Р Е
Ш Е Н
И Е
№
759 14.07.2023г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 155
по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от Закона за
МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на И.Й.Ж., с адрес: ***, заемащ длъжността старши инспектор - началник група ОИД при ГПУ– Бургас, срещу
Заповед № 3282з-200/17.01.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция „Гранична
полиция“ за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Заповедта се
оспорва изцяло и се иска нейната отмяна. Според жалбоподателят тя е
незаконосъобразна, тъка като е издадена без спазване на установената форма, при
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Изложени са доводи за нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, като се изтъква, че положения подпис срещу името
на жалбоподателя в протокола за запознаване със справката от проверката и
получаване на копие от нея не е на старши инспектор Ж., тъй като на
05.01.2023г. той е бил в отпуск. Твърди се, че изобщо е бил лишен от
възможността да упражни правото да се запознае с материалите по проверката. Сочи
се и за нарушение в състава на комисията, изготвила доклада. Оспорват се
констатациите на органа за допуснато дисциплинарно нарушение, като се възразява
и, че посочени в заповедта текстове от ЗМВР са неотносими към вмененото на Ж.
нарушение. Претендират се разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв.А., който пледира за уважаване на жалбата и отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Ответникът– ВПД
Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, представя административна
преписка, свързана с процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от
упълномощен юрисконсулт И., която оспорва жалбата и пледира същата да бъде
отхвърлена.
Административен съд-Бургас, като обсъди доводите и
становищата на страните, представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
07.09.2022 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-1160, с
която е наредил проверка в Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи -ОДМВР-Бургас и Регионална дирекция „Гранична полиция -РД„ГП“-Бургас във
връзка с възникнал инцидент на 25.08.2022 г. в гр.Бургас, когато при опит да се
спре автобус с нелегални мигранти загиват двама полицейски служители от ОДМВР
Бургас /л.138 от делото/.
Със Заповед
№ 3282з-3943/04.11.2022г. (л.54 и сл.) на директора на ГДГП, на основание
чл.41, ал.4 и чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.30, ал.1 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е
заповядано извършването на проверка за изясняване на постъпил с писмо рег.№
4575р-2285/28.10.2022г. (л.85) доклад рег.№ 4757р-2206/20.10.2022г. (л.87-137),
в който се съдържат предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения, в
това число и от старши инспектор И.Ж. – началник група ОИД при ГПУ– Бургас.
Според изложеното в доклада, по отношение на Ж. е установено, че на 24.08.2022г.
въпреки че му е бил известен статутът на сирийския гражданин О. Аднан и фактът,
че същия самоволно е напуснал РПЦ – Харманли и разрешения му район на
пребиваване, не е предприел действия за изпълнението на разпореденото в т.2.2,
т.2.3 и т.2.4 от писмо рег.№ 8121р-23005/12.11.2018г. (отм.) на главния
секретар на МВР, както и че в хода на проведена на същата дата беседа с В.
Атанасов е получил информация, съдържаща данни за извършено престъпление от общ
характер, но не е изготвил незабавно докладна записка до ръководителя на
съответната структура за регистриране на ЗМ, с което е нарушил изискването на
чл.13, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по
заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ №
8121з-780/24.10.2014г. Същевременно с това е посочено и, че отново на
24.08.2022г., служителят без да разполага с подобни правомощия разпорежда на
свои подчинени служители да осъществят „негласно
наблюдение“ и „негласно проследяване“
на лица и обекти в противоречие с предвидения ред в ЗСРС и Указания за
прилагане на ЗСРС в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-912/20.07.2022г. Сочи се
наличие на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 и т. 3 от ЗМВР.
Проверката е
възложена на комисия в състав: Председател: старши комисар П.Д. – заместник
директор на ГДГП и членове: инспектор Боян Крумов – полицейски инспектор IV степен в
сектор „Охрана на държавната граница“ от отдел „Гранично наблюдение“ към
дирекция „Граничен контрол“ при ГДГП, главен инспектор С. Иванов– началник
сектор РКЦ в РДГП – Аерогари, А. Николова – главен юрисконсулт в сектор ППОП на
отдел ПНП при ГДГП и И. Иванов – началник сектор „Дисциплина и дисциплинарна
практика и професионална подготовка“ от отдел „Човешки ресурси“ при ГДГП.
Указано е за резултатите от проверката проверяващата комисия да изготви писмена
справка, която да докладва на директора на ГДГП в срок го 14.12.2022г.
Според
съдържанието на протокол рег.№ 3282р-1116/ от „12.01.2022г.“ жалбоподателят Ж.
на 15.11.2022г. се е запознал със заповед № 3282з-3943/04.11.2022г. и е получил
копие от доклад рег.№ 4575р-2206/20.10.2022г. (л.141). На същата дата
/15.11.22г./ му е връчена и покана с рег. № 3282р-26334/08.11.2022г., в която
му е указано, че в срок до 21.11.2022г. може да изготви и изпрати до директора
на ГДГП обяснения по случая, като към тях приложи и копия на доказателства за
твърденията му (л.156).
С рег.№
4068р-19075/21.11.2022г. старши инспектор Ж. е дал писмени обяснения до
директора на ГДГП, в които изразява несъгласие с констатациите в доклад рег.№ 4575р-2206/20.10.2022г.
Служителят изтъква, че към момента на извършваната проверка на лицето OMAR
MOHAMAD ALI ADNAN, ЛНЧ **********,
същият е с предоставен статут „Чужденец с хуманитарен статут“, а не е лице,
търсещо закрила, или което е в процедура за получаване на международна закрила
за такъв, поради което излага доводи, че действията по отношение на него не би
следвало да попадат в обхвата на разпоредително писмо рег. № 8121р-
23005/12.11.2018 г. Ж. оспорва и констатациите в доклада, че е следвало
чуждестранният гражданин да бъде задържан за извършено от него престъпление от
общ характер по смисъла на чл.281 от НК, като заявява, че в резултат на
проведените беседи са придобити първоначални и общи данни за евентуално
подготвяне на престъпна дейност, а не за вече извършено престъпление. Относно
действията му по изготвяне на докладна записка до ръководството на ГПУ –
Бургас, старши инспекторът посочва, че такава е изготвена, като изтъква, че
причините тя да е изготвена на другия ден са приключване на работното му време
и липсата на обстоятелства, които да налагат изготвянето и извън работно време.
Относно твърденията, че е извършвал дейности в противоречие със ЗСРС, заявява,
че използваните понятия негласно наблюдение и негласно проследяване не е в
смисъла и способите изрично упоменати в специалния закон. Позовава се на
нормативното определение за оперативно-издирвателна дейност, като съвкупност от
явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за
противодействие на престъпността. (л.157-159).
От
представената по делото преписка се установява, че в хода на проверката
назначената комисия е събрала и приобщила множество писмени доказателства
(представени по делото). В хода на проверката са снети и писмени обяснения от
началника комисар Г.Цветков, комисар Л.М., гл.инспектор Димитър Ж., комисар
Димитър Димитров, инспектор Недялко Еленчев, старши инспектор Велин Георгиев и
от комисар Попов (л.142-191).
След анализ
на събраната информация, комисията е установила следната фактическа обстановка:
„За времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 24.08.2022 г., служителите от ГПУ -
Бургас мл. инспектор Георги К. и ЛРТП Радостина Гъркова - сътрудник охрана,
изпълняват служебните си задълженията като граничен полицейски наряд (ГПН) на
КПП - Асфалтова база, изграден на главен път Бургас - Малко Търново. Около 08:05
ч. на поста спира автомобил със служители от ГПУ - Малко Търново, които им
съобщават за спрял червен автобус в местността „Пода“ в района след
бензиностанция „Петрол“ преди отклонението за Малко Търново. Изразяват съмнение
за превозване на бежанци и настояват да се извърши проверка на МПС. В тази
връзка мл. инспектор К. докладва информацията на мл. експерт Красимир Плешев - младши
оперативен дежурен в ОДЧ на ГПУ - Бургас. В 08:15 ч. Плешев изпраща на място ГПН
№ 241 в състав от мл. инспектор Г.Пантов- старши на наряда и ЛРТП Георги Стрезов
- сътрудник охрана, за което уведомява комисар Г.Цветков — началник на ГПУ -
Бургас и ст. инспектор И.Ж. - началник на група „Оперативно- издирвателна
дейност“ в управлението.
На
посоченото място изпратените от ОДЧ служители установяват червен автобус марка
„Неоплан 516 SDH“ рег. № КН 0202 АТ, с надпис „МОНИ“. Автобусът е с вдигнат
капак на двигателното отделение и отворена предна дясна врата. При проверката
на автобуса служителите установяват В. Атанасови О. М. А. Аднан, роден на ***
г. в Сирия. Г.Пантов докладва на мл. оперативния дежурен Плешев, който
разпорежда да останат на място до пристигането на служители от група ОИД на ГПУ
- Бургас. До пристигането им, полицай Пантов провежда беседи с установения
български гражданин, от който разбира, че шофьорът на автобуса е отишъл в града
за части. В жабката на автобуса е намерен дубликат на свидетелство за
регистрация на МПС № *********/20.01.2010 г. с вписана собственик на автобуса
„Светлана Бельовска - МОНИ“ ЕООД от гр. Дупница, а в помещение до тоалетната на
автобуса - значително количество минерална вода в бутилки, кроасани и
разхвърляни шапки, чорапи, дрехи и найлони.
Информацията
за намереното в автобуса е предадена на инспектор Д.Костови мл. експерт Д.Н.П-
младши разузнавач в група ОИД, като по телефона е уведомен и ст. инспектор И.Ж..
След извършени справки чрез ОДЧ е установено, че от 12.08.2022г. автобусът е
собственост на търговско дружество „ДЖОАД 2016“ ЕООД - гр. София с предмет на
дейност търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили и с управител
Абдулах Шарафли Абдулуахед.
Служителите
от група ОИД на ГПУ - Бургас са пристигнали при автобуса около 09.00 часа. Малко
след това инспектор Д.Костове извикан в ГПУ - Бургас за участие в служебна
среща.
На място с
ГПН е останал младши експерт Петров. Служителят е провел разговор с намиращия
се в автобуса В. Атанасов, който му дава противоречиви отговори относно причината
за пребиваване в района на отбивката за гр. Малко Търново. Поради
противоречивите обяснения на Атанасов относно причината за пребиваването им в
района, двамата с Аднан са поканени в ГПУ - Бургас. Служителите от ГПН - младши
инспектор Г. Пантов и Г. Стрезов отвеждат със служебния автомобил намерените в
автобуса лица в ГПУ - Малко Търново. Пред служителите от група ОИД, В. Атанасовпризнава,
че двамата са наети от лице с арабски произход да превозят нелегални мигранти
от районна на гр. Бургас до гр. София, за което му е обещана сумата от 150
евро. Атанасов твърди, че около 01: 00 ч. на 24.08.2022 г. тръгват от гр. Харманли за гр. Стара Загора с лек автомобил БМВ,
черен на цвят, с чужди регистрационни табели, управляван от споменатия арабски
гражданин. В гр.Стара Загора двамата се качват в автобуса. Сведенията на
Атанасов за пътуването с автобуса са противоречиви. Първоначално посочва, че
автобусът е управляван от О. Аднан, в последствие от трето лице, а после отново
се връща към първоначалната си версия. Заявява, че указанията за движението на
автобуса идват от неизвестен гражданин от арабски произход, с който Омар
разговаря по телефона си. Комуникацията между Атанасов и Аднан се осъществява
на турски език. Задачата на Атанасов е да насочва водача на автобуса в посока
към с.Маринка, обл. Бургас. Според него движението им е безпроблемно до района
на бензиностанция „Петрол“, когато автобусът се поврежда, Атанасов обяснява на
служителите, че целта за посещението им в с.Маринка е извозването на около 50 човека
нелегални мигранти, които се намират в районна.
Чрез ОДЧ на
ГПУ – Бургас са предприети действия за проверка на получените данни за наличие
на мигранти в района на с.Маринка, но такива не са открити. Осъществена е и връзка
с И. Райчев от Регистрационно приемателен център (РПЦ) – Харманли, който
потвърждава, че О. Аднан е настанен при тях и пребивава легално в страната.
Около 11:30
ч. на 24.08.2022 г. след приключване на беседите, В. Атанасови О. Аднан са
освободени, като са предупредени устно да не извършват престъпления по чл. 281
от НК. Към лицата В. Атанасови О. Аднан не са използвани помощни средства и
физическа сила, а по време на престой им в административния район на ГПУ -
Бургас те посещават работни помещения в административната сграда и не са
настанявани в помещения - предвидени за задържане на лица, доведени в ГПУ -
Бургас .
Придвижването
на липата В. Атанасови О. Аднан от мястото на установяването им до
административния район на ГПУ - Бургас, което е на разстояние от около 4 км, е
извършено със служебен автомобил, тъй като сградата на ГПУ — Бургас се намира
извън града и не се обслужва от обществен транспорт.
С лицата В.
Атанасови О. Аднан са проведени беседи от служители на ГПУ- Бургас за времето
от 10:00 часа до 11:30 часа за изясняване статута на О. Мохамад А. Аднан и
придобиване на оперативна информация от В. Х. Атанасов.
Престоят на
лицата В. Атанасови О. Аднан е с цел оказване съдействие на органите на
Гранична полиция, поради което не са задържани по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
тъй като не отговарят на условията, посочени в разпоредбата.
Горното е
отразено в сведение рег. № 6101 р-21453/16.09.2022 г.; сведение рег. № 6101
р-21455/16.09.2022 г.; сведение рег. № 6101 р-23000/05.10.2022 г.; обяснения рег.
№ 4068р- 19075/21.11.2022 г.; сведение рег. № 6101 р-21471/16.09.2022 г.;
обяснения рег. № 4068р- 19076/21.11.2022 г.; сведение рег. № 4068р-14764/15.09.2022 г.
След като е
осъществен контрол по редовността на документите за самоличност на чуждия
гражданин О. М. А. Аднан, старши инспектор И.Ж. е установил, че лицето се
легитимира единствено с издадената от ДАБ регистрационна карта на чужденец с №
********* (л.339). Същата е била с изтекъл срок (валидна до 19.01.2022г.)
Лицето е нямало други документи за самоличност.
Видно от
изготвените от старши инспектор Ж. сведения и обяснение в хода на извършените
проверки, самоличността на Омар Мохамад Али Аднан е потвърдена в проведен
телефонен разговор със служител от ДАБ на име И. Райчев, който е потвърдил, че
лице с такова име е настанено в РПЦ - Харманли. Издадената от ДАБ
регистрационна карта на чужденец с № ********* е без защити на бланката и
снимката на нея е черно-бяла.
Чуждият
гражданин е регистриран в ЕВРОДАК на 18.10.2021г. в РПЦ - Харманли и няма
регистрация от 24.08.2022 г. от ГПУ - Бургас. О. М. А. Аднан има и регистрация в
AFIS, която е от 30.08.2022 г.
Въз основа
на събраните и анализирани доказателства проверяващата комисия счита за
категорично установена фактическата обстановка и въз основа на нея е направила
извод, че с действията си старши инспектор И.Ж. не е установил по категоричен
начин самоличността на Омар Мохамад Али Аднан, което е достатъчно основание
лицето да бъде задържано на основание чл.72, ал.1, т. 4 (при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по
начините, посочени в чл. 70) от ЗМВР във връзка с чл. 70, ал.1, т.3 и ал.2
от ЗМВР. Според комисията, на 24.08.2022 г., като не е предприел действия по
задържане на Омар Мохамад Али Аднан, старши инспектор Ж. не е изпълнил
изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 70, ал, 1, т. 3 и
ал. 2 от ЗМВР.
На следващо
място, според комисията към 24.08.2022 г. е действало разпоредително писмо рег.
№ 8121р-23005/12.11.2018 г. от главният секретар на МВР (отм. с №
8121р-17732/01.09.2022 г.) адресирано до директорите на ГДНП, ГДБОП, ГДГП, ДМ,
СДВР и ОДМВР, в което дава конкретни указания за действие на полицейските
служители при идентични случаи, а именно:
2. Да се инструктират служителите, обслужващи
съответна територия или участващи в мероприятия по линия па противодействие на
незаконната миграция, при извършване на проверка на чужденец, освен
задължителните действия по установяване на самоличността и статута ши да имат
предвид следното:
2.1. При установяване на чужденец, притежаващ
регистрационна карта, издадена от председателя на ДАБ - МС, да се проверява и
съответствието на адреса на пребиваване по регистрация, адреса па зона,
изписани в регистрационната карта с местоположението/адреса на извършваната
проверка.
2.2. В
случай на констатирани нарушения по чл. 30, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 11
от Закона за убежището и бежанците, регламентиращи правата и задълженията на чужденците,
търсещи международна закрила по време на производство, като:
- напускане
на зоната, разрешена за пребиваване, определената л/у от председателя на ДАБ
(например; чужденец с регистрационна карта издадена от РПЦ Харманли, с адрес и
зона за движение в гр. Харманли няма право да напуска града и да пребивава в
друг град, например София);
- навлизане в граничната зона;
- промяна на адреса без съответното разрешение,
служителите на МВР да съставят протокол за писмено
предупреждение па чужденеца, с който протокол да се предупреждава чужденецът за
настаняването му в център от затворен тип, на основание чл. 95а. от ЗУБ (чужденец,
търсещ закрила, които повторно наруши изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 11,
след санкция на ДАБ да се настанява в център или помещение от затворен тип до
приключване на производството по този закон с влязло в сила решение).
2.3. По
време на извършване на проверката, полицейските служители снемат писмено
сведение от чужденеца за причина, наложила напускане на зоната за движение, а
при негов отказ това да се удостоверява от свидетел/и (очевидец, случаен
минувач, домоуправител и др.).
2.4. Служителите,
съставили протоколите за извършени нарушения от чужденците по ЗУБ, изготвят и
докладна записка до съответния ръководител. Преписката се окомплектова
(протокол за предупреждение, докладна записка, сведение и др.) и се изпраща на
дирекция „Миграция"-МВР (MOJICC по факс или e-mail), за последваш обмен на
информация с председателя на ДАБ-МС, за предприемане на мерки по отговорност на
основание чл. 95, ал. 1 от ЗУБ (нарушенията по този закон се констатират с
актове, съставени от длъжностни лица в Държавна агенция за бежанците,
определени със заповед на председателя й).
Според
комисията, в конкретния случай разпореждането на главния секретар е следвало да
се изпълни или да се организира изпълнението му от ст. инспектор И.Ж. -
началник на група ОИД при ГПУ - Бургас - статутът на О. Аднан му е известен.
Докладвано му е, че същият самоволно е напуснал РПЦ - Харманли. Известен му е и
фактът на неправомерното му движение извън района на гр. Хасково, както и
обстоятелството, че регистрационна карта му е с изтекъл срок на валидност.
След
приключване на беседите, с В. Атанасови Омар Аднан, същите са върнати при
авариралия автобус.
Началникът
на група ОИД на ГПУ - Бургас е разпоредил на младши експерт Петров да води
наблюдение на автобус. Към 13:00 часа до него спира лек автомобил БМВ с рег. №
PX04YDC, черно на цвят, управляван от сирийския гражданин А. Ш. Абдулуахед. Младши
експерт Петров уведомява старши инспектор Ж., вследствие на което на място
пристига ГПН и патрул на KAT. Извършената проверка от служителите на МВР не е
установила нарушение от страна на сирийския гражданин.
Около 13:40
часа сирийският гражданин Абдулах Шарафли Абдулуахед си е тръгнал.
В района на
бензиностанция Петрол на разклона на кв. „Крайморие“, по посока гр. Бургас, в
автомобила на сирийския гражданин са се качили В. Атанасови О. Аднан.
Автомобилът е напуснал района на гр. Бургас, като е бил следван от младши
експерт Петров до магазин „Метро“ преди магистрала „Тракия" (сведение рег.
№ 6101р-21456/16.09.2022 г.).
За
извършените от старши инспектор Ж. действия на 24.08.2022 г., служителят своевременно
е докладвал на началника на ГПУ - Бургас, който от своя страна е разпоредил да
се извърши претърсване на местността около с.Маринка, където според Атанасов и
Аднан е следвало да има група нелегални мигранти.
Впоследствие
са уведомени директора и зам. директора на РДГП -Бургас, както и началник на
сектор ОИД в РДГП - Елхово.
Предвид
факта, че оперативно-издирвателните мероприятия са продължили почти до края на
работния ден на 24.08.2022 г. (17.15 часа) на 25.08.2022 г. старши инспектор Ж.
изготвя докладна записка RB202205-009-12/01- 437 от 25.08.2022 г., в която
подробно излага придобитите оперативни данни, проведе ти ОИМ и резултата от
тях.“
Комисията е
счела, че с деянията си служителя извършва нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.1, т.1, предл. първо (неизпълнение на разпоредбите на този закон…), за което на основание
чл.200, ал.1, т.15, предл. първо от закона се налага дисциплинарно наказание „порицание“, както и нарушение на чл.194,
ал.2, т.1 (неизпълнение на заповедите и
разпорежданията на главния секретар на МВР) от ЗМВР, за което на основание
чл.200, ал.1, т.11 от закона се налага дисциплинарно наказание „порицание“.
Описаните
по-горе констатации и изводи на комисията, извършила проверката, са
обективирани в справка с рег. № 3282р-30201/15.12.2022г. (л. 59-82), в която е
предложено на основание чл.200, ал.1, т.15, предл. първо и чл.200, ал.1, т.11
от ЗМВР на старши инспектор И.Ж. – началник група ОИД при ГПУ – Бургас да се
наложи дисциплинарно наказание „порицание“.
От данните
по делото се установява, че жалбоподателят се е запознал със справката на
09.01.2023г., когато му е била връчена и покана рег.№ 3282р-30307 от
16.12.2022г. за запознаване със справка и даване на допълнителни обяснения или
възражение на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР (л.161). По преписката няма данни,
а и не се твърди, жалбоподателят Ж., в указания в поканата срок от 24 часа след
запознаване със справката, да е подал допълнителни писмени обяснения или
възражения.
Дисциплинарното
производство е приключило с издаване на процесната заповед № 3282з-200/17.01.2023г.,
с която ответния дисциплинарно-наказващ орган, на основание чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и на основание чл.200, ал.1, т.11 и т.15,
предл. 1 от ЗМВР налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на ст.инспектор И.Ж. - началник
група ОИД при ГПУ– Бургас от РДГП – Бургас, считано от датата на връчване на
заповедта. В обстоятелствената част на оспорения административен акт ответникът
се позовава на констатациите на проверяващата комисия, като е приел извършеното
от нея разследване за обективно. Издателят за заповедта приема за безспорно
установено и доказано от комисията, че старши инспектор И.Й.Ж. е извършил
вменените му нарушения на 24.08.2022 г., изразяващи се в неизпълнение на изискванията на чл. 72, ал.
1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, както и неизпълнение
на разпореденото от главния секретар на МВР в т. 2 на писмо рег.№ 8121
р-23005/12.11.2018 г.
Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 18.01.2023г., като върху екземпляр от нея
собственоръчно е възразил срещу изводите за извършено дисциплинарно нарушение,
както и че не е запознат с материалите от извършената проверка.
В хода на
съдебното производство е допусната и извършена съдебно-почеркова експертиза,
вещото лице по която да установи дали подписът в графа „Подпис № 2 от
05.01.2023г. срещу името на ст.инспектор И.Й.Ж. в „Протокол относно запознаване
със справка от проверка и получаване на копие от нея с рег.№ 3282р-1118/12.01.2023г.
(л.84 от делото) е положен от жалбоподателя. Според експертът подписът
категорично не е положен от И.Ж.. Заключението е прието по делото, неоспорено.
В хода на
производството по искане на ответната страна е разпитан свидетелят Л.М. –
директор на РДГП, а по искане на жалбоподателя е допуснат и изслушан като
свидетел П.Д. - временно назначен на длъжността заместник-директор на ГДГП - София.
Според
показанията на М., на 05.01.2023г. той е бил посетен от членове на комисията,
извършваща дисциплинарната проверка в т.ч и срещу него, а именно П.Д. и И.
Иванов - служител от човешки ресурси на ГДГП – София. Свидетелят разказва, че тези
служители са предоставили копия от справки по повод извършената дисциплинарна
проверка, както и покани за даване на допълнителни сведения. Твърди, че И.Ж.,
срещу който също се извършва дисциплинарна проверка, на тази дата е бил в
домашен отпуск, поради което М., като ръководител на регионалната дирекция, е поел
ангажимент да му предоставя справката и съответно поканата за даване на
допълнителни обяснения, когато се завърне от домашен отпуск.
Твърди, че първият работен ден на Ж. е бил понеделник – 09.01.2023г., когато му
е дал копие от справката и поканата. Заявява, че той се е разписал на протокола
за запознаване със справката срещу името на жалбоподателя.
Свидетелят Д.
заявява, че справката за резултатите от проверката е предоставена на свидетеля
от директора на РДГП не на 05.01.2023г., а на 09.01.2023г. Посочва, че справката
и поканата са били оставени при г-н М., защото когато на 5.01.2023г. г-н Ж. не
е бил там. Твърди, че от 11.01.2023г. до датата на издаване на оспорената
заповед не е постъпвало искане от страна на жалбоподателя за запознаване с
материалите по преписката. Заявява, че такова искане за запознаване с всички
материали е дошли много по –късно, около месец или два след това.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Оспорената
заповед от 17.01.2023 г. е връчена на жалбоподателя на 18.01.2023 г., видно от извършеното
отбелязване за това. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд
- Бургас на 31.01.2023 г., поради което е спазен законоустановения 14-дневен
срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата е насочена против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР,
по предвидения в закона ред, в писмена форма и от лице, неин пряк адресат, на
което с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание и за което в този
смисъл тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждане
на оспорването по същество, съдът съобрази следното:
По делото е
безспорно, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, на длъжност полицейски старши
инспектор - началник група ОИД в ГПУ–
Бургас при РДГП - Бургас.
Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат
със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания
по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1,
т. 1 – 3;.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – директор на ГДГП–
ръководител на структура по чл.37, в съответствие с разпоредбата на чл.204, т.4
от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила
в проведената дисциплинарна процедура.
Дисциплинарната
проверка е извършена, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, със Заповед №
3282з-3943/04.11.2022 г. на директора на ГДГП – главен комисар Р. Димитрова (л.54).
В случаят нарушението, за извършването на което е сезиран наказващия орган, не
е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ (в хипотезите
по чл. 201, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР), а е нарушение по чл.200, ал.1, т.11 и т.15
от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“, поради което издаването на заповед по чл. 207 от ЗМВР
не е задължително условие за образуване на дисциплинарното производство.
Проверката е
протекла в рамките на законоустановения срок, установен в нормата чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ
орган. В случая това е станало на 12.12.2022г., когато справката, обективираща
резултатите от проверката, е получена от дисциплинарно-наказващия орган и той се е запознал със съдържанието й,
съгласно поставена от самия него резолюция (л.59). Обжалваната
заповед е издадена на 17.01.2023 г., а установеното нарушение е извършено на
24.08.2022 г., т. е. установените в закона срокове са спазени.
На
жалбоподателят е връчена заповедта по чл.205, ал.2 от ЗМВР, като му е
предоставена и възможността да даде допълнителни обяснения по случая, от която Ж.
се е възползвал. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дори по
делото да се установи, че подписът срещу името на жалбоподателя в протокол
рег.№ 3282р-1118/12.01.2023г. за запознаване със справка рег.№
3282р-30201/15.11.2022г. от извършена
проверка и получаване на копие от нея не е положен от него, това обстоятелство не
представлява съществено нарушение на правото на защита на лицето. Както от
свидетелските показания, така и от приложената по делото писмени доказателства
- покана с рег. № 3282р-30307 от 16.12.2022г. (л.161) се установява, че на
09.01.2023г., срещу подпис (който не се оспорва) на Ж. му е била връчена
поканата за запознаване със справката, в която на лицето е даден срок от 24
часа след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или
възражение на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР. Т.е правото на защита на лицето
не е нарушено, след като на същия, преди налагане на дисциплинарното наказание
( на 17.01.2023г.) му е била връчена справката от извършената проверка и му е
дадена възможност да изложи допълнителни обяснения или възражения, от която
възможност лицето не се е възползвало. По отношение на цитираната в жалбата
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. на министъра на вътрешните работи,
относно реквизитите и образеца на поканата, съдът счита, че неизготвянето на
покана по образец не е основание за отмяна на оспорената заповед.
Във връзка с
откритото в съдебно заседание на 29.03.2023г. производство по оспорване
истинността на документ по реда на чл.193, ал.3 от ГПК и направените в молба с
вх.№ 5672/01.06.2023г. (л.859) възражения относно определената от съда
доказателствена тежест, следва да посочи, че в случаят не се оспорва
истинността на частен документ, поради което тежестта за доказване истинността
му да е върху страната, която го представя. Протоколът на л.84 от делото е официален документ, издаден от
длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред (чл.179 от ГПК), като в този случай тежестта за доказване неистинността на документа пада
върху страната, която го оспорва, т.е в случая върху жалбоподателя /чл.193, ал.3, предл.1-во от ГПК/, поради
което именно оспорващата страна следва да внесе депозит за извършената
експертиза.
Обжалваната
заповед е издадена при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР по
отношение на индивидуализацията на
извършителя. Същата е мотивирана, като дисциплинарно-наказващият орган е
изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното
налагане.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за опорочено дисциплинарното производство във връзка с участието на инспектор
Ивайло Трайков в състава на комисията, изготвила доклад рег.№
4575р-2206/20.10.2022 г., тъй като дисциплинарното производство, приключило с
издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на заповед №
3282з-3943/04.11.2022 г. на директора на ГДГП т.е. работата на комисията,
изготвила посочения доклад, както и самият доклад, са изготвени преди започване
на дисциплинарната проверка.
Съобразно
чл. 206, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган е взел предвид тежестта
на нарушението, изследвал е формата на вината и се е мотивирал защо приема, че
деянието е извършено виновно при форма на вината „небрежност“, коментирал е и настъпилите от деянието вредни последици,
като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време
на службата му. Следва да се посочи, че за допуснатите нарушения е наложено
единственото възможно по вид наказание -
„порицание“ и то в предвидения от
закона минимум поради което
не може да се възприеме обстоятелството, че наказанието не е съответно на
вредоносните последици на деянието и дееца. Отделно от това, в заповедта органа
е взел предвид и данните от кадровата справка на служителя Ж..
На следващо
място, по приложението на материалния закон и неговите цели,
съдът съобрази следното:
Според
настоящият съдебен състав, в случая не са налице приетите от органа основания
за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Ж. относно вменено
му дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.200, ал.1,
т.15 предл. 1 (неизпълнение на
разпоредбите на този закон..) от с.з., доколкото от доказателствата по
делото се установява, че не е налице неизпълнение на изискванията на чл.72,
ал.1, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.70, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата
на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР сочи, че Полицейските органи могат да задържат лице
при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 70 от същия закон.
Според
чл.70, ал.1, т.3 от ЗМВР /на която се позовава административния орган/ полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната. Ал.2 на същата разпоредба указва, че установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на
достоверни данни.
Този извод
на съда се налага от обстоятелството, че от приетата от
дисциплинарно-наказващият орган фактическа обстановка и подкрепящите я писмени доказателства,
приложени с административната преписка, се установява, че самоличността на Омар
Мохамад Али Аднан е била установена, чрез извършена, съобразно изискванията на
чл.70 от ЗМВР, проверка. Данните по делото сочат, че самоличността на Омар
Мохамад Али Аднан е установена от издадена от ДАБ регистрационна карта на
чужденец с № ********* (макар и с изтекъл срок), която информация за
самоличността му е била потвърдена и от проведен телефонен разговор със
служител от ДАБ на име Иво Райчев, който потвърждава, че О. Аднан е настанен
при тях и пребивава легално в страната. Предвид това, съдът не споделя извода
на административния орган, че старши инспектор Ж. не е установил по „категоричен
начин“ самоличността на Омар Аднан, което е налагало задържането ми на
основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Разпоредбите, които органа сочи като
нарушени, вменяват задължение на съответния служител, да установи самоличността
на едно лице, което в случая се доказва по безспорен начин. Задължение за
категорично установяване на самоличността не е въведено със сочените правни
норми, а и няма твърдения, в последствие да е налице разминаване от
установената от служителя самоличност на лицето, с действителната му такава.
Що се отнася до второто вменено на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, свързано с неизпълнение на разпореденото от главния секретар на МВР в т.2 на писмо с рег.№ 8121р-23005/12.11.2018г. (л.555), квалифицирано като нарушение на чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР следва да се посочи, че според съдържанието на това писмо, мерките, които следва да бъдат предприети от съответните структури респ. техните служители са свързани със засилване на контрола спрямо чужденци в производство за предоставяне на международна закрила към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС).
Меродавно за
твърдяното от органа неизпълнение на разпореденото от главния секретар на МВР в
т.2 от писмо с рег.№ 8121р-23005/12.11.2018г. е обстоятелството дали към датата
на извършване на нарушението, лицето е било в производство по предоставяне на
международна закрила.
Съгласно
чл.75, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) в срок до 6 месеца от
образуване на производството за предоставяне на международна закрила
председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1.
предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя
хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.
От
представените с административната преписка доказателства, в т.ч. писмо с изх.№
КП-5408(1) от 22.11.2022г. на директора на дирекция „Качество на процедурата за
Международна закрила“ на л.338а от делото, се установява, че лицето О. М.
А. Аднан е регистриран в ДАБ при МС на 19.10.2021г. Към датата на извършване на
вмененото на старши инспектор Ж. дисциплинарно нарушение, а именно на
24.08.2022г., на О. Аднан, с Решение № 350 от 12.01.2022г. на председателя на
ДАБ при МС е бил предоставен хуманитарен статут. Т.е, от така наличната по
делото информация следва извод, че лицето Аднан на 24.08.2022г. не е било в
производство по предоставяне на международна закрила, а обстоятелството, че с
решение от 05.10.2022г. предоставения на О. Аднан статут е бил отнет и е сменен
на „чужденец“, не може да повлияе върху този извод. От изложеното следва, че за
жалбоподателят не е възникнало задължение да се съобрази с дадените в т.2 от писмо
рег.№ 8121 р-23005/12.11.2018 г. указания. Освен това, по делото не се
установява и кога и по какъв начин, Ж. е бил запознат с това писмо, чието изпълнение
респ. неизпълнение се претендира от органа. С оглед изложеното, Съдът намира,
че и в този случай не са налице приетите от органа основания за ангажиране
дисциплинарната отговорност за нарушение на чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на разпореденото от
главния секретар на МВР в т. 2 на писмо рег.№ 8121 р-23005/12.11.2018 г.
В рамките на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност съдът намира, че макар оспорената
заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, то същата е издадена при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с неговите цели, поради
което следва да бъде отменена.
Разноски:
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. След като
съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора, съдът намира,
че следва да присъди в полза на жалбоподателя извършените и доказани от него
разноски в размер на 210 (двеста и десет) лева, представляващи платена държавна
такса в размер на 10 лева (л.7) и заплатен депозит за вещо лице в размер на 200
лева (л.821). Относно претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 37023/2023г. (л.822), следва да се
посочи, че в него е договорено
възнаграждение от 1 500 лева, като начина на плащане е посочен - по банков път. По делото обаче, не са
представени съответни доказателства, за реалното плащане на договорения
адвокатски хонорар по банков път, а срокът за това е най-късно до приключване
на устните състезания, поради което съдът не би могъл да присъжда и адвокатско
възнаграждение при липса на доказателства за плащането му по посочения в
договора „банков път“. В този смисъл, безпредметно е обсъжда-нето на
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд - Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-200 от 17.01.2023г.
на ВПД директор на Главна Дирекция „Гранична полиция“, с която е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца на държавния служител И.Й.Ж.- началник на група ОИД в
ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция” в МВР да заплати на И.Й.Ж., с адрес: ***, разноските по делото в
размер на 210 (двеста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл.211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: