№ 14669
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110117024 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец“ АД срещу „ОЗК
– Застраховане“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 4931/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1826,92лв., от
които 1811,92лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско на МПС и злополука" за отремонтиране на л. а. "Форд Транзит" с
рег. № ***********, ударен при пътно-транспортно произшествие на 26.03.2020г. в
*************************, от л. а. "Мерцедес Ц 180" с рег. № *************,
застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", при извършване на маневра на заден ход за излизане от паркинг, за
което при заявителя е образувана преписка по щета № *****************, и 15,00лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 27.01.2025г. до изплащане на
вземането, както и 669,26лв., представляваща мораторна лихва за периода
27.01.2022г.-27.01.2025г.
Ищецът твърди, че на 26.03.2020г. в *************************, е настъпило
ПТП между л. а. "Форд Транзит" с рег. № *********** и л. а. "Мерцедес Ц 180" с рег.
№ *************. Отговорността за настъпване на ПТП била на водача на л. а.
„Мерцедес“, който при маневра на заден ход, без да следи непрекъснато пътната
обстановка, ударил другия автомобил в дясна част. За произшествието бил съставен
двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП, л. а. „Форд“ бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като била предявена
претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил
бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Констатираните увреждания били
отстранени от доверен сервиз, на когото застрахователят заплатил стойността на
ремонта от 1811,92лв. Счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение
встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“ за
изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни разноски от
15,00лв. Поканил ответника да му плати сумата, но същият не го сторил, като
изпаднал в забава и му дължал и мораторна лихва.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича механизмът на настъпване на ПТП да е описаният от
ищеца, като счита, че изключителна вина за настъпването му има водачът на л. а.
Форд. Оспорва всички вреди да се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Прави възражение за завишеност на претенцията и недължимост на
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По делото е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че
на 26.03.2020г. в гр. София е настъпило ПТП между двата автомобила; че за МПС
„Форд“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество,
като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват
покрит риск по нея; че МПС „Мерцедес“ е било застраховано към датата на ПТП при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на
обезщетение в определен срок.
Основният спорен въпрос е относно механизма на ПТП и чие противоправно
2
поведение е довело до настъпването му. За изясняване на този въпрос, по делото са
събрани писмени и гласни доказателства и е прието експертно заключение.
Съобразно съставения между водачите, участници в ПТП, двустранен
констативен протокол, произшествието е настъпило на 26.03.2020г. в
*****************************. Товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
*************, управляван от Н. Г., е обозначен като превозно средство „А“, а л. а.
„Мерцедес С180“ с рег. № *************, управляван от Н. М., е обозначен като
превозно средство „Б“. В т. 12, наименувана обстоятелства при настъпване на ПТП, е
отбелязано, че МПС „А“ е ударило в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в същата лента, а за МПС „Б“ – че се е намирало в
паркирано/спряло състояние и при излизане от паркинг, частен терен, черен път.
Начертана е скица на ПТП в т. 13, в която е посочено, че МПС „А“ се движи по ул. „Е.
С.“ и в странична дясна част се удря в намиращото се на паркинг МПС „Б“, като за
последното ударът настъпва в задна лява част. Отразено е, че видимите щети за МПС
„А“ са врата и колона от дясно, а за МПС „Б“ стоп, броня, капак и калник. В графа
„Забележка“ е отбелязано, че водачът на МПС „А“ е виновен, а водачът на МПС „Б“ не
е виновен.
Представено е заявление от дата 27.03.2020г. до ищцовото дружество за
изплащане на обезщетение за процесното ПТП от Н. Г., в което е посочил, че се
движил по ул. „Е. С.“ и от един паркинг излязъл лек автомобил, при което Г. намалил
скоростта, за да премине безопасно, и в същия момент другият автомобил дал назад и
го ударил в дясната част на служебния автомобил „Форд Транзит“.
На 27.03.2020г. Н. Г. е подал и декларация пред ищцовото дружество, в която е
посочил, че движейки се по ул. „Е. С.“ видял автомобил да излиза от паркинг.
Намалил, за да види дали ще спре другият водач, той спрял, Г. тръгнал и в същия
момент другият водач потеглил и го ударил. Поради агресивно поведение от страна на
другия водач, Г. излязъл виновен за ПТП.
На 05.08.2020г. участникът Г. отново дал сведения пред ищцовото дружество и
попълнил въпросник. В сведенията е посочил, че се движил по ул. „Е. С.“, като
забелязал, че от паркинга излиза лек автомобил. Намалил скоростта, за да премине
безопасно около автомобила, излизащ от паркинга, при което той го ударил в дясната
част на автомобила. След това преместилите превозните средства, за да обсъдят
случилото се. След спор, съставили двустранен протокол. Г. излязъл виновен понеже
имал работа и нямал време. Във въпросника е посочил, че другият автомобил бил
паркиран със задната част към платното и бил с включени аварийни светлини и
стоповете светили. Г. намалил, но другият водач дал назад и се ударил странично в
буса. Г. се опитал да избегне другия участник и направил маневра, за да се не се
ударят. В т. 14 е посочил, че другият автомобил бил „Мерцедес С180“ с рег. №
*************, който при излизане от паркинга му отнел предимството и го блъснал
със задницата.
Водачът Н. М. е разпитан като свидетел в хода на производството. Същият
посочва, че ПТП настъпило до пощата в ж. к. Т., като брат му бил в пощата, а
свидетелят го изчаквал в колата си Мерцедес С- класа на паркинга отстрани на
пощата. Автомобилът не работил. По едно време усетил разтрисане на колата и удар
отзад в лявата част от бус. Другият шофьор, за да избегне дупка отстрани на буса, го
ударил. Според свидетеля, другият водач не си преценил габаритите. Нямало
разногласия относно вината, като свидетелят бил невинен. Предявил претенция към
застрахователя по „ГО“ на другия автомобил и му изплатили част от щетите. Посочва,
че се намирал в спряло положение при изход от паркинг, защото паркингът бил открит
– нямало бариера, през която да се влиза, а отстрани на главната улица били наспирали
3
коли и за това така написали в протокола. Отрича ПТП да е настъпило при излизане от
паркинг – неговият автомобил бил в спряло положение и двигателят не работил.
Посочва, че автомобилът му не е стърчал на платното за движение и не е застрашавал
движението.
Водачът Н. Г. в показанията си като свидетел посочва, че претърпял ПТП с
„Форд Транзит“ в ж.к. Н. на един паркинг зад блоковете. Движил се успоредно на
паркинга и колата, която се ударила в него, била вдясно. Видял, че другият водач
излиза, но бил с натиснати спирачки, защото му светили стоповете. Намалил, другият
водач спрял, свидетелят тръгнал, изравнил се с другата кола и другият водач се ударил
в него, при което свидетелят почти моментално спрял. Посочва, че другият водач
давал на заден ход и излизал от паркинга, като му светили стоповете. След ПТП
другият водач го питал защо не го е изчакал, а свидетелят му отговорил защо да го
чака, след като бил спрял, видял го е и след като продължил, тогава другият водач
тръгнал. Пояснява, че другият водач карал назад, свидетелят намалил, защото го
видял, че излиза, при което другият водач натиснал стопа и спрял, свидетелят тръгнал
и другият водач се ударил в него. Посочва, че той попълнил двустранният протокол за
МПС „А“, но няма представа защо е писал, че е виновен. Пътят, по който се движил,
бил равен, нямало гърбици, дупки може и да е имало, но не бил правил опит да
заобикаля дупка на платното.
Според допуснатата, изслушана и приета авто-техническа експертиза и двата
механизма на ПТП са еднакво възможни. Вещото лице разяснява, че уврежданията по
автомобилите могат да настъпят както при предприета маневра за движение назад при
излизане от паркомясто, при което настъпва удар с движещия се зад него товарен
автомобил „Форт Транзит“, така и при предприета маневра за отклонение вдясно от
водача на товарния автомобил, за да избегне дупка на платното, в резултат от което
действие би настъпило съприкосновение с паркирания отдясно л. а. „Мерцедес“.
Посочва, че и в двата случая ще има вдлъбнатина (огъване), след което продължаване
на увредата по дължина. Категоричен е, че или първоначално лекият автомобил е бил
спрял и товарният се е отклонил надясно и го е ударил, или другият водач е предприел
маневра в момента, в който товарният автомобил е минавал покрай него. Според
заключението, средствата, необходими за отстраняване на уврежданията по товарен
автомобил „Форд“, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, изчислени на база средни пазарни цени към датата на
произшествието, възлизат на 2643,22лв.
При горните обстоятелства, съдът намира за установено, че и двамата водачи са
нарушили правилата за движение по пътищата и имат съвина за настъпване на
произшествието. Водачът на товарния автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП., според
който трябва бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и когато
има опасност за движението. Предвид че е възприел другият автомобил, който е
извършвал маневра назад за излизане, е следвало или да го изчака, за да я завърши,
или да го заобиколи по безопасен начин, което не е сторил. Другият водач също е
нарушил нормативните изисквания, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП преди да
започне движение назад, е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, а по време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В тази насока, съдът не възприема показанията му, че се
е намирал в спряло/паркирано състояние с изгасен двигател, тъй като освен неговите
показания, не са събрани други доказателствени източници, които да потвърдят това
обстоятелство. В двустранния констативен протокол е отбелязана графата с № 4 – при
4
излизане от паркинг, частен път, което е в противоречие с показанията на св. М., че е
бил в неподвижно положение. Също така, не се подкрепя от други доказателства и
твърдението за опит за заобикаляне на дупка – такава няма начертана на схемата за
ПТП, нито пък е посочена другаде в събраните доказателства. Ето защо, в тази част
съдът не кредитира показанията на свидетеля М.. В същото време, св. Г. както в
депозираното заявление и дадените в хода на застрахователната преписка обяснения,
така и в разпита в настоящото производство признава, че е възприел другият
автомобил, който е извършвал маневра назад, спрял е, след което е потеглил, без да го
изчака да завърши маневрата или да му осигури нужната безопасна дистанция, с което
също извършва нарушение. И двамата водачи еднакво са допринесли за настъпване на
ПТП с поведението си. Налице е съвина – всеки е станал причина за реализиране на
произшествието. Ирелевантно е какво е било поведението на застрахователя по „ГО“
на товарния автомобил, тъй като това е трето за спора дружество и неговите действия
и изявления нямат обвързващо действие за страните по спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че всеки от водачите е допринесъл за
настъпване на произшествието еднакво, поравно (50:50). Според експертното
заключение, стойността, необходима за отстраняване уврежданията по товарния
автомобил, по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на
2643,22лв. Ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“, е заплатило на доверен сервиз за ремонт на уврежданията по
товарния автомобил сумата от 1811,92лв., която е в по-нисък размер, поради което
именно тя е релевантна. От тази сума ответникът дължи половината или 905,96лв.
Ищецът има право и на ликвидационни разноски от 15лв. Ето защо, искът се явява
основателен до сумата от 920,96лв., а за разликата до пълния предявен размер от
1826,92лв. подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава върху главницата. Видно от събраните
писмени доказателства, ищцовото дружество е изпратило покана до ответното
дружество за възстановяване на платената сума в 30-дневен срок, като същата е
връчена на 26.06.2020г. С изтичане на срока, ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от деня, следващ падежа.
Ищецът обаче претендира такава от по-късен етап – от 27.01.2022г. до 27.01.2025г.
Нейният размер върху дължимата сума от 920,96лв. за този период възлиза на
338,67лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на общодостъпния
интернет калкулатор на НАП (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).
Ето защо, акцесорният иск се явява изцяло основателен до този размер, а за разликата
до пълния предявен от 669,26лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство на ищеца се дължат разноски от 50,46лв., а за
исковото 238,72лв. или общо 289,18лв. Внесеният депозит от 60лв. за свидетеля
подлежи на възстановяване, тъй като не е разходван.
На ответника следва да се присъдят разноски от 217,96лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4931/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 920,96лв., от които
905,96лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско на МПС и злополука" за отремонтиране на л. а. "Форд Транзит" с рег. №
*************, увреден в резултат от настъпило пътно-транспортно произшествие на
26.03.2020г. в *************************, с л. а. "Мерцедес Ц 180" с рег. №
*************, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", за което при ищеца е образувана преписка по щета №
*****************, и 15,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
27.01.2025г. до изплащане на вземането, и 338,67лв., представляваща мораторна лихва
за периода 27.01.2022г.-27.01.2025г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
289,18лв. – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
уважения размер от 920,96лв. до пълния предявен от 1826,92лв. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 338,67лв. до пълния
предявен от 669,26лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, сумата от 217,96лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6