РЕШЕНИЕ
№ 1615
гр. Плевен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело
***0224430103597 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Б.***” АД гр. С. против Н. И. В. от гр. П..
Твърди се, че съгласно договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от *** год. страните по делото са приела за установено в
отношенията помежду си, че ищцовото дружество като кредитор е
предоставило на ответницата като кредитополучател кредит за текущо
потребление от *** год. в размер на *** лв. и кредитна карта с лимит *** лв.
съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от *** год. Твърди се, че общият остатък по двата
кредита към *** год. е в размер на *** лв. Твърди се, че по същество
сключеният договор за обединяване на кредити представлява изцяло нов
кредит за текущо потребление с идентично действие с това при
рефинансирането на кредит, като обединеното задължение се води по нова
кредитна сметка- № ***. Твърди се, че срокът за издължаване на новия
кредит е бил *** месеца с краен падеж *** год. Твърди се, че сумата по
кредита се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от стойността на
1
шестмесечния Софибор и фиксирана надбавка от *** %.Твърди се, че е било
определено падежно число за погасяване на вноските- *** число на месеца,
като при сключването на договора са били приети и подписани общи условия
на „Б.***” АД за кредити за текущо потребление и погасителен план. Твърди
се, че на *** год. ответницата е заплатила частична вноска в размер на ***
лв., а от м. ф. *** год. е преустановила напълно погасяването на
задължението си. Твърди се, че неизпълнението от страна на длъжника е дало
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е било
извършено чрез връчване на покана- уведомление от частен съдебен
изпълнител Т.К. с район на действие П.ския окръжен съд. Твърди се, че
уведомлението е било връчено по адреса на ответницата и получено от майка
й на *** год. Твърди се, че след настъпването на изискуемостта ищецът е
предприел действия по събиране на вземането си и е подал заявление по реда
на чл. 417 т. 2 от ГПК в П.ския районен съд. Твърди се, че е било образувано
ч. гр. дело № *** год., по което са били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата. Твърди се, че
впоследствие ищецът е образувал изп. дело № *** год. по описа на частен
съдебен изпълнител Цветозар Найденов с район на действие П.ския окръжен
съд. Твърди се, че въпреки положените усилия в хода на изпълнителното
производство длъжникът не е бил открит, а призовката за доброволно
изпълнение е била връчена чрез залепяне. Твърди се, че поради това П.ският
районен съд е указал на ищеца да предяви установителен иск за вземането си.
В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че същата му дължи сумата от общо *** лв., от които *** лв.
представляващи главница, *** лв. представляващи договорна лихва за
периода от *** год. до *** год., *** лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от *** *** год. до *** год., *** лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от *** год. до *** год. и ***, ***.
представляващи разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *** год. до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** год. по описа
на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „Б.***” АД гр. С. произтича от договор за обединяване на
кредити за общо погасяване от *** год., с който на ответницата Н. И. В. е бил
отпуснат кредит в размер на *** лв. при срок за издължаване *** месеца. За
изясняване на размера на задължението на ответницата към ищцовото
дружество в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна
експертиза, която е дала заключение, че към *** год. задължението по
процесния договор е в общ размер на *** лв., в която сума са включени
главница, договорна /възнаградителна/ лихва, обезщетение за забава
/наказателна лихва/ и разходи /такса/ при изискуем кредит. Вещото лице е
посочило, че уговорените месечни вноски са включвали като компонент само
главница и лихва, което опровергава твърдението на особения представител
на ответницата за включването във вноските и на такси и комисионни,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Основното възражение на особения представител на ответницата по
иска касае значението на стандартния европейски формуляр, който се
предоставя на кредитополучателя. Твърди се, че такъв формуляр не е бил
представен, което води до нарушение на чл. 5 ал. 2 от ЗПК и оттам до
нищожност на сключения договор. Съдът счита така наведените доводи за
неоснователни. На първо място, видно от процесния договор е, че неразделна
част от него са общите условия на „Б.***” АД за предоставяне на кредити за
3
текущо потребление на физически лица и погасителен план, които
ответницата е получила и приела с подписването на договора. Следователно
на ответницата е била предоставена цялата необходима информация досежно
параметрите на отпуснатия кредит. От друга страна дори и да се приеме, че
липсва изискуемия стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение ***, то
последицата от това нарушение не може да бъде нищожност на целия
договор. Най- тежкото основание за недействителност на договорите е налице
единствено при несъобразяване с предписанията на императивни правни
норми, установени в обществен интерес. Законодателят не е обвързал
непредоставянето на преддоговорна информация на кредитополучателя с
недействителността на целия договор, доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК
договорът е недействителен в случаите, че не са спазени изискванията на чл.
10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, но не и на
чл. 5 от ЗПК. В тази насока е както практиката на П.ския окръжен съд /напр.
решение *** от *** год. по в. гр. дело № *** год./, така и практиката на
останалите съдилища в страната /срв. решение № *** от *** год. по в. гр.
дело № *** год. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение *** от ***
*** год. по т. дело ***/ *** год. по описа на Пернишкия окръжен съд,
решение ***** от ***. *** год. по в. т. дело ******/ *** год. на Варненския
окръжен съд и много други/. С оглед на гореизложеното сключеният между
страните договор се явява действителен и е породил целените правни
последици. Заключението на вещото лице е потвърдило размера на
претенциите на ищеца за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и
разходи, поради което исковата молба по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е
изцяло основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в заповедното производство в размер общо на *** лв.,
както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер
общо на *** лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
По изложените съображения П.ският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н. И. В.
от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца “Б.***„ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Доротея
Николаева Николова- Илчева, сумата от общо *** лв., от които *** лв.
представляващи главница, *** лв. представляващи договорна лихва за
периода от *** год. до *** год., *** лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от *** *** год. до *** год., *** лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от *** год. до *** год. и ***, ***.
представляващи разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *** год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. И. В. от гр. П.,ЕГН **********, да заплати на “Б.***„ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева
и Доротея Николаева Николова- Илчева, сумата от *** лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 2
167, 41 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5