУМПС с придобита
категория „А“, такова му е издадено след съставяне на АУАН - на 12.09.2018г. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Управлението на МПС без свидетелство се
санкционира по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, подлежи на съответното наказание. Анализът
на нормите на чл.150 и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП налага извод, че придобитата
правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита не
със съставяне на протокола за придобиване на съответната категория, а от
момента на издаване на СУМПС. Доколкото касационния жалбоподател е управлявал моторно превозно средство,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията „А“, тъй като
такова му е издадено от органите на МВР след съставяне на АУАН, неоснователни
са доводите му, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Размерът на наложеното
административно наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП касационната инстанция
преценява като справедлив, с оглед наличните по делото данни от справка за
нарушител/водач за множество предходни нарушения по ЗДвП, извършени от касационния
жалбоподател.
Касационната инстанция напълно споделя установената от
районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи
относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
касатора и по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. От
доказателствата по делото се налага извод, че касаторът управлява МПС - мотоциклет без регистрационен номер с рама № *************** с
прекратена регистрация. При това поведение от страна на касатора настоящата
касационна инстанция приема, че Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
и напълно правилно и законосъобразно му е била ангажирана
административно-наказателната отговорност. По
делото са приобщени необходимите доказателства, задълбочения преглед
на които навежда на единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките
по ангажиране отговорността на касатора. Показанията
на свидетелите правилно са били
ценени като обективен и незаинтересован източник на правнорелевантна
информация. АНО е издирил съответните правни норми, квалифицирайки поведението
на водача в съответствие със закона, определяйки и размера на административното
наказание при стриктното съблюдаване на разпоредбата на чл.175, ал.3 предл. първо от ЗДвП. В обобщение на изложеното настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и
законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни
основания и следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
С оглед изложеното,
Административен съд Сливен намира касационната жалба за неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника
по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ.
На
основание изложеното и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 262/21.07.2020 г. постановено по АНД № 1220/2019 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Осъжда
Д.Х.Б. *** с ЕГН ********** да заплати в
полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80, 00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: