МОТИВИ по ПРИСЪДА № 105

по НОХД № 811/2015 год. по описа на ВТРС

 

Районна прокуратура - гр.В. Т. е повдигнала обвинение срещу Й.Д.Д. - родена на *** ***, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес ***, българско гражданство, български произход, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН-**********, затова, че в периода от средата на месец юни 2012 год. до 12.07.2012 год. в гр. Л., гр. *** и гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица и с това причинила имотна вреда в общ размер на 59 815.60 лв., която е в особено големи размери, и случаят е особено тежък, като:

- в периода от средата на месец юни 2012 год. до 12.07.2012 год. в гр. Л. и в гр. В. Т. - у П.Г.Д. *** - че е необходимо да включи в пълномощно, с нотариално удостоверяване подписа с peг. № 5275/19.06.2012 г. от И.З. - помощник нотариус на Нотариус № *** Т. Б., за управление и разпореждане с друг негов имот, правото да се разпорежда и със собствените му 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти  №№ 003016, 010002, 085001, 095027,  105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т., за да може да му съдейства при евентуално решение да ги продава в бъдеще, и с това му причинила имотна вреда в размер на 32 393,60 лв., представляваща пазарната стойност на земеделските земи, които продала на Г.Й.Г. *** на 12.07.2012 г. след като използвала пълномощното, за да ги дари сама на себе си на 26.06.2012 год.,

- в периода от средата на месец юни 2012 г. до 10.07.2012 г. в гр. *** и в гр. В. Т. - у Й.В.Д. ***, чрез нея и у П.В.Ц., Д.С.Г. и К.Т.М. - настойнически съвет на М.Г.Д., поставена под пълно запрещение и настанена за отглеждане в Дом за възрастни с психични разстройства с.*** общ.***, че нейният брат и съсобственик П.Г.Д. вече й е продал срещу предварително заплащане 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т. и с това причинила на  М.Г.Д. имотна вреда в размер на 27 421,60 лв., представляваща разликата между пазарната стойност и цената по данъчна оценка, на която е заплатила прехвърлените 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи

- престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл.209, ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

Тъй като от материалите по ДП се установява по безспорен начин, че пострадалата М.Г.Д. е недееспособна и е поставена под пълно запрещение, съдът прецени, че е необходимо на същата да бъде назначен особен представител. Вярно е, че в залата присъства и лицето Й.В.Д., която е настойник на М.Д., но съдът прецени, че с оглед пълна охрана на интересите на пострадалата, е необходимо да бъде назначен особен представител. Тъй като в хода на ДП е бил назначен за особен представител адв. Д.Д. от ВТАК и същият е запознат с обстоятелствата по делото, съдът прецени, че същият е най-подходящ за такъв. Предвид това и на основание чл.101, ал.2 от НПК, съдът с протоколно определение от 11.05.2015 год. назначи адв. Д.Д. от ВТАК за особен представител на пострадалата М.Г.Д. .

В съдебно заседание пострадалия П.Г.Д. се явява лично.

          Съдът разясни на пострадалия П.Д. и на пострадалата М.Д., чрез повереника й адв. Д., правата им да предявят граждански иск, както и да бъдат конституирани в настоящото производство  в качеството на частни обвинители и граждански ищци.

          Пострадалият П.Д. лично и устно предявя граждански иск срещу подсъдимата Й.Д. в размер на 32 393,60 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди.

          Адв. Д. устно от името на лицето което представлява - М.Г.Д., предявява граждански иск срещу подсъдимата Й.Д.Д. за имуществени вреди в размер на 27 421,60 лв. причинени от извършено от нея престъпление по чл.211, ал.1, т.1 от НК, ведно с лихвите, считано от деня на увреждането, като претендира и разноските по делото.

          След дадени указания на пострадалия П.Д. и на адв. Д. за уточнение на предявените искове и след като П.Д. отказа да направи уточнения, съдът, след като изслуша становищата на страните счете, че молбата от пострадалия П.Г.Д. не отговаря на изискванията на чл.84 и сл. от НПК и на ГПК, като същата не съдържа посочените в чл.85 от НПК реквизити, а именно не посочва наказателното дело по което се подава иска и най-вече не посочва престъплението от което са претърпени вредите. Поради това съдът счете, че следва да остави тази молба без уважение. Освен това, съдът разясни на пострадалия П.Д., че не се преклудира правото му да защити своите интереси по граждански ред след приключване на настоящото наказателно производство. По отношение на отправената му устна молба от адв. Д. в качеството му на особен представител на пострадалата М.Д., съдът счете, че същата е допустима, като адв. Д. е назначен именно да защитава правата и интересите на пострадалата М.Д., която е поставена под пълно запрещение и не може да упражнява своите права самостоятелно и молбата, изложена от адв. Д., отговаря на всички изисквания на чл.84 и сл. от НПК и на изискванията на ГПК, поради което следва да бъде уважена. Предвид това, съдът с протоколно определение остави без уважение молбата на П.Г.Д., с която предявява граждански иск срещу Й.Д. за сумата от 32 393,60 лева. Със същото определение съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения от пострадалата М.Г.Д., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д., граждански иск срещу подсъдимата Й.Д.Д. в размер на сумата от 27 420,60 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление по чл.211, предл.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК, както и конституира М.Г.Д. в качеството на граждански ищец.

          Представителя на ВТРП поддържа обвинението срещу подсъдимата и счита, че същото е безспорно доказано и по двата пункта на продължаваното престъпление. В хода на съдебното следствие прокурора прави редица искания събиране на допълнителни доказателства, като съдът уважи тези искания. След приключване на съдебното следствие, представителя на ВТРП предлага на съда да признае подсъдимата за виновна. Счита, че е осъществен съставът на чл.211, предл.1, във вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.26 НК и следва да се ангажира отговорността на Д. за извършване на това престъпление. При индивидуализация на наказанието прокурора сочи, че следва да се отчете липсата на предишни осъждания на Д., упоритостта, с която е извършено престъплението, вещината, с която е извършено, размера на причинените вреди, поради което счита, че наказание над минималния размер, което да изтърпи ефективно в затворническо заведение от открит тип, биха постигнали целите на наказанието по отношение на Д. и на останалите членове на обществото. Прокурора предлага на съда ако прецени и наложи наказание, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.66 от НК, да бъде определена и пробационна мярка в изпитателния срок, за да има наказанието действено значение по отношение на подсъдимата. По отношение на предявения граждански иск, представителя на ВТРП счита, че са налице предпоставките за уважаване му изцяло като основателен и доказан.

          Особения представител на гражданския ищец М.Д. - адв. Д.Д., счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че Й.Д. е извършила престъпление по чл.211, предл.1, във вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.26 НК и в резултат на това престъпление е причинила вреди на М.Д. в размер на 27 421,60 лв. Затова моли съда да признае подсъдимата за виновна, да я осъди на наказание, предвидено в НК, както и да заплати на М.Д. сумата от 27 421,60 лв., представляваща  имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2012 г. до окончателното изплащане, както и претендира направените по делото разноски.

          Защитника на подсъдимата - адв. Л.М. от ВТАК, редовно упълномощена, счита, че обвинението срещу подсъдимата не е доказано по безспорен и категоричен начин. В предишни съдебни заседания адв. М. прави доказателствени искания, които са уважени от съда. По същество защитника на подсъдимата моли съда да оправдае изцяло подсъдимата, като излага обширни и подробни доводи в тази насока.

          Подсъдимата не дава обяснения по повдигнатото й обвинение. Заявява, че не се признава за виновна и моли съда да бъде оправдана изцяло. Поддържа заявеното от защитника й.

          Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимата Й.Д.Д. *** О.. Същата не е осъждана. През 2012 год. Д. се занимавала с посредничество при покупко-продажба на земеделски земи без да е регистрирана като търговец. От 2011 год. живеела заедно със св. М.Н.Н., с когото се запознала по повод желанието да участва в Местните избори същата година. 

          Пострадалият П.Г.Д. *** със съпругата си - св. И.А.Д. и сина им. Д. има сестра - М.Г.Д., която страда от шизофрения, непрекъснато протичане,  промяна на личността. Същата от години била настанена в Дом за възрастни с психични разстройства с. *** общ. *** и поставена под пълно запрещение през 2003 година. След смъртта на баща им, Д. не бил посещавал сестра си,  защото силно се разстройвал от състоянието й. Двамата като наследници на починалите си родители, били съсобственици на по 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи – имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027 и 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т. и на УПИ ХХ-614 в кв. 44 по ПЕП на с. П. С. с площ 955 км. м. заедно с построените в него къща, кухня и стопански сгради при 1/4 идеални части за сестрата М.Д.. Семейството на П.Д. получавало минимални доходи и издържали и сина си, които бил останал без работа. Разчитали да преживяват и на получената рента от посочените земеделските земи.

          В средата на месец юни 2012 год. подсъдимата Д. заедно с Н. посетили дома на пострадалия. Подсъдимата имала информация, че св. И.Д. била собственик на 4.5 дка земеделски земи в землището на с. Козаревец и посетила дома на П. и И. Д. заедно с Н., за да й предложи сделка. Понеже у тях бил само сина им, подсъдимата оставила телефон за връзка и името си. Независимо, че съпругата на пострадалия П.Д. не й позвънила, вечерта подсъдимата и Н. отново отишли до дома на сем. Д., където подсъдимата предложила на И.Д. да осигури продажбата на земите й по 900 лв. на декар. Първоначално И.Д. нямала намерение да продава земите си, но предложената цена й се сторила добра и тя се съгласила да продава, като се уговорили с подсъдимата на следващия ден да се видят и да оформят документите. Подсъдимата говорела убедително и компетентно и предизвикала доверието на съпрузите П. и И. Д.. Затова П.Д. споделил с подсъдимата, че притежава съсобствена със сестра си къща в с. П. С., като заявил желанието си да я продаде, за да не се руши повече след като преживял инфаркт и не можел да се грижи за имота. П.Д. разказал пред подсъдимата за притесненията си от неуредената със сестра си М.Д. собственост, както и за психичното заболяване на последната и настаняването й в специализирана институция - ДВПР в с. *** общ. ***. Д. обяснил, че не поддържа отношения със сестра си и не я е посещавал в дома от дълги години, тъй като при среща с нея му ставало лошо и се разстройвал много. Подсъдимата Д. заявила на Д., че може да уреди въпроса с прехвърляне на дела на сестра му на него, като за това той трябва да й даде пълномощно.

          На 19.06.2012 год. е осъществена сделката, при която св. И.Д. чрез пълномощник - И.А. И., е продала земите си в землището на с. Козаревец на лицето Г. Н. Г. в качеството му на управител и представляващ "Г.А." ЕООД - гр. Г.О.. Макар в нотариалния акт за продажба на земите да е вписана цена за продажба на целия имот 1 000 (хиляда) лева, то още преди изповядването на сделката, на И.Д. е била заплатена цена по 900 лв. за декар или общо сумата от около 4 000 (четири хиляди) лева. През цялото време подсъдимата е присъствала и уреждала сделката между страните, което е направило впечатление на И.Д..

          Още същия ден подсъдимата заедно със св. Н. отново отишли до дома на П.Д., като Й.Д. го потърсила, за да се снабди с необходимите документи. Двамата останали да чакат П.Д. на пейка пред блока в който живеел. Когато Д. се появил, подсъдимата му обяснила, че за да извърши необходимите действия по прехвърляне на дела на сестра му върху къщата в с. П. С. и да се издаде пълномощното, са необходими документи, удостоверяващи собствеността на имота - нотариален акт. Тогава Д. се качил до дома си и взел папка с документи, измежду които бил и нотариалния акт за къщата. В тази папка се намирали и документи за собственост и на наследствените земи на П.Д. и неговата сестра - процесните ниви в с. П. С. с обща площ около 80 декара. Д. слязъл пред блока и понечил да извади от папката нотариалния акт за къщата. Подсъдимата обаче взела цялата папка със всички намиращи се в нея документи (включително и тези за нивите), като заявила, че тя ще се оправи. Д. заявил, категорично, че не желае ниви да се продават, като подсъдимата заявила, че ще се продава само къщата. След това подсъдимата и Н. си тръгнали.

          По-късно същия ден - 19.06.2012 год., подсъдимата се обадила на П.Д. и му заявила, че всичко е готово и ще минат да го вземат за да отидат при нотариус, за да подпише пълномощното. Малко след това Д. и Н. пристигнали пред дома на Д., откъдето го взели с лек автомобил. Първоначално отишли в гр. Г.О., а след това в гр. В. Т. при нотариус Т. Б.. По пътя към В. Т. Н. заговорил Д., като го питал за сина му и му заявил, че ако знае езици, може да му помогне да започне работа в чужбина.

          Пристигайки пред кантората подсъдимата, П.Д. и Н. изчакали на улицата петнадесетина минути, като Д. заявявала, че нещата още не са готови и трябва да се изчака малко. След това тримата се качили в кантората, като ги обслужил пом. нотариус И.З.. Пълномощното вече било изготвено въз основа на представените от Д. документи, като пом. нотариуса прочел и запознал със съдържанието П.Д.. Когато Д. разбрал, че в пълномощното са включени и нивите, се учудил, като още един път заявил на подсъдимата, че не желае да продава нивите и я попитал защо са включени в пълномощното. Тогава Д. го уверила, че нивите няма да се продават, но са включени в съдържанието на пълномощното за всеки случай, ако в бъдеще той реши да ги продава, да не се прави ново пълномощно, тъй като това, което сега се прави е безсрочно. След това П.Д. положил подписа си върху пълномощното пред пом. нотариуса З., като подписал и декларации по чл. 25 ал. 8 от Закона за нотариалната дейност и по чл. 264 от ДОПК, които му били предоставени от пом. нотариуса за подпис. На излизане от нотариална кантора П.Д. поискал екземпляр от пълномощното, но подсъдимата отказала с обяснението, че имало само по един екземпляр за нея и нотариуса. Д. продължила да задълбочава формираното доверие у П.Д. с обещанието, че след като „оправела” дела на сестра му, щяла да му намери и купувач за къщата, че щяла да го придружи на село да види къщата, да я заснеме. След това пострадалият бил откаран до дома му с обещанието, че жената ще му се обади за нотариалния акт за къщата.

          Още на 19.06.2012 год. подсъдимата Й.Д. се явила в кметството в с. П. С. и с подписаното от П.Д. пълномощно подала молба-декларация за издаване на удостоверение за наследниците на бащата на П. и М. Д. - Г. М. Д.. Техническия сътрудник в кметството - св. Н.К. след като се запознала със съдържанието на представеното от Д. пълномощно, установила, че в същото са включени всички наследствени имоти - къщата и нивите. К. се усъмнила в достоверността на пълномощното и споделила това с кмета - св. М. Т.. Последния разпоредил на К. да издири телефон на П.Д. и да разговаря с него, за да го попита действително ли е решил да продава къщата и нивите си. Тогава К. намерила домашен телефон и потърсила Д.. Свързала се с него и провела разговор, като му обяснила, че в кметството е дошла жена, която е представила пълномощно, в което са включени всички негови имоти, включително и нивите му, като с това пълномощно тази жена може да продаде нивите. Д. заявил, че е запознат със съдържанието на пълномощното, но ставало въпрос само за продажба на къщата, а нивите нямало да се продават. К. му заявила, че може да му подадат и нивите, но Д. заявил "Не, няма, няма". Св. Т. също бил в стаята при провеждане на този телефонен разговор, като той също взел телефонната слушалка и заявил на Д., че може да му поддадат нивите. Д. обаче уверил и него, че не става въпрос за продажба да нивите, а са се разбрали с пълномощницата за продажба само на къщата. След като П.Д. уверил длъжностните лица от кметството, че знае за какво става въпрос, кмета решил да издаде исканите удостоверения за наследници. Въпреки това той заявил на Д., че удостоверенията ще бъдат издадени след три дни, като искал да извърши проверка. Д. обаче реагирала рязко, като излязла и се върнала със св. Н., като настоятелно искала удостоверенията да се издадат веднага. Тогава длъжностните лица издали исканите удостоверения за наследници и ги предали на Д. на 20.06.2012 година.

          На следващ ден - 22.06.2012 год., подсъдимата Д. посетила Земеделската служба в гр. П. Т., където депозирала молба за издаване на скици и удостоверение за характеристиките на имота. На същата дата депозирала и молба в Община П. Т. за издаване на данъчна оценка на имота с къщата. На 26.06.2012 год. Д. е получила скиците за земеделските земи и незабавно, още на същия ден, с пълномощното подписано от П.Д. и действайки като негов пълномощник, дарила от името на Д. сама на себе си неговата ½ идеална част от 80-те декара наследствени земеделски земи на Д., за което бил съставен Нотариален акт от същата дата № 277 том ІІ рег. 4715 дело № 220/2012 год. от нотариус Д. Д., действащ в района на Районен съд - В. Т.. С този акт подсъдимата станала собственик на идеалните части, собственост дотогава на П.Д., а именно 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти  № № 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т..

          След придобиване по описания начин на идеалните части от посочените земеделски земи, собственост на П.Д., подсъдимата Й.Д. посетила Дома за възрастни с психични разстройства в с. *** докъдето я откарал отново св. Н.. Там подсъдимата се срещнала със свидетелката И.В.Д. - социален работник в дома и настойник на сестрата на П.Д. - М.Д.. Подсъдимата обяснила на Д., че е закупила идеалните части от наследствените земеделски земи на М.Д. от брат й и желае да закупи и дела на самата М.Д.. Освен това обяснила, че действа като пълномощник на брата на М., който желае също да изкупи дела на сестра си от наследствената им къща в с. П. С.. Д. останала учудена от факта, че М.Д. има брат, тъй като откакто е била настанена в дома в с. *** никой не я е посещавал и не е изпращал средства. Останала учудена и от факта, че М.Д. притежава някакви идеални части от имоти, за които до този момент в дома нямали информация. Освен това Д. обяснила, че тя като настойник не може сама да вземе решение по тези въпроси, а е необходимо да има решение на настойническия съвет, след което да се получи и разрешение от Районния съд в гр. ***, като за целта е необходим набор от документи. Подсъдимата представила на Д. необходимите документи за имотите - данъчни оценки, скици и други. При тази и следващите срещи между подсъдимата и Д. не е била обсъждана цена за продажба на имотите и не е имало предложение от Й.Д. за такава цена.

          Така на 02.07.2012 год. настойническия съвет на поставената под пълно запрещение М.Г.Д. в състав Й.В.Д. - настойник, П.В.Ц. - зам. настойник, Д.С.Г. - съветник и К.Т.М. - съветник, е разгледал предложението на подсъдимата Д. за закупуване на идеалните части от имотите, притежавани от М.Д.. При това разглеждан настойническия съвет като е съобразил, че Маряна Д. е настанена в социален дом и е под пълно запрещение и не е в състояние да упражнява ефикасно владение върху имотите си, както и обстоятелството, че кандидат купувача е собственик на 1/2 идеални части от тях, като и обстоятелството, че единствения ефикасен способ М.Д. да се ползва от тези имоти е тя да получи тяхната парична равностойност, то тази евентуална сделка е в неин интерес. Поради това и на основание чл.165 ал.4 от СК настойническия съвет е взел решение да даде съгласие за извършването на продажба при цена - данъчната оценка и купувач съсобственичката Й.Д.Д. на притежаваните дялове от М.Д. на имота с къщата в с. П. С., както и на земеделските земи в землището на същото село. Решението е обективирано в протокол от 02.07.2012 год. (л.199 от Том 1 на ДП). За охраняване интересите на запретената М.Д. е бил нает и адвокат от гр.  ***, който е задвижил процедурата, като е внесъл решението на настойническия съвет и останалите необходими документи в Районен съд гр. ***. С Определение № 412 от 09.07.2012 год. по Ч. гр. д. № 358/2012 год., Районен съд - гр. *** на основание чл.165 ал.4 вр. с чл.130 ал.3 от СК е разрешил да се извърши продажба на притежаваните от поставената под пълно запрещение М.Г.Д. 1/4 идеална част от недвижим имот с къща в с. П. С., както и 1/2 идеални части от пет бр. ниви в землището на с. П. С. с обща площ около 80 декара. Съдът е постановил продажбата да бъде извършена на цена, не по-ниска от данъчната оценка на имотите, като сумата от продажбата да бъде преведена по сметка, открита на името на запретената.

          След получаването на определението на съда, на 10.07.2012 год. подсъдимата се е явила в дома в с. Р. отново с Н. и неговия автомобил, откъдето взели настойничката Й.Д. и я откарали при нотариус Д. Д. в гр. В. Т., където била изповядана сделка, при която Й.В.Д. в качеството й на настойник и законен представител на запретената М.Г.Д., е продала на подсъдимата Й.Д. идеалните части притежавани от М.Д. от 80,984 дка земеделски земи - имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т., за сумата от 4 972.00 лева (четири хиляди деветстотин седемдесет и два лева). За сделката е бил изготвена Нотариален акт № 302 Том ІІ 5105 дело № 241/2012 год. на пом. нотариус А.К., заместващ Нотариус Д. Д. с район на действие ВТРС. Посочената сума е била преведена предварително от подсъдимата Й.Д. по сметка на запретената М.Г.Д. в Банка ДСК.

          На 17.07.2012 год. Й.В.Д. в качеството й на настойник и законен представител на запретената М.Г.Д., е упълномощила подсъдимата Й.Д.Д., да продаде на когото намери за добре, включително и сама на себе си, при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД, на цена, не по-ниска от данъчната оценка, притежаваните от М.Д. 1/4 идеални части от недвижим имот в с. П. С., представляващ двор с площ от 955 кв. м. и построените в него къща, кухня и стопански сгради. С това пълномощно още същия ден - на 10.07.2012 год., подсъдимата Й.Д., действаща като пълномощник на запретената М.Д., е продала притежаваните от запретената 1/4 идеални части от гореописания имот, на П.Г.Д., за сумата от 940 (деветстотин и четиридесет) лева, при данъчна оценка от 930.75 лв. на тези идеални части. При това е изготвен за сделката Нотариален акт № 131 том 2 рег. № 2591, дело № 237/2012 год. на нотариус Дочка Тютюнджиева с район на действие ВТРС (л.125 от Том 2 на ДП). С тази сделка П.Г.Д. е станал единствен собственик на посочения имот, който впоследствие е продал за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) евро. Сумата от 940 лева, която е цената на идеалните части от имота, притежавани от М.Д., са били преведени от подсъдимата Й.Д. по сметка на запретената М.Д. в Банка ДСК. По-късно, когато Д. предала нотариалния акт за имота на П.Д., същата му обяснила, че е заплатила посочената сума, като поискала Д. да й я възстанови, плюс сумата от 200 лева, представляваща разходи, които тя била направила във връзка с прехвърлянето на идеалните части на М.Д. от къщата. П.Д. предал на подсъдимата сумата от 940 лева, плюс исканите 200 лева за разходи.

          Тъй като подсъдимата Д. се опасявала да бъде разкрита, че е дарила нивите на себе си, тя предприела бързи действия да продаде тези земи на трето лице. Поради това междувременно се свързала със св. Г.С.П., който разполагал с пълномощно да закупува имоти от името и за сметка на св. Г.Й.Г. и още на 11.07.2012 год. го упълномощила да се разпорежда с петте имота земеделски земи, подписала и необходимите декларации - всички с нотариално удостоверяване на подписите от помощник нотариус З. на Нотариус № *** в Нотариалната камара Б.. Предоставила му и част от необходимите за продажбата документи. На същата дата купувачът Г. превел на подсъдимата Д. уговорената цена от 64 787.20 лева (шестдесет и четири хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки).

          На 12.07.2012 год. помощник нотариус И.З. съставил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 860, том 5, peг. № 6154, дело № 649/12 г. по описа на Нотариус Б., с който С. като пълномощник на продавача и продавача, продал на Г.Й.Г. поземлени имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т.. Тъй като в НА било договорено, че купувачът ще получи дължимите плащания по аренда или договор за наем за стопанската 2011/2012 г., Г. веднага известил ползващата до момента земите ЗК „А.С.” - с. П. С., общ. П. Т.. Поради несъгласие с предложената наемна цена от страна на управлението на кооперацията, същият сключил договор с друг субект за ползване на земите.

          През месец август 2012 год. пострадалият П.Д. посетил къщата си в с. П. С., за да я приготви за предстоящата продажба. Съседът му го уведомил, че дават рентата и Д. отишъл в офиса на кооперацията. Поискал рентата си, но св. Р.И.Т. се изненадала от молбата му. Обяснила му, че земите били продадени на друго лице и вече не се ползвали от тях. П.Д. останал силно изненадан и разтревожен от този факт.

          След като се върнали в Л., П.Д. многократно търсил подсъдимата, но тя била заминала за Германия. Когато разбрал, че се е върнала, тя се криела от него, но той успял да я открие в наетото от нея заведение „М.” в гр. Г.О.. Тя го извела оттам и му обещала да отиде у тях да се разберат. Направо я попитал защо му е продала нивите, а тя изразила учудване. Но когато й назовал купувача, силно се притеснила. Не отишла в дома му и се криела от пострадалия. Тогава Д. се консултирал с адвокати П. и П. и депозирал жалба в прокуратурата, като оттеглил и пълномощното си, което бил дал на подсъдимата.

          В хода на ДП е била назначена оценъчна експертиза, която дава заключение, че пазарната стойност на процесиите имоти е в размер на 64 787.20 лева. Съдът изслуша вещото лице в съдебно заседание, което потвърди своето заключение. Съдът приема това заключение за пълно, компетентно и вярно.

          Вещите лица по назначената психолого-психиатрична експертиза дават заключение, че към момента на деянието Д. е бил в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Същия обаче е очертан като емоционална личност с лек регрес в конгнитивните процеси, общителен, екстравертен, като лесно допуска контакт, което го прави доверчив в личните взаимоотношения. Същият е от типа хора, които са конформни и се боят да се конфронтират с другите, като вещите лица го определят като много доверчив човек спрямо хора, които умеят по някакъв начин да убеждават. Вещите лица сочат също така, че ако Д. се е съсредоточил и е прочел пълномощното, би следвало да е в състояние да възприеме написаното в него, но прекалено много е вярвал на подсъдимата, поради което не е вникнал в съдържането на пълномощното, защото фокуса му е бил в друго, като е смятал, че всичко се върши в негов интерес.

          Горната фактическа обстановка се установява от: дадените в хода на ДП и на съдебното следствие показания на свидетелите П.Г.Д., И.А.Д., И.И.К., С.К.К., И.А.З., Й.В.Д., К.Т.М., Д.С.Г., П.В.Ц., Г.С.П., Г.Й.Г., Р.И.Т., М.Т.Т., Н.Н.К., М.Н.Н.; от заключенията на вещите лица по оценъчната и психологическата експертизи, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства събрани в хода на ДП и приети по делото и събраните такива в хода на съдебното следствие.

Установената от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие безспорно се доказа, че подсъдимата Й.Д.Д. в периода от средата на месец юни 2012 год. до 12.07.2012 год. в гр. Л. и в гр. В. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у П.Г.Д. *** - че е необходимо да включи в пълномощно, с нотариално удостоверяване подписа с peг. № 5275/19.06.2012 год. от И.З. - помощник нотариус на Нотариус № *** Т. Б., за управление и разпореждане с друг негов имот, правото да се разпорежда и със собствените му 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти  №№ 003016, 010002, 085001, 095027 и 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т., за да може да му съдейства при евентуално решение да ги продава в бъдеще, и с това му причинила имотна вреда в размер на 32 393,60 лв., която е в големи размери, представляваща пазарната стойност на земеделските земи, които продала на Г.Й.Г. *** на 12.07.2012 год. след като използвала пълномощното, за да ги дари сама на себе си на 26.06.2012 година.

Анализирано цялостното поведение на подсъдимата Д. в процесния период води до извода за действия от нейна страна с цел да бъде въведен в заблуждение П.Д. и с това да бъдат присвоени неговите земеделски земи. На първо място от всички доказателства по делото се установява, че не П.Д. и неговата съпруга са потърсили подсъдимата, а тя е посетила дома им и ги е потърсила. Узнавайки за обстоятелствата около неуредените наследствени въпроси, у Д. е възникнала идеята за измамата. Когато подсъдимата разбрала, че П.Д. притежава земеделски земи, независимо че Д. категорично заявил, че същите не се продават, тя веднага се наела да уреди прехвърлянето на дела на сестра му от наследствена къща в с. П. С., като обяснила, че затова той трябва да й подпише пълномощно. И тук именно проличават действията, които водят до извода за виновно поведение от страна на Д.. На първо място когато П.Д. е решил да й предостави документите за къщата, Д. е издърпала от ръцете му цялата папка с документите, в която са се намирали и документите за земеделските земи. Показателен е и факта, че още същия ден - 19.06.2012 год. са били предприети действия от подсъдимата, като П.Д. е откаран при нотариус в гр. В. Т. за да подпише пълномощното, с което П.Д. упълномощава подсъдимата да се разпорежда и с нивите по начин, какъвто подсъдимата намери за добре. Обстоятелството, че П.Д. не е желаел да бъдат продавани неговите земи се доказва от всички доказателства по делото, а именно от показанията на самия П.Д., на неговата съпруга, от показанията на свидетелите М.Т. ***), Н.К. (технически сътрудник в кметството на с. П. С.), Р.Т. (служител в кооперацията, в която са били под аренда земите на Д.), от установените от доказателствата по делото обстоятелства, а именно, че получаването на аренда от тези земи е било основно перо за издръжка на семейството на П.Д.. М.Т. и Н.К. категорично твърдят в показанията си както на ДП, така и в показанията си пред съда, че когато са разговаряли по телефона с П.Д. и са му заявили, че в пълномощното са включени и земеделските му земи, той категорично им е заявил, че не става въпрос за продажба на нивите, а само за къщата и земите няма да се продават. Ако Д. е имал намерение да продава земите си, или пък да е имал каквато и да е уговорка с подсъдимата за разпореждане с нивите, защо той е заявил така на Т. и К., че изобщо не става въпрос за продажба на нивите. Още по-показателен е факта, който също е неоспорим, че когато П.Д. се е явил в канцеларията на кооперацията и е разбрал, че нивите му са продадени и вече не са негова собственост, то той едва не е получил инфаркт. На първо място ако Д. е знаел, че нивите му са продадени, то той изобщо не би отишъл в кооперацията да търси рентата си. На следващо място ако се допусне, че той е знаел или е имал уговорка с подсъдимата за разпореждане с нивите му, то реакцията му не би била такава. Свидетелката Т. обаче заявява в съдебно заседание, че когато е уведомила Д., че земите му вече не са негови, той пребледнял, прежълтял и започнал да пита: "Как така? Защо така?". Такава ли би била реакцията на един човек, който предварително е договорил продажба на имотите си. Единственото обяснение е, че П.Д. нито е имал намерение, нито желание да се разпорежда със нивите си. Друго обяснение би било, че той е инсценирал едно такова поведение, но от доказателствата по делото и от личните възприятия на съдебния състав, изобщо не може да се направи извод за някакви актьорски способности у Д., поради което съдът напълно отхвърля тази възможност.

Каква необходимост е имало изобщо Д. да подписва пълномощно на Д. за закупуване на дела на сестра му от земеделските земи – никаква необходимост. Единствената необходимост е свързана с това, че ако същият не подпише такова пълномощно, то подсъдимата Д. не би могла и не би имала възможност да го измами.

Освен това нелогична и необяснима е и необходимостта П.Д. да дарява по какъвто й да е начин подсъдимата, още по-малко със земи, от които той и семейството му получават доходи от изключителна важност за издръжката на семейството. В името на какво Д. би се лишил от тези доходи и то безвъзмездно. От всички доказателства по делото се стига до категоричния извод, че от прехвърлянето на собствеността на идеалните части на П.Д. от нивите на подсъдимата, последния не е получил нищо. Първо от Нотариален акт № 277, том ІІ, рег. № 4715, дело № 220 от 2012 год. на нотариус Д. Д. е видно, че П.Д. дарява подсъдимата с въпросните ниви, т.е. документирана е една безвъзмездна сделка, от която "дарителят" не получава нищо. На следващо място както П.Д., така и съпругата му категорично отричат да са получавали каквато й да е сума или цена за въпросните земи. На трето място ако действително Д. е заплатила някаква сума на П.Д. за тези земи, то защо е било необходимо нотариалния акт да е за дарение, а не за покупко-продажба. На четвърто място по делото не се събраха никакви други доказателства за изплащане на някаква сума от страна на подсъдимата на Д. като цена на посочените земеделски земи. Единствено в хода на съдебното следствие свидетелят И.И.К. твърди, че на неустановена дата през 2012 година е видял подсъдимата заедно с един непознат възрастен мъж да броят пари пред офиса на нотариус Дочка Тютюнджиева (който е в непосредствена близост до кантората на нотариус Т. Батванова), като К.  подкачил подсъдимата и я запитал: "Какво правим Д., броим пари?" а тя му отговорила: "Кой бяга от пари, от 8 000 лева". В хода на съдебното следствие не можа да се докаже дали и кога точно К. е видял подсъдимата пред кантората на нотариус Т. Батванова. Дори и обаче да се допусне, че действително той е видял Д. и то да брои пари (каквито доказателства по делото няма с изключение на твърденията на самия К.), първо К. не сочи, че възрастния мъж е бил именно пострадалия П.Д., както и не може да се установи за какво са били тези пари, кой на кого ги е предавал (дали подсъдимата на мъжа или обратното) и каква е била сумата. Тези обстоятелства съпоставени с останалите доказателства по делото, водят до извода, че подсъдимата не е заплатила никаква сума на П.Д.. Дори свидетелят М.Н., който е бил винаги заедно с подсъдимата когато е имало разговори между нея и П.Д., твърди пред съда, че не е виждал подсъдимата да е давала някакви пари на Д. или пък да му е заплащала земите по друг начин.

Несъстоятелни са доводите на защитата на подсъдимата, че е имало договорка между подсъдимата и П.Д. стойността на процесните ниви да бъде овъзмездяване на Й.Д. за услугата която тя му върши, а именно да прехвърли идеалната част на М.Д. от наследствената къща в с. П. С. на П.Д.. На първо място това се опровергава от обстоятелството, че П.Д. е заплатил тази идеална част на Й.Д. (сумата от 940 лева), како освен това е платил и още 200 лева за разноски - 100 лева за оформяне на документи и 100 лева за бензин. На следващо място идеалните части на П.Д. от процесните ниви са "дарени" преди реално да бъде уредено прехвърлянето на идеалните части на М.Д. от къщата на П.Д., което е нелогично. Не на последно място следва да се има предвид, че стойността на идеалните части от тези ниви собственост на П.Д., е далеч по-голяма от стойността на идеалните части на сестрата на Д. от наследствената къща, както и това, че тази стойност се явява прекомерно висока, за да бъде цена за извършване на дейността, която Д. е извършила. Колкото и да има особености в личността на пострадалия П.Д., същия може да оцени тези обстоятелства и да прецени, че даряването на тези ниви за такава услуга е твърде несъразмерно. Д. прекрасно е знаел каква е реалната стойност на процесните ниви, тъй като само един ден преди подписване на пълномощното, подсъдимата Д. е уредила продажба на земите на съпругата му по 900 лева на декар. Така, че Д. лесно би могъл да изчисли стойността на собствените си земи (идеалните части от тях) и трудно би могло да се повярва, че той направо ги е подарил на подсъдимата, лишавайки семейството си, себе си, сестра си от възможност да се ползват от доходите от тези земи, които са около 3 000 лева годишно. Липсва каквато и да е оправдана логика Д. да е имал намерение да ги продава, още по-малко да е решил да ги продаде на цена около 196 лева на декар, а още по-малко абсолютно безмотивно да ги подари.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимата, че П.Д. е бил отлично запознат със съдържанието на подписаното от него пълномощно и това вече оправдава всички последващи действия на подсъдимата. Да, това обстоятелство е безспорно - от доказателствата по делото се установява, че пострадалия П.Д. действително е узнал, че в съдържанието на процесното пълномощно са включени и права за разпореждане от Д. с идеалните му части от процесните ниви в землището на с. П. С.. Как въпреки това обаче той е подписал пълномощното -  именно тук идва и въвеждането в заблуждение от страна на подсъдимата у П.Д., че това се прави "за всеки случай", ако Д. реши в бъдеще да продава земите си, да не се прави ново пълномощно. Всъщност, измамата се състои в това, че подсъдимата Й.Д. го е мотивирала да подпише пълномощно за продажбата на идеалните си части от земеделските земи, които той не е имал нито намерение, нито желание да продава, още по-малко да й подарява. Действително човек в такава ситуация би се замислил какви биха могли да бъдат последствията от това, когато подписва такъв важен документ, даващ такива права на някого да се разпорежда със собствените му имоти. В хода на делото бе изслушана съдебно-психиатрична експертиза. Вещите лица дават заключение, че към момента на деянието П.Д. е бил в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Същия обаче е очертан като емоционална личност с лек регрес в конгнитивните процеси, общителен, екстравертен, като лесно допуска контакт, което го прави доверчив в личните взаимоотношения. Същият е от типа хора, които са конформни и се боят да се конфронтират с другите, като вещите лица го определят като много доверчив човек спрямо хора, които умеят по някакъв начин да убеждават. Вещите лица сочат също така, че ако Д. се е съсредоточил и е прочел пълномощното, би следвало да е в състояние да възприеме написаното в него, но прекалено много е вярвал на подсъдимата, поради което не е вникнал в съдържането на пълномощното, защото фокуса му е бил в друго, като е смятал, че всичко се върши в негов интерес. В този смисъл обяснението за действията на Д. е, че това е една личност, цял живот работеща и подчинена на някого. Много рядко му се е налагало да взема отговорни решения било в професията, било в личния си живот, свързани с подобни неща като сделки с имоти. Такъв човек лесно се доверява. Вещите лица сочат пред съда, че по методиката, по която са изследвали поведението на Д., той е един емоционален, доверчив човек, с усещане съм, че в тяхното семейство жената е тази, която ръководи. Това го прави доверчив спрямо хора, които умеят по някакъв начин да убеждават. Точно това обстоятелство е използвала и подсъдимата, за да го въведе в заблуждение, че включването на нивите в пълномощното се прави без някаква особена причина, а само за всеки случай, ако той реши да продава земите си в бъдеще, на което Д. безпрекословно е повярвал. Факта, че Д. към този момент нито е имал намерение, нито е искал да продава идеалните си части от земите, се установява по безспорен начин от доказателствата по делото, което бе коментирано по-горе в настоящите мотиви. Както вече бе посочено, Д. е получавал рентата от 80-те декара земеделски земи, като в никой случай или именно поради това абсолютно нелогично е то да ги подари на някого пък да ги продаде за по-малко от 200 лв. на декар.  

Неоснователни са и доводите на защитата на подсъдимата, че в пълномощното изрично било записано, че упълномощава подсъдимата Й.Д. да договаря сама със себе си по реда на чл.38 от ЗЗД, с което Д. бил отлично запознат, но въпреки това се е съгласил и подписал пълномощното. С оглед заключението на вещите лица по назначената съдебно-психологическа експертиза, както и личните впечатления на съда, П.Д. не би могъл да възприеме в достатъчна степен и разбере съдържанието, че лицето може да договаря само със себе си по реда на чл.38 от ЗЗД. От факта, че безспорно подсъдимата Д. перфектно познава юридическата страна на нещата и се е съобразила с тези особености, в пълномощното грее и разпоредбата да получава продажната цена, от този факт не следва, че Д. не е измамен.

Съдът намира за неоснователен довода на защитата на подсъдимата, че след като П.Д. до настоящия момент не е предприел действия по разваляне на дарението, то той е бил съгласен с тази сделка. Да, действително Д. до настоящия момент не е предприел такива действия, но това е по обективни причини. На първо място сделката е оформена перфектно документално и трудно би могло същата да бъде обявена за недействителна от един граждански съд, ако не бъде доказано виновно поведение на Й.Д., което би могло да стане само в едно наказателно дело, каквото е настоящото. Установено е безспорно, че П.Д. непосредствено след като е разбрал, че земите му са продадени на друго лице, веднага се е консултирал с адвокат, но по стечение на обстоятелствата не са били предприети веднага други действия освен оттегляне на пълномощното на 21.08.2012 година. Това обстоятелство води до извода, че още тогава и веднага Д. е реагирал и доколкото е било във възможностите му на този етап е предприел само това действие, а впоследствие през есента на 2012 год. е подал и жалба до прокуратурата.

На следващо място съдът счита за неоснователни доводите на защитника на подсъдимата, че неправилно е определен размера на причинената вреда на пострадалия П.Д. от 32 393.60 лева. В хода на ДП е била назначена оценъчна експертиза, която е дала заключение, че стойността на притежаваните от П.Д. 1/2 идеални части от 80.984 декара в землището на с. П. С., са на стойност от 32 393.60 лева. Съдът изслуша вещото лице в съдебно заседание, като същото напълно потвърди даденото от него заключение, като описа по какъв начин е определило пазарната цена за земите. Стана ясно, че същата е определена като 800 лева на декар, като са взети предвид характеристиката на имотите – площ, състояние на имота, категория на почвата, отстояние от населено място, от път с трайна настилка и общински областен пазарен център и други. Вещото лице заявява, че е определил цената на база на собствените си наблюдения и познания в тази област, като към момента на извършване на деянието и в продължение на няколко години е консултант в земеделски кооперации в региона на гр. П. Т. и в това му качество е имал наблюдение на пазара към 2012 година. Това заключение кореспондира и с останалите доказателства по делото, а именно, че към този момент съпругата на П.Д. е продала собствените си земи в землището на с. К. (които не се отличават от тези в землището на с. П. С.), на цена от 900 лева за декар.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимата Й.Д.Д. с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК, доколкото в периода от средата на месец юни 2012 год. до 12.07.2012 год. в гр. Л. и в гр. В. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у П.Г.Д. *** - че е необходимо да включи в пълномощно, с нотариално удостоверяване подписа с peг. № 5275/19.06.2012 год. от И.З. - помощник нотариус на Нотариус № *** Т. Б., за управление и разпореждане с друг негов имот, правото да се разпорежда и със собствените му 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти  №№ 003016, 010002, 085001, 095027 и 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т., за да може да му съдейства при евентуално решение да ги продава в бъдеще, и с това му причинила имотна вреда в размер на 32 393,60 лв., която е в големи размери, представляваща пазарната стойност на земеделските земи, които продала на Г.Й.Г. *** на 12.07.2012 год. след като използвала пълномощното, за да ги дари сама на себе си на 26.06.2012 година.

Съдът квалифицира деянието като такова по чл.210 ал.1 т.5 от НК, тъй като размера на причинената вреда е в големи размери, а именно повече от 70 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието (290 лева). Същия не представлява особено големи размери, тъй като е под 140 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.

От субективна страна деянието на подсъдимата е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като тя отлично е съзнавала общественоопасния характер на деянията си, предвиждала е общественоопасните им последици и е искала тяхното настъпване. Д. е знаела, че П.Д. няма никакви намерения да продава или дарява собствените си идеални части от земеделски земи в землището на с. П. С., но въпреки това тя е извършила действия, с които е лишила пострадалия от тази собственост по един измамлив начин, от което се е облагодетелствала, като е желаела тези последици.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимата, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Като призна за виновна подсъдимата, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият престъпен резултат се отличава с тежест, което е включено и в квалификацията на деянието като такова по чл.210 ал.1 т.5 от НК.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на престъплението и нейната млада възраст. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, както и предвид факта, че подсъдимата има малко дете за което се грижи, съдът счете, че на подсъдимата следва да бъде определено наказание към предвидения в закона минимален размер, поради което й наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимата, както и с смекчаващото вината обстоятелство, че същата има малко дете, и с оглед размера на наложеното наказание, съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената, не е наложително тя да изтърпи така наложеното наказание, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимата, е съобразено с разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдената към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху нея.

По отношение на втория пункт от обвинението, а именно, че подсъдимата Й.Д.Д. в периода от средата на месец юни 2012 г. до 10.07.2012 г. в гр. *** и в гр. В. Т., възбудила и поддържала заблуждение у Й.В.Д. ***, чрез нея и у П.В.Ц., Д.С.Г. и К.Т.М. - настойнически съвет на М.Г.Д., поставена под пълно запрещение и настанена за отглеждане в Дом за възрастни с психични разстройства с. *** общ. ***, че нейният брат и съсобственик П.Г.Д. вече й е продал срещу предварително заплащане 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т. и с това причинила на  М.Г.Д. имотна вреда в размер на 27 421,60 лв., представляваща разликата между пазарната стойност и цената по данъчна оценка, на която е заплатила прехвърлените 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи, съдът счете, че същото не е доказано по безспорен и категоричен начин.

За да е налице извършено престъпление измама, е необходимо на първо място дееца да въведе някого в заблуждение и евентуално да поддържа това заблуждение, а също така и да причини имотна вреда на заблудения. Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай не е налице нито един от елементите на обективния състав на това престъпление.  

На първо място следва да се установи има ли заблуждение и у кого е въведено такова, ако се приеме, че е налице. Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай липсва такова заблуждение. Според формираното обвинение с обвинителния акт подсъдимата е възбудила и поддържала заблуждение у Й.В.Д., а чрез нея и у останалите членове на настойническия съвет на М.Д., че нейният брат и съсобственик П.Г.Д. вече й е продал срещу предварително заплащане 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи. Т.е. обвинението се състои в това, че подсъдимата е заблудила посочените лица, че е собственик на идеалните части на П.Д. от земите. По никакъв начин подсъдимата Й.Д. не е заблудила Й.Д. и чрез нея членовете на настойническия съвет на М.Д., че тя е собственик на 1/2 идеална част от въпросните имоти. Въпросните недвижими имоти – земеделски земи са в съсобственост по 1/2 идеална част между М. и П. Д.. П.Д. е заявил на Й.Д., че не желае да ходи в дома, не желае да се среща с Настойническия съвет, защото му ставало лошо от тези срещи и единственият възможен технологичен начин да бъде отправено искането от страна на Настойническия съвет за продажба на идеалните части на М.Д., е това искане да бъде направено от съсобственик. Към момента на явяването на подсъдимата в дома в с. Р. и предложението и пред Й.Д. и най-вече към момента на подаването на документите пред Районен съд - *** за даване на разрешение по реда на чл.130 от Семейния кодекс, подсъдимата Й.Д. вече е била собственик на идеалните части на П.Д., пък дори и същите да са придобити по измамлив начин. Т.е. към датата на подаване на заявлението и към датата на издаване на определението на съда - 09.07.2012 год. Й.Д. е била съсобственик, заедно с М.Д., на 1/2 идеална част от въпросните недвижими имоти и така е записано в определението. Към искането за даване на въпросното разрешение, видно от диспозитива на определението, са приложени съответните документи, удостоверяващи правото на собственост, а именно че Й.Д. е съсобственик на 1/2 идеални части от имотите.

На следващо място съдът намира, че настойническият съвет не е действал едностранно като орган по настойничеството на поставената под запрещение М.Д.. Разрешението за продажба на идеалните части от процесните имоти собственост на М.Д., е дадено с Определение от 09.07.2012 год. по Ч. гр. д. № 358/2012 год. по описа на Районен съд -***. В този смисъл съдът напълно споделя доводите на защитата на подсъдимата, че в случай настойническия съвет не формира собствена правно валидна воля, а той действа като едно междинно звено, а органът, който реално охранява интересите и обективира волята на поставената под запрещение М.Д., е Районния съд по постоянния й адрес, в случая РС - ***. Това е видно и от самото съдържание на определението на съда, в което се сочи, че молбата е подадена от Й.Д., но в качеството й на настойник и законен представител на поставената под пълно запрещение М.Д., както и че запретената притежава посочените имоти в съсобственост с Й.Д. ***. Подсъдимата Й.Д. е действала въз основа на един редовен нотариален акт за собственост на идеалните части от процесните имоти, като въз основа на определението на РС - *** П.Д. се е сдобил и с въпросната 1/4 идеална част от бащината му къща в с. П. С. и с която впоследствие се е разпоредил.

При така установеното, съдът намира, че в случая липсва въвеждане в заблуждение у Й.Д. относно основния факт, а именно, че подсъдимата е собственичка на идеалните части от недвижимите имоти, съсобствени със запретената М.Д.. Заявеното, че тези идеални части да закупени от брата на М.Д. по същество не променя основния факт на собственост.

Освен горното съдът намира, че в случая липсва и причинена имотна вреда на запретената М.Д. и т в размера, посочен в обвинението. Както вече бе посочено, за да бъде извършена въпросната продажба, съгласно изискванията на чл.130 от СК е необходимо разрешение на съответния районен съд. Съдът е именно органът, който извършва преценката дали разпореждането с недвижимите имоти по начина, който е посочен (продажба на цена данъчната оценка на имотите) е в интерес на собственичката им. След като съдът е разрешил тази продажба, то е извършена преценка от съда, че разпореждането по този начин няма да накърни законните интереси на запретената. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства  - показанията на Й.Д. и на останалите членове от настойническия съвет, е видно, че всички единодушно са решили, че въпросната продажба е изцяло в интерес на запретената М.Д.. Никой от тези свидетели не твърди, че именно подсъдимата Й.Д. е настоявала продажбата да бъде извършена на посочената цена - данъчната оценка на имотите. Решението е било изцяло на настойническия съвет, като както стана ясно от показанията на свидетелите членове на този съвет, самите те са взели решение продажбата да бъде извършена на тази цена, като за да бъде определена пазарна цена, е било необходимо наемане на специален експерт, за което запретената не е разполагала със необходимите средства. Освен това за охраняване интересите на запратената е бил нает и адвокат, който също би могъл да прецени, че продажбата на имотите на цена данъчна оценка ощетява по някакъв начин запретената. Съдът е определил параметрите и начините на извършване на продажбата на идеалните части на М.Д.. Към искането за даване на въпросното разрешение, видно от диспозитива на определението, са приложени съответните документи, удостоверяващи правото на собственост, както и удостоверение за данъчна оценка. Съдът се е запознал с тази данъчна оценка на въпросните имоти и ако беше преценил, че са нарушени интересите на запретената, можеше в хода на това производство да назначи експертиза, която да установи пазарна оценка, но в настоящия случай съдът не е преценил, че е налице такава необходимост. В крайна сметка запретената М.Д. е получила за своите идеални части от процесните имоти някаква цена, която макар и да не съвпада напълно с пазарната оценка на имотите, не може да се счита, че е вреда на същата. В крайна сметка тази цена е била преценена както от настойническия съвет, така и от съда и след като е приета от тези органи, то не може да се счита, че е на М.Д. е причинена реална вреда, още повече в посочените в обвинителния акт размери.  По делото няма никакви данни и доказателства, които да водят до извода, че подсъдимата по някакъв начин е въвела в заблуждение или пък по какъвто й да е начин е принудила както настойническия съвет, така и съда, за да определи продажбата на идеалните части от имотите на запретената да бъдат продадени на такава цена. Свидетелите обясниха в съдебно заседание поради какви обстоятелства и защо е била определена продажба на такава цена, като тези обстоятелства стоят вън от действията на подсъдимата Й.Д.. Няма имотна вреда, тъй като правото на договаряне е свободно и всеки един собственик от момента, в който придобие правото на собственост върху недвижим имот, независимо от основанието за това, има право да се разпорежда с него както намери за добре, при цени и условия, които намери за добре. Така Й.Д. е сключила договор за покупко-продажба при пазарно определените от ситуацията условия и не може да се счита, че с това е причинила имотна вреда на М.Г.Д..

Предвид изложените съображения, настоящият състав прие, че повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение срещу подсъдимата Й.Д.Д., затова, че в периода от средата на месец юни 2012 г. до 10.07.2012 г. в гр. *** и в гр. В. Т., възбудила и поддържала заблуждение у Й.В.Д. ***, чрез нея и у П.В.Ц., Д.С.Г. и К.Т.М. - настойнически съвет на М.Г.Д., поставена под пълно запрещение и настанена за отглеждане в Дом за възрастни с психични разстройства с. *** общ. ***, че нейният брат и съсобственик П.Г.Д. вече й е продал срещу предварително заплащане 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи - имоти №№ 003016, 010002, 085001, 095027, 105008 по Картата на възстановената собственост на землището на с. П. С., общ. П. Т. и с това причинила на  М.Г.Д. имотна вреда в размер на 27 421,60 лв., представляваща разликата между пазарната стойност и цената по данъчна оценка, на която е заплатила прехвърлените 1/2 идеални части от 80,984 дка земеделски земи, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, съобразно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК.

Предвид горното съдът намери, че по този начин не е доказано и обвинението, причинените вреди да са в особено големи размери, тъй като причинените вреди на пострадалия П.Д. са в размер на 32 393.60 лева и са под размера на 140 минимални работни заплати към датата на извършване на деянието, а съгласно утвърдената съдебна практика за да са налице особено големи размери на вредата, същата трябва да надхвърля 140 минимални работни заплати за страната към датата на деянието.

Тъй като съдът приема, че се касае само за едно деяние, то прие, че деянието не е извършено и при условията на продължавано престъпление.

Съдът намери, че не са налице и предпоставките случаят да бъде квалифициран като особено тежък.

Поради това и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда по повдигнатото и обвинение в тази му част - че е въвела в заблуждение Й.Д. и настойническия съвет на запретената М.Д. и с това причинила на последната имотна вреда в размер на 27 421.60 лв., както и по обвинението, че вредата е в особено големи размери, случаят е особено тежък, и деянието е извършено при условията на продължавано престъпление - престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл.209, ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от особения представител на запретената М.Г.Д., съдът с оглед на този изход на делото, а именно признаване за невиновна на подсъдимата за това деяние, счете, че този граждански иск се явява недоказан и неоснователен и го отхвърли изцяло като такъв.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал.3 от НПК, подсъдимата Й.Д.Д. беше осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - гр. В. Т. сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща направени разноски в хода на ДП; в полза на държавата по сметка на ВТРС сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото в хода на съдебното следствие, както и сумата от 5.00 (пет) лева по сметка на ВТРС за служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                          

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                             / Емил Бобев /