РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20242000500352 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на „Аква системс“ ЕАД, ЕИК
* със седалище – гр.Бургас, представлявано от изп. Директор М. К. против
решение № 472 от 22.05.2024г. постановено по гр.д. № 911/2023г. по описа на
окръжен съд – гр.Бургас. Решението се оспорва като необосновано и
неправилно, първоинстанционният съдът е допуснал грешки при формиране
на вътрешното си убеждение, което е довело до неверни фактически
констатации.
Съдът се е позовал на решение № 260921 от 21.12.2020г. по гр.д. №
7928 на БРС за 2019г., съответно – потвърдено с решение № 38 от 18.06.2021г.
по гр.д. № 346 от 2021г. на ОС – Бургас, влязло в законна сила въз основа на
определение № 336 от 14.07.2022г. по гр.д. № 91/22г. на ВКС, с което „Аква
системс“ ЕАД е осъдено да заплати на „Спедия“ ЕООД сумата от 7200 лв. –
частичен иск от 57 600 лв. – претърпени вреди от „Спедия“ ЕООД вследствие
противоправно поведение на „Аква системс“ЕАД, изразяващо се в премахване
на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипен пясък и по този
начин ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия“ ЕООД имот, от
което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от
01.03.2018г., както и е осъдено дружеството да премахне струпаните
строителни материали и пясък.
1
Твърди се че постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №
412/2014г. на ЧСИ Божилова е в сила, считано от 26.01.2018г. Прието е също
така, че нотариална покА. от 27.03.2018г. е приета от „Аква системс“ ЕАД
чрез счетоводителя З. С. – в която се твърди, че „Спедия“ ЕООД не може да
осъществи достъп до придобития имот поради виновното и противоправно
поведение на „Аква системс“ ЕАД, като в покА.та се съдържат твърдения, че
се отправя покА. за подписване на споразумение за осъществяване на
безпрепятствен и неограничен достъп до сградата, която е собственост на
„Спедия“ ЕООД. Дружеството ищец се позовава и на покА. за доброволно
изпълнение от 30.04.2018г., съответно приета от окръжния съд, че в предвид
сключения договор за наем от 01.03.2018г. между „Спедия“ ЕООД и „Спектър
25“ ООД – наемател недвижимия имот, представляващ административна
сграда е следвало да бъде предаден във владение на 20.04.2018г.
Твърди се, че вследствие поведението на „Аква системс“ ЕАД
„Спедия“ ЕООД не е могъл да изпълни своите договорни задължения по
силата на чл.1.5 от договора за наем от 01.03.2018г. На основание чл.116а от
ЗЗД стрА.та сочи, че възражението за погасено по давност вземане съобразно
конкретиката в процесния случай е основателно и поради това изводите на
ОС не се споделят. На основание чл.110 от ЗЗД срокът за погасяване на
вземания от непозволено увреждане е 5г. На основание чл.114 от ЗЗД срокът
започва да тече от когато вземането става изискуемо. При вземане от деликт
вземането може да възникне от извършването на деликта – когато
извършителят е известен и от откриването на делинквента – когато е
неизвестен. Не е необходим специален ред за установяване авторството на
деянието. Дори при престъпление срокът започва да тече пак по същия начин,
а не от влизане в сила на присъдата.
В процесния случай исковата молба е заведена на 18.06.2023г. т.е. –
след изтичане на 5г. давностен срок. Когато е предявена претенция за част от
вземането /частичен иск/, то давността се спира или прекъсва само за
предявената част. Нормата като процесуалноправна следва да намери
приложение и в настоящия случай. Петгодишния срок в случая е изтекъл на
26.01.2023г., при условията на евентуалност – на 02.04.2023г.
Първоначално искът е предявен като частичен – за срок от два месеца –
начиная от 20.04.2018г., когато обектът е следвало да бъде предаден във
владение като несъмнено се установява струпването на отпадъци и
създаването на пречки за ползването на обекта. Според съда „Аква системс“
ЕАД следва да възстанови пълния размер на пропуснатата полза от 3600 лв.
на месец – или за периода от два месеца – общо 7200 лв. Това заключение
обаче не води до извода, че предвид ТР № 3/2016г. от 07.03.2019г. не е
необходимо доказване на същите обстоятелства относно създаването на
пречки при ползването на имота. То не касае тази хипотеза.
2
СтрА.та твърди, че за периода от два месеца след датата 20.04.2018г.
„Спедия“ ЕООД не е била поставена в невъзможност да ползва имота си от
стрА. на „Аква системс“ ЕАД. На основание чл.154 от ГПК „Спедия“ ЕООД
следва да докаже твърдението си относно създаването на пречки при
ползването на обекта от стрА. на „Аква системс“ ЕАД за съответния период от
време. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което претенцията на
„Спедия“ ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна. СтрА.та е
депозирала чрез процесуалния си представител писмена молба по
електронната поща, с която се заявява изричното поддържане на въззивната
жалба пред съда, претендира се уважаване на претенцията, прилага се списък
на разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Спедия“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Варна, представлявано от Б. П.. СтрА.та се позовава на ТР №3/2016Г. –
относно обективните предели на СПН при уважаване на частичния иск, че се
обхваща основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/ страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за остА.лата част от вземането те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за остА.лата част от вземането.
Недопустимо е предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на
СПН в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. Поради това
жалбата се оспорва като напълно неоснователна. Неясно защо ответникът
твърди, че ИМ е била подадена на 18.06.2023г. при положение, че с
определение постановено по делото е прието, че ИМ е подадена чрез куриер
на 17.05.2023г. Исковата претенция на „Спедия“ ЕООД е за претърпяна вреда
вследствие бездействие на ответника – противоправно поведение изразяващо
се в непремахване на струпаните строителни отпадъци и насипан пясък и
вследствие на това – ограничаване на достъпа до собствения на дружеството
недвижим имот, от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по
договор за наем от 01.03.2018г. – с наемател „Спектър 25“ЕООД. С процесния
иск е предявена разликата от 50 400 лв. - от общо търсените 57 600 и
разликата, предявена с частичния иск от 7200 лв.
Възразява се против твърдението на ответника „Аква системс“ ЕАД за
погасяване на обезщетението по давност. Налице е вреда и причинно-
следствена връзка между нея и противоправното поведение на ответника.
Срокът за който се претендира неполучената наемна цена е от 01.07.2018г. до
3
30.09.2019г. по процесния иск. Преди това частичния касае периода от
01.05.2018г. до 01.07.2018г. поради това давностния срок не е изтекъл преди
депозиране на исковата претенция. Процесния иск е внесен в съда на
18.05.2018г. и не може да се твърди, че е налице изтекла погасителна 5г.
давност. Изложени са подробни съображения в тази насока в отговора на
въззивната жалба по-нататък от въззиваемата стрА. в насока опровергаване
твърденията на ответника – въззивник. Цитира се и практика на ВКС –
Решение № 105 от 30.09.2021г. постановено по гр.д. № 2610 от 2020г. на ВКС,
Трето г.о. – давностния срок започва да тече от момента, в който се поражда
правото на иск – този момент е обусловен от вида на правоотношението и от
характера на субективното право. Съгласно ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г.
на ОСГК вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен
– от деня на неговото откриване. Качеството на длъжник по отношение на
делинквента възниква от момента на увреждането. За остА.лите релевантни
факти непозволено увреденият поначало знае, поради това от увреждането
започва да тече срока при погасителна давност при известност на дееца.
Влязло в сила съдебно решение ще постави начало на давностния срок, когато
по този ред се установява елемент на фактическия състав на правото при
репарация на вреди – какъвто е и настоящия случай. Цитират се решения на
ВКС. СтрА.та сочи, че действията и бездействията продължаващи и към
настоящия момент от стрА. на ответното дружество са довели до осуетяване
на очакваните от дружеството облаги и пропуснати ползи – неосъществено
увеличаване на имуществото на дружеството, както и виновното
противоправно поведение на ответника, с което са причинени вреди на
дружеството. Споделя се, че предявения иск за остатъка от обезщетението за
имуществени вреди е основателен и доказан. И към настоящия момент имота
продължава да е ограден от огромни купчини строителни отпадъци и
материали. Действията на ответника целят да осуетят упражняването на
правото на собственост. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на обжалваното решение ведно със законните последици.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната стрА. в
производството пред инстанцията. Становището си стрА.та поддържа пред
съда чрез надлежно упълномощения процесуален представител.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на ответника
„Аква систем“ ЕАД е редовна, подадена е от стрА. с право на жалба в
рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата
е допустима.
4
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. № 911/2023г. на
окръжен съд – Бургас е било образувано по исковата молба на „Спедия“ ЕООД
против „Аква системс“ ЕАД за заплащане на сумата от 50 400 лв. – остатък от
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди с общ размер от 57
600 лв. вследствие на противоправно поведение на ответното дружество,
изразяващо се в бездействие - непремахване на струпани около сграда с
идентификатор 07079.605.279.4 строителни отпадъци и насипан пясък и
действия по недопускане, което продължава и към настоящия момент
въпреки влязлото в сила решение № 260921 от 21.12.2020г., постановено по
гр.д. № 7928/2019г. по описа на РС – Бургас – влязло в сила, потвърдено от ОС
и недопуснато до касация от ВКС ведно със законната лихва считано от
17.05.2023г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Твърди се, че с влязло в сила на 26.01.2018г. постановление за
възлагане на недвижим имот по изпълнително дело е придобита
собствеността върху процесната сграда с горепосочения идентификатор, която
сграда е с предназначение – административна сграда. Сочи се, че процесната
сграда се намира в поземлен имот, собствен на ответното дружество, който е
ограден с плътна ограда, достъпа се осъществява през входен портал с бариера
и пазачи.
Твърди се, че служителите на ответника – пазачи не допускат който и
да е представител на ищцовото дружество да премине през портала и да
достигне до сградата. Заявява се, че през 2018г. е била отправена нотариална
покА. – да бъде осигурен доброволно достъп. В отговор на това не само не
бил осигурен достъп, но и започнало засипването със строителни отпадъци и
пясък около сградата на купчини, така че височината им надвишавала
височината на първия етаж от сградата. Това наложило отправянето на втора
нотариална покА. за преустановяване на действията, водещи до пречки за
безпрепятстван достъп до собствения имот, както и да се отстранят
отпадъците и пясъка.
Сочи се, че и тази покА. е остА.ла без резултат. Впоследствие била
предявена искова защита като с решение № 260921 от 21.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 7928/2019г. ответника бил осъден да заплати сумата от
7200 лв. - частична сума от общо 57 600 лв. – вреди претърпени от ищцовото
дружество вследствие противоправното поведение на ответника, изразяващо
се в непремахване на струпаните строителни отпадъци, като по този начин
препятства достъпа до имота, поради което дружеството – ищец е пропуснало
да реализира доход по договор за наем от 01.03.2018г. като ответника е бил
осъден да премахне струпаните отпадъци и пясък, както и да заплати сумата
5
от 7200 лв. – представляваща частичен иск от общо сумата 57600 лв. – вреди
претърпени от дружеството вследствие противоправното поведение на
ответника.
Посочва се, че сумата от 57600 лв. представлява наемната цена на
имота за периода 01.05.2018г.– 30.09.2019г. по сключен с трето лице договор
за наем от 01.03.2018г., като договора е бил развален от наемателя поради
невъзможността на ищеца – наемодател да предаде обекта за ползване. От
цялата сума от Районен съд му е присъдена сумата от 7200 лв., а в настоящото
производство предмет на претенцията е 50 400 лв. Претендират се разноски.
С ОИМ от стрА. на „Аква системс“ ЕАД исковата претенция е
оспорена. Завява се погасяване на претенцията по давност. Счита, че с
предявяване на частичния иск се прекъсва давността само за предавената част,
а за остатъка продължава да тече. Исковата молба е заведена на 18.06.2023г.
като се посочват три дати, към които петгодишната давност е изтекла.
Началния момент на давностния срок е датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане – 26.01.2023г. /изтича на 26.01.2023г./, както е
посочено в края на постановлението. Втората дата е 30.03.2018г. – датата, на
която срещу разписка счетоводителят на ответното дружество е получил
първата нотариална покА. от ищеца. Третата дата е 02.04.2018г. – датата, на
която нотариусът е удостоверил връчването на първата покА. на
счетоводителя на ответното дружество. Изразява се становището, че на
доказване подлежат струпването на материала около сградата и създаването
на пречки за периода след 20.06.2018г. тъй като СПН по частичния иск
обхваща период само от два месеца – от 20.04.2018г.
