Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в публично съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№21 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД,
вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. между праводателя му
„***” АД и „***” ЕООД /с предишно наименование „*** ***” ООД/ бил сключен
Договор за цесия, по силата на който в полза на „***” АД било прехвърлено
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№*********/06.11.2016г., сключен между „*** ***” ООД и ответника В.Ф.Й., заедно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
Твърди се, че на 01.03.2018г. било подписано
Приложение №1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***”
АД и ищеца „***”ЕАД /с предишно наименование „***”ООД/, по силата на което „***” АД прехвърлило на
ищцовото дружество вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит
№*********/06.11.2016г., сключен между „*** ***” ООД и ответника В.Ф.Й., заедно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Твърди се, че договорът за потребителски
кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. За цесиите длъжникът бил уведомен
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомителни писма от цесионерите „*** ***” ООД
и „***”ЕАД, по силата на изрични пълномощни от цедентите.
Двете уведомителни писма били изпратени едновременно до длъжника, но били
върнати в цялост. На 03.01.2020г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо
до ответника, съдържащо уведомления за извършените цесии, двете от дата
03.01.2020г., като се твърди, че към датата на подаване на исковата молба
обратната разписка не била върната.
Твърди се, че по силата на процесния Договор за потребителски
кредит №*********/06.11.2016г., сключен между „*** ***” ООД, в качеството му на
кредитодател и ответника В.Ф.Й., в качеството му на кредитополучател,
кредитодателят предоставил потребителски кредит за лични нужди в размер на 600
лв., като сумата била предоставена от кредитен консултант в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Получаването на сумата в пълен размер било
удостоверено с подписване договора за кредит, съгласно уговореното в него. С
подписване на договора кредитополучателят удостоверил още, че преди сключването
на договора за кредит бил получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида
на кредита, както и че от страна на „*** ***” ООД му бил предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и
стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се бил
съгласил с факта на подписване на договора. Твърди се, че съгласно клаузите на
договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия
срок на договора и се начислявал от датата на отпускане на кредита. Същата била
в размер на 118,35 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорна лихва
била в размер на 718,35 лв., която сума следвало да бъде заплатена на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11,97 лв. Първата вноска
била платима на 15.11.2016г., а последната погасителна вноска била с падеж 02.01.2018г.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 30,00
лв., която била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. Таксата била разделена на 60 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 0,50 лв., платими на падежа на погасителните вноски. Твърди
се, че по силата на договора за кредит кредитодателят се задължил да предостави
на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеене на кредитополучателя, наречена в договора услуга
„Кредит у дома”. За посочената допълнителна услуга кредитополучателят се бил
задължил да заплати на кредитодателя такса в общ размер на 511,77 лв. Твърди
се, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, била дължима при
подписване на договора, но се заплащала на равни вноски, през периода на
кредита, за улеснение на кредитополучателя. Посочената част от таксата била в
размер на 153,53 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2,56
лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата в размер на 358,24
лв. била свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски
в дома на кредитополучателя, била разделена на 60 броя равни седмични вноски,
всяка в размер на 5,97 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се, че общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне на
кредитодателя по силата на договора за кредит била в размер на 1260,12 лв.,
включваща главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 118,35 лв.,
такса за оценка на досие в размер на 30,00 лв., такса услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 153,53 лв., такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на
358,24 лв. Посочената обща дължима сума по договора за кредит била разсрочена
на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21,01 лв.,
включващи: вноска по кредита в размер на 11,97 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,50
лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене в размер на 2,56 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 5,97 лв. Твърди
се, че крайният срок на договора изтекъл на 02.01.2018г., като кредитът не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Кредитополучателят не заплатил изцяло
дължимите суми по договора. Платена била сума в размер на 115,02 лв., с която
били погасени: такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене в размер на 15,36 лв., такса услуга „Кредит у дома” за събиране
на погасителните вноски по местоживеене в размер на 35,82 лв., такса за оценка
на досие в размер на 3,00 лв., договорна лихва в размер на 18,74 лв., главница
в размерна 42,10 лв. На кредитополучателя било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за периода от 20.12.2016г. до датата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, в общ
размер на 120,05 лв.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията
между страните дължимостта на следните вземания по Договор за потребителски
кредит №*********/06.11.2016г.: 557,90
лв. – главница по договор за кредит; 99,61
лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 02.01.2018г.; 27,00 лв. – такса оценка на досие за
периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г.; 138,17
лв. – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г.; 322,43 лв. – такса услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г.; 120,05
лв. – обезщетение за забава за периода от 20.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда; както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №604/2019г. по описа на РС – Левски.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №462/2019г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №317 от 11.09.2019г., с която е разпоредено длъжникът В.Ф.Й. да заплати на
ищеца в настоящото производство „***“ ЕАД
следните суми: 557,90
лв. – главница; 99,61 лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 02.01.2018г.;
27,00 лв. – такса за оценка на досие за периода 27.12.2016г. – 02.01.2018г.; .; 138,17 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
27.12.2016г. до 02.01.2018г.; 322,43 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г.; 120,05 лв. – обезщетение за забава за
периода от 20.12.2016г. до 30.08.2019г. - датата на подаване на заявлението в
съда; законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски в размер на 75,30 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Установява се от Договор за потребителски кредит от
06.11.2016г., сключен между „*** ***“ ООД и ответника В.Ф.Й., че на последния е
предоставена парична сума в размер на 600 лв., която същият се е задължил да
върне на 60 равни седмични вноски, първата от която дължима на 15.11.2016г., а
всяка следваща в понеделник на съответната седмица. Уговорен е общ размер на
фиксирана лихва – 118,35 лв., представляваща 31,82 % годишно, като годишният
процент на разходите е 48,1 %. В договора е предвидено заплащане от
кредитополучателя на такса за оценка на досие в размер на 30,00 лв. и такса за
услуга „Кредит у дома“ в размер на 511,78 лв. – допълнителна услуга, по избор
на клиента, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово
местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по Кредита, която се предоставя
срещу такса за управление на услугата. Установява се, че в договора
кредитополучателят е положил подписа си под декларация, че избира посочената
услуга, като е посочено, че в този случай, същият потвърждава, че е запознат,
че услугата „Кредит у дома“ е задължителна за предоставяне на кредита и се
предоставя изрично по искане на клиента и в резултат на избора на такава услуга
същият дължи посочената в договора такса.
Съгласно клаузите на договора общата дължима сума по
договора за кредит е в размер на 1260,13 лв., включваща предоставената на
кредитополучателя парична сума, ведно с дължимата договорна лихва, такса за
оценка на досие и такса за услугата „Кредит у дома“. Общият размер на
посочените вземания е разсрочен на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на
21,01 лв., а последната изравнителна вноска в размер на 20,54 лв.
Съгласно клаузата на чл.27 от договора, с подписването
му кредитополучателят декларира, че е получил от кредитодателя пълния размер на
договора за кредит.
В чл.21 е предвидено, че с подписване на договора
кредитополучателят е получил стандартен европейски формуляр, както и са му били
разяснени всички условия по договора за кредит. Към договора са приложени
формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр, подписани
от кредитополучателя, в които са отбелязани условията по договора за кредит и
допълнителните такси.
Съгласно чл.22 от договора, кредитодателят има право да
прехвърля изцяло или частично правата си по договора без съгласието на клиента,
като впоследствие го информира за това.
Установява се от Договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017г., сключен между „*** ***“ООД и „***“ АД, че „*** ***“ООД е
прехвърлило всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи
от договори за паричен заем, описани в Приложение №1, неразделна част от
договора.
По делото е представено потвърждение за сключения
договор за цесия от цедента „***“ЕООД, с предходно наименование „*** ***“ООД,
съгласно което е прехвърлено вземането, произтичащо от договор №********* от
06.11.2016г. с длъжник В.Ф.Й..
Установява се от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „***“ АД и „***“ООД от 16.11.2010г., Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение №1_Р от 01.03.2018г. към рамковия договор, че „***“
АД е прехвърлило на „***“ООД,
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сред които и
вземането на ответника В.Ф.Й..
От служебна справка в Търговския регистър се
установява, че ищецът „***“ ЕАД е
правоприемник на „***“ ЕООД.
По делото са представени 2 бр. писмени потвърждения за
прехвърляне на вземанията по договора от цедента „***“ АД на „***“ООД и на правоприемника му „***“АД.
Установява се от пълномощно от 09.09.2015г., че
цедентът „***“ АД е упълномощил цесионера „***“ АД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД
длъжниците, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.
Установява се от пълномощно от 04.07.2017г., че
цедентът „***“ АД е упълномощил цесионера „***“ АД да уведоми съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия
договор.
Представено е пълномощно, по силата на което „***“ АД
е преупълномощило „***“ЕАД от името на „***“ ЕООД, с
предишно наименование „*** ***“ да уведоми всички длъжници по вземания на „***“
ЕООД, възникнали въз основа на договори за потребителски кредити, за
прехвърлянето им на „***“АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г.
Към исковата молба са приложени уведомителни писма до
длъжника В.Ф.Й. от 07.03.2018г., съгласно които „***“, в качеството си на преупълномощено от „***“ АД –
пълномощник на „***“ЕООД, лице, уведомява длъжника за сключения договор за
цесия между „***“ЕООД и „***“ АД, по силата на който е прехвърлено вземането
му, произтичащо от Договор за кредит №********* от 06.11.216г., ведно с
лихвите, привилегиите и обезпеченията, както и от „***“ЕАД, в качеството му на пълномощник на „***“ АД, с
което длъжника се уведомява, че вземането му е прехвърлено от „***“ АД на „***“ЕАД. Към исковата молба са приложени и 2 бр.
уведомителни писма със същото съдържание, от дата 03.01.2020г. Не са
представени доказателства за връчване на уведомленията на длъжника.
Изслушано е заключение на вещо лице, по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че ответникът е платил
по процесния договор сума в размер на 115,02 лв., като от тази сума 42,10 лв.
са били съотнесени за погасяване на главница, 18,74 лв. за погасяване на лихва,
3,00 лв. за погасяване на такса за оценка на досие, 15,36 лв. за погасяване на
такса за услуга Кредит у дома 30% и 35,82 лв. за погасяване на такса за услуга
Кредит у дома 70%. Дадено е заключение, че остатъкът от задължението на
ответника по договора за заем е в размер на 1145,11 лв., от които: главница -
557,90 лв.; договорна лихва - 99,61 лв.; такса за оценка на досие – 27,00 лв.;
такса за услуга Кредит у дома за предоставяне на заемната сума по местоживеене
– 138,17 лв.; такса за услуга Кредит у дома за събиране на погасителните вноски
по местоживеене – 322,43 лв.
Съгласно заключението законната лихва за забава за
периода 20.12.2016г. – 24.07.2019г. е в размер на 120,07 лв., а за периода
20.12.2016г. – 30.08.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е в
размер на 126,82 лв.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид
връчване на издадената по ч.гр.д. №604/2019г. заповед за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422
от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни,
поради следните съображения:
Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
валиден договор за потребителски между „*** ***” ООД и ответника, по силата на
който ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница,
лихви, такси; изпълнение на задълженията на кредитодателя по договора; валидни
договори за прехвърляне на вземания, по силата на които в полза на ищеца да е
прехвърлено вземането спрямо ответника; съобщаване прехвърлянето на вземането
на длъжника.
В процесния случай от доказателствата по делото
безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника В.Ф.Й. и „***
***“ ООД. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност
не е оспорена, установено е получаване на паричната сума, предмет на договора,
от кредитополучателя.
Процесният договор има характера на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата на
сключване на договора – ДВ бр.59 от 29.07.2016г. Съгласно константната съдебна
практика съдът следи служебно за нищожност на договора или клауза от него,
поради противоречието й с императивни разпоредби на ЗПК, както и поради нейната
неравноправност и поради противоречие с добрите нрави.
В процесния случай се установява, че са изпълнени
изискванията на чл.5 от ЗПК, за представяне на потребителя на необходимата
преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както
и предвидените в ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора. Не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си на отказ от договора, в
14-дневен срок от сключването му, съобразно предвиденото в чл.14 от договора. Направено
е частично погасяване на дължимата сума, което в съвкупност с останалия събран
по делото доказателствен материал представлява извънсъдебно признание за
наличието на облигационна връзка по договор за кредит.
Установява се, че вземането на „*** ***“ ООД спрямо
ответника е било прехвърлено чрез договор за цесия в полза на „***” АД, което
от своя страна го е прехвърлило на ищеца
в настоящото производство „***“ ЕАД. Налице
е изрична клауза в договора за кредит предвиждаща такава възможност, съгласно
изискването на чл.26 ЗПК. Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, цедентът може да упълномощи цесионера
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №96 от 17.04.2018
г. на ВКС по гр.д. №3049/2017 г., IV г.о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС
по т.д. №362/2015 г., II т.о.). Такъв е и процесният случай, доколкото по
делото са представени изрични пълномощни, по силата на които „***” ЕАД е упълномощено, респективно преупълномощено да
съобщи на длъжника за сключените договори за цесия, по силата на които
задълженията му, произтичащо от процесния договор за кредит са прехвърлени. Не
са представени доказателства за връчване на длъжника на уведомленията от за
извършената цесия. Приложените към исковата молба обаче уведомителни писма от
07.03.2018г. и от 03.01.2020г. са връчени лично на ответника с преписа от
исковата молба и приложенията към нея. Съгласно установената съдебна практика,
връчване на уведомлението за цесията ведно с книжата по делото в хода на
съдебното производство е допустимо и следва да бъде взето предвид от съда, като
настъпил в хода на процеса правно-релевантен факт, съгласно чл.235, ал.3 ГПК /в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по
т.дело№12/2009 – II т.о. ВКС/.
Предвид на изложеното, съдът приема, че ищецът е
титуляр на посочените в исковата молба вземания спрямо ответника. По отношение
дължимостта на всяко една от кумулативно претендираните парични суми, съдът
намира следното:
По силата на процесния договор за ответника е
възникнало задължението да върне предоставената му по кредита парична сума в
размер на 600 лв., както и уговорената договорна лихва, представляваща
възнаграждението на кредитодателя за предоставяне на заетата сума. Уговореният
размер на ГПР – 48,1 % не противоречи на императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
която към датата на сключване на договора за заем 06.11.2016г. е в размер на 50%
- 5 х 10,00%(основният лихвен процент на БНБ 0,00% + 10 пункта).
Размерът на фиксираната годишна възнаградителна лихва – 31,82 %, представляваща нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил
свои парични средства за ползване от потребителя, не е в противоречие с
добрите нрави, съобразно изведените в практиката критерии за еквивалентност на
престациите, при отчитане стойността на отпуснатия заем, срока,
за който се уговаря връщане на заетата сума, дали заемът е обезпечен.
Настъпила е изискуемостта на всички погасителни
вноски, последната с падеж 02.01.2018г., предвид на което цялото вземане е
изискуемо. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че е налице частично погашение на задълженията на ответника по
договора за кредит – платена е сума в размер на 115,02 лв., поради което
длъжникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху останалата
непогасена част от главните вземания.
Съдът намира за недължими претендираните вземания за такса
оценка на досие за периода, такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и такса услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, тъй като същите се
основават на нищожни клаузи от договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По отношение на таксата за оценка на досие, съдът
намира, че същата противоречи на забраната на чл.10а, ал. 2
ЗПК
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. По своята правна същност таксата за оценка
на досие представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя.
По отношение на клаузите, с които са
начислени такси за услугите „Кредит у дома”, съдът намира, че същите заобикалят
разпоредбата на чл.33, ал.1
от ЗПК,
в която е предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът
има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, както и разпоредбата на чл.10а, ал. 2
ЗПК,
забраняваща начисляването на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Дейностите във връзка с които е начислена
процесната такса, не са допълнителни услуги, а са дейности по усвояването и
управлението на кредита. При съпоставка на размера на главницата и размера на
начислените такса "Кредит у дома" се налага и извод, че уговорената
клауза е в противоречие на принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка, тъй като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което я прави
неравноправна. Установява се, че размерът на таксата – 511,78 лв., е близък до
размера на целия отпуснат кредит – 600 лв., което навежда на извод за скрито
оскъпяване на потребителския кредит.
Поради изложените съображения, съдът приема, че клаузите
са нищожни и исковите претенции за такса оценка на досие, такса услуга „Кредит
у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и
такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Дължими по договора за заем се явяват задълженията за главница, договорна и
законна лихва за забава.
Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, платената от ответника сума в
общ размер на 115,02 лв. е била
съотнесена за погасяване, както следва: 42,10 лв. - за погасяване на главница,
18,74 лв. - за погасяване на лихва, 3,00 лв. - за погасяване на такса за оценка
на досие, 15,36 лв. - за погасяване на такса за услуга Кредит у дома 30% и
35,82 лв. - за погасяване на такса за услуга Кредит у дома 70%.
Предвид липсата на валидно
възникнало задължение за таксите за оценка на досие и за услугите „Кредит у
дома”, съотнесените за погасяване на посочените задължения суми в общ размер на
54,18 лв. следва да бъдат приспаднати от задълженията на ответника за лихва за
забава, съобразно поредността, уредена в чл.75 ЗЗД. Вещото лице е дало
заключение, че законната лихва за забава върху неплатената главница от
20.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 126,82 лв.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба е
претендирана сума в размер на 120,05 лв., като предвид принципа на
диспозитивното начало, от тази сума следва да бъде приспадната платената такава
в размер на 54,18 лв., като остава дължима лихва за забава в размер на 65,87
лв.
Поради изложените по-горе
доводи, следва да бъдат уважени исковите претенции за остатък от главница в
размер на 557,90 лв. и договорна лихва в
размер на 99,61 лв., съобразно заключението на вещото лице, както и за
обезщетение за забава върху главницата в размер на 65,87 лв., като
за разликата до пълни претендиран размер от 120,05 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Исковите претенции за такса за оценка на досие – 27,00 лв.; такса за услуга
Кредит у дома за предоставяне на заемната сума по местоживеене – 138,17 лв.;
такса за услуга Кредит у дома за събиране на погасителните вноски по
местоживеене – 322,43 лв., следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски по ч.гр.д.
№604/2019г. по описа на РС – Левски, съразмерно на частта от вземането по
заповедта за изпълнение, признато за установено в хода на исковото
производство, или сума в общ размера на 43,06 лв., от които 14,47 лв. за
държавна такса и 28,59 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в хода на исковото производство, съобразно уважената част от исковите
претенции, а именно сума в общ размер на 385,77 лв., от които 71,30 лв. за
държавна такса, 114,35 лв. за възнаграждение на вещо лице и 200,12 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД в отношенията
между страните, че В.Ф.Й., ЕГН:**********,
с адрес: ***, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление****, следните вземания по Договор за потребителски
кредит №*********/06.11.2016г.: сумата
от 557,90 лв. – главница; сумата от 99,61 лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до
02.01.2018г.; 65,87 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №604/2019г. по описа на РС –
Левски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
обезщетение за забава за разликата над
присъдената сума от 65,87 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от
120,05 лв., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, от „***“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, против В.Ф.Й.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски
кредит №*********/06.11.2016г. следните вземания: сумата от 27,00 лв. – такса оценка на досие за
периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г.; сумата от 138,17 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 27.12.2016г. до
02.01.2018г.; сумата от 322,43 лв. –
такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода 27.12.2016г. до 02.01.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №604/2019г. по описа на РС – Левски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В.Ф.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер на 43,06
лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.д. №604/2019г. по описа на РС – Левски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на частта от вземането, признато за
установено в исковото производство, както и сума в общ размер на 385,77 лв., представляваща направени в исковото
производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: