№ 109
гр. К., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200391 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на БЛ. З. ОС., ЕГН ********** от гр. С., против
Наказателно постановление № 7058 от 23.11.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че липсва пълно описание на нарушението,
конкретно, че не е видно как точно е установено, че са съответното ППС няма издадено
разрешение или че не е платена такса, като твърди, че непредставянето на разрешение не
води до извод че не е издадено такива или че не е платена такса. Твърди че не е ясно какви
са характеристиките на пътя – дали е част от републиканската пътна мрежа или от
общинската такава. Твърди, че липсва фактическо описание, че движението на тежко ППС е
дейност по специално ползване на пътищата, каквото е съдържанието на разпоредбата на чл.
26, ал. 1, т. 1 от ЗП. В същата насока изтъква, че липсва описание на част от фактическия
състав и във връзка с определението за „специално ползване на пътищата, съдържащо се в §
1, т. 8 от ДР на ЗП, като счита, че според това определение е необходимо да са налице
1
кумулативно две характеристики на ППС – „извънгабаритно“ и „тежко“. Твърди, че липсва
че липсва установяване по критерий на разпоредби на Наредба № 11 относно дали
автомобила е с пневматично или еквивалентно окачване или без такова.
Счита, че не е в отговорност на водача задължението за снабдяване с разрешение,
като твърди, че това е задължение за лицата извършващи превозите, а според чл. 15, ал. 3 от
Наредбата това са собствениците на ППС. Позовава се на легалната дефиниция на понятието
„превозвач“, като твърди, че като водач няма право и задължение за снабдяване с
разрешително. В същата насока – несъставомерност от субективна страна изтъква, че както
според разпоредбите на наредбата – чл. 11 и чл. 15, ал. 3, така и според чл. 26 от ЗП не е
изрично посочено че задълженията са вменени в отговорност на водача на ППС, като счита,
че това е отговорност на собствениците или превозвачите, в зависимост от това от чие име
се извършва превоза.
Счита, че като водач може да носи отговорност само за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, като е недопустимо дублиране на отговорност и за нарушение на ЗП. Изразява
становище, че е водач на извънгабаритно МПС, а не „превозвач“, поради което не може да
бъде ангажирана отговорността му за извършване на посочената разпоредба от ЗДвП с
основание за санкциониране чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. В същата насока се позовава на
представени от негова страна писмени доказателства за трудово правоотношение,
твърдейки, че е наето лице.
Твърди непълнота на АУАН и НП, и що се отнася до въпроса дали е следвало да
представи разрешително или квитанция за платена такса, като твърди, че са различни
основанията за издаването на двата вида документи, поради което счита, че е нарушено
правото му на защита.
Твърди нарушение на изискването на чл. 36 от наредбата изискващ контролът над
извънгабаритни и/или тежки ППС да се осъществява от А“ПИ“ със съдействие на служба за
контрол при МВР, което не е било налице при спирането му за проверка на 23.10.2020 г.
Изразява недоволство, че протоколът от измерването е бил изготвен на чужд език.
Твърди наличие на нарушение, изразяващо се в непълно посочване на
санкциониращата разпоредба, като твърди, че чл. 53, ал. 1 от ЗП съдържа множество
хипотези, в каквато насока няма конкретизация от страна на АНО.
Иска отмяна на НП, като алтернативно иска налагане на наказание в минимално
предвидените размери като счита наложеното му за несправедливо и несъответстващо на
тежестта на нарушението, като изтъква и задължението за вземане предвид и имотното му
състояние.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното с.з., като не се явява и
негов представител.
2
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С. не изплаща
представител в с.з. С писмено становище, подадено по настоящото дело се иска оставяне на
жалбата без уважение, като в първото становище се коментира друго НП и АУАН, но за
идентично нарушение, извършено от лице, различно от жалбоподателя, докато във второ
становище, се излагат напълно идентично като съдържание становище по настоящия случай.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Спазен е законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като видно
обжалваното НП е издадено на 23.11.2020 г., връчено е на жалбоподателя на 25.11.2020 г.
/видно от приложената обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП/, докато
жалбата е заведена в деловодство на АНО на 02.12.2020 г., тоест в цитирания срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0007724, съставен на
23.10.2020 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 10.05 часа на път ІІ-81,
км. 5+800, на 100 м. след кръгово кръстовище в посока гр. К. гр. С. управлява съчленено
ППС с пет оси- МПС с две оси (1-ва и 2-ра) марка/модел Волво ФМ, рег. № СВ **** ММ и
полуремарке с три оси (3-та, 4-та и 5-та), рег. № С **** ЕС. Водачът осъществява движение
без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извън габаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС –
тежко ППС по чл. 3, т. 2 от наредбата Необходимостта от разрешение се доказва от
направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на наредбата,
както следва: Измереното натоварване на задвижващата ос (2-ра) единична ос на ППС е
12.450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 4, б. „а“ на наредбата. При измерено разстояние между оси – 1.32 см. сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та и 5-та) е 27.100 това, при
максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от наредбата
В акта е посочено, че измерването на автомобилът с товара е извършено с техническо
средство ролетка № 1304/18 и ел. везна модел PW-10 № К 0200007. Посочено е също така,
че ППС превозва пшеница.
Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от лична карта, талон на ППС –
част II, пътен лист, трудов договор и кантарна бележка № 1054748/22.10.2020 г.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона
за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредба № 11.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание
3
цитирания АУАН.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 2 000 лева.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва каквото и да е оспорване на фактите, така както са
отразени в обжалваното НП и приложения АУАН, а така също и предвид обстоятелството,
че за отделните факти са налице и писмени доказателства – приложените копия от протокол
за измерване, пътен лист, свидетелство за управление, регистрационен талон, трудов
договор и др.
С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени следните факти: На
23.10.2020 г. жалбоподателя, е управлявал състав от ППС – влекач марка/модел Волво ФМ,
рег. № СВ **** ММ и полуремарке, рег. № С **** ЕС. Влекачът е собственост на лизингова
компания – „Райфайзен лизинг България“ ООД, докато полуремаркето е собственост на
Белбултранс“ ООД - работодател на жалбоподателя, заемащ длъжност „шофьор товарен
автомобил“. С превозното средство е превозвана пшеница, натоварена на 22.10.2020 г. от
„Петромел-1“ ООД с. К., като разписаният курс на жалбоподателя е от с. Б. до с. К. и от това
населено място до гр. С.. При измерване с кантар във фирма „Поромел-1“ ООД на
22.10.2020 г. е отчетено тегло на автомобила в натоварено състояние 47780 кг, тегло само на
автомобила 13460 кг. и товар пшеница от 34320 кг.
Жалбоподателя е управлявал посоченото ППС по ВП 81, като в района на км. 5+800 е
бил спрян за проверка от Б.К.П. и Е.Л.С., и двамата заемащи длъжност „експерт“ в дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол при А“ПИ“ С..
При проверката, посредством технически средства ролетка № 1304/18 и електронна
везна PW-10 № К 0200007 е било измерено теглото на управлявания от жалбоподателя
състав от ППС /ролетката е използвана за измерване на разстояние между осите на
отделните превозни средства в състава – влекач двуосен, и полуремарке – триосно/, като
натоварването на задвижващата втора ос на МПС-то – влекач е било 12.450 тона. Измерено
е натоварване по трите оси на ППС – полуремарке, което възлизало общо на 27.100 това. За
измерването е съставен протокол № 0000043/2020 г. с отбелязана дата, съдържащ всички
данни, установени от измерването с техническото средство – електронна везна, като
протокола е подписан от жалбоподателя и актосъставителя – лицето Б.П..
На жалбоподателя е бил съставен цитирания АУАН, който е подписан от съставителя
- служителя на АНО Б.П., както и от вторият служител на АНО Е.С., както и от
жалбоподателя без да отрази конкретни възражения, като препис от АУАН е връчен на
жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис в частта от АУАН, представляваща
разписка за това.
При извършване на проверката е осъществена и процедурата по чл. 37, ал. 3 от
4
Наредба № 11, което е отбелязано в АУАН.
При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без
противоречия от приложените писмени доказателства – АУАН, НП, протокол за измерване,
копия от СУМПС и свидетелства за регистрация на частите от състава ППС, кантарна
бележка, трудов договор и доп. споразумение и пътен лист съдът намира, че основателно и
законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на специалните
изисквания на Закона за пътищата.
От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 23.10.2020 г. състав от МПС и
ППС, като общото тегло на превозното средство надхвърля максимално разрешеното с
разпоредбите на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция
на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по начин,
представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение
за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното
предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП.
Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата,
което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на
пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или
за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както
и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя.“
Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се
извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като
изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по
специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение,
като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване
на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната
разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния
характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/
се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управлявания от него състав от ППС
е натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото за конкретния вид
МПС и ППС, включени в този състав. Без съмнение това обстоятелство му е било известно,
след като данни за това са отразени в документа – кантарна бележка, издаден на 22.10.2020
5
г. при натоварване на автомобила в с. К.. Без съмнение жалбоподателят е бил длъжен и да
знае разпоредбите на закона за пътищата и подзаконовия нармативен акт – Наредба № 11,
установяващи както конкретните максимални стойности на натоварването на състава от
ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение при използване на пътя от
ППС, надхвърлящо тези максимални размери.
При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и
обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед №
РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”
/приложена/, с която поименно са изброени лицата, включително и актосъставителя - Бойко
Б.К.П., в качеството му на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, съответно на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има
право да съставя актове за установяване на административни нарушения. Правомощието на
лицето В.Б.А. да издава НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 г.
/приложена/. Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от
контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за
измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара
на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция,
подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната
електронна везна тип PW-10 № К 0200007 е приложено и доказателство за извършване на
такава през месец юни 2020 г., а периодичността на проверките е не по-малко от две години
съгласно приложената Заповед № 616/11.09.2018 г. на председател на ДАМТН.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати формални нарушения
на ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, след като правилно и в
пълнота са описани отделните признаци на извършеното нарушение – управление на състав
от ППС /подборно идентифицирани/ по републиканската пътна мрежа, липсата на
разрешение, като и теглото на отделните ППС в състава, което надхвърля максимално
разрешеното. Еднозначно в АУАН и НП е посочено, че се осъществява движение без да е
издадено разрешение за осъществяване на тази дейност част от специалното ползване на
пътищата, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че е неясно дали
санкционирането е заради неиздаване на разрешение или за неплащане на такса. Смисълът
на издаване на такова разрешение е то да съпровожда автомобила, поради което издаването
на такова е необходимо да предхожда извършване на дейността, и съответно това
разрешение да се представи при извършване на проверка на конкретното ППС при
осъществяване на дейността, поради което непредставянето на такова при извършената
проверка е основание за извод, че няма издадено такова, без това да ограничава
възможността на жалбоподателя да го представи, ако е било издадено и не сее намирало у
него при проверката, в каквато насока не са направени никакви твърдения и съответно не са
6
представени доказателства за тази възможна хипотеза.
Неоснователно е възражението за неидентифициране на пътя, по който е
осъществявана дейността, след като в АУАН и НП е посочено, че това се е случило на път II
81, която е означението на второкласен път 81 от републиканската пътна мрежа - Решение №
945 на МС от 1.12.2004 г.
Неоснователно е възражението за необходимост да са налице два признака -
„извънгабаритно“ и „тежко“, при описание на нарушение на забраната за използване на пътя
по специалното му предназначение. Понятието „извънгабаритно“ има легално определение
в §1, т. 1 от Наредба № 11, съгласно която разпоредба "извънгабаритни ППС" се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, като чл. 2 препраща към чл. 5
от наредбата, определящ максимално допустимите размери – височина, ширина и дължина
на ППС, докато чл. 3 препраща към чл. 6 и чл. 7, определящи съответно максимална маса на
ППС и максимално натоварване на ос. Съгласно посоченото легално определение
„извънгабаритно ППС“ е това, което алтернативно /използван е съюзът „или“/ надхвърля
определените максимални размери или надхвърля максималната маса на ППС или
максимално определеното натоварване на ос. Фактът, че в закона недотам прецизно се
използва едновременно както общото понятие „извънгабаритно“ така и „тежко“ ППС не
дава основание за извод, че предвидените забрани се отнасят само до превозни средства
/състави от ППС/, надхвърлящи кумулативно както изискванията за размери, така и
изискванията за маса, съответно и натоварване на ос. двете не на ППС или максимално/ в
това число и състав от МПС и ППС/
Основателно е твърдението, че не установено/описано дали автомобила е с
пневматично окачване или еквивалентно на такова, но това не представлява съществена
нередовност, след като чл. 6 и чл. 7 от наредбата предвиждат по-високи максимално
допустими стойности на натоварване за такъв вид окачване, като именно такива по-високи
стойности са приети като надвишени от жалбоподателя както от контролиращите лица, така
и от АНО, тоест прилагането е в интерес на водача на автомобила – приети са по-високите
максимално допустими стойности, съответстващи на такъв вид окачване.
Неоснователно е възражението за извършено нарушение на изискването на чл. 36 от
наредбата за присъствие и на служители на МВР, след като чл. 27, ал. 1 от ЗХ изрично
предоставя правомощие /и установява задължение/ за Агенция "Пътна инфраструктура" да
контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни
средства чрез разполагане на определени места на устройства за отчитане на тези
характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Взаимодействието между различните държавни органи, натоварени да
контролират както правилата за пътищата – чл. 27, ал. 3/, в това число и оказването на
съдействие на служителите на А“ПИ“ при осъществяване на контрол не е поставено като
задължително изискване за надлежното извършване на проверките и установяване на
факти, отнасящи се до тези проверки, след като няма изрично изискване за осъществяване
7
на този вид контрол само в присъствие и на други контролни органи.
Неоснователно е оплакването за изготвяне на протокола от измерването на ППС на
чужд език, след като видно от представения оригинал на този протокол № 0000043/2020
навсякъде обозначаването на отделните стойности е извършено както на английски език,
така и на български, поради което жалбоподателят е имал възможност да установи
значението на посочените в протокола резултати от измерванията.
Няма непълнота на АУАН и НП що се отнася до въпроса дали е следвало да
представи разрешително или квитанция за платена такса, след като изрично е посочено, че
няма разрешение за извършване на дейност, част от специалното предназначение на пътя и
именно това е общото правило, установено от чл. 26, ал. 2 от ЗП, след като ППС,
управлявано от жалбоподателя е „тежко“ пи смисъла на горепосочени разпоредби, тъй като
надхвърля както максималното допустимо тегло на превозно средство за движение извън
специалното предназначение, а така също и максимално допустимото натоварване на ос от
превозното средство. В случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11,
позволяваща движение след заплащане на дължимата такса за специалното използване на
пътя, като именно това се случило и в конкретния случай, след като в АУАН е отбелязано,
че „водачът е изпълнил условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба“, тоест е издадено
разрешително за извършваното от жалбоподателя използване на пътя по специално му
предназначение с конкретното ППС преди да продължи движението си.
Няма съществено нарушение/непълнота при прилагане и посочване на санкционната
разпоредба, след като чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда: Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, като в конкретния случай
основание за приложението и е констатираното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, тоест
не е необходимо да бъде посочвана отделните хипотези, изброени като отделни точки на чл.
53, ал. 1, след като приложението й е и за нарушения общо изписани като такива по чл. 26,
ал. 2 от ЗП, а отделно от това в АУАН и НП е обозначена детайлно конкретната хипотезата
от тази разпоредба, която е нарушена в случая от жалбоподателя.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното
нарушение е лицето „превозвач“, след като такава терминология не е използвана както в ЗП,
така и в Наредба № 11 що се отнася до използване на пътя за дейност част от специалното
му предназначение, поради което е неснователно позоваването на легалното определение за
„превозвач“ съгласно Закона за автомобилните превози.
Характерът на предвидената санкция показва еднозначно, че е предвидена за
физически лица, докато за идентични нарушения е предвидена различна по вид и размер
санкция – чл. 54, ал. 1 от ЗП, с което законът ясно показва, че нарушение на чл. 26, ал. 2 от
ЗП може да бъде извършено както от физическо лице, така и от юридическо или едноличен
търговец. В същата, категорична насока е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
8
11, определяща, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както
и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Възможността да бъде наложена санкция и на основание Закона за движение по
пътищата не прави несъставомерно извършеното нарушение на Закона за пътищата, като
следва да се отбележи, че принципно служителите на МВР, като контролен орган по ЗДвП
не разполагат с необходимата техника за да извършат измерване на теглото на превозното
средство или на натоварването на всяка ос, като следва да се отбележи, че са различни и
обективните признаци на нарушението- докато в ЗДвП са налага санкция за движение на
ППС с тегло над допустимото, то в ЗП и конкретно в случая жалбоподателя е санкциониран
за използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, без да е получил
за това разрешение от органа, стопанисващ конкретния второкласен път.
На настоящия съд е известна противоречива съдебна практика на ниво касационни
инстанции относно нарушенията по чл. 26, ал. 2 от ЗП, както в Административен съд С.
област, така и в Административен съд С., но цитираните разпоредби дават основание за
извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение,, характерно за което е пълното съзнание от негова страна, че
превозното средство е натоварено с товар над допустимото и въпреки това е предприел
пътуване по републикански път без да има издадено разрешение за това от А„ПИ“,
компететентен орган за издаването му съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
С оглед изложените по-горе изводи за наличие на извършено нарушение от страна на
жалбоподателя; за липса на съществени процесуални нарушения, извършени при
ангажиране отговорността му и с оглед неоснователност на изложените от страна на
жалбоподателя възражения, намирам, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като само в частта за размера на имуществената санкция следва да бъде
изменено, като бъде определен този размер в минимума, предвиден в чл. 53, ал. 1 от Закона
за пътищата. Съдът намира, че справедливостта е преди всичко критерии за оценка на едно
противоправно поведение и определянето на наказание, което съответства на обществената
опасност, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
При конкретните обстоятелства съдът намира, че не са налице обстоятелства,
разкриващи завишена обществена опасност, както и не са установени обстоятелства, които
да се считат за отегчаващи отговорността, поради което в най-пълна степен на извършеното
нарушение съответства наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, след като в
9
производството е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в размер на 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7058 от 23.11.2020 г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., в частта в която на БЛ. З. ОС.,
ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.Х.“ № 4, на основание чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ административно наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата.
ОСЪЖДА БЛ. З. ОС., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.Х.“ № 4 да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени
разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10