В постановеното решение Бургаският окръжен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка: - безспорно е установено, че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2017г., изготвено по
изп.д. № 412 по описа за 2014г. на ЧСИ Божилова ищецът е стА.л собственик
на сграда с идентификатор 07079.605.279.4. Собствеността е получена в
резултат на проведена публична продан. Установено е, че ответникът е
собственик на поземления имот, в който се намира процесната сграда и е
съществувала към момента на придобиването и от ищеца. Със сила на
присъдено нещо по уважен частичен иск по гр.д. № 7928 на районен съд –
Бургас за 2019г., приключило с решение са установени следните
обстоятелства: - ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор
07079.605.279 и към м. март – май 2018г. от негови служители са били
насипани купчини пясък около сградата с идентификатор 07079.605.279.4,
закупена от ищеца. Редът за достъп в имота и за разтоварване, складиране на
пясъка е бил възложен на служители на ответното дружество; ответникът е
възложил работата на тези, които осигуряват пропускателен режим в имота и
се разпореждат къде да бъде складиран пясъка, купчините пречат на достъпа
6
до сградата; ищецът е пропуснал ползи от неполучени доходи от наем от
сградата поради разваляне на договор сключен от него със „Спектър 25“ ООД
договор за наем от 01.03.2018г., тъй като ищецът като наемодател не могъл да
предаде сградата за ползване в уговорения в договора срок – до 20.04.2018г.
С влязло в сила решение ответникът бил осъден да премахне
натрупаните отпадъци и пясък, които създават пречки за ползването на имота
от ищеца и да отстрани образуваните диги като и заплати на ищеца сумата от
7200 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие на противоправното поведение.
Исковата молба е била подадена в РС – Бургас на 25.09.2019г. Исковата молба
по настоящото производство е била депозирА. по пощата на 17.05.2023г.
Установено е от съда, че с покА. за доброволно изпълнение от стрА. на
„Спектър 25“ ООД, получена от ищеца на 30.04.2018г. в качеството му на
наемодател, същият бил уведомен за задължението му да предаде владението
върху процесната сграда, както и за неуспешния опит на представители на
наемателя и наемодателя да осигурят достъп до сградата. С покА.та е
отправено искане до „Спедия“ ЕООД да предаде владението в срок от 10 дни с
предупреждение, че ако това не се случи, то договорът по вина на „Спедия“
ЕООД ще бъде развален.
На 21.05.2018г. „Спедия“ ЕООД е получил уведомително писмо от
наемателя си, в което е направил изявление за разваляне на сключения на
01.03.2018г. договор по вина на наемодателя. Съдът е посочил, че с решението
си Районния съд по частичния иск се е произнесъл по два иска – с правно
основание чл.109 от ЗС и по чл.49 от ЗЗД – частичен. По първия иск предмета
е неправомерното накърняване на правото на собственост на ищеца и
постановяване преустановяването на това неправомерно въздействие с
възстановяване на положението отпреди нарушението. Със СПН е
установено противоправното поведение на служители на ответното дружество
при изпълнение на възложената им работа, изразяващо се в бездействие –
непремахване на натрупаните купчини от пясък, неотстраняване на
образуваните диги пред и около сградата на ищеца и ответника е осъден да
възстанови положението отпреди нарушението. Касае се за противоправно
поведение, с което се накърнява правото на собственост на ищеца – основание
както за защитата по чл.109 от ЗС, така и за защитата по чл.49 от ЗЗД във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Съдът е приел, че с оглед действието във времето на СПН следва да се
приеме, че противоправното бездействие е било налице и към 10.05.2021г.,
когато са приключили устните състезания във въззивната инстанция.
Преклудира се веки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви
възражение срещу иска, независимо дали този факт действа по право или е
източник на потестативно правомощие, което ответникът трябва да предяви.
7
Съдът е отчел, че в настоящия случай исковата претенция обхваща периода от
01.07.2018г. до 30.09.2019г. като част от периода от 01.05.2019г. до
30.09.2019г. Времето от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. се обхваща от времевите
предели на силата на пресъдено нещо на решението на РС – Бургас и от
преклудиращото действие, чийто краен момент е 10.05.2021г. съобразно
гореизложеното. По тази причина съдът не е обсъждал твърденията в
писмения отговор че за периода два месеца след 20.04.2018 г. – т.е. – от третия
до шестнадесетия месец ищецът не е бил в невъзможност да ползва
недвижимия имот и е необходимо да докаже на основание чл.154 от ГПК
своите твърдения относно струпването на материалите около сградата и
създаване на пречки за ползването и. По тази причина с определение е
отхвърлено искането на ответника за събиране на гласни доказателства по
този повод. При това положение за процесния период е установено със СПН
противоправното накърняване на правото на собственост на ищеца по
посочения в решението на БРС начин. Установени са със СПН елементите от
фактическия състав на обезщетението по чл.45 и 49 от ЗЗД.
Фактическият състав в случая включва противоправно поведение,
състоящо се в непремахване на натрупаните материали около имота, вреди
изразяващи се в невъзможност да се получат доходи от сключен действителен
договор за наем поради развалянето му от наемателя и причинна връзка
между неправомерното поведение и вредите – договорът за наем е развален
поради неизпълненото задължение на наемодателя – ищец да предаде за
ползване наетия имот, тъй като поведението на ответника осуетява достъпа до
сградата и възможността тя да бъде предадена за ползване. С решението си
съдът е постановил обезщетение за част от петгодишния период на договора –
от 01.07.2018г. до 30.09.2019г.
Прието е, че възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Погасителната давност започва да тече от когато вземането е стА.ло
изискуемо – следователно в случая изискуемостта на вземането е във връзка с
осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане. Цитира се
и практика на ВКС и се приема, че погасителната давност за вземания,
произтичащи от непозволено увреждане започва да тече от възникване на
вредите. Тези вземания се погасяват с общата петгодишна давност. В
настоящия случай вредите са настъпили в момента, в който е произвело
правното си действие изявлението на наемателя за разваляне на договора за
наем, тъй като от този момент безспорно е стА.ло ясно, че облигационната
връзка преустановява действието си и ищецът няма да получава очаквания
доход под формата на месечен наем – бъдещите вреди са стА.ли известни.
Развалянето е настъпило в момента, в който наемодателят е получил
изявлението на наемателя – уведомително писмо на „Спектър 25“ ЕООД от
18.05.2018г., получено на 21.05.2018г.. Исковата молба е депозирА. чрез
8
пощата на 17.05.2023г., поради което това се явява датата на завеждане на
делото и към тази дата 5 годишния срок започнал да тече на 21.05.2018г. не е
изтекъл приема първоинстанционният съд. Поради това предявения иск като
основателен и доказан се уважава изцяло. Върху главницата се присъжда и
законна лихва – начиная от 17.05.2023г. – датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По основателността на въззивната жалба на „Аква системс“ ЕАД съдът
съобрази следното:
Безспорно е установена фактическата обстановка по делото –
дружеството – въззивник препятства достъпа на въззеваемото дружество до
собствения му недвижим имот и го лишава от получаването на доход от този
собствен имот на основание договор за наем с трето лице. Установява се също
така, че с решение № 260921 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. №
7928/2019г. на Районен съд – Бургас ответника бил осъден да заплати сумата
от 7200 лв. - частична сума от общо 57 600 лв. – вреди претърпени от
ищцовото дружество вследствие противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в непремахване на струпаните строителни отпадъци като по
този начин препятства достъпа до имота, поради което дружеството – ищец е
пропуснало да реализира доход по договор за наем от 01.03.2018г., като
ответника е бил осъден да премахне струпаните отпадъци и пясък, както и да
заплати сумата от 7200 лв. – представляваща частичен иск от общо сумата
57600 лв. – вреди претърпени от дружеството вследствие противоправното
поведение на ответника. Посочва се, че сумата от 57600 лв. представлява
наемната цена на имота за периода 01.05.2018г. – 30.09.2019г. по сключен с
трето лице договор за наем от 01.03.2018г., като договора е бил развален от
наемателя поради невъзможността на ищеца – наемодател да предаде обекта
за ползване. От цялата сума от Районен съд му е присъдена сумата от 7200 лв.,
а в настоящото производство предмет на претенцията е 50 400 лв.
Не се спори, че с влязло в сила решение е уважен предявения частичен
иск от стрА. на „Спедия“ ЕООД – т.е. – установени са фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем.
Понастоящем е предявен иска за разликата до пълния обем на вземането,
произтичащо от същото правоотношение. Решението по частичния иск
формира сила на пресъдено нещо относно основанието на претенцията.
От фактическа стрА. е безспорно установено, че дружеството – ищец е
придобило процесния имот през 2018г. По повод тази процесна сграда е бил
сключен договор за наем с трето лице – „Спектър 25“ ЕООД на 01.03.2018г. за
срок от 5 години при месечна наемна цена 3600 лв. Предаването на сградата е
следвало да се случи на 20.04.2018г. По повод отдаването под наем ищецът е
започнал осъществяване на ремонтни работи в съответствие с изискванията на
наемателя. На уговорената дата за предаване на владението стрА.та заедно с
9
наемателя не е могла да влезе в имота поради препятстване от стрА. на
ответника „Аква системс“ЕАД. Впоследствие опити са правени
неколкократно, но без успех. В уведомително писмо от 18.05.2018г. „Спектър
25“ ЕООД е направило изявление за разваляне на договора. Изявлението е
възприето на 21.05.2018г., когато е получено писмото. От тази дата започва да
тече и 5 годишния давностен срок, тъй като от този момент става ясно, че
облигационната връзка е преустановена и дружеството – ищец започва да
търпи вреди.
