РЕШЕНИЕ
№
521
гр.
Враца, 29.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 31.10.2019 г. / тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №342 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „А.- П.“ ООД ***,
представлявано от * Д.П.Т., против Ревизионен акт №
Р-04000618005047-091-001/08.01.2019г., потвърден с Решение № 40/01.04.2019г. на
ИД Директор на Дирекция “ОДОП“ – Велико Търново в обжалваната част, в която
на дружеството са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък
за 2015 г. в размер на 6 500 лева и лихви в размер на 1 829.35
лева. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения РА и
потвърденото с него решение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез * Б.Т. поддържа жалбата. Моли за решение, с което да се отмени оспорвания
акт, като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото, съгласно
представен списък. Съображения по съществото на спора са изложени и в представена
по делото писмена защита.
Ответникът ИД Директор на Д“ОДОП“ - Велико
Търново, в с.з. чрез процес. си представител * Г. счита жалбата за
неоснователна и недоказана. Твърди се, че в хода на делото не са опровергани
констатациите на органите по приходите. Същите се потвърждават и от назначената
счетоводна експертиза. Съображения са изложени и в представено по делото
писмено становище.
По делото са събрани и приложени писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „А.-П." ООД е
регистриран земеделски производител с регистрационна карта № *****/**.**.****г.,
презаверена на 02.02.20**г., на 29.02.20**г., на 28.02.20**г., на
13.02.20**г.
Във връзка със спазване изискванията на чл.22 ЗКПО
за преотстъпване на корпоративен данък от служители на ответника е извършена
проверка на „А.П.“ ООД ***, за което е
съставен протокол № П-04000618080735-073-001/01.08.2018г., в който подробно е
отразено какво е установено по време на
проверката, като са описани и действията които са били извършени, ведно със
събраните по време на проверката доказателства.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000618005047-020-001/27.08.2018г. е възложено извършването на ревизия на
„А.- П. „ ООД с.***, представлявано от Д.П.Т.,
като са определени поименно лицата,
които да я извършат, посочена е задачата - корпоративен данък за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. Заповедта е връчена на дружеството по електронен
път, видно от приложените документи/стр.36-38/.
От заповед № 6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново е видно, че
лицето възложило ревизията Ц.П.- ** , ИРМ *** /т.6/ е упълномощено да издава
заповеди за ревизии/стр.39/. Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен
доклад № Р-04000618005047-092-001/04.12.2018г., връчен по електронен път на 5.12.2018г.
Срещу същия е било подадено от
ревизираното дружество възражение с вх.№ ИТ-00-1939/17.12.2018г.
С протокол № Р-04000618005047-ППД-001/19.09.2018г.
са приобщени доказателства от данъчно осигурителното досие на дружеството, като
сред тях са и протокол №1191221/02.07.2018г. от извършено посещение в
счетоводен офис, обслужващ дружеството и извършен преглед на първични
счетоводни документи и регистри за 2015г., както и разпечатки, справки от
информационната система на НАП, вкл. и подадени годишни декларации по чл.92 ЗКПО за 2015г. с вх.№
0600И47195/28.03.2016г. и коригираща декларация с вх.№
064351800367626/13.07.2018г.
Във
вр. с подадената коригираща декларация в хода на извършената проверка, с покана по чл.103 ДОПК № П-04000618080735-177/002/09.07.2018г.,
връчена по електронен път на 10.07.2018г. дружеството е поканено в 14 дн.ср. от
съобщението да отстрани несъответствията, като подаде коригираща декларация по
чл.92 ЗКПО за 2015г. и да внесе
дължимите задължения в размер на 6756.04 лв. В коригиращата декларация
дружеството е декларирало преотстъпен корпоративен данък за 2015г. в размер на 6 500 лева. В хода
на ревизията е изготвено до дружеството ИПДПОЗЛ № Р-040006180005047-040-001/28.09.2018г.,с
което са изискани документи и справки за ревизирания период, като такива са
представени, видно от писмо вх.№ ИТ-00-1614/11.10.2018г.
Въз основа на Ревизионния доклад № Р-04000618005047-092-001/04.12.2018г. на основание
чл.119, ал.2 ДОПК е издаден Ревизионен акт №
Р-04000618005047-091-001/08.01.2019г., като същия е издаден въз основа на извършена
ревизия на „А.- П.“ ООД, обхващаща установяването на задълженията за
корпоративен данък за 2015г. С РА
са установени задължения на „А.- П."
ООД, *** с ЕИК ********* по ЗКПО в размер на
6 500.00 лв. и лихви върху тях в размер
на 1 829.35 лв. За да постанови отказ по
ЗКПО в РА органите по приходите са обсъдили нормите на чл.189б, ал.1 и 2 ЗКПО и
са приели, че дружеството е изпълнило всички условия, посочени в разпоредбата,
с изключение на правилото по чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Посочено е, че
в подадената от дружеството годишна
данъчна декларация за 2015 г. същото е
декларирало преотстъпен данък в размер на 6756.04 лв., представляващи 60% от
реализираната от него печалба като земеделски производител от дейността му по
производство на непреработена растителна продукция. При така подадената
декларация дружеството е следвало да инвестира в покупката на нови сгради и
нова земеделска техника, необходими за тази дейност най-малко 13 512.08 лв. Вместо
това с фактура № 9669/16.09.2016 г. е закупило есенна сеялка за житни култури на стойност 13
100.00 лв. без ДДС. Прието е, че инвестицията в нова земеделска техника е с
по-малка стойност с 412,08 лв. от декларираната с ГДД по ЗКПО за 2015 г. и
изцяло е отречено правото му на ползване на данъчно облекчение по смисъла на
чл.189б, вр. чл. 166 ЗКПО за 2015г. РА е връчен на дружеството по електронен път на
10.01.2019г.и същия е бил оспорен пред Директора на ТД на НАП-В.Търново с жалба
вх.№ 94-А-2/23.01.2019г. Жалбата е приета за неоснователна и с Решение
№40/01.04.2019г. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, съгласно заповед №
1264/05.10.2018г. е потвърден като законосъобразен №
Р-04000618005047-091-001/08.01.2019г., в обжалваната част, в която на „А.- П.“
ООД, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер
на 6 500.00 лв. и лихви върху тях в размер на 1 829.35 лв. В решението
са изложени подробни мотиви, въз основа на които е прието, че не са изпълнени
условията на чл.189б ЗКПО и в частност на чл.189б, ал.2 ЗКПО и въз основа на
същата за дружеството не са налице законово регламентираните задължителни
условия за преотстъпване на корпоративен данък за 2015г.
По делото е приложена и заповед № 1264/5.10.2018г.
на Изпълнителен директор на НАП, с която
е наредено, считано от 8.10.2018г. държавния служител Б.Н. да изпълнява
длъжността ** за срок до
назначаване на титуляр на длъжността, но
за не повече от 6 месеца.
Приложени са по делото на електронен
носител електронни документи от
преписката по издаване на РА на дружеството.
Във вр. с твърдението
на оспорващия, че решението, с което е потвърден РА е издаден от некомпетентен
орган по делото е назначена компютърно-техническа експертиза с ВЛ *.Г.М. /стр.218/.
От заключението на ВЛ се установява, че решението
е подписано на 1.04.2019г. от * Б.Н., което е видял на компютъра, генерирано е
от електронната деловодна система на НАП-В.Търново под изх.№ 592/1.04.2019г. Решението е било изпратено на 1.04.2019г. от
ответника до дружеството по електронен път
и не е било получено, поради
което е изпратено втори път на 8.04.2019г.
и получено на 9.04.2019г. по електронен път от дружеството. В с.з. ВЛ дава пояснения във вр. с изготвената от него експертиза. Уточнява, че изх.№592 и изх.№ 593 са номерата на писмата, с
които е изпратено решението, но не обяснява по категоричен начин откъде идва
тяхната номерация. Въпреки, че ВЛ се отказа от допълнителна задача във вр. с посочените
от него писма в експертизата, заключението на ВЛ е прието от съда и се кредитира.
Във вр. с назначената експертиза и с
оглед посочените в нея изх. №592
и №593 от ВЛ, са изискани доказателства от ответника и такива са били
представени със становище по делото вх. № 2720/07.10.2019г., а именно
разпечатка от информационната система на НАП, удостоверяваща изпращането на
решението по електронен път и разпечатка от деловодния регистър на
Д“ОДОП“-В.Търново с дата 1.04.2019г., от които е видно, че с писмо
изх. № 592/1.04.2019г. решението
е било изпратено на дружеството, а с писмо изх.№593/1.04.2019г. решението е
било изпратено на Директора на ТД на НАП-В. Търново/стр.314-316/. Тоест същите
потвърждават констатациите на ВЛ, че решението е издадено на дата 1.04.2019г.
По делото е назначена и счетоводна експертиза с
ВЛ В.С.. ВЛ е дало подробни констатации във вр. с поставените му задачи,въз
основа на което е дало и подробно заключение. От заключението на ВЛ се
установява, че „А.- П.„ ООД е закупило есенна сеялка за житни култури А1_Р,31 реда,
4 метра, нова на стойност 13 100.00 лв. без ДДС по фактура №9669/16.09.2016г.,
с доставчик "А.- БГ“ ООД ,ЕИК:*********, гр.***. Придобитият дълготраен материален актив „сеялка
за житни култури ALP,3/4" е
заведен в Инвентарната книга на „А.-П." ООД, с.*** за 2016г. с N90000000002, дата на придобиване на 01.10.2016г., дата на
въвеждане в експлоатация - 01.10.2016г.
и отчетна стойност - 13 100 лева. Доставената нова есенна сеялка за житни
култури по фактура №9669/16.09.2016г., с доставчик "А.-БГ ООД
,ЕИК:*********, гр.***, е осчетоводена на 01.10.2016г. по дебита на с/ка 206 "Машини и оборудване" със
сумата - 13 100.00 лв. Закупения
дълготраен материален актив „сеялка за житни култури ALP,3/4" е нова земеделска техника, използван
за производство на непреработена растителна продукция/пшеница /и е закупен
преди 31.12.2016г., следваща годината на преотстъпването /2015г./, с което е
изпълнено условието по чл.189б, ал.2,т.1 ЗКПО. Сеялка за житни култури ALP,3/4
е закупен от доставчик
"А. - БГ“ ООД, който не е свързан с ревизираното лице, активът е придобит
при пазарни условия, съгласно изискванията на чл.189б, ал.2, т.2 ЗКПО. Закупената
сеялка за житни култури е на стойност 13 100.00 лв., а декларирания преотстъпен
корпоративен данък за 2015г. е в размер на 6 756.04 лв. Преотстъпеният данък превишава 50
на сто от стойността на актива в който е
инвестиран - 6 550.00 лв. със сума в размер на 206.04 лв., в резултат на което
не са изпълнени изискванията на чл.189б, ал.2 , т.4 ЗКПО. Придобитият
дълготраен материален актив „сеялка за житни култури ALP,3/4" , в който е инвестиран преотстъпения
корпоративен данък не замества съществуващ такъв, с което са изпълнени
изискванията на чл.189б, ал.2 , т.5
ЗКПО. Дава заключение и как е
осчетоводен преотстъпения данък за 2015г. при ревизираното лице по съответните
сметки. Също така, че с подадената коригираща декларация вх.№064351800367626/13.07.2018г.
е извършено намаление на корпоративния данък до размер 6500.00лв., който не
превишава 50 но сто от стойността на сеялка за житни култури на стойност 13 100.00
лв. Декларираният годишен корпоративен данък в цитираната коригираща декларация
за 2015г. е в размер на 4760.07 лв. и същия е внесен.
Посочва
извършените плащания във вр. с
фактура №9669/16.09.2016г. и документите с които е извършено. Посочва приходите
и разходите, които са отразени в счетоводството на жалбоподателя за ревизирания
период, както и че закупения дълготраен материален актив „сеялка за житни
култури ALP,3/4" и
въведен в експлоатация на 01.10.2016г. е използван от „А.- П."ООД за
производство на непреработена растителна продукция/пшеница /, като дава
пояснения за това.
Заключението на ВЛ е прието от съда,
същото не е оспорено от страните, поради което и съдът го кретидтира изцяло,
като обективно и компетентно съставено.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е и ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Оспорения РА е
издаден от компетентен орган, видно от данните по делото, съдържа фактически и
правни основания за неговото издаване. Потвърждаващото го решение също е
издадено от компетентен орган ИД Директор на Д“ОДОП“ - В.Търново, видно от
приложените по делото доказателства-заповед, разпечатка от информационната
система на НАП, разпечатка от деловодния регистър на Д“ОДОП“-В.Търново с дата
1.04.2019г., вкл. и от заключението на компютърната експертиза, които
установяват, че към дата 1.04.2019г. когато е издадено решението същото е било
подписано от компетентен орган, надлежно упълномощен, а именно лицето
изпълняващо длъжността директор, съгласно заповед № 1264/05.10.2018г. на
изп.директор на НАП. Факта, че решението е било изпращано два пъти на
жалбоподателя, поради това,че първия път на 1.04.2019г., когато е изпратено по
електронен път не е получил същото, а го е получил втория път на изпратения
електронен адрес на 8.04.2019г. и получено на 9.04.2019г., видно от данните по
преписката и когато лицето подписало решението вече не е изпълнявало длъжността
директор на Д“ОДОП“- В. Търново не води до липса на компетентност на издателя
на решението, а оттам и до нищожност на същото, тъй като от значение за
компетентността на органа е датата на издаване на решението, а не датата на
неговото изпращане и връчване. В случая се установява по безспорен начин, че
към дата 1.04.2019г. лицето издало и подписало решението е изпълнявало
длъжността Директор на Д“ОДОП“ - В.Търново, поради което и решението не е
нищожно. В тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото. В производството по издаване на РА не са
допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на същия на това
основание. Спазени са процесуалните правила по издаване на РА.
Въпреки това съдът намира, че
оспорения РА е издаден в нарушение на
материалния закон и целта на закона.
За да постанови своя акт административният
орган е приел, че не са налице предпоставките за ползване на данъчно облекчение
по смисъла на чл.189б, вр. чл. 166 ЗКПО. Съгласно РА при положение, че с ГДД
за 2015 г. ревизираното лице е декларирало, че за периода е преотстъпило
корпоративен данък в размер на 6756.04 лв., представляващи 60% от реализираната
от него печалба като земеделски производител от дейността му по производство на
непреработена растителна продукция, то същото е следвало да инвестира в
покупката на нови сгради и нова земеделска техника, необходими за тази дейност
най-малко 13 512.08 лв. Установено е, че с фактура № 9669/16.09.2016 г., дружеството е
закупило есенна сеялка за житни култури на стойност 13 100.00 лв. без ДДС. Прието
е, че инвестицията в нова земеделска техника е с по-малка стойност с 412,08лв.
от декларираната с ГДД по ЗКПО за 2015г., като е посочено е, че тази стойност
не отговаря на необходимия размер по чл.
189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО и на тази основа
е отречено изцяло правото на ползване на данъчно облекчение по чл.189б вр.166 ДОПК. Прието е, че нормата не създава
възможност за частично изпълнение на условието за инвестиране, а също така и
разпоредбата на чл.173 ДОПК. Посочено е, че подадената от ревизираното лице
коригираща декларация на 13.07.2018г. в която е деклариран преотстъпен корпоративен данък в размер на 6 500 лева не може да обоснове
право на преотстъпване на корпоративен данък, тъй като същата е подадена след
изтичане на срока на инвестиране,
регламентиран в ЗКПО, който е до 31.12.2016г.
Съгласно разпоредбата
на чл.189б, ал.1 ЗКПО
корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно
задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им
печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска
продукция, а съгласно ал.2 корпоративният данък се преотстъпва, при
условие, че са изпълнени едновременно визираните в нея условия.
В случая страните не спорят, че сумата от 13 100.00 лв. е вложена в нов актив
- земеделска техника, необходима за извършване на дейност по чл.189б, ал. 1 ЗКПО, а именно такава по производство на непреработена растителна продукция.
Активът е закупен и придобит в собственост преди края на 2016 г. - годината
следваща тази, за която се ползва преотстъпването. Собствеността е прехвърлена с
фактура № 9669/16.09.2016 г. и на тази основа е извършена регистрация на
сеялката в срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Тоест от данните по делото е
видно, включително и от ССчЕ, че жалбоподателя
отговаря на всички условия по чл.189б, ал.2 с изключение на т.4 ЗКПО.
В конкретния случай видно от стойността на
закупения актив 13 100 лв. без ДДС размерът на преотстъпения данък следва да
бъде 6 550 лева. До тази сума жалбоподателя е изпълнил всички
условия на чл.189, ал.1 и ал.2 ЗКПО, като неизпълнение има само за горницата до
първоначално декларирания от него размер 6 756.04 лева или само
за 206.04лева. В тази връзка и след
отправена от органа по приходите покана по чл.103 ДОПК №
П-04000618080735-177-002/09.07.2018г. жалбоподателя е подал коригираща
декларация вх.№ 064351800367626/13.07.2018г. С оглед нормата на чл.103, ал. 2 ДОПК с подаването на тази коригираща декларация на 13.07.2018 г.
жалбоподателя е отстранил несъответствието в първоначално подадената от него ГДД по ЗКПО за 2015г., като видно от съдебно-счетоводната
експертиза е свел размера на декларирания като преотстъпен данък за 2015 г.
дори под 6550.00 лв., а именно - до
размер от 6500.00 лв. Тази сума изцяло
попада в границите по чл. 1896, ал. 2, т. 4 ЗКПО.
Нормата на чл.103, ал. 2 ДОПК изрично
предвижда, че отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова
декларация и ако такава е подадена в срок, то тя ползва подателя, независимо
от чл. 104, ал. 3 ДОПК. Този размер
е 6 500. 00 лв., видно от самата декларация и от заключението на вещото
лице по ССчЕ и напълно се вмества в границата по чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Целта на производството по чл. 103 ДОПК, е
отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и
размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона
предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за
възникване на данъчни задължения съгласно чл.110 ДОПК се установява чрез
контролната дейност на органите по приходите в производствата по
ревизии и проверки. Освен, че е
подал коригираща декларация, жалбоподателя е извършил и съответните плащания на данък по
ЗКПО и лихва за забава върху разликата между първоначално декларираната от него
стойност и впоследствие коригираната. Плащанията са отразени, както в Протокол No П-04000618080735-073-001/01.08.2018 г., РД и РА,
така и в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно
от нормата на чл.189б, ал.2 ЗКПО,
признаването на декларирания размер на преотстъпения данък е поставен от
законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице
към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които се
осъществява едва след подаването на ГДД. Обстоятелството, че декларирания за
преотстъпване данък превишава 50 на сто от стойността на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО не води до
възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, а само до
възникване на основание преотстъпеният данък да бъде намален до размер от 50 %
от инвестицията. В конкретния случай оспорващия е
подал и своевременно коригираща
декларация по чл. 103 ДОПК след отправена покана и е направил
и допълнителни плащания на
корпоративен данък за 2015 г. и лихва върху тях, произтичащи от коригирания
размер на декларираното данъчно облекчение.
Фактът
на преотстъпване настъпва тогава, когато са изпълнени условията на чл.189, ал.2 ЗКПО, а не с декларирането на
данък за преотстъпване в ГДД. Следователно актът на инвестиране се предхожда
единствено от акта на деклариране от страна на данъчно задълженото лице в ГДД
на размера на преотстъпения данък, но не се предхожда от акта, издаден от
приходната администрация след извършен контрол по изпълнението на условията
визирани в чл.189б, ал.2 ЗКПО. По
същество отричането изцяло в пълен обем на правото на ползване на данъчно
облекчение по чл. 189б ЗКПО е в противоречие с материалния закон и с целта на
закона. С оглед горе изложеното и от цитираните по-горе норми следва, че
ограничението до 60 на сто е както за декларирания от ДЗЛ в ГДД размер на
преотстъпен данък, така и за размера на окончателно преотстъпения корпоративен
данък след осъществен контрол от данъчната администрация. Не би могло да се
приеме, че целта на законодателя е да постави в неравностойно положение
земеделските производители, които например поради финансова невъзможност, не са
могли да вложат в земеделска техника сумата на декларирания за преотстъпване
данък или да ги лиши от евентуална възможност да се ползват от отстъпки от
стандартните цени за закупуване на даден актив. В този случай следва да бъде
признато правото на преотстъпване на данъка до размер от 1/2 от реалната инвестиция. Разпоредбата на чл.
173, л. 1 ЗКПО предвижда, че когато не
са изпълнени изискванията за последващо използване (разходване) на преотстъпен
корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за
която е възникнал.
Предвид на изложеното съдът намира, че оспорения акт е постановен в
противоречие с материалния закон и целта
на закона
и като такъв подлежи
на отмяна, ведно с потвърждаващото го решение.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане за разноски по делото от страна на жалбоподателя на същия
следва да се заплатят разноски в общ размер на 1350.00/хиляда триста и
петдесет/ лева, от които 50.00 лева
внесена държавна такса, 550.00 лева депозит за ВЛ за ССчЕ и 750.00 лева
адвокатско възнаграждение-договорено и заплатено по банков път, видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие и документ за банков
превод от м.05.2019г.
По отношение на искането за заплащане
на 200.00 лева депозит за ВЛ по компютърната експертиза същото не следва да се
присъжда на жалбоподателя и следва да остане в полза на страната, която го е
внесла. Експертизата не доказа, че решението е издадено от некомпетентен орган,
както и че същото е нищожно, в каквато
насока са направени възражения от страна на жалбоподателя. Разноските
следва да бъдат заплатени от ЮЛ ТД на НАП-В.Търново.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-04000618005047-091-001/08.01.2019 г, с който на „А.- П." ООД, *** с ЕИК
********* са установени задължения по ЗКПО
за 2015 г. в размер на 6 500.00 лв. и лихви върху тях в размер на 1 829.35 лв., ведно с потвърждаващото го Решение
№40/1.04.2019г. на ИД Директор на Дирекция “ОДОП“ - В.Търново.
ОСЪЖДА
ТД на НАП-Велико Търново да заплати на
А.- П." ООД, ***, ЕИК
********* разноски по делото в общ размер на 1350.00/хиляда триста и петдесет
/лева и отхвърля искането за присъждане на
разноски в размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС- София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: