№ 4970
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506908 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6908/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. Х. Н. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20072586 от 22.12.2022 г постановено по гр.д.
№52712/19 г на СРС , 60 състав , в частта , с което е признато за установено по искове на
„Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че въззивникът дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 400 лева непогасена
главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД ,
ведно със законната лихва от 29.03.2018 г до окончателното й заплащане и сумата от 35,76
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ;
които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД с рамков
договор от 16.11.2010 г за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение №1 от
01.09.2017 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав ; както и въззивникът е осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от
370,63 лева разноски в заповедното и в исковото производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част , тъй
като исковете са недоказани . Договорът за заем е нищожен поради противоречие със ЗПП , а
цесията е нищожна . Ищецът е представил само приложение №1 от 01.09.2017 г към
рамковия договор , което е своевременно оспорено . С приложението не е доказано
1
прехвърляне на процесните вземания , а същите не са доказани с представените
доказателства . Приложението към договора за цесия няма обвързваща доказателствена сила
.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.01.2023 г
и е обжалвано в срок на 06.02.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Съгласно трайната практика на ВКС нормите уреждащи защита на
потребителите са императивни и съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни
клаузи в договор с потребител , като при необходимост е длъжен и служебно да допусне
съответните доказателства .
За да уважи исковете в обжалваната част СРС е приел , че е подписан договор за паричен
заем №2759303 от 28.02.2017 между ответника и „И.А.М.“ АД , като са предоставени 400
лева /рефинансирани са предходни задължения за 274,04 лева/ . Заемателят се е задължил да
върне получената сума на 12 месечни вноски в размер на 35,02 лева . В договора е
предвидено задължение в тридневен срок да се представи обезпечение , като в противен
случай съгласно чл.4 ал.2 се дължи неустойка в размер на 119,04 лева и към всяка
погасителна вноска се прибавя по 9,92 лева . При забава на погасителна вноска се дължи
лихва за забава .
Според СРС вземанията на „И.А.М.“ АД са цедирани на ищеца с рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г и приложение №1 от 01.09.2017 г.
Съгласно представено по делото пълномощно ищецът е упълномощен да извърши
съобщаване на цесията . От друга страна пратката за доставяне на писмото с уведомление за
цесията е останала непотърсена .
Според СРС липсва противоречие на договора за заем с чл.11 т.11 и т.12 ЗПК – ясно са
посочени заетата сума и броя и размера на вноските. Лихвеният процент е фиксиран на 40
% , както и е вписано какво би било увеличението на вноските ако се дължи и неустойка при
непредставено обезпечение . Няма данни ответникът да е искал от заемателя информация по
чл.11 т.12 ЗПК . Между ответника и заемателя е било налице валидно облигационно
отношение.
Според СРС на ответника е предоставена процесната главница като всички вноски вече са
2
падежирали /последната дължима вноска е била с падеж 24.05.2017 г / . Дължима е и сумата
за лихва за забава . Цесията е действителна като в приложение №1 от 01.09.2017 г
вземанията са надлежно индивидуализирани . Цесията е съобщена на ответника на
25.11.2019 г , защото му е връчено като приложение към исковата молба съответното
уведомление за цесията .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Неоснователни са доводите на въззивника , че ищецът въобще не е доказал материално-
правната си легитимация . С представените рамков договор от 16.11.2010 г за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение №1 от 01.09.2017 г ищецът е доказал
прехвърляне в негова полза на вземанията на „И.А.М.“ АД от ответника . Законосъобразни
са мотивите на СРС , че цесията е надлежно съобщена , макар и с връчване на
уведомлението като приложение към исковата молба.
Правилно СРС е приел , че не се дължи сумата от 119,04 лева неустойка по чл.4 ал.2 от
договора за заем уговорена в случай , че не се изпълни задължението за предоставяне на
обезпечение . Уговорката за тази неустойка представлява нищожна неравноправна клауза .
Сумата за неустойката не е процесна като в тази част решението на СРС е влязло в сила . От
друга страна въпросната „неустойка“ прикрива действителната лихва /и разходи по заема / ,
като е налице противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК . При
предоставен заем от 400 лева и деклариран в договора за кредит ГПР от 47,71 %
т.нар.“неустойка“ е равностойна на допълнителна договорна лихва за срока на договора от
29,76 % . Срокът на договора е 12 седмици т.е.приблизително 3 месеца . Следователно за
една година ищецът начислява допълнителна годишна лихва от повече от 119,04 % . Общо
ГПР се оказва повече от 166,75 % .
Безспорно е надвищен максималния размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК и съгласно чл.19 ал.5
ЗПК клаузата за неустойка е нищожна . Налице е противоречие на процесния договор за
потребителски кредит /заем/ с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК , защото договорът за
потребителски кредит /заем/ не е изготвен на ясен и разбираем език . Данните в договора
са подвеждащи , включително по отношение на действителния лихвен процент и ГПР ,
които са много по-големи от допустимите по закон . На основание чл.22 ЗПК договорът за
потребителски кредит /заем/ е недействителен . Съгласно чл.23 ЗПК и решение №50174 от
26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.
№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .
В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита и то на договорно основание . В случая въззивникът не е извършил плащания и
дължи изцяло предоставената главница от 400 лева .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е признато за
установено , че въззивникът дължи 35,76 лева лихви за забава върху посочената главница за
3
периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 и да се потвърди в частта , в която е признато за
установено , че въззивникът дължи 400 лева главница . Въззивникът дължи по-малко
разноски пред СРС и има право на допълнителни разноски пред СРС , както и разноски пред
СГС съобразно уважената част от жалбата .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес по всеки от исковете под
5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване. По изложените
съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20072586 от 22.12.2022 г постановено по гр.д.№52712/19 г на СРС ,
60 състав , в частта , с което е признато за установено по иск на „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 35,76 лева лихви за
забава върху главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с
„И.А.М.“ АД за периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ; за която сума е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60
състав ; както и в частта , в която А. Х. Н. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД разликата над 325,13 лева до 370,63 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София да се
признае за установено , че А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422
ал.1 ГПК във чл.240 ал.2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 35,76 лева лихви за забава върху
главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД за
периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която е признато за
установено по иск на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че
А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1
ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 400 лева непогасена главница по договор за паричен заем
№2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.03.2018
г до окончателното й заплащане , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав ; както и А. Х. Н. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД 325,13 лева разноски пред
СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.Софияда заплати на А.
Х. Н. ЕГН ********** от гр.София допълнителни разноски пред СРС от 30,80 лева ; както и
37,07 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5