РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII „В” въззивен състав,
в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от младши съдия Биляна Коева гр. дело № 15678 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение от 12.02.2014 г. постановено по гр. дело № 55777/2010 г. по описа на
СРС, ІI ГО, 73 състав са уважени предявените по реда на чл.
422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Б.Д.” ЕАД срещу В.И.Б., като
е признато за установено, че ответникът има задължения към ищцвото
дружество за следните суми: 2030, 43 лв. представляваща главница по договор за
банков кредит от 04.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 03.11.2009 г. до изплащане на сумата; 259,29 лв. представляваща
договорна лихва за периода 04.11.2008
г. – 03.11.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане;
165,76 лв. – неустойка за забава по VII.19.2.
от договора за периода от 04.11.2008 г. – 03.11.2009 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до плащането. С решението ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1198,93 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното
решение в законоустановения срок е предявена въззивна жалба от ответника В.И. Б., чрез назначения му
особен представител адв. М.Д., с която се обжалва решението с твърдения за
неговата неправилност. Изложени са подробни съображения, че съдът не е обсъдил
възраженията на ответника и основано въпросът за настъпването на предсрочната
изискуемост. Поддържа, че по делото няма доказателства ищецът да е уведомил
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. Излагат се доводи за липса на
основание за присъждане на договорна и наказателна лихва, поради прекратяване
на облигационното отношение на страните в случай на предсрочна изискуемост.
Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от въззиваемата страна “Б.Д.” ЕАД, с
който оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ по реда на чл. 422 ГПК,
за заплащане на главница, лихви и такси по договор за договор за кредит, за които
е била издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на представено извлечение от счетоводните книги
на ищеца във вр. с чл. 60, ал. 2
ЗКИ на основание обстоятелството, че кредитът е станал предсрочно
изискуем.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване
на исковете. Прието е, че ответникът се е съгласил да възстанови главницата и
договорната лихва на 96 месечни вноски, като ако изпадне в забава от 90 дни,
вземанията на кредитора ищец стават изискуеми и се дължи обезщетение за забава.
Съдът е посочил, че съобразно приетата по делото експертиза и писмени доказателства
се установява, че ответникът е просрочил задълженията си с повече от 90 дни,
което прави исковете основателни.
Страните не спорят и от събраните по делото писмени
доказателства и заключения на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 04.07.2006 г. между ответника и “Б.Д.” ЕАД е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който е отпуснат
на ответника кредит в размер на 2400 лева със срок 96 месеца. Страните са
уговорили, че за лихвеният процент по кредита общо е в размер на 12,45 %.
Съгласно представения по делото погасителен план,
срокът на окончателно погасяване на кредита е 04.07.2014 г.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса,
дали е настъпила изискуемостта на вземанията на ищеца в претендирания размер по
така предявения иск с оглед необходимостта от уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Според разясненията, дадени в мотивите на
т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.
дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, Относно предмета на делото в производството по
иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, се приема, че
предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди
подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. При вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит
с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение
в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени
в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването
на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.
Такова разрешение в
максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба
на заповедното производство. Целта на заповедното производство, продължение на
което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен
ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по -
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно
не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК
исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да
съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции -
главница, възнаградителни лихви, лихви
за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани
в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в
заявлението размери.
Съгласно
разясненията дадени в мотивите на т.1.2 от горецитираното
тълкувателно решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на
пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК.
В случая, действително по делото не се твърди
и не са представени доказателства за направено от него като кредитор и връчено
на ответника волеизявление за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита преди започване на заповедното производство, т. е. преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Видно, обаче от представения погасителен план
последната погасителна вноска е следвало да бъде платена на 04.07.2014 г., т.е.
всички претендирани вноски по кредита са падежирали към момента на приключване
на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което и предвид
задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 8/2017
от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, предявените
искове се явяват основателни.
Предвид обстоятелството, че правните изводи на СРС
съответстват на изводите на настоящата съдебна инстанция, решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна,
на която следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.02.2014 г. постановено по гр. дело № 55777/2010
г. по описа на СРС, ІI ГО, 73 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 В.И.Б. с ЕГН ********** да
заплати на Б.Д. ЕАД с ЕИК ********, сумата от 100 лв – за юрисконсултско възнаграждение
пред настоящата иснтанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.