РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Карлово , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100853 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 143, ал.2 СК,
предявен от П. СТ. Ш., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Ген. К.“ №*, ет.*, ап.*
в качеството на майка и законен представител на малолетните деца С. Н. Н.,
ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, чрез адвокат С.П.-К. против
Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. „О.“ № ****, ет.*.
В исковата молба се твърди, че П. С. Ш. и ответникът живели на
съпружески начала, като от това съжителство имали две деца: С. Н. Н.,
родена на *****, и М. Н. Н., роден на ****** г. От 21.05.2021 г. родителите
били разделени, като децата живеели с майка си. Тя полагала всички грижи за
тяхното отглеждане и възпитание, като осигурявала и издръжката им.
Твърди се, че С. Н. Н. посещава детска градина, за която майката
заплащала месечна такса в размер на 50-60 лв., членски внос - 8 лв., за уроци
по танци - 14 лв., и за балет - 60 лв. Детето било във възраст, в която растяло
бързо, което налагало почти всеки месец да му закупува дрехи, обувки,
спортни екипи и др., на приблизителна стойност 120 лв. Закупувала и
витамини и хранителни добавки на стойност около 50 лв.
1
За сина им разходите били изключително високи, тъй като страдал
от ********. Заболяването изисквало специфични грижи и ежедневен прием
на лекарства и хранителни добавки. Посещавал Дневен център за деца с
увреждания в гр. К., но тъй като често получавал нервни кризи, се наложило
майката да го оставя вкъщи. Тъй като през деня работела като ***** в СУ
„Х.П.“ - гр. К., наела жена, която да се грижи за него, и на която заплащала по
25 лв. на ден. Детето било записано в детска градина, но поради влошеното
му състояние към момента не я посещавало. Задължително го водела на
психолог в гр. П. три пъти в седмицата, за което правела разходи на седмица
около 150 лв. Детето приемало ежедневно лекарства - адаптиран пробиотик
/60-70 лв. на две седмици/, ЦБД-ойл - 60 лв. на месец, мелатонин - 13 лв.,
комплексна хомеопатия на Боарон - 30 лв. на седмица, добавки - цинк,
витамин С, селен - 40 лв. на месец, абилифай - 60 лв. Допълнително на месец
закупувала за детето дрехи, обувки, спортни екипи, маратонки на стойност
около 80-100 лв.
Майката получавала за сина им месечна помощ за медикаменти,
терапия, психолог и други специализирани грижи в размер на 930 лв., които
били недостатъчни да покрият всички разходи за него. С децата живеели в
собствено жилище, което закупила с банков кредит, месечната погасителна
вноска по който била 530.89 лв. Ползвали кабелна телевизия и интернет с
месечна такса 15 лв. За мобилни телефонни услуги заплащала 26 лв., за ел.
енергия - средно по 100-130 лв., за храна - около 600 лв. на месец.
П.Ш. работела като **** и получавала БТВ 1340 лв. Нямала други
доходи. Не притежавала недвижими имоти, от които да получава наем, рента
и пр. Имала лични разходи за облекло, козметика, медикаменти, културни и
социални разходи. Ползвала лек автомобил, който й бил необходим най-вече
за децата, със среден разход на месец около 80 лв.
Твърди се, че ответникът бил работоспособен, работел по трудов
договор в „**“ АД получавал трудово възнаграждение около средното за
страната, нямал задължения за издръжка към други лица, живеел в жилище на
родителите си, за което не плащал наем. Същият бил длъжен да заплаща
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо дали бил
работоспособен и дали можел да се издържа от имуществото си. Ето защо бил
2
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на двете си малолетни деца,
чрез ищцата в качеството й на тяхна майка и законен представител, в размер
на 200 лева за детето С. Н. Н. и 230 лева за детето М. Н. Н., считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът, с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си
адв. С.Ш. оспорва иска по размер.
Не оспорва, че с П. С. Ш. живели на семейни начала и имали две
деца – С. Н. Н., родена на ***** и М. Н. Н., роден на ****** г. Не отрича, че
по закон бил длъжен да плаща издръжка на децата си чрез майка им, която
полагала грижите за тях и с която били разделени. Действително, намирал се
в работоспособна възраст и навярно били факт нуждите на децата. Твърди
обаче, че претендираните с исковата молба суми били непосилни за него, тъй
като той самият бил материално и финансово затруднен. Представя
удостоверение относно трудовите си възнаграждения, от което било видно
какво е финансово му състояние. Освен това изплащал кредит, което също
рефлектирало върху финансовите му възможности.
Следвало да се отчете и това, че майката получавала за детето М. Н.
Н. месечни помощи в размер на 930 лева. В исковата молба се сочело
закупуване на маратонки, екипи и какви ли не други вещи, които се купували
еднократно, а не както било посочено в исковата молба – ежемесечно.
Ответникът твърди, че също купувал на децата всичко онова, което им било
необходимо за нормалното им съществуване. Дори след фактическата раздяла
на родителите, децата
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените
3
удостоверения за раждане, че са родители на малолетните деца С. Н. Н.,
родена на *****, и М. Н. Н., роден на ****** г.
Безспорно е също така, че към датата на подаване на исковата молба,
децата живеят с майката, която полага непосредствените грижи за тях.
Представено е експертно решение № 5202/13.11.2019 г. на ТЕЛК
към УМБАЛ П.“ АД-гр. П., от което е видно, че на малолетния М. Н. Н. е
поставена диагноза „********“.
От представените служебни бележки с изх. № РД-20-126/19.05.2021
г. и с изх. № РД-20-126/19.05.2021 г. се установява, че С. Н. Н. и М. Н. Н. са
записани в ДГ „Г.К.“ - гр. К..
От представеното удостоверение № ЧР-04-619/26.05.2021 г. на СУ
„Х.П.“ - гр. К. е видно, че за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021
г., включително на ищцата са изплатени трудови възнаграждения и
обезщетения за временна неработоспособност и майчинство в общ размер
8398.04 лева или средно 1399.67 лева /бруто/ на месец.
Представен е договор за банков кредит от 14.01.2021 г. в размер на
49 00 лева, сключен между ищцата и *** АД-гр. С., ведно с погасителен план,
от които се установява, че същият следва да бъде изплатен до 10.12.2030 г., а
месечната вноска възлиза на 530.89 лева.
Представена е разписка от 29.04.2021 г. на „ И.“ АД - К., видно от
която е извършено плащане на сумата от 39.30 лева по сметка на В./*** ЕАД.
Представени са квитанции №№ 272, 350, 500, 574, 722 и 770 които
удостоверяват заплатени суми от ищцата в полза на ******“ ЕООД – общо
660 лева.
От представената стокова разписка от 10.05.2021 г., фискален бон
от 10.05.2021 г. на „М.Т.“ ЕООД - гр. П.“, фискален бон от 25.05.2021 г. на
„Д.“ ООД - гр. К., е видно, че ищцата е закупила през м. май 2021 г. лекарства
и хранителни добавки на обща стойност 109,49 лева.
Представен е системен бон от 29.03.2021 г. на „Б.п.“ ЕАД - гр. С. за
4
заплатена електроенергия в размер на стойност 100.58 лева и фискален бон от
25.05.2021 г. на „ВиК“ ЕООД-гр. Пловлив на стойност 13.42 лева.
От представеното удостоверение на „** Б.“ ЕАД е видно, че за
периода от м. юни 2020 г. до м. май 2021 г., включително на ответника е
заплатено брутно трудово възнаграждение в размер на общо 16 958.14 лева
или средно 1413.178 лева на месец.
Ответникът представя копия от два договора за потребителски
кредит, ведно с погасителни планове към тях. Сключени са с „***“ ЕАД,
съответно – на 05.11.2018 г. за сумата от 6200 лева и на 24.04.2020 г. за сумата
от 8000 лева. Заемната сума по първия кредит следва да бъде изплатена в срок
до 06.11.2023 г., с месечна погасителна вноска от 118.45 лева, а по втория – до
05.04.2024 г. с месечна погасителна вноска от 184.81 лева.
По искане на ищцата са изискани справки от Агенция по
вписванията и от Община Карлово справка за декларирани на името на
ответника и притежавани от него недвижими имоти и МПС, както и от НАП,
ТД-Пловдив за регистрирани сключени трудови договори, трудово
възнаграждение и осигурителен доход. Установява се, че същият от
12.02.2016 г. работи в „** Б.“ ЕАД, осигурителният му доход за м. май 2021 г.
е 1381.72 лева, а на 27.04.2020 г. е закупил поземлен имот в гр. К. кв. С.,
ведно с построената в имота селскостопанска сграда за сумата от 4200 лева.
От показанията на свидетеля С.П.Ш. се установява, че П. С. Ш. е
негова дъщеря. Тя, заедно с децата си С. – на *** г. и М. – на *** г., живеели в
собствено жилище в гр. К. което било купено с банков заем. Месечната
вноска била в размер на 530 лева. Бащата живеел отделно от тях, тъй като
през м. май 2021 г. с майката се разделили. Той вземал понякога децата при
себе си за по 2-3 часа и през това време се грижел за тях. През останалото
време всички грижи и разходи по отглеждането им се поемали от ищцата. М.
страдал от ******** и за него разходите били значителни. Купували му се
скъпи лекарства – например един сироп струвал 60 лева и стигал за две
седмици. На месец за лекарства се плащали по 250-300 лева. Бил на
специален хранителен режим, при който хранителните продукти също били
на високи цени – един хляб струвал 6 лева. Преди време ангажирали жена,
която да го гледа срещу 25 лева на ден, но след около един месец тя се
5
отказала. Всяка седмица по 2-3 пъти – общо 12 пъти в месеца, майката водела
детето на консултации с логопед и психолог, като едно посещение струвало
50 лева. Пътувала от К. със собствен автомобил и плащала горивото в двете
посоки. За детето С. също имало разходи – такса за детска градина, както и за
балет, която била 60 лева на месец. Ищцата плащала и битовите сметки за
жилището – електроенергия, вода, интернет, телефон и пр., купувала дрехи,
обувки и учебници за децата. Тя работела като учител в ОУ „Х.П.“ – гр. К. с
месечна заплата около 1200 лева. Изпитвала сериозни финансови затруднения
да издържа себе си и децата, независимо, че за М. получавала всеки месец
детски помощи в размер на 930 лева. Тези средства покривали само разходите
за психолог и логопед. Бащата не помагал нито финансово, нито в натура.
