№ 23382
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110105948 по описа за 2024 година
Зорница Езекиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №5948/2024г., за да
се произнесе, взе предвид следното: Исковата молба отговаря на изискванията на закона,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
І.Обстоятелства, от които страните извличат правата си:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Столична община против
С. А.. Ищецът твърди, че със заповед от 2003г. на Кмета на СО, Район Подуяне, издадена на
основание чл.4 ЗОС, ответницата е настанена в общинско жилище, заедно с четиричленното
си семейство. Твърди, че между ищец и ответник е бил сключен договор на 6.6.2003г.
Ищецът твърди, че договорът е бил прекратен, преди изтичане на уговорения срок. Твърди
се, че ответницата продължила да ползва отдаденият под наем по прекратения договор за
наем имот, като била издадена заповед от 17.12.2013г. за изземването му, която към
предявяване на иска не била изпълнена. Издадената заповед се посочва като
противопоставяне на продължилото ползване.
Сочи се, че между страните са подписани две споразумения, като със споразумението
от 16.10.2015г. било уговорено натрупаното до момента задължение за наемни вноски /което
се сочи, че било техническа грешка/ да се разсрочи, а с друго споразумение от същата дата,
било разсрочено плащането на такса за битови отпадъци Твърди се, че през 2015г. между
страните бил сключен нов договор, въз основа заповедта за настаняване. Ищецът счита, че
след изтичане на една година от издаване на заповедта за настаняване, е отпаднало
основанието ответницата да ползва отдадения общински имот, като ползването му
продължило въпреки противопоставянето на наемодателя. Предявен е иск за заплащане на
сумата от 7200,91 лева обезщетение за ползване на общински имот на отпаднало основание,
заедно със сумата 2819,38 лева лихва. С уточнителна молба от 1.3.2024г., ищецът уточнява
периода – сумата 7200,91 лева се твърди да се дължи за период от 1.2007г. до 9.2015г., от
1.2023г. до 12.2023г., лихвата за забава се дължи за период от 9.2007г. до 9.2015г.
включително и от март 2023г. до 12.2023г. включително. Сочи се, че главницата се формира
от сумата от 6787,99 лева – обезщетение за лишаване от ползване на имота, както и такса за
битови отпадъци 321,92 лева / за период 1.2007г.-9.2015г. и от 1.2023г. до 12.2023г.,, като
лихва за забава не се дължи върху нея. Сочи се, че Столична община заплаща дължимата
1
такса за битови отпадъци, като таксата се дължи, според изложеното в молбата, от
държателя на общинското жилище.
Ответницата, получила препис от исковата молба на 15.4.2024г., на 14.5.2024г. по
пощата е подала писмен отговор. В отговора се оспорва редовността на исковата молба, тъй
като същата препраща към справка, и като неоснователна, защото се сочи, че от
представения протокол от 5.9.2018г. ищецът е констатирал, че ответникът е в забава в
плащането, съгласно т.3 т споразумението, поради което и цялото задължение по
споразумението е станало предсрочно изискуемо. Сочи се, че на 9.11.2018г.е подадено
заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано гр.д.№ 71815/2018г. на СРС, по което
ответницата е подала възражение, проведено е исково производство, по което искът на
същия ищец е отхвърлен. По иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване,
същият се оспорва, защото за исковия период останалите трима настанени заедно с
ответницата са били пълнолетни, поради което и ако тя дължи заплащане, то евентуално е за
¼ от претенцията. Сочи се, че липсват доказателства ищецът да е собственик на имота, няма
доказателства ответницата да е ползвала същият. Прави се възражение, че за период от
1.2007г. до 9.2015г, вземането е в погасителна давност, като давността за вземането не е
прекъсната. По иска за останалия период, искът се оспорва, защото за него е налице валидно
сключен договор за наем от 1.10.2015г., като се твърди, че за периода вземанията са платени
от ответницата. Относно претенцията за ТБО, се счита, че тя се дължи от собственика, а от
ползвателя или наемателя – само при клауза в договора, а при липса на договор, и липса на
доказателства ищецът да е платил таксата, искът е неоснователен. Сочи се, че вземането е ив
погасителна давност. По иска за обезщетение за забава, претенцията се оспорва, поради
неоснователност на главната, както и защото липсва покана. Прави се възражение за
давност.
Взема се становище по алтернативната претенция.
С разпореждане, СРС остави без движение производството, именно във връзка с
евентуално предявената претенция, като с молба от 4.6.2024г., ищецът сочи, че оттегля иска,
като остава само претенцията му за обезщетение за ползване на общинския имот, като се
сочи, че обезщетението за забава само върху главницата по този иск е в размер 2819,38 лева,
обезщетение за забава върху главницата за ТБО не се претендира.
ІІ.Правна квалификация на предявения иск.
Предявени са, обективно съединени: осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3
ЗЗД / за обезщетение за ползване на имот по прекратен договор за наем, с изтекъл срок, за
ТБО/ и чл.86 ЗЗД / за обезщетение за забава върху първата главница/.
III.Обстоятелства, които не подлежат на доказване:
От изисканото от СРС препис на влязло в сила решение № 601276.3.2020г. по гр.д.№
12383/2019г. се установява, че между същите страни е проведено производство по
установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 71815/2018г. на
СРС, като с влязло в сила на 5.6.2020г. решение искът на Столична община против С. А. за
признаване за установено, че А. дължи на ищеца сумата 8932,45 лева, от които 6176,79 лева
– наемна цена на общински имот, по договор за наем от 6.6.2003г- за период от 1.12.2007г.-
до 30.9.2015г., 2755,66 лева – лихва от 15.8.2007г. до 30.9.2015г., 419,53 лева – ТБО за
период 1.12.2015г.- 30.9.2015г. , е отхвърлен, като е прието, че договорът за наем е бил
прекратен.
СРС намира, че страните не спорят изрично, поради което и не се нуждаят от доказване
следните факти, твърдени в исковата молба: че на 22.2.1999г. за имота е издададен акт за
частна общинска собственост, че на 19.5.2003г. Кмет на СО, район Подуяне е издал
настанителна заповед, за срок от една година, с която настанява ответницата, както и съпруг,
син и дъщеря в общинско жилище, за срок 1 година, както и че на 22.5.2003г. между СО,
район Подуяне и ответницата е сключен договор за наем, при уговорена наемна цена от
25,02 лева на месец, на 1.10.2015г. е сключен договор за наем въз основа същата
настанителна заповед, между същите страни и уговорена цена 60,77 лева на месец, който е
2
безсрочен, че на 30.9.2015г. е сключен оспоразумение, с което ответницата се е задължила
да плаща разсрочено сумата 6890,36 лева / посочено наем, за период от 7.2007г. до
30.9.2015г./ и 4021,06 лева – лихва, на същата дата е сключено споразумение, с което
ответницата се е задължила да заплаща разсрочено 419,53 лева / ТБО за период 8.2007г.-
30.9.2015г./
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно
твърденията си, че за исковия период договорът за наем е прекратен поради изтичане на
срока, за исковия период ответницата е продължила да ползва имота, твърдението, че за
исковия период таксата битови отпадъци е заплатена от него, основанието си да получи
сумата 6787,99 лева – размерът на дължимото обезщетение, като указва на ищеца, че не
сочи доказателства за твърдението си, че за периода ответницата е продължила да ползва
имота, че ТБО е платена от ищеца, както и размерът на обезщетението.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно твърдението си, че за част от исковия период трите останали лица, настанени в
имота, са го ползвали, както и че същите са били пълнолетни, че за част от периода е налице
договор за наем, че част от наемната цена, именно за този период е била платена от
ответницата.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства за твърдението си, че имота е ползван за
исковия период от още 3 пълнолетни лица.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от отговора да
вземе становище дали оспорва твърдението на ответницата за плащане на сумата от 700
лева, по представеното към отговора доказателство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца, като препис от молба от 4.6.2024. да се
връчи на ответната страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.6.2024г. г., от
14,50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3