Разпореждане по дело №26742/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67046
Дата: 31 май 2023 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20231110126742
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67046
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. - В.
като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело №
20231110126742 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 - 418 от ГПК
Образувано е по заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК, с което е
поискано да бъде разпоредено длъжникът М. В. Й., ЕГН **********, да заплати на
кредитора М. И. П., с ЕГН **********, сумата от 32000лв., представляваща дължима
сума по запис на заповед от 25.11.2013 г., ведно със законна лихва за периода от
17.05.2023 г. до изплащане на вземането.
Настоящият съдебен състав намира заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за неоснователно, като конкретните съображения за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането се основава на някой от
посочените в чл. 417 ГПК документи. Уважаването на заявлението и издаването на
изпълнителен лист е предпоставено от положителното установяване, че е налице
предвиден от закона и редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК/. В конкретния
случай се претендира наличие на вземане, основано на запис на заповед. Последния е
строго формален вид менителница, по отношение на която са предвидени изрични
изисквания за обем и вид на съдържанието, неспазването на които води до отричане на
конкретен документ на качеството му на менителничен ефект. Съгласно чл.535 от ТЗ
Записът на заповед съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на
документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис
на издателя. Ако някой от задължителните реквизити не се съдържа в документа, то
1
съгласно чл.536, ал.1 ТЗ то същия не е запис на заповед, освен в случаите, определени
в ал. 2, 3 и 4.
Разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ по ясен и недвусмислен начин постановява,
че валидността на ценната книга зависи от наличието на всички конкретно посочени
реквизити, които следва да съдържа записът на заповед и съответно констатацията, че
те се съдържат в текста му обуславя извод за неговата валидност.
Видно от текста на документа – в същия е поставено заглавие „Запис на
заповед“, но никъде в текста не е включен израза „запис на заповед“. Видно е, че след
посочване на мястото на издаване, мястото на плащане и падежа е вписано изявление
на издателя, че „ще заплатя сумата от 32000лв.“ на описаните падежи, но не по-късно
от 01.04.2015г. на ремитента М. П..
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004
г., ОСТК За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият
документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този
документ трябва да стои изразът "запис на заповед". В случая в текста липсва изразът
"запис на заповед". Тази липса е достатъчна, за да се приеме, че менителницата не е
редовна от външна страна.
Отделно от това следва да се посочи и, че макар включването на изрази като
"безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или други подобни, да не са
условие за валидност на записа на заповед, то все пак от текста на документа следва да
е видно поемането на безусловното задължение да се плати именно въз основа на
записа на заповед. В текста на представения по делото документ не се съдържа израз,
който да сочи на поемане на безусловно задължение.
С оглед липсата на задължителен реквизит, която не може да се замести по реда
на чл.536, ал.3 и 4 ТЗ, то не е на лице документ, предвиден в чл.417, т.10 ГПК въз
основа на който да бъде издадена заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на М. И. П., с ЕГН ********** за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу М. В. Й., ЕГН ********** за сумата от 32000лв.,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 25.11.2013 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3