От показанията на свидетеля Н.Н.Н. се установява, че е майка на
ответника. Той и ищцата живели на семейни начала до 20.05.2021 г., след
което се разделили. Двете им деца останали да живеят при майката в
апартамент, който тя закупила преди това без знанието на бащата. Ответникът
живеел сам в жилище, собственост на родителите му. Понякога вземал децата
при себе си – по-често дъщеря си, защото синът им страдал от ***** и
ищцата твърдяла, че след срещите с баща му детето не можело да спи
спокойно. През времето, когато били при него, ответникът им купувал
каквото поискат. Дрехи не им бил купувал, финансови средства също не
давал на майката за отглеждането на децата. Работел като техник в „**“ в гр.
К. и получавал заплата около 1000 лева. Имал два банкови кредита, за които
плащал общо 315 лева на месец. Причината да се разделят родителите било
заболяването на момчето, защото дете с аутизъм се нуждаело от много грижи.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Претендира се месечна издръжка за бъдеще време считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.
6
142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде
по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. Минималният
размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер
на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от
Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната.
Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно
развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на
училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление
№ 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им.
Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от
значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за
отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката
следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при
ангажираността му, във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/
28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/
01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето.
Освен горните обстоятелства при определяне размера на издръжката
трябва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на
ненавършило пълнолетие дете е безусловно. Следва да се подчертае, че
7
правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се упражнява чрез
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.
В настоящия случай е безспорно, че грижите по отглеждане на двете
деца се полагат от майката. Същата е ангажирала доказателства за доходите
си от трудово възнаграждение, които са в размер на около 1400 лева /бруто/
на месец. Бащата също има постоянен доход от трудово възнаграждение,
който е приблизително същия – около 1400 лева /бруто/ на месец. И двамата
живеят в собствени жилища, като ответникът притежава и друг недвижим
имот в кв. С., от който би могъл да получава доходи при отдаването му под
наем. Двамата изплащат банкови кредити – месечната погасителна вноска на
ищцата е 530. 89 лева, а на ответника – 303.26 лева.
Тук следва да се отбележи, че нееднократно в съдебната практика е
изразявано становището, че интересът на детето има превес, и при
определяне на издръжката не следва да се вземат предвид договорните
задължения на дължащия издръжка. Дължащият издръжка родител следва да
прецени какви и доколко парични задължения може да поеме допълнително,
при положение че е задължен да заплаща издръжка на детето си до
навършване на пълнолетие. Размерът на тази издръжка не следва да бъде
зависим от неправилната преценка на родителя относно финансовите му
възможности.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на ****-годишната
С.Н. – потребностите й от здравословна храна, облекло според сезона, учебни
помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани с
допълнителните уроци по балет, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на детето следва да се определи на 360 лева месечно. От тази сума
ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200
лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която
полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на *****-годишния
М.Н. – потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона,
учебни помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани със
заболяването му – закупуването на лекарства, посещения на медицински
център, психолог и логопед, разходи за транспорт, спазване на специален
8
хранителен режим, закупуване на по-скъпи хранителни продукти, съдът
приема, че необходимата обща издръжка на детето следва да се определи на
1400 лева месечно. От тази сума, съдът, съобразявайки получаваната от
майката месечна социална помощ от 930 лева за медикаменти и
специализирани медицински грижи за детето, счита, че ответникът следва да
му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 230 лева, като останалата част
от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
Така определената издръжка по чл. 143, ал.2 СК се дължи за периода
от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и уважаването на иска изцяло, ответникът
следва да заплати на ищцата и сторените по делото разноски – 300.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.69, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да заплати по сметка на РС Карлово държавна такса от 4 % върху
сбора на платежите за три години – общо 619.20 лева за двете деца.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. „О.“ № ***, ет.*,
да заплаща на децата си С. Н. Н., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН:
**********, чрез тяхната майка и законен представител П. С. Ш., ЕГН:
********** от гр. К., ул. „Ген. К.“ №*, ет.*, ап.*, месечна издръжка в размер
на 200.00 лв. (двеста лева) за детето С. Н. Н. и 230.00 лв. (двеста и тридесет
9
лева) за детето М. Н. Н., считано от датата на подаване на исковата молба –
04.06.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата
на падежа й до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. „О.“ № ***, ет.*
да заплати на П. С. Ш., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Ген. К.“ №*, ет.*, ап.*
в качеството на майка и законен представител на малолетните деца С. Н. Н.,
ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, сумата от 300.00 лв. (триста
лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: ********** от гр. К., бул. „О.“ № ***, ет.*,
да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт
държавни такси върху присъдените издръжки в размер на 619.20 лв.
(шестстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 12.08.2021 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10