Обстоятелството на депозиране на исковата молба по настоящия иск е
възприето и от първоинстанционния съд – в решението си съдът е посочил, че
исковата молба, по която е образувано производството по гр.д. № 911/2023г. е
подадена чрез куриер на 17.05.2023г. и е регистрирА. в съда на 18.05.2023г.,
което изключва пропускането на срока, съответно – изтичане на 5 год.
давностен срок в случая. В тази насока възраженията на „Аква системс“ ЕАД
са несъстоятелни, в т.ч. и твърденията за пропускане на 5 – год. срок поради
депозиране на исковата претенция на 18.06.2023г. - която дата е посочена
неясно защо и неясно откъде е възприета от тази стрА.. По този начин
настоящата инстанция намира, че по делото е доказано по категоричен и
безспорен начин, че дружеството – ищец – „Спедия“ ЕООД е препятствано от
действията/бездействията на ответното дружество „Аква системс“ ЕАД да
ползва собствения си недвижим имот – сграда с идентификатор
07079.605.279.4, построена в поземлен имот на ответното дружество.
Пречките се изразяват в противоправното поведение на „Аква системс“
ЕАД, което не премахва струпани около сградата на „Спедия“ ЕООД
строителни отпадъци, насипан пясък като по този начин „Спедия“ ЕООД не е
в състояние да ползва имота си.
Установено е, че „Спедия“ ЕООД е имала сключен договор за срок от 5
години от м. март 2018г. срещу месечен наем от 3600 лв., но поради
невъзможността да се влезе в имота третото лице – наемател разваля договора,
което обстоятелство е известно на „Спедия“ ЕООД от 21.05.2018г., от когато и
договорът се счита за развален. Безспорно е, че „Спедия“ ЕООД понася загуби
и вреди, изразяващи се в неполучена цена по наемен договор – по 3600 лв.
месечно, считано от 20.04.2018г., когато е следвало да бъде осъществено
предаването на процесната сграда между наемодател – „Спедия“ ЕООД и
„Спектър 25“ ЕООД.
ОбосновА. е причинно – следствената връзка между поведението на
дружеството – ответник „Аква системс“ ЕАД и претърпените от ищеца –
въззиваем вреди от неполучен наем. СтрА.та предявява частична претенция за
периода – 01.07.2018г. – 30.09.2019г. - период, през който е била лишена от
възможността да получава наемната цена за срока на петгодишния договор за
наем със „Спектър 25“ ЕООД. – за периода от 14 месеца. В случая вредите за
10
въззиваемия настъпват от момента на развалянето на договора – от момента, в
който е получил изявлението на наемателя „Спектър 25“ ЕООД за разваляне
на договора – 21.05.2018г.
Неоснователни са и възраженията за погасяване на претенцията по
давност съгласно гореизложеното – поради пропускане на 5 годишния срок –
изтичането му на 21.05.2023г., тъй като иска е предявен с изпращане на
исковата молба по пощата и е регистрирА. в съда на 18.05.2023г. – т.е. – преди
изтичане на 5 г. давностен срок. Поради напълно идентичните изводи на
настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд в обжалваното
решение настоящият съдебен състав намира, че решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивната жалба на „Аква системс“ ЕАД
се явява непълно неоснователна.
Като възприема и изцяло мотивите на първоинстанционния съд
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „Аква
системс“ ЕАД като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
В полза на въззиваемата стрА. – „Спедия“ ЕООД следва да бъдат
присъдени направените от стрА.та разноски пред въззивната инстанция –
заплатено възнаграждение за адвокат, което възлиза в размер на 9700 лв.
съобразно приложените договор за правна помощ и списък по чл.80 от ГПК.
Съобразно гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 472 от 22.05.2024г. постановено
по гр.д. № 911/2023г. по описа на окръжен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Аква системс“ ЕАД, ЕИК * гр.Бургас да заплати на
„Спедия“ ЕООД, ЕИК *, сумата от 9 700 /девет хиляди и седемстотин/ лева –
направени по делото разноски пред инстанцията, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11