№ 80
гр. А., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗЛ. Ж. Д., ЕГН **********, чрез адв. С.К., със съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 20-0237-000311/17.02.2021 г. на Началник РУ към
ОДМВР Б., РУ А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл.
174, ал. 3, пр.1 ЗДвП). Моли съдът да отмени атакуваното НП. Основните оплаквания касаят
следното: жалбоподателят бил задържан – не можел да отиде сам до мед.заведение, не бил
съставен протокол за отказа на лицето да даде кръвна проба пред мед.лице, както и до недаване на
възможност от полиц.служители (неразясняване правото) на жалбоподателя да бъде тестван за
наличие на алкохол чрез док. анализатор. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО) редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Не изразява становище по жалбата.
Установява се, че на 25.9.20 г. около 23,30 ч. в гр.А., по ул.“**“ в близост до
бензиностанция „**“ с посока на движение от гр.А. към гр.Б. жалбоподателят управлявал
описания в АУАН л.а. ***. Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство. Бил му издаден талон за медицинско изследване (ТМИ) (л. 6 от делото), връчен на
водача, но същият отказал да даде кръвна проба за мед.изследване и отказал да изпълни
предписанието за мед.изследване пред мед.лице във ФСМП-А.. Фактическата обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Като свидетели са
разпитани служителите при РУ-МВР-А. И.И., И.Т. и Б.В.. Техните показания са последователни,
непротиворечиви и се допълват помежду си, като съдът изцяло ги приема като достоверни, вкл.
относно видимо пияното състояние и мирис на алкохол на жалбоподателя, както и нежеланието му
да бъде тестван с техн. средство. Бил му съставен АУАН, като е видно, че същият е подписан от
жалбоподателя без възражения, като същият не е направил възражения и в законоустановения
1
срок. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени
установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила,
както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.
При установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното
производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен
орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от
компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не урежда отделни състави на адм.нарушения, а едно по вид
нарушение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, който отказ може да се отнася до различните
способи/начини за установяване на тази концентрация. За да е налице отказ по см. на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да
било от алтернативните способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на същия.
С отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техн.средство за установяване
употребата на алкохол, съчетан с отказ и неизпълнение предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване, е осъществен състава на нарушението, който в случая е описан точно в
АУАН и НП.
Съществени процесуални нарушения (СПН), които да водят до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, не се констатират. Видно от АУАН в описанието на нарушението е
посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за мед.изследване (ТМИ), като е посочен
номера му, както и че лицето категорично отказва да даде кръвна проба, и че отказва да изпълни
предписанието за мед.изследване.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предоставянето на кр.проба за
хим.изследване представлява доброволен акт и не се извършва принудително. Жалбоподателят не
оспорва самия отказ да даде кръвна проба като факт, като оплакванията му са в друга насока.
Въпреки че е била издадена заповед по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за задържане на лицето (л.27 от
делото), съдът приема, че се установи несъмнено, че задържането му (ако фактически е имало
такова) не е препятствало възможността нарушителят да даде кр.проба, т.е. полиц.служители са
осигурили присъствието му в мед.заведение, давайки му възможност да упражни своето право
(според показанията на свид.В. жалбоподателят е бил придружен до ФСМП-А. за даване на
кр.проба, която той е отказал). Неговият отказ е изрично отразен и от компетентно мед.лице, като
са посочени също датата и часа на отказа (26.9.20г., 2.40ч. - л.6 от делото-на гърба, т.е. в диапазона
по ТМИ). Действително в случая не е съставен нарочен протокол по образец за отказа, в който да
са отразени данни за състоянието на изследваното лице, анамнестични данни за налични
заболявания и приети лекарствени продукти през последните 24 часа, но доколкото се установява,
че мед. изследване не е извършено поради отказ на лицето да даде кръв за анализ, тези
обстоятелства са ирелевантни (в т.см. Решение № 1240 от 1.10.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1027/2020 г.). Липсата на подпис от жалбоподателя относно отказа да даде кр.проба също е
ирелевантна и не е СПН. Когато мед.изследване не е извършено поради липса на съдействие и
отказ на лицето, то съставянето на протокол по чл. 14 от Наредба № 1/19.07.2017 г. с всички
2
реквизити е обективно невъзможно. Ирелевантен за съставомерността на деянието е факта дали
отказът на лицето да бъде изследвано е бил оформен с протокол по чл. 15, ал. 7-8 от Наредбата,
като начинът на удостоверяване на последващия му отказ от изследване не се отразява върху
законосъобразността на наложените му наказания (Решение № 2174 от 23.11.2018 г. на АдмС - Б.
по к. а. н. д. № 2132/2018 г.).
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за СПН, изрязяващо се в недаване на
възможност от полиц.служители (неразясняване правото) същият да бъде тестван за наличие на
алкохол чрез док. анализатор, т.е. че не му били разяснени правата по чл. 6, ал. 4 от Наредбата.
Безспорно е установено, че след отказа на водача да бъде изпробван с техн.средство, на същия е
издаден ТМИ, съдържащ текст, че изборът за начина на изследване за употреба на алкохол, следва
да бъде взет от водача, запознавайки се със съдържанието на талона. Под израза в ТМИ "Избирам
да бъда изследван за употреба на алкохол чрез" са отразени изрично двата начина за изследване.
Не се установява лицето да е направило избор да бъде изследвано чрез док.анализатор, отразен в
ТМИ. В чл. 3а, т. 1 от Наредбата е предвидено, че при отказ на водача да бъде тестван с техн.
средство, пробата се извършва алтернативно с док. анализатор или с мед. и хим.лабораторно
изследване. Доколкото в ТМИ не е отразен изрично избор от водача, че желае да бъде изследван с
док. анализатор, а и не се твърди и установява да е заявил искане за изследване с док.анализатор,
то не е нарушено правото му на защита в АНП. Нарушителят е подписал ТМИ в раздел "подпис на
провереното лице. Видно от съдържанието на ТМИ, представляващ официалния документ,
провереното лице не е избрало начина, по който да бъде изследвано за употреба на алкохол. След
като е подписал ТМИ, то съдържанието му е доведено до знанието на жалбоподателя,
разполагайки с възможност да го прочете и да направи информиран избор (вкл. за тестване с
док.анализатор). Налага се извода, че ако жалбоподателят е желаел док.анализатор, то е следвало
да прояви активност, избирайки изрично този начин, но същият не е упражнил правото си въпреки
предоставената му възможност от полиц.служители, поради което са неоснователни възраженията,
че не му е дадено право на избор по кой начин да бъде изследван. Доколкото същият е имал
възможност да се запознае със съдържанието му, то следва да се приеме и че е налице
информираност у него по отношение на мед. заведение, в което да се яви, за да даде кр. проба, т.е.
жалбоподателят е прочел и че трябва да даде кръв в посоченото мед.заведение и времевия период
за това.
Дори да се приеме, че ТМИ не е подписан от жалбоподателя (респ.не му е бил връчван, за
да направи избор относно начина на изследване), то е налице подпис от страна на свид.И.Т., чиито
лични данни са вписани в ТМИ, т.е. налице е изрично удостоверяване по см.на чл. 6, ал. 8 от
Наредбата, че лицето отказва да подпише/получи настоящия талон за изследване/отказва да избере
един от двата начина на изследване. Следователно отново не може да се приеме, че е нарушено
правото на защита на нарушителя. ТМИ е обвързващ официален документ, а същият е
възпроизведен и в АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения. Удостоверителната
сила на ТМИ не може да се компрометира, както и не може да се обори факта, че водачът не е
избрал начина на изследване за употреба на алкохол (док.анализатор или мед. и хим. изследване),
мястото, където следва да се яви, за да предостави проба за анализ (ЦСМП-гр. Айтос), както и
отказа му да подпише каквото и да било от талона, вкл.разписката за получаване, обективирана в
края на документа (в т.см. Решение № 305 от 26.02.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1/2021 г.).
Съдът намира за правилно НП и същото следва да се потвърди. Всякаква друга
интерпретация на доказателствата и поведението на жалбоподателя ще доведе до безнаказаност
3
при безспорно установено противоправно поведение и до даване възможност на недобросъвестен
водач на МПС да управлява след употреба на алкохол,гарантирайки си безотговорност и
безнаказаност, нежелаейки да бъде тестван чрез техн.средство и с последващо непредоставяне на
кр.проба в мед.заведение. Наложените адм.наказания са определени от АНО в размерите съгласно
ЗДвП, като няма законова възможност за тяхното изменение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0237-000311/17.02.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Б., РУ А., с което на жалбоподателя ЗЛ. Ж. Д., ЕГН **********, чрез
адв. С.К., със съд.адрес: ***, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл. 174, ал. 3, пр.1
ЗДвП).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4