Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 172
гр.Д.
17.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На седемнадесети юни 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №195 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д.И.А. *** /приложена към предходно
в.гр.д.№56/2020 г. на ДОС/ срещу решение №1273/25.11.2019 г. по гр.д.№1654/2019
г. на Д.кия районен съд,с което е признато за установено в отношенията между
страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК,че ***-гр.Д.
дължи на въззивника А. по заповед №727 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 16.04.2019 г.,издадена по ч.гр.дело №1342/2019 г. по описа на
ДРС,следните суми:
-3 403,66
лв-обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ
за периода 27.11.2017 г. – 27.04.2018 г.,в който Д.И.А. е останал без работа
вследствие на уволнението,което е признато за незаконно с влязло в сила решение
№701 от 04.07.2018 г.,постановено по гр. дело №209/2018 г. по описа на ДРС
/потвърдено в тази част с решение №288 от 19.12.2018 г. по в.гр.дело №498/2018
г. по описа на ДОС/,ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.04.2019 г.,до окончателното му
плащане,
като се отхвърля искът за разликата над присъдените
3 403,66 лв до претендираните 5 360 лв като погасен поради извършено прихващане
със сумата от 1 956,34 лв,представляваща изплатени от ответното дружество
на Д.И.А. обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ,подлежащи на
връщане поради отпадане на основанието,на което същите са изплатени;
-31,27
лв-лихва за забава върху присъдената сума от 3 403,66 лв за периода от
26.03.2019 г. до 15.04.2019 г.,
като се отхвърля искът за разликата над присъдените
31,27 лв до претендираните 699,78 лева като неоснователен;
и горното дружество е осъдено да заплати на въззивника
340,10 лв разноски в производството по гр.дело №1654/2019 г. на ДРС;340,10 лв
разноски в производството по ч.гр.дело №1342/2019 г. на ДРС и по сметка на ДРС 186,15
лв държавни такси върху уважената част от исковете.
Въззивникът Д.И.А. уточнява с молба
вх.№3708/17.02.2020 г. и в съдебно заседание на 17.06.2020 г. пред ДОС,че
атакува първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлена исковата
претенция по чл.225 ал.1 от КТ в частта за горницата от 3 403,66 лв до
4 475,66 лв,както и в частта,с която искът за установяване дължимостта на
обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение в размер на
законната лихва е отхвърлен в частта за горницата от 31,27 лв до 699,78 лв.т.е.
решението на ДРС се обжалва частично в отхвърлителната му част.
Сочи се в жалбата,че първоинстанционното решение е
неправилно в атакуваната част поради допуснати от районния съд неточности в
анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон.Първоинстанционният съд не възприел правилно искането на
въззивника,който принципно претендирал обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
максималния 6-месечен срок от датата на уволнението,но поради прихващане между
дължимото обезщетение за горния 6-месечен период с вече изплатеното от
работодателя на въззивника-ищец и подлежащо на връщане от последния обезщетение
по чл.222 ал.1 от КТ претенцията била ограничена до размер от 5 360 лв
след приспадане на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ.Районният съд не възприел
правилно факта на извършеното от самия ищец прихващане,поради което повторно
прихванал от претендираната сума в размер на 5 360 лв обезщетението по
чл.222 ал.1 от КТ.Не се оспорва правилността на другото извършено прихващане
със сумата от 884,34 лв-нетен размер на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ,също
подлежащо на връщане от ищеца А..Така работодателят дължал на въззивника-ищец
сума в размер на 4 475,66 лв,получена след като обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ за 6-месеца в размер на 6 432 лв се намали с обезщетението по
чл.220 ал.1 от КТ в размер на 884,34 лв и с обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ
в размер на 1072 лв.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
атакуваната отхвърлителна част и за установяване дължимост на обезщетението по
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4 475,66 лв,респ. дължимост на обезщетение
за забава в размер съобразен с установения размер на главницата.Претендират се
разноските,сторени от въззивника в настоящото производство.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„*** Д.“ АД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част.Сочи,че
районният съд правилно извършил прихващане на двете суми по чл.220 ал.1 и
чл.222 ал.1 от КТ от претендираното за 5-месечен период обезщетение по чл.225
ал.1 от КТ.Претендира присъждане на разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 02.12.2019 г.,а жалбата е подадена на 16.12.2019 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 16.12.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в неизгодната за него отхвърлителна част.Разгледана по същество,жалбата
е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо в обжалваната част като
постановено по предявените допустими искове.Касае се за установителни искове на
основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,предявени
след проведено заповедно производство при подадено в срок възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение,като исковете са предявени в срока по
чл.415 ал.4 от ГПК.Исковете имат предмет,идентичен на вземанията-предмет на
заявлението по чл.410 от ГПК.В този смисъл исковете са допустими,респ.
постановеното по тях първоинстанционно решение е допустимо,в частност е
допустимо в обжалваната му част.
Гр.д.№1654/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба вх.№9454/14.05.2019 г.,уточнена с молба вх.№20179/10.10.2019 г.,с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание
чл.415 от ГПК от Д.И.А. *** срещу „*** Д.“ АД-гр.Д. за установяване
съществуване на вземанията на ищеца от ответното дружество по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №727/16.04.2019 г. по
ч.гр.д.№1342/2019 г. на ДРС,както следва:
-сума от 5 360 лв-обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение,обявено за такова с
влязло в сила решение по гр.д.№209/2018 г. на ДРС,ведно със законната лихва
върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.04.2019 г.,до окончателното й изплащане;
-сума от 699,78 лв-обезщетение за забавено плащане на
горното главно парично задължение в размер на законната лихва върху него за
периода от 27.12.2017 г. до 10.04.2019 г.
Претендирани са от ищеца разноските в заповедното и
исковото производства.
Районният съд е постановил решение,с което частично
уважава горните искове-до размер от 3 403,66 лв относно главницата,като
отхвърля иска за последната в частта за горницата от 3 403,66 до
5 360 лв поради прихващане с насрещни задължения на ищеца към ответника в
общ размер от 1 956,34 лв,представляващи изплатени от дружеството
обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ,подлежащи на връщане от
ищеца поради отпадане на основанието,на което са платени;до размер от 31,27 лв
относно лихвата за забава за период от 26.03.2019 г. до 15.04.2019 г.,като
искът по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за горницата от 31,27 лв до 699,78 лв.
От книжата по приложеното гр.д.№209/2018 г. на ДРС се
установява,че с влязло в сила на 22.01.2019 г. решение е признато за незаконно
и е отменено уволнението на ищеца Д.И.А.,извършено със заповед
№ЛС-05-1238/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на „*** Д.“ АД-гр.Д. на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,като ищецът е възстановен на длъжността „***“ в
ответното дружество.Предмет на това дело не е бил предявен от ищеца иск на
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане в
негова полза на обезщетение за оставането му без работа в резултат на
незаконното уволнение.Претенцията за горното обезщетение е предявена
самостоятелно чрез подаване на заявление вх.№7651/15.04.2019 г.,по повод на
което е образувано ч.гр.д.№1342/2019 г. на ДРС.Издадена е от ДРС заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №727/16.04.2019 г.,с която е разпоредено длъжникът
„*** Д.“ АД да заплати на кредитора Д.И.А. претендираните суми от 5 360 лв
главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от 15.04.2019 г. до
окончателното плащане,и от 699,78 лв-лихва за забава за периода 27.12.2017
г.-10.04.2019 г.Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника,поради което
е указано на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението
установителни искове за вземанията си по заповедта.Заявителят е уведомен за
разпореждането на съда на 03.05.2019 г.,а исковете са предявени на 14.05.2019
г.,т.е. в рамките на указания срок.
Както в заявлението си по чл.410 от ГПК,така и в
исковата молба ищецът Д.А. изрично сочи,че има право на обезщетение по чл.225
ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в рамките
на шестмесечен срок от датата на уволнението,но поради факта,че при уволнението
на същия е било изплатено от работодателя обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение,подлежащо на връщане от ищеца след
отмяна на уволнението като незаконно,се претендира част от обезщетението по
чл.225 ал.1 от КТ,равняващо се на пет брутни трудови възнаграждения.Така още
при предявяване на вземането по чл.225 ал.1 от КТ ищецът А. предварително е
прихванал своето насрещно задължение за връщане на платеното му от работодателя
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ,като претендира присъждане на разликата от
дължимото обезщетение,равняваща се на пет брутни трудови възнаграждения.
След като уволнението на ищеца,извършено със заповед
от 27.11.2017 г. на изп.директор на ответното дружество,считано от 28.11.2017
г.,е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила на 22.01.2019 г. съдебно
решение,са налице предпоставките на чл.225 ал.1 от КТ за присъждане в полза на А.
на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение
в рамките на шестмесечен срок от датата на уволнението.Съобразно разпоредбата
на чл.228 ал.1 от КТ размерът на обезщетението се формира на база брутното
трудово възнаграждение на ищеца,получено от него през последния пълен работен
месец преди уволнението.В случая не е спорно,че брутното трудово възнаграждение
на ищеца през последния му пълен работен месец е било в размер на 1072 лв /така
изявления в съдебно заседание на 03.10.2019 г. пред ДРС/.Видно от депозирания
по делото препис от трудовата книжка на ищеца /на листи 64-71 от делото на
ДРС/,както и от извършена от ДРС в съдебно заседание на 07.11.2019 г. справка с
оригиналната трудова книжка,в рамките на шест месеца след датата на уволнението
ищецът не е бил зает по трудово правоотношение с друг работодател /през периода
28.11.2017 г.-28.05.2018 г./.Очевидно са налице законоустановените предпоставки
по чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на дължимото обезщетение за 6-месечния срок
след датата на уволнението,като същото се равнява на сума от 6 432 лв.
Не е спорно по делото,че при уволнението на ищеца са
били изплатени от ответното дружество две обезщетения-по чл.220 ал.1 от КТ /за
неспазен срок на предизвестието/ и по чл.222 ал.1 от КТ /за оставане без работа
в рамките на един месец след уволнението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ/.Касае се за
обезщетения,дължими от работодателя при законно уволнение на
работника/служителя.Когато уволнението е отменено като незаконно обаче,както е
в настоящия случай,работникът/служителят дължи връщане на платените му на
отпаднало основание обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ на
работодателя.
Ответното дружество е навело в първото открито
заседание по делото пред ДРС,проведено на 03.10.2019 г.,възражение за
прихващане от претендираната главница от 5 360 лв на двете обезщетения по
чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ.Такова въвеждане извън срока за отговор
на исковата молба в случая е допустимо,тъй като се касае за материалноправно
изявление за компенсиране на насрещни изискуеми и ликвидни вземания,доколкото
насрещните вземания на работодателя не са били спорни /т.4 от ТР №1/09.12.2013
г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Районният съд обаче при постановяване на своя акт не е
съобразил,че ищецът още при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и при
предявяване на настоящите установителни искове е извършил предварително
прихващане между своето вземане за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на
6 брутни трудови възнаграждения и насрещното вземане на работодателя за връщане
от ищеца на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово
възнаграждение.Така на практика първоинстанционният съд е извършил повторно
прихващане с обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ,което очевидно е
незаконосъобразно.
При преценката за размера на дължимото обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ от цялата дължима сума на обезщетението в размер на
6 432 лв /шест брутни трудови възнаграждения/ следва да се приспадне едно
брутно трудово възнаграждение,платено на ищеца като обезщетение по чл.222 ал.1
от КТ в размер на 1 072 лв,което прихващане е сторено от него още при
подаване на исковата молба,т.е. остава претендираната от ищеца сума от
5 360 лв.Следва да се прихване в рамките на исковото производство само
обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ също в брутен размер-1072 лв,както е сторил
и районният съд.Незаконосъобразно е извършеното от първоинстанционния съд
повторно прихващане на сума за обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ в нетен
размер от 884,34 лв /получен след приспадане на удръжките за ДОД и ДОО в размер
на 187,66 лв-в тази насока заключението по ССЕ,допусната от ДРС/.Така искът по
чл.225 ал.1 от КТ е основателен и доказан до размер от 4 288 лв /6 432
лв-2 х 1072 лв=4 288 лв/.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част по иска за главницата по чл.225 ал.1 от КТ в частта за
горницата от 3 403,66 лв до 4 288 лв,като в тази част искът следва да
бъде уважен.Решението на ДРС следва да бъде потвърдено в частта за отхвърляне
на иска за горницата от 4 288 лв до 4 475,66 лв.
Правилно е становището на първоинстанционния съд,че
обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.225 ал.1 от КТ се
дължи,считано от отправяне от ищеца на покана до работодателя за заплащане на
такова обезщетение.Правото на такова обезщетение възниква с отмяната на
уволнението като незаконно,но поради липса на определен ден за изпълнение по
смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД длъжникът-работодател изпада в забава,след като
бъде поканен от кредитора.С молба вх.№ВиК-1352/27.03.2019 г. /на лист 72 от
делото на ДРС/ ищецът А. е отправил покана към работодателя да му заплати
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ.Поканата е входирана от ответното дружество
с дата 27.03.2019 г.,т.е. от тази дата дружеството е в забава спрямо ищеца и му
дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него.Районният съд е приел начална
дата на забавата 26.03.2019 г.,но доколкото ответната страна по спора не е
възразила срещу горния извод,респ. не е подала въззивна жалба срещу уважената
част от иска по чл.86 от ЗЗД,с оглед невлошаване положението на жалбоподателя
въззивният съд съблюдава приетото от районния съд досежно началната дата на
забавата-26.03.2019 г.При главница 4 288 лв дължимата лихва за забава за
периода 26.03.2019 г.-10.04.2019 г. /5 дни преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/,какъвто период на забава с крайна дата е
претендиран от ищеца в исковата молба,се равнява на сума от 19,06 лв.Районният
съд е уважил иска до размер от 31,27 лв,т.е.в повече от дължимото.Следователно
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно иска по чл.86 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
прецизност изцяло в частта за разноските,като отговорността за разноски в
първата инстанция и в заповедното производство се разпредели наново съобразно
изхода от спора.
В първата инстанция ищецът Д.А. е сторил
разноски,както следва:600 лв адвокатско възнаграждение /изплатено съгласно
разписка на лист 91 от делото на ДРС/.В заповедното производство същият е
сторил разноски отново в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение.На тази база
и съобразно уважената част от исковете същият има право на основание чл.78 ал.1
от ГПК на разноски за първата инстанция /исково производство/ в размер на
427,67 лв и за заповедното производство в размер на 427,67 лв.Ответникът по
делото „ВиК Д.“ АД не е претендирал присъждане на съдебно-деловодни разноски в
първата инстанция за отхвърлената част от исковете и такива не следва да му се
присъждат.Ответното дружество дължи държавна такса за водене на делото върху
уважената част от исковете по сметка на ДРС в размер на 173,75 лв /171,52 лв
върху уважената част от иска по чл.225 ал.1 от КТ-4% върху 4 288 лв,и 2,23
лв върху уважената част от иска по чл.86 от ЗЗД при минимален размер на ДТ по
този иск от 50 лв/.Таксата се присъжда в тежест на ответника на основание чл.78
ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК /понеже ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски/.Тъй като районният съд е присъдил държавна такса
в размер на 186,15 лв върху уважената от него част от исковете,т.е. по-висока
от дължимата вкл. върху допълнително уважената от ДОС част от иска по чл.225
ал.1 от КТ,въззивният съд не следва да присъжда допълнително държавна такса за
водене на делото пред първата инстанция.
Във въззивната инстанция и двете страни претендират
сторени от тях разноски.Право на такива има въззивникът Д.А. съразмерно на
уважената част от исковете в настоящата инстанция,респ. ответникът-съразмерно
на отхвърлената част от исковете в настоящата инстанция,при съобразяване на
обжалваната част от първоинстанционното решение.Въззивникът А. е сторил
разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение /разписка на лист 24 от
делото на ДОС/,поради което съразмерно на допълнително уважената част от иска
по чл.225 ал.1 от КТ /884,34 лв/ при обжалваем интерес от 1072 лв по главницата
и 668,51 лв по лихвите за забава в отхвърлителната част на първоинстанционното
решение има право и следва да му се присъдят разноски в размер на 152,43 лв.Въззиваемото
дружество е представлявано от юрисконсулт и има право на възнаграждение за
такъв на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размера по чл.37 от ЗПП във връзка с чл.23
ал.1 т.1 предл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,а именно в
размер на минимума от 100 лв предвид неголямата правна и фактическа сложност на
делото и приключването му в едно съдебно заседание пред ДОС,предвид частичното
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част.
При частично допълнително уважаване на иска по чл.225
ал.1 от КТ от въззивния съд,т.е. при частично уважаване на въззивната жалба,въззиваемото
дружество-ответник по делото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДОС
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 17,69 лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1273/25.11.2019 г. по гр.д.№1654/2019
г. на Д.кия районен съд в частта,с която искът по чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен
в частта за горницата от 3 403,66 лв до 4 288 лв,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото,че „*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление гр.Д.,***,ЕИК ***,дължи
на Д.И.А. с ЕГН ********** *** по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №727/16.04.2019 г. по ч.гр.д.№1342/2019 г. на Д.кия районен
съд допълнително сума от 884,34 лв /общо с установеното от ДРС в размер на
4 288 лв/,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение,отменено с влязло в сила решение по
гр.д.№209/2018 г. на ДРС,ведно със законната лихва върху горната сума,считано
от 15.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1273/25.11.2019 г. по гр.д.№1654/2019
г. на Д.кия районен съд в частта,с която установителният иск по чл.415 от ГПК
във вр. с чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен в частта за горницата от 4 288 лв
до 4 475,66 лв.;в частта,с която установителният иск по чл.415 от ГПК във вр. с
чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на лихви за забава е отхвърлен в
частта за горницата от 31,27 лв до 699,78 лв.
ОТМЕНЯ решение
№1273/25.11.2019 г. по гр.д.№1654/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която
„*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление гр.Д.,***,ЕИК ***,е осъдено да
заплати на Д.И.А. *** сума от 340,10 лв разноски в производството по
гр.д.№1654/2019 г. на ДРС и сума от 340,10 лв разноски в производството по
ч.гр.д.№1342/2019 г. на ДРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Д.,***,ЕИК ***,да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** *** сторени в първата
инстанция в производството по гр.д.№1654/2019 г. на Д.кия районен съд разноски
в размер на 427,67 лв и сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№1342/2019
г. на ДРС разноски в размер на 427,67 лв.
В останалата част решението на Д.кия районен съд не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Д.,***,ЕИК ***,да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 17,69 лв.
ОСЪЖДА „*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Д.,***,ЕИК ***,да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** *** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 152,43 лв адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „*** Д.“
АД със седалище и адрес на управление гр.Д.,***,ЕИК ***,сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.