№ 130
гр. Смолян, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело
№ 20215400900060 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. Г. К.- редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява
пълномощникът й адв. И.Г. редовно упълномощен отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.София- редовно призован,
се представлява от пълномощника му юрисконсулт Й.К.- редовно
упълномощена отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. В. Г. С.- редовно призован, се явява лично.
Адв.Г. -Да се даде ход на делото.
Юриск.К. – Моля, да се даде ход на делото.
Съдът също счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Съдът сне самоличността на вещото лице по новоназначената САТЕ,
както следва:
Инж. В. Г. С. – 50 години, български гражданин, без родство и дела със
страните по настоящето дело, вещо лице от списъка на Пловдивски окръжен
съд.
1
Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по 291 от
НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание
Вещото лице – Поддържам заключението, което е представено на съда.
В експертизата съм посочил имената на свидетелите, чието показания съм
ползвал. Взел съм предвид свидетелските показания, които са били
необходими, с оглед изготвяне на заключение по съдебно автотехническата
експертиза.
Адв.Г. – Разпитаният свидетел каза, че са били запотени стъклата на
колите, взехте ли предвид показанията на свидетеля К.?
Вещото лице - Запотените стъкла на автомобила биха дали намалена
видимост за водача на МПС-то. Фактът, че автомобила не е напуснал
платното за движение, при преминаване на предходния завой, означава, че
водачът му е възприемал пътната ситуация, така че да може да води
автомобила в пътното платно за движение. Дали е било мъгла или стъклото е
запотено, изводите за намалена видимост ще бъдат едни и същи.
Адв.Г. – В отговор на 3-ти въпрос сте казал, че водачът със
своевременна реакция и задействана спирачна система е имал техническа
възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране. Водачът имал
ли е възможност да избегне удара без да спре, просто да заобиколи
преминаващия пешеходец?
Вещото лице - Техническо правилно е, при възникване на опасност,
водачът екстрено да задейства спирачната система. Практиката ми като вещо
лице показва, че именно при заобикаляне на препятствие на пътя и то
подвижно препятствие на пътя, е напълно възможно механизма да се повтори
и той дори да бъде с фатален край. Бих допълнил, например при насрещно
движещи МПС-та, когато водачът реагира с навлизане в насрещна пътна
лента, може да последва връщане на автомобила и удряне на автомобила в
другата лента. Така е и с пешеходците. Именно с пешеходците спрях да
анализирам, дали пешеходецът е има техническа възможност да излезне от
коридора на автомобила, защото това, че той ще излезне, не означава, че няма
да настъпи удар.
Адв.Г. – На стр. 38 от заключението има снимка, на която е видно, че
2
пешеходната пътека всъщност свършва или започва отначалото на
уширението на пътното платно на автобусната спирка, така ли е, за да се
отбележи в протокола.
Вещото лице –Видно от скицата, която съм представил към
заключението, а и така е записано в констативния протокол, пешеходната
пътека тип Зебра се намира в началото на уширението на пътното платно за
автобусната спирка.
Адв.Г. – Нямам повече въпроси.
Юриск.К. – Ударът между Р. К. и лекия автомобил върху пешеходната
пътека ли е настъпил?
Вещото лице –В случая аз съм направил анализ на технически
възможната скорост на автомобила, тя е в посочения диапазон. Ако скоростта
на автомобила е била ниска, така както сочи водачката, то тогава механизмът
на настъпване на удара е така, както е разказала водачката на лекия
автомобил, който е причинил удара. Т.е. ударът на пешеходката е настъпил
след пешеходната пътека. Ударът за пешеходката е бил челен, но е бил към
крайната дясна част на автомобила. Такъв случай не се генерира цялата
кинетична енергия на автомобила за отхвърляне и силата е била по-малко при
отхвърляне на пешеходеца след удара. В тази връзка съм направил анализ с
по-висока скорост на движение на автомобила, при което се получава, че има
техническа възможност контактът или ударът на пешеходката с автомобила
да е настъпил върху пешеходната пътека. Дал съм 2 варианта при движен с
по-ниската скорост и по-високата скорост автомобил, след което двата
варианта съм ги обединил в един.
Юриск.К. – Пътният участък, в който е настъпило ПТП-то, предполага
ли видимост на пешеходците към приближаващите пътно превозни средства.
Вещото лице - Ако приемем, че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, и изкуствена светлина от автомобилни фарове и улично
осветление, както и наличие на мъгла, както сочи свидетелят, с нисък до
умерен интензитет, водачът е имал техническа възможност да възприема
визуално случващото се пред него, извън опасната зона за спиране на
автомобила. Ако обаче наличието на мъгла е било с по-голям интензитет, или
е имало други обстоятелства /запотяване на стъклата например/, то тогава ще
3
имаме намалена видимост, която ще доведе до по-късно възприемане на
случващото се и тогава водачът се е движил с техническа несъобразена
скорост.
Ако приемем първия случай, при пешеходка с общо приети параметри,
да има нормални възприятия, на нормално здрав човек, който е бил
съсредоточен върху това, което се случва при преминаване на пешеходната
пътека, тогава интензитета на светлината от фаровете би допринесла за по-
лесно възприемане на идващия автомобил. В случая пешеходката не е имала
фенерче да свети. Т.е. тъмен фон и бял обект - в случая светлината от
фаровете, допринася за по-лесното възприемане на движещия се автомобил.
Не съм виждал ищцата, не я познавам, а и мисля, че е предмет на друга
експертиза, която да отговори, дали тя би могла да възприема движението по
улицата, когато е пресичала в конкретния момент пешеходната пътека
Юриск.К. – Скоростта, с която водачът на лек автомобил „Опел“ е
управлявал автомобила, дава ли му възможност за адекватно спиране?
Вещото лице - Не адекватно спиране, аз бих използвал термина
технически съобразена скорост. Възниква въпросът, когато един водач
управлява МПС и то в населено място, с кое видимо препятствие трябва да се
съобрази, защото този пешеходец, който той не е възприел, е било възможно
да бъде дете, било е възможно да бъде куче, било е възможно да бъде всяко
едно друго препятствие, което може да излезне на платното за движение. И
тук възниква въпросът – с какво трябва да се съобрази водачът. Това е извън
моята компетентност да кажа. От друга страна обаче, ако разгледаме
конкретното препятствие на пътя, в случая пешеходката, тогава имаме две
възможности: Или водачът да реагира със закъснение на нейното навлизане
на платното за движение, или забавена реакция. Анализирайки данните,
които се съдържат в нейния разпит в съдебно заседание, тя каза, че е
възприела удар, или пешеходката непосредствено преди настъпването на
удара. Дори в края на нейния разказ тя каза, че е възприела самия удар, което
означава, че тя е реагирала със закъснение при хипотеза добра видимост и
при хипотеза усилена, много голяма мъгла, при технически несъобразена
скорост.
Съдът – След като е имало уширение за спирка след пешеходната
пътека, водачката на МПС не е ли трябвало да намали още повече скоростта
4
на движение на амтоомлиба?
Вещото лице - По принцип най-лошият вариант е наличие на
ограничена видимост в населеното място.
Адв.Г. – Нямам повече въпроси към вещото лице.
Юриск.К. – Нямам повече въпроси към вещото лице.
На вещото лице и. С. да се изплати възнаграждение в размер на 740
лева, от които: 450 лева от внесения депозит, като задължава ответното
застрахователно дружество в 3-дневен срок, считано от днес, за доплати още
290 лв. депозит за изплащане на възнаграждението на вещото лице.
По доказателствата и на основание чл.157 от ГПК, съдът
О п р е д е л и:
Приема и прилага като доказателство по настоящето дело
заключението на съдебно автотехническата експертиза, депозирано от и. С..
Адв.Г. – Считам делото за изяснено. Други доказателства няма да соча.
На основание чл.214,ал.1, предл.последно от ГПК изменям цената на иска за
неимуществените вреди, като искът се счита предявен за сумата 85 000 лева, а
не както първоначално е заявен за 120 000 лева. Представям списък на
разноските по чл.80 от ГПК и договор за оказана безплатна правна помощ на
ищцата по чл.38ал.2 ЗА.
Юриск.К. – Не възразявам на искането за намаляване на размера на
иска за неимуществени вреди.
Съдът счита, че искането на ищцата за намаление на размера на
предявения иск за обезщетение ан причинените и неимуществени вреди е
процесуално допустимо, поради което и на основание чл.214, ал.1 от ГПК
О п р е д е л и:
Допуска изменение на размера на предявения иск, с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на причинените на ищцата
неимуществени вреди, като го намалява от 120 000 лева на 85 000 лева.
Юриск.К. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът също счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
5
О п р е д е л и:
Приключва съдебното дирене
Дава ход по същество на съдебните прения.
Адв.Г. – Моля да уважите така предявените искове от доверителката
ми, като вземете предвид намаляването на исковата претенция в частта на
неимуществени вреди и моля да бъде присъдена сумата 85 000лева. В частта
за претендирани имуществени вреди, не е налице оспорване от страна на
ответното дружеството до този момент, за което моля да се присъди пълен
претендиран размер, макар че в съдебно-медицинската експертиза, без да се
конкретизира, вещото лице каза, че има закупени медицински материали,
които не са във връзка с проведено лечение и също, че има представени
касови бележки за закупени билети за пътуване във връзка с лечението, но
като се има предвид, че не е оспорен размерът на имуществените вреди, моля
да бъдат присъдени изцяло. Моля да бъде присъден адвокатски хонорар,
който да бъде определен при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По същество, Ви
моля да ми се даде срок за представяне на писмена защита.
Ще спомена само трите основания за уважаване на иска. На първо
място: Да е налице действие или бездействие на водач на автомобил, в
резултат на което да е настъпило ПТП, а той е могъл своевременно да го
предотврати. Считам, чеприетата съдебно автотехническа експертиза
установи на първо място, че доверителката ми е навлезнала на пътното
платно, извън опасната зона за спиране на водача, т.е. тя е имала реална
възможност да спре автомобила, да избегне сблъсъка. Второто условие: Да е
налице застрахователен договор с ответното дружество, това не е спорно по
делото, прието е. Трето условие: Да е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и претърпените травми. Тази причинно-следствена
връзка беше безспорно установена за повечето травми на доверителката ми
от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като спорен е фактът
единствено за увреждане на прешлени на гръбначния стълб, за което
подробно ще се спра в писмената ми защита. За твърдялото съпричиняване от
страна на доверителката ми, вещото лице и. С., което беше изслушано днес
подробно анализира възможните варианти и местоположение на К. в момента
на удара, но моля да имате предвид, че експертизата на вещото лице се
изготвя на база технически умения и изчисления на база предходно събрани
6
материали – доказателствени средства, а в случая очевидец на настъпилото
ПТП свидетелят К., който нееднократно споменава в показанията си пред
съда, като уверено твърди, че доверителката ми е била на пешеходната
пътека и ударът е станал на пешеходната пътека. Неговото усещане и пряко
показание се гради върху това, че той лично е поставил тази пешеходна
пътека като служител в общината, знае е, наблюдава я, вижда как жената
тръгва на пешеходната пътека, вижда и удара, вижда и къде е паднала жената.
Моля за срок за писмена защита.
Юриск.К. – Моля да се отхвърли така предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Моля за срок за писмена защита, в която да
представя подробно основанията, на които считам, че така предявения иск не
следва да бъде уважен в претендирания размер. Представям списък на
разноските по чл.80 ГПК, доказателства за плащането им се съдържат по
делото.
Съдът, на основание чл.375, ал.2 от ГПК, определя 7-мо дневен срок,
считано от днес, в който пълномощниците на страните могат да представят
писмени защити по предмета на делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в 30 дневен срок, считано от
днес
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 11.45 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7