Р Е Ш Е Н И Е
19.07.2010 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд –
Дупница състав
01 юни 2010
на Година
Милена Богданова
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Елза Гюрова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от
Гражданско 2227 2009
дело
№ по описа за
година.
В.Х.Б. ЕГН ********** *** е предявил обективно
съединени искове срещу „ФУНДАМЕНТАЛ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София – 1689, район „Витоша”, ул.”Пирин” №91,
представлявано от управителя Владимир Тодоров Тодоров, с правно основание
чл.200 от КТ, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
трудова злополука, станала на 28.09.2008г., в размер на 24 500лв./двадесет и
четири хиляди и петстотин лева/ и имуществени вреди в размер на
500лв./петстотин лева/, представляващи разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал като „миньор” във „Фундаментал” ООД – рудник
„Миньор” пети участък и обезщетението, което му се изплащало от ДОО за времето
от 28.09.2008г. до 22.02.2009г. вкл. – периода на временната неработоспособност,
ведно със законната лихва, считано от
датата на трудовата злополука 28.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в резултат на
трудова злополука, станала на 28.09.2008г. получил изгаряне с площ от 35% от
общата телесна повърхност, обхващащо окосмената част на главата, гръб, гърди,
горни крайници. Претърпял три операции на 29.09.2008г., на 01.10.2008г. и на
06.10.2008г. бил лекуван в болнично заведение в продължение на 28 дни, след
което му били дадени още четири пъти по 30 дни болнични листа за домашно
лечение. Продължавал да чувства болки, изгорените места, местата, където му
била направена пластика, местата, от където му бил взиман донорен материал
продължавали да го болят. При всяка промяна на времето чувствал силен
дискомфорт, засегнатата видима част от тялото му е с нарушена естетика, което
предизвиквало за него неудобство и душевна травма.
В законоустановеният едномесечен срок
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорват
фактическите твърдения на ищеца. Оспорва се завишения размер на претендираното
обезщетение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се
спори между страните, че ищецът е
работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност „миньор”.
На 27/28.09.2008г., изпълнявайки
трудовите си функции за периода от 00.00ч. до 06.30ч. по време и във връзка с
работата около 05.00ч. в мястото на изземване на въглищната маса /точене на
материал/ попаднал едър – негабаритен къс въглища, който застанал на последната
скара и прекратил източването. Тогава началникът на смяната взел решение да се
взриви буцата. След провеждане на подготовката за взривяване се оттеглили в 514
галерия. При самото взривяване се запалил газ „Метан”, акумулиран в 514-1
камера. При горенето се развила много висока температура, в следствие на което
пострадал. В тази насока е представена
към доказателствата по делото Епикриза от МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД София, четири
броя болнични лиса всеки с продължителност от по тридесет дни, както и
Разпореждане №9965/14.01.2009г. на СУ „СО”. Видно от Разпореждането на осн.
чл.60 ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№942 от 01.10.2008г. на Столично
управление „Социално осигуряване” от осигурителя Фундаментал ООД станала с ищеца В.Х.Б. на 18.09.2008г. е
призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО.
По
делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице доктор В.Н., приета от съда като компетентно изготвена и не оспорена от
страните. От заключението се установява, че ищецът вследствие на злополуката е
получил изгаряне от втора и трета степен на 35% от общата телесна площ на
тялото, изгаряне на лигавицата на горните дихателни пътища, инхалация на
пушечни газове и термичен шок. След зарастването на раните от изгарянията към
настоящия момент са останали множество белези – масивни съединително тъкани
цикатрикси с груб релеф и изразено различаващ се цвят по горните крайници,
несъздаващи съществени функционално нарушения на движенията им. Вещото лице е
посочил, че без своевременна високоспециализирана медицинска помощ е била
налице реална опасност от смъртен изход. Срокът на възстановяване до работоспособност
е бил най-продължителен за нарушените движения на горните крайници – за около 5
месеца, като през целия този период пострадалия е търпял болки и страдания.
След зарастването на раните от изгарянията са налице груби цикатрикси по
горните крайници, които не подлежат на самостоятелно възстановяване, имат
постоянен характер за цял живот. Имат траен морфологичен дефект, който изменя и
съществено загрозява нормалния външен вид на горните крайници. Сочи се в
заключението, че останалите по-повърхностни белези също са с траен характер, но
е възможно с времето леко да се подобрят. В съдебно заседание вещото лице
обясни, че няма трайно затрудняване към настоящия момент на движението на
крайниците на ищеца. Разяснило е, че трайния козметичен ефект означава, че
промяната не подлежи на самостоятелно възстановяване.
Допусната е и назначена съдебно
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., неоспорена от страните и
приета от съда като обективно и компетентно изготвена. От заключението се
установява, че размерът на имуществените вреди, претърпени от ищеца за периода
28.09.2008г. до 22.02.2009г. – периода на временна нетрудоспособност са в
размер на 410.25лв./четиристотин и десез лева и 25ст./.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът приема, че предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя са налице.
Установено е по надлежен ред, че ищецът на
27/28.09.2008г. е претърпял трудова злополука. В тази насока е и Разпореждане
№9965/14.01.2009г. на СУ „СО”. В резултат на злополуката същият е претърпял изгаряне
от втора и трета степен на 35% от общата телесна площ на тялото. Стигнало се е
до увреждане здравето на работника. Съдът приема, че по делото се установи причинната
връзка между увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този
извод се потвърждава както от цитираното разпореждане, така и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р В.Н.. Трудова
злополука съгласно чл.55 ал.1 от КСО е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Безспорно
е налице внезапно увреждане, което се намира в причинна връзка с изпълнението
на задълженията по трудовата функция и е станало през работно време. В резултат
на увреждането ищецът е бил временно
неработоспособен. Търпял е болки и страдания с продължителност около 5 месеца, както
и продължава да търпи неприятни емоционални преживявания, с оглед козметичния
дефект, неподлежащ на самостоятелно възстановяване, които съгласно правилата на
гражданското и трудово право следва да бъдат компенсирани.
Неимуществената отговорност на работодателя
се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки,
страдания и периода, през който работникът ги е търпял или продължава да ги
търпи, от това дали здравето му напълно се възстановява или са налице
усложнения и необратими процеси. С оглед изложеното и съобразно нормата на
чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за претърпени от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 18000лв./осемнадесет
хиляди лева/, като до пълния размер 24 500 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. За да постанови този размер, съдът взема в предвид продължителността
на лечението, интензитета на търпените
болки и страдания, младата работоспособна възраст към момента на настъпване
на злополуката – 39г., когато човек е с възможности да даде максимума в полза
на работодателя си, времето на възстановителния период с продължителност
от около пет месеца, както и с оглед
експертното заключение, както и че част от получените увреждания са с траен
морфологичен дефект. Мотивите на съда да не уважи пълния претендиран размер от
24 500лв. обезщетение за неимуществени вреди са че е налице възстановяване
на трудовата функция на ищеца, прогнозата за в бъдеще е добра, козметичните дефекти са трайни с оглед
невъзможността им за самостоятелно възстановяване, но съществува възможност при
високопрофесионална медицинска намеса това състояние да бъде подобрено.
Съдът намира, че предявения иск за заплащане
на претърпени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука е основателен
и доказан до размер от 410.25лв. като за разликата до 500лв. ще отхвърли иска
като неоснователен.
С оглед изложеното искът по чл.200 от КТ за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца е основателен и доказан за сумата от 18000лв./осемнадесет
хиляди лева/ и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния размер от 24500лв.,
съдът ще отхвърли като неоснователен, а по иска за имуществени вреди е
основателен и доказан за сумата от 410.25лв., като до пълния претендиран размер
съдът ще отхвърли иска като неоснователен. Съдът ще присъди и законна лихва
върху уважените суми, считано от датата на увреждането 28.09.2008г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС Дупница в размер на 736.40лв.,
разноски на съда за възнаграждение за вещи лица в размер на 260лв., както и направената
от адв.А. претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за извършеното
на осн. чл.38 ал.2 от ЗА процесуално представителство в производството.
Размерът следва да се определи въз основа на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за заплащане на минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно уважената част от иска съгл. чл.78 ал.1 от ГПК, която възлиза на
сумата в размер на 596.50лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 200 от КТ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ФУНДАМЕНТАЛ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София – 1689, район „Витоша”, ул.”Пирин” №91, представлявано от управителя
Владимир Тодоров Тодоров, да заплати на В.Х.Б.
ЕГН ********** *** сумата от 18000лв./осемнадесет хиляди лева/, неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на трудова злополука,
станала на 28.09.2008г. и 410.25лв./четиристотин и десет лева и 25ст./
имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение,
което би получавал като „миньор” във „Фундаментал” ООД – рудник „Миньор” пети
участък и обезщетението, което му се изплащало от ДОО за времето от
28.09.2008г. до 22.02.2009г. вкл. – периода на временната неработоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата
на трудовата злополука 28.09.2008г. до окончателното изплащане на сумите, като
за разликата над уважения размер 18000лв. до пълния предявен от 24500лв. за
претърпени неимуществени вреди и от 410.25лв. до пълния предявен размер от
500лв. за имуществени вреди, отхвърля исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА „ФУНДАМЕНТАЛ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София – 1689, район „Витоша”, ул.”Пирин” №91,
представлявано от управителя Владимир Тодоров Тодоров да заплати държавна такса по сметка на РС Дупница в размер на
736.40лв., разноски на съда за възнаграждение за вещи лица в размер на 260лв.,
както и направената от адв.А. претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение
за извършеното на осн. чл.38 ал.2 от ЗА процесуално представителство в
производството. Размерът следва да се определи въз основа на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за заплащане на минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от иска съгл. чл.78 ал.1 от ГПК,
която възлиза на сумата в размер на 596.50лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: