Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. В., 02.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34 – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти
октомври през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7072 по описа за 2010г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Варненският районен съд е сезиран с
предявени от ищците И.А.К. и Ж.И.К. при условията на активно субективно
съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на Община В., че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ ПИ № 283, с площ от 1123 кв.м., находящ се в с.о.„*****”,
землище гр. В., при граници: ПИ № 1404, ПИ № 377 и от две страни път, съгласно
скицата на л.26 от делото.
В исковата молба ищците твърдят, че
са собственици на процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 1988г. до датата на депозиране на исковата молба в съда
през 2010г. Имотът е бил предоставен на И.К. за ползване по ПМС № 26 и решение
на ИК на ОНС - В. № 9/130-4-4/26.07.1988 г., но в определените срокове
стойността му не е била заплатена, поради което собствеността не е придобита по
силата на трансформирано право на ползване в право на собственост. Ищците твърдят,
че считано от 1988г. до настоящия момент упражняват фактическа власт по
отношение на имота, поради което претендират, че са придобили собствеността му
в следствие на изтекла 10-годишна придобивна давност. Твърдят, че до 1996г.
имотът не е актуван като държавен, но е съставен АОС № 5746/28.09.2009г. Молят
съда да уважи предявения иск, като приеме за установено правото им на собственост
по отношение на процесния имот както и да им бъдат присъдени направените по
делото съдебно - деловодни разноски.
В предоставеният срок за
отговор по чл.131 от ГПК, ответникът по иска – Община В. е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва твърдението, че ищците са упражнявали трайно, явно и необезпокоявано
фактическата власт по отношение на процесния
имот, в периода от 1988г. до 2010г. Твърди, че имота който е бил
предоставен на ищеца с удостоверение № 623/13.09.1988г. на ИК на ОНС- В. не е идентичен с ПИ № 283 по плана на СО. „*****”.
Счита, че дори ищците да са упражнявали фактическата власт по отношение на
имота, то същите не биха могли да го придобият по давност, тъй като давност за
придобиване на имоти общинска собственост до 1996г. не е текла, а от 1996г. до
31.12.2011г. давността е спряна по силата на закона /&1 от ЗИД на ЗС/. Отделно
от това твърди, че процесният имот е общинска собственост по силата на АОС
№5746/28.09.2009г. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен
както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците И. и Ж. Краеви,
чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържат предявения иск и молят
същият да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Община В., чрез процесуалния си
представител оспорва предявения иск на изложените в отговора на исковата молба
обстоятелства и претендира същият да бъде отхвърлен. Прави възражение за
прекомерност на заплатеният от ищците адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено удостоверение № 623 от
13.09.1988г. /л.6/, видно от което на И.А.К. е предоставена за ползване
земеделска земя: хавра с площ от 800 кв.м., находяща се в землището на гр. В.,
местност „*****”, при граници: Ат.Петров и от две страни път.
Видно от приложеното по делото
копие на удостоверение с изх. № ЗАО - 30612/27.10.2009г. на Община В. л. /8/ ,
за процесният имот ПИ № 283 по плана на м. „*****”, землище гр. В. няма
съставен АДС до 01.06.1996г. , няма извършвано отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. С решение на Общинския съвет ПИ № 283 по плана на
м. „*****” попада в територията по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и няма одобрен ПНИ. Предприета е процедура по съставяне на АОС за ПИ
№ 283.
По делото е представен АОС №
5746/28.09.2009г. /л.32/, видно от който
за ПИ № 283 с площ от
Видно от удостоверение с изх. № 977/2010г. на
ОСЗ – В. ищците И. и Ж. Краеви не са заявили в ОСЗ – В. бившата ПК имот с площ
1,123 дка в с. о. ‘’*****’’, землище гр. В., няма данни и дали имотът е бил
възстановен на друг собственик.
В
хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Мехмед Зайнунов Чаушев и Нуврия Адилова Османова. От показанията на свидетелите
се установява, че ищците ползват и
обработват имот н с площ около 1 декар в местността „*****” от 1988г., когато
им бил даден по постановление. В имота имало засадени картофи, домати,
зеленчуци и дръвчета, имало постройка от каменен зид. И двамата свидетели
излагат, че ищците не са изоставяли имота и не са чували някой да е оспорвал
собствеността им.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Община В. на
правото на собственост на ищците по отношение на описания в исковата молба
недвижим имот. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното
право. В качеството им на страна, заявяваща право на собственост върху имота,
ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното придобивно основание.
В
разглеждания случай, ищците се позовават на първично придобивно основание, а
именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за
своене в периода от 1988г. до подаване на исковата молба през 2010г. Основание
за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на
10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. По делото не са наведени фактически твърдения в персонален аспект за
принадлежността на правото на собственост върху имота, към момента на
установеното от ищците владение върху същия, като съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. Въпросът
относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владение от ищците е релевантен за разглеждания спор.
Последното произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият
владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на
действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищецът е
да установи, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го владее
като свой при наведените твърдения, че имотът не е нито общински нито държавен.
В случая ищците не твърдят, че са
владяли и своили имота по отношение на определено физическо лице, а по
отношение на Община В. и именно поради това са насочили претенцията си спрямо нея. Към момента на
твърдяното начало на давностно владение – 1988г. общинска собственост не е
съществувала /до 1990г. с редакцията на чл.2 от ЗС, ДВ бр. 31/1990г./, а собствеността
принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации
(социалистическа собственост), както и на частните лица (лична и частна
собственост). Съобразно действащата към 1988г. разпоредба на чл. 6 от ЗС
държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. При това положение
и при липса на фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба,
че ищците са своили имота спрямо
физически лица, следва, че са своили имота спрямо Държавата. По силата на чл.
86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./,
съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ.
общинска собственост. Следователно за периода от 1988г. до 1996г. давност в
полза на ищците не може да тече. От 01.06.1996г. по аргумент на противното на
забраната на чл.86 от ЗС, редакция ДВ, бр. 33/1996г. да се придобива по давност
публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна
държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на
процесния имот до датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.05.2010г.
не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен
период от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в
сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от
31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум
и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до
31.12.2011г. Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за неоснователност
на предявения иск за собственост, поради това, че ищците не са придобили
собствеността върху спорния имот на основание придобивна давност при заявените
й параметри.
И двете страни са направили
искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, но предвид изхода на спора следва да бъде
уважено искането на ответника – Община В. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 782,16 лева,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците И.А.К., ЕГН ********** и Ж.И.К., ЕГН ********** *** активно субективно съединени искове срещу
ответника Община В. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на недвижим имот ПИ № 283, с площ от
1123 кв.м., находящ се в с.о.„*****”, землище гр. В., при граници: ПИ №
1404, ПИ № 377 и от две страни път, съгласно скицата на л.26 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, основан
на твърдения за придобиване на собствеността по отношение на имота от ищците по
силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1988г. до датата
на предявяване на исковата молба в съда – 13.05.2010г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН ********** и Ж.И.К., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Община В. сумата от 782,16 /седемстотин осемдесет и два и
0,16/ лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: