Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260090
гр.
Пловдив, 10.05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на дванадесети
април две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана
Апостолова
и с участието на
прокурора Андрея Атанасов
разгледа внохд № 126 по описа за 2021 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на адв. Д.Ш. –защитник на подсъдимия Д.Р.Н.
срещу Присъда № 21001/15.01.2021г. по нохд
№220/20г. на Окръжен съд- Кърджали.
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия Д.Р.Н. за
виновен в това, че на 17.05.2019г. в гр. К. като длъжностно лице – техник,
механик в сектор „П. п.“ при ОД на МВР К. приел облага, която не му се следва –
сума пари в размер на 20 лв., за да извърши друго престъпление във връзка със
службата му – по чл.311 НК и на основание чл.301, ал.3, вр. ал.1 и чл.54 НК го
осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв., като го
признал за невиновен и оправдал да е приел облага – парична сума от 10 лв.
Отделно от това съдът лишил подсъдимия на основание чл.301, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.6 НК от правото да заема длъжността техник, механик в
сектор „П. п.“ при ОД на МВР К. за срок от една година, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Със същата присъда подсъдимият
бил признат за виновен и в това, че на 17.05.2019г. в гр. К. като длъжностно
лице – техник, механик в сектор „П. п.“ при ОД на МВР К., в кръга на службата
си съставил официален документ – протокол за преглед за техническа изправност
на ППС, в който удостоверил неверно обстоятелство, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за това обстоятелство и на основание чл.311, ал.1 и
чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 НК
наложил на подсъдимия едно общо най – тежко наказание една година лишаване от
свобода, към което присъединил и наказанията „глоба“ и „лишаване от право да
заема длъжност техник, механик в сектор „П. п.“ при ОД на МВР К.“.
На основание чл.66, ал.1 НК
отложил изпълнението на така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години.
С
присъдата на основание чл. 307а от НК бил отнет в полза на държавата предмета
на престъплението – два броя банкноти с номинал 10 лв.
Съдът се разпоредил с
веществените доказателства и с разноските.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия. Релевирани са доводи за
нейната необоснованост и незаконосъобразност, свързани с неизясняване на фактическата обстановка, което
довело първоинстанционният съд до грешни правни изводи. Петитумът е при
условията на алтернативност, като на първо место се предлага отмяна на
присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, и на следващо место се
претендира заменяване на наказанието „лишаване от свобода“ с пробация.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение.
Застъпва стовището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, правната
квалификация е съобразена със закона и определeното наказание е справедливо. Прокурорът не намира да са били допуснати
съществени процесуални нарушения, както на досъдебното, така и по време на
съдебното производство.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си с направените в
нея искания. Сочи, че липсват категорични данни подсъдимият да е поискал и да е
приел облагата в размер на 20 лв., като намира доказателствата в тази насока за
противоречиви и взаимно изключващи се. Според защитата показанията на
свидетелите А., С. и А.А.са тълкувани превратно и това е довело съдът до грешни
правни изводи за съставомерност на деянието на подсъдимия. За несъставомерно се
приема и деянието, квалифицирано по чл.311, ал.1 НК, защото липсвали
доказателства по време на прегледа предното стъкло на МПС да е било спукано.
Оспорва се и характерът на съставения от подсъдимия протокол, в частност
неговата удостоверителна сила, като защитата счита, че същият не е официален
документ по смисъла на НК. Претенцията е насочена към отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан. По отношение на наказанието се предлага замяната му с пробация.
Подсъдимия иска оневиняване.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Към 17.05.2019г.
подсъдимият Д.Н. работел по трудов договор в ОД на МВР К., като заемал
длъжността „техник, механик по технически контрол на МПС в група „ Р. и отчет на ППС, собствениците и водачите
им“ на сектор „П. п.“.
На 17.05.2019г. св. А. А.,
заедно със съпругата си С. А. и сина им А.А. отишли в сектор „ П. п.“ при ОД на
МВР К. за да бъде извършена Р. на товарен автомобил „ Ф.Т.2,5 Т.“. Автомобилът
бил закупен на името на С. А. в Д. и транспортиран до Б. на платформа. При
разтораврането на автомобила от платформата на паркинга на КАТ К. било спукано
предното панорамно стъкло. Свидетел на спукването на стъклото станал А. А..
Свидетелите А. и С. А.и
се заели с плащане на необходимите таски за Р. на автомобила и сумите по
застраховката „Г.о.“. Платежните документи били издадени на името на С. А.и
заедно с документите на автомобила били предоставени на служител на сектор „ П.
п.“ при ОД на МВР К., който съставил и предал на А.и заявление за първоначална Р.
№ *.
Около 14 ч. свидетелят А.
А. предоставил на подсъдимия Н. товарния автомобил за извършване на преглед за
техническа изправност при първоначална Р.. Заедно с документите свидетелят А. А.
предал на подсъдимия и две банкноти с номинал 10 лв., за да го мотивира да
отбележи техническа изправност в съответния протокол, като въпреки спуканото
предно обзорно стъкло А. поискал да мине „по другия начин“.
Подсъдимия Н. взел
дадените от св. А. две банкноти и ги сложил в джоба на панталона си. След това
извършил технически преглед на аватомобила и въпреки спуканото предно обзорно
стъкло, не отбелязъл това обстоятелство в съставения от него протокол за
техническа изправност на ППС № * към заявление № * от 17.05.2019г., а отразил в
протокола, че товарен автомобил „ Ф.Т.2,5 Т. с рама № * e технически изправно ППС.
Подсъдимият издал и знак за първоначален технически преглед № * от 17.05.2019г.
със стикер № *. Отбелязъл това в протоколал и определил дата за следващия
технически преглед на 17.05.2020г.
След това св. А. А.
получил от свидетелство за Р. част I с № *, свидетелство за Р. част II с № * и 2 бр. регистрационни
табели с рег. № *. А. поставил табелите на предното и задното стъкло на автомобила
и заедно със съпругата си и сина си напуснали пункта за технически прегледи.
Така управлявания от св. А.
А. автомобил бил спрян за проверка от полицейските служители Т.Т.и И.Г.и
откаран на паркинга на ОД на МВР К.. Там с протокол за доброволно предаване св.
А. А. предал двете регистрационни табели и всички документи, които му били
издадени във връзка с регистрацията на автомобила.
По същото време бил
извършен обиск и изземване, при които от левия страничен джоб на панталона на
подсъдимия Н. били намерени и иззети 2 бр. банкноти с номинал 10 лв. и с номера
*и *и двете емисия 2008г., а в десния страничен джоб били намерени и иззети 5
бр. банкноти с номинал от 10 лв. и емисия 2008 г. всяка една от тях и със
серийни номера *, *, *, *и *.
От заключението по
назначената съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът в графа „
КОМИСИЯ: 1 и КОМИСИЯ : 2“ в протокол за техническа изправност на ППС № * от
17.05.2019г. е положен от подсъдимия Д.Н..
Съдът е приел, че
описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от част от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите И.Г., А.Е., И.Х., С. А., А.Д., М.С., Я.М.,
Т.Т., Р.У., В.З., П.Д.и В.К., от част от показанията на свидетелите А. А., А.А.
А., А.Е. и Т.М., от заключението по назначената експертиза, както и от
писмените и веществени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Д. Н., първата инстанция е извършила всички възможни процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно престъпната му
деятелност.
Правилно
съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите И.Г., А.Е., И.Х., С. А. , А.Д., М.С., Я.М., Т.Т., Р.У., В.З., П.Д.и В.К. и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни,
ясни, точни и непротиворечиви. Отделно
от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за
правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по
реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и
въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в
аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена
съвкупност.
На внимателен анализ са били поставени показанията на
свидетелите А.
А., А. А., А.Е.и Т.М., като съдът е изложил достатъчно мотиви в коя част и защо дава вяра на тези
свидетели и включва показанията им в общата доказателствена съвкупност и коя
част от показанията им не кредитира. Настоящата инстанция намира порок в
аналитичната дейност на съда при оценката на тези доказателствени източници и
споделя изцяло изводите относно тяхната доказателствена стойност и относимост
към предмета на доказване, като не намира за необходимо да преповтаря
изложените в тази връзка доводи.
Подробно
и детайлно е изследвано от първата инстанция и заключението по назначената
съдебно-почеркова експертиза. Аргументирано и обосновано Окръжния съд му е дал
вяра, като изготвено компетентно, обосновано,
пълно и от специалист, притежаващ знания в областта на криминалистиката
и поради това настоящия състав намира включването му в доказателствения
материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните
императиви.
Сериозно
внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия Н.. Първоинстанционният съд
е кредитирал една част от тях, като ги е включил в доказателствената
съвкупност, а друга част отхвърлил, като ги намерил за израз защитна позиция на
подсъдимия. При анализа първата инстанция не е игнорирала доказателствените
източници с оправдателно значение, а след обсъждането им, последните са били
отхвърлени поради наличието на достатъчни по обем и сигурност уличаващи такива.
Изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено
обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.
Присъдата е обоснована, основният съд е
анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната
съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които
са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е
детайлно е отразено в мотивите.
Изводите
на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при
спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие
с тях законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до правния
извод, че по несъмнен и категоричен
начин се установило, че подсъдимия Д.Н. *** като длъжностно лице – техник, механик в
сектор „П. п.“ при ОД на МВР К. приел облага, която не му се следва – сума пари
в размер на 20 лв., за да извърши друго престъпление във връзка със службата му
– по чл.311 НК и отделно от това, на същата дата и място, като длъжностно лице
– техник, механик в сектор „П. п.“ при ОД на МВР К., в кръга на службата си
съставил официален документ – протокол за преглед за техническа изправаност на
ППС, в който удостоверил неверно обстоятелство, с цел да бъде използвана този
документ като доказателство за това обстоятелство и така е осъществил от
обективна и субективна страна престъпните състави на чл.301, ал.3, вр. ал.1 НК
и чл.311, ал.1 НК.
По
жалбата на подсъдимия.
Възраженията в жалбата за
възпроизведена от съда изцяло противоречива фактическа обстановка не могат да
бъдат споделени. Защитата неправилно интерпретира доказателствената съвкупност
със стремеж да изгради такава позиция, която да обоснове несъставомерност на
деянието на подсъдимия.
Част от тези възражения са били
поставяни на вниманието и на първата инстанция и са получили задоволителен
отговор в мотивите на атакуваната присъда.
Твърденията на подсъдимия, че
държавната таска за регистрацията на автомобила не била заплатена в пълен
размер и за да не връща св. А. А. обратно на опашката, той самият доплатил таксата в размер на 20 лв. със
собствени средства, които след това А. му възстановил са несъстоятелни и
недостоверни. Те се опровергават от показанията на свидетелите А.Д., В.З., В.К.
и П.Д.., както и от приложените по делото платежни документи, от които се
установява, че таксата за Р. на МПС е заплатена в пълен размер в 11,53 ч., а не
в 14.30ч. както твърди подсъдимия и необходимост от доплащане не е имало.
Обясненията на подсъдимия, че при
представянето на автомобила за преглед, същият е бил технически изправен и
предното обзорно стъкло не е било спукано са израз на защитна позиция. Те се
опровергават категорично от показанията на свидетелите А. и А. А. и, които са
категорични, че при свалянето на автомобила от платформата предното стъкло се е
спукало и в това състояние същият е бил представен в пункта за технически
преглед.
Поради това, като не е дал вяра
на обясненията на подсъдимия в тези части, приел ги е за несъстоятелни и
недостоверни, Окръжният съд не е тълкувал превратно смисъла им и правилно е
изградил вътрешното си убеждение, че тези обяснения са лишени от
доказателствена стойност и с нищо не допринасят за изясняването на предмета на
доказване. Изводът, че същите са опит за изграждане на защитна версия и стремеж
за избягване на следващата се на подсъдимия наказателна отговорност е правилен
и обоснован. Настоящият състав споделя изцяло изложената в тази връзка
аргументация и не намира за необходимо да преповтаря изложените в мотивите
пространни съображения.
Възражението, че подсъдимият не е
длъжностно лице е неоснователно. От приложеният трудов договор /л.97 – л.98 от
ДП/ и длъжностна характеристика / л.99- л.104 от ДП/ се установява, че
14-09.2009г. подсъдимият е постъпил на държавна служба в ОД на МВР К. на
длъжност „механик по технически контрол на МПС“ в група „Р. и отчет на ППС,
собствениците и водачите им, отчет на ПТП, на АНД и ИАД“ на сектор „П. п.“ към
отдел „Опазване на обществения ред и превенция“ при ОД на МВР К.. Като такъв,
подсъдимият в рамките на своите правомощия е натоварен с отговорност за
съответствието на извършените от него проверки на техническото състояние и
идентификация на превозните средства и съответствието на данните в документите
за Р. и пре Р.. Отделно от това му са вменени задължения да осъществява
технически контрол върху превозните средства в предвидените от нормативните
актове случаи. Това в достатъчна степен придава на подсъдимия качеството на
„длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т1, б.“а“ НК, защото на същия е
възложено да изпълнява със заплата и постоянно служба в държавно учереждение -
ОД на МВР К., която не свързана само с материално изпълнение.
Налице е и т.нар. конекситет, или взаимната връзка между получаването на дара или облагата от длъжностното лице и неговата служба.
Казано по друг начин, получаващият подкупа
следва да обладава властническите правомощия, произтичащи от длъжностното му
качество, за да извърши или не извърши определено действие във връзка със
службата си, за което действие
конкретно той
приема съответен дар или
получава съответна облага.
Точно такъв е и
настоящият казус. Подсъдимият разполага с властническите правомощия да дава
разрешения за Р. на ППС, респективно да отказва такива разрешения, когато ППС
не отговаря на съответните технически изисквания. Използвайки именно тези си
правомощия, произтичащи от длъжностното му качество подсъдимият е съставил
протокола, с който е дал разрешение за регистриране на очевидно технически
неизправния автомобил и за това е получил неследващият му се дар – две банктони
с номинал 10 лв. или общо 20 лв. от св. А. А..
При това положение изводът на първата
инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл.301, ал.3, вр. ал.1 НК е обоснован и законосъобразен и като го е признал
за виновен съдът правилно е приложил материалния закон.
Съображенията на защитата, че
съставеният от подсъдимия протокол не е официален документ не могат да бъдат
споделени. Дефиницията на официален документ е дадена в разпоредбата на чл. 93,
т.5 НК. Според нея всеки документ, който е издаден по установения ред и форма
от длъжностно лице в кръга на службата му е официален. Именно такъв е
приложеният на л. 89 от ДП протокол за преглед за техническа изправност на ППС
№ * към заявление № *. Този протокол е издаден в изискуемата форма от
подсъдимия, който в качеството си на длъжностно лице и по указания от закона
ред е запълнил бланката на протокола с необходимата информация за състоянието
на автомобила, подписал го е и е поставил печат върху него. След тези действия
на подсъдимия протоколът е придобил вид на официален документ. В него Н. е
удостоверил, че представеният му за преглед автомобил е изправен и обзорните
стъкла имат изискуемата цялост и прозрачност, въпреки, че към момента на
извършеният от него визуален преглед предното обзорно стъкло очевидно е било
счупено и това е следвало да бъде отбелязано като техническа неизправност в
т.1.4 от протокола. Подсъдимият е удостоверил тези неверни обстоятелства в
протокола, с цел автомобилът да бъде регистриран, въпреки наличието на
посочената техническа неизправност. Това е сторил в качеството си на длъжностно
лице и така е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл.311, ал.1 НК.
Не може да бъде удовлетворена и
претенцията на подсъдимия за намаляване на размера на наложените му наказания.
При определяне на вида и размера им, съдът е съобразил принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца и е преценил всички отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е отчетено,
че липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да доведат до определяне на наказанията по реда на чл.55 НК.
Тук е местото да се отбележи, че наказанието
на подсъдимия е в унисон с изискването на чл. 35, ал.3 НК. Това е така защото
престъплението по чл.301 НК е насочено срещу дейността на държавните органи,
чиято функция е установяването на техническата изправност и годност на ППС за безопасно
движение по републиканската П. мрежа, като целта му е да се предотвратят възможностите
тези органи да не изпълняват пълноценно своите отговорни
служебни задължения с цел лично облагодетелствуване.
Съобразявайки
всичко това, настоящият състав намира, че определеното на подсъдимия Н.
наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв. за
престъплението по чл.301 НК и три месеца лишаване от свобода за престъплението
по чл.311, ал.1 НК съответстват на личната му опасност като деец и на обществената опасност на конкретното деяние и не влизат в противоречие с изискванията на чл.35, ал.3 НК.
Правилно
и съобразно правилата за групиране е определено общото най – тежко наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода, към което са присъединени и другите
по – леки по вид наказания.
При
всичко това въззивната инстанция намира, че е обоснован и справедлив размерът на определените наказания - шест месеца лишаване от свобода, 1000 лв.
глоба и една година лишаване от право да заема длъжността техник, механик в сектор „П. п.“
при ОД на МВР К.. Определяне на наказания в по-нисък от този размер, в каквато насока са претенциите на подсъдимия би се явил израз на
необоснована снизходителност към него и не би удовлетворил
целите визирани в чл.36 НК.
Разумен
е и определеният от съда изпитателен срок от три години, за който е отложено
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Настоящата инстанция не
намира причини за завишаването му, още повече, че в тази част липсва съответен
протест от страна на държавното обвинение.
В тази
връзка възраженията на подсъдимия, че размерът на наказанието е явно несправедлив
не могат да бъдат споделени.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона се е
разпоредил с веществените доказателства и точно е възложил направените по
делото разноски.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21001/15.01.2021г. по
нохд №220/20г. на Окръжен съд- Кърджали.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България
в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.