Р
Е Ш Е Н И Е
260408/8.12.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№16 по описа за 2021 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535
и сл. от ТЗ, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., със съдебен
адрес:***, кантора 32, чрез адв. Б.Б. от ШАК, излага, че има парично вземане от
ответниците М.И.Ш., ЕГН ********** и О.И.Ш., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, като солидарни длъжници, в размер на 3 047, 77 лева.
Вземането се основавало на запис на заповед, издаден на 04.09.2018 г. и падеж
04.10.2018 г. Ищецът се бил снабдил със заповед за незабавно изпълнение, издадена
по ч.гр.д.№3337/2019 г. по описа на ШРС. Заповедта била връчена на длъжниците
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като ищецът бил получил уведомление от
съда да предяви искове за установяване на вземанията си по заповедта. Сочи се в
молбата, че на 04.09.2028 г. М.И.Ш. е издал запис на заповед за сума от 4987,
26 лева, която се е задължил да погаси на 04.10.2018 г. Другият ответник е
авалирал това задължение. Издателят е погасил част от задължението си по
ценната книга на заповед, като е останало да дължи сума в размер на 3047, 77
лева. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците,
в размер на 3047.77 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 04.09.2018 г., с падеж 04.10.2018 г., за която сума е издадена Заповед №1618
от 08.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело № 3337/2019 г. по описа на Районен съд Шумен, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 07.11.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноски.
В хода на делото, при изясняване
фактическата страна спора, предвид и направените от ответниците възражения,
ищецът пояснява, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на
сключен между дружеството и М.И.Ш. договор за паричен заем, по силата на който
дружеството било предоставело на този ответник в заем парична сума в размер на
3 000.00 лева, при насрещното задължение на ответника да върне сумата,
ведно с уговорена възнаградителна лихва.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът М.И.Ш., действащ чрез назначения му
от съда особен представител, представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска, като излага правни и фактически доводи и
възражения. Прави възражение за нищожност на процесния запис на заповед. Излага
и твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, основаващо се
на сключен договор за финансов лизинг.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът О.И.Ш., действащ чрез назначения му
от съда особен представител, представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска, като излага правни и фактически доводи и
възражения.
По отношение на откритото производство
по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Във връзка с представен от ищеца документ,
а именно: запис на заповед, издаден на 04.09.2018 г. и падеж 04.10.2018 г. и
при оспорване истинността му, по отношение авторството на документа, касателно
подписа, положен в графата „Подпис на издателя“, съдът, с оглед обективираното
изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от документа,
е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорения документ,
досежно проверка автентичността на документа, касателно подписа, положен за
лицето издател. Така оспореният документ представлява по същността си частен диспозитивен
документ и като такъв притежават т. нар. формална доказателствена сила,
прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК,
тежестта за доказване неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/
на документа пада върху страната, която го оспорва, в настоящия случай
ответника М.И.Ш.. Съобразявайки се със събраните по делото писмени
доказателства и с изготвеното заключение по извършена СГЕ, според което почеркът,
с който е положен подписът в графата „подпис на издателя“ в оспорения запис на
заповед и този, представен като сравнителен материал от името на лицето М.И.Ш., принадлежи на едно и също лице, съдът
стига до извода, че оспорването не е доказано. В разглежданата хипотеза,
ответната страна не ангажира каквито и да е надлежни доказателства,
установяващи неавтентичността на оспорената част от документа. Напротив, по
делото са представени доказателства, даващи основание да се направи извод за
истинност на оспорения документ. Ето защо съдът заключава, че оспорването не е
доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
По ч.гр.д. №3337/2019 г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответниците, като
е постановено последните, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата
от 3 047, 77 лева, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 04.09.2018 г., с определен падеж- 04.10.2018 г., като е присъдена и законна
лихва върху главницата, считано от 07.11.2019 г. до изплащане на вземането и 60,
95 лева- разноски. Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок, заявителят предявява
настоящите искове за установяване вземанията си по заповедта.
Видно от приложения по делото запис на
заповед с дата на издаване- 04.09.2018 г., се установи, че М.И.Ш. се е задължил
безусловно да плати на поемателя по ценната книга- “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, гр. София сумата от 4 987,
26 лева. Определено е място на плащане на задължението- офис на дружеството с
административен адрес: гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ №71. Определена е
конкретна дата за падеж на задължението- 04.10.2018 г. Ответникът О.И.Ш. е
авалирал задължението по ценната книга на заповед при условията, при което е
прието. На гърба на записа на заповед е
отразено, че заемодателят е получавал суми по заповедта, възлизащи общо на 1
939, 49 лева. Записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона елементи,
т.е. съдът го приема за редовен от външна страна и отговарящ на законовите
условия за валидност /чл.535 от ТЗ/. Съдът счита за неоснователно възражението
на представителя на ответника М.И.Ш. за липса на предвиденото в закона
съдържание на процесната книга на заповед, поради факта, че в същата не е
посочено място на издаване, тъй като разпоредбата на чл.536, ал.4 от ТЗ предвижда
възможността да се запълни този пропуск. Според цитираната правна норма запис
на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята за издаден в
мястото, посочено до името на издателя, в разглеждания случай- гр. Шумен, ул.
„Пета“ №62. От доказателствата по делото, /в това число справки, извършени от
съда в НБД“Население“/, безспорно се установява, че съществува такъв
административен адрес, посочен и като постоянен и настоящ адрес на ответниците.
От приетото по делото заключение по извършената СГЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, съдът
приема за установено, че ответникът М.И.Ш. безусловно се е задължил да заплати
на ищцовото дружество сумата по записа на заповед, а другият ответник е
авалирал това задължение при условията, при които е прието. Едва в хода на
устните състезания представителят на другия ответник оспори валидността на
менителничния ефект, сочейки, че не е индивидуализиран поемателя по него, които
възражения, с оглед преклузията, предвидена в разпоредбата на чл.133 от ГПК,
съдът не следва да ги взема предвид. От друга страна, за пълнота, съдът счита,
че следва да отбележи, че поемателят на задължението е достатъчно ясно
индивидуализиран, поради което възражението е и неоснователно.
В настоящата хипотеза и ищецът, и
ответникът въвеждат твърдения за наличието на каузални правоотношения, за
обезпечаване изпълнението на които е издаден представеният запис на заповед.
Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения,
послужили като причина за менителничното задължване, изисква от съда да се
произнесе относно съществувавенто на спорното вземане, след като изследва не
само формалната редовност и
действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за
източник на каузалното правоотношение, и евентуално погасяване на породените от
нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между
издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че
когато ценната книга на заповед е издадена с цел да обезпечи задължения на издателя
по каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка
препятства възникването на не само на пряко свързаните със съдържанието й права
и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и
задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед
парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане,
опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица
погасяване и на поетото с гаранционно- обезпечителна цел абстрактно задължение,
обективирано в съдържанието на записа на заповед. В посочения смисъл е
константната съдебна практика, например: Решение №105/13.07.2012 г. на ВКС по
т.д. №564/2011 г. , ІІ т.о., Решение №114/10.07.2014 г. нао ВКС по т.д.
№1469/2013 г., І т.о., Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк.
Дело №4/2013 г. и др. В разглеждания казус, предвид направените от ответника възражения
за наличието на каузално правоотношение, ищецът въвежда твърдения за наличието
на договорна връзка между страните, основаваща се на сключен между тях договор
за заем, т.е. за предоставена като заем от негова страна на ответника парична
сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, ведно с уговорена
между страните възнаградителна лихва. Предвид пояснението на ищцовата страна,
съдът е квалифицирал претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл.
от ТЗ, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Не са направени надлежни
възражения от страните по така направената от съда правна квалификация на техните
права и задължения. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав
на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от
заемателя, е доказване и на договора. Видно от представените по делото от ищеца
документи /Договор за паричен заем №3727/04.09.2018 г., общи условия към
договора, погасителен план, искане за заем и др./, се установи, че между
дружеството и М.И.Ш. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на този ответник паричен заем в размер на 3 000.00
лева, при насрещното задължение на последния да върне сумата по начините и в
сроковете, определени в договора. В договора е уговорена изрично и възнаградителна
лихва при 6 % годишен лихвен процент. Крайният срок на погасяване на
задължението е настъпил на 04.03.2020 г. От същите документи става ясно, че
задължението на заемополучателя е гарантирано от втория ответник чрез
поръчителство, като изрично е предвидена солидарна отговорност между двамата. От
представения по делото официално заверен препис от разходен касов ордер,
безспорно се установи, че сумата по заема /3 000.00 лева/ е получена от
ответника М.Ш.. В договора изрично е предвидена възможността за обезпечаване на
вземанията чрез запис на заповед /чл.20 от договора/. Недоказани останаха
възраженията на двамата ответници, че не те са авторите на договора за заем в
частта му досежно заемополучател и поръчител. За този извод съдът се съобрази
със заключението по извършената СГЕ, което съдът възприема изцяло като
обективно и компетентно дадено, и съобразено с всички доказателства по делото.
От заключението по изготвената ССЕ, по отношение на което съдът също няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че
сумата по главницата по заема в размер на 3 000.00 лева е осчетоводена от
ищеца, като сумите по лихвите се осчетоводяват и признават с размера на
платените суми. ВЛ дава заключение, че размерът на задълженията по договора за
заем, след приспадане на извършените от длъжника плащания, се равнява на сума
от 3 047, 77 лева /2 185, 22 лева- главница и 862, 55 лева-лихва/.
Няма данни ответниците да са погасили
това задължение, като няма и наведени твърдения в посочения смисъл. Поради
изложеното съдът намира, че така предявените искове са основателни и доказани,
и следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 1 684, 59 лева /60, 95 лева- в
заповедното производство и 1 623, 64 лева в исковото/.
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС и сума в общ
размер на 112, 50 лева /всеки един от ответниците по 56, 25 лева/,
представляваща разноски за извършване на СГЕ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че М.И.Ш., ЕГН ********** и О.И.Ш., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, солидарно, дължАТ
на “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., със съдебен
адрес:***, кантора 32, чрез адв. Б.Б. от ШАК, сумата от
3047.77 лева /три хиляди четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/,
по запис на заповед, издаден на 04.09.2018 г., с падеж 04.10.2018 г., за която
сума е издадена Заповед №1618 от 08.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело №3337/2019 г. по описа на Районен съд
Шумен, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК в съда 07.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.И.Ш., ЕГН **********
и О.И.Ш., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатЯТ на “ЛИЗИНГОВА
КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., сумата от
1 684, 59 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.И.Ш., ЕГН **********
и О.И.Ш., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатЯТ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
сума в общ размер на 112, 50 лева /сто и
дванадесет лева и петдесет стотинки/-всеки един от ответниците по 56, 25 лева
/петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски за
извършване на СГЕ.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО
направеното от ответника М.И.Ш., ЕГН ********** оспорване истинността на
представения от ищеца документ, представляващ запис на заповед, издаден на
04.09.2018 г. и падеж 04.10.2018 г., по отношение автентичността на документа,
касателно подписа, положен в графата „Подпис на издателя“.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: