№ 474
гр. Благоевград, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК и е образувано по повод на подадено
възражение с вх. №759/18.01.2022 г., наименовано частна жалба, с правно основание чл. 419
от ГПК, от адв. Г.Ю., в качеството й на процесуален представител на Д. ХР. Г., срещу
Разпореждане на РС-Благоевград, по ч. гр. д. №1804/2020 г., по описа на същия съд, с което
е уважена молбата на заявителя „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
С процесната жалба се навеждат доводи за това, че заповедният съд не е връчил на
длъжника Г. съобщение за издадената заповед за незабавно изпълнение, срещу която има
право да депозира частна жалба и възражение. Твърди се още, че до настоящия момент и от
съдебния изпълнител не били връчени поканата за доброволно изпълнение и копие от
изпълнителен лист, поради което е лишен от правото му да организира защитата си. Посочва
се, че на 12.01.2022 г., от ЧСИ е връчено съобщение за образувано изпълнително дело с
приложен изпълнителен лист. Излагат се съображения, за това че по делото е налице
съобщение, адресирано до Д.Г., с което е следвало да му бъде връчена заповедта за
изпълнение, като липсвало отбелязване същата да е била надлежно връчена на лицето, като
се оспорва същият да е се е разписвал, като не било отбелязано от длъжностното лице, че се
връчва лично на лицето. Твърди се, че с връчване на съобщение от съдебния изпълнител за
образуваното изпълнително дело, е узнато за издадената заповед за изпълнение – тоест на
12.01.2022 г. Счита още, че издаденото от съда разпореждане, с което се уважава
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото заявлението не отговаряло на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, както и на чл. 128 от ГПК. Твърди се, че са
присъдени лихви, каквото вземане било недопустимо, не ставало ясно частта на
претендираната главница за кой период е, и дали същата не е погасена по давност. Релевират
1
се още аргументи, че на длъжника не било съобщено за извършената цесия.
Прави се искане за отмяна, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения на Разпореждане за изпълнение по ч. гр. д.
№1804/2020 г., по описа на РС-Благоевград, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и за обезсилване на издадената
заповед и присъждане на сторените по делото разноски.
Въз основа на изложените във възражението твърдения, съдът приема, че възражението е с
правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК - заповедта за изпълнение не е била връчена
надлежно.
С оглед дължимата преценка за спазването на законния срок по чл. 423 от ГПК, съдът
намира, че горепосочената покана за доброволно изпълнение е връчена от призовкар на
съдебния изпълнител на 12.01.2022 г. Видно от поставения печат върху подаденото
възражение, същото е входирано в съда на 18.01.2022 г., поради което съдът намира, че
възражението е подадено в рамките на предвидения в чл. 423, ал. 1 от ГПК, едномесечен
срок от узнаване на заповедта.
След като обсъди представените доказателства по делото, съдът намира следното от
фактическа страна:
Подадено е заявление с вх. №4249/14.09.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, за общо претендирана сума от 5 000 лв., от
които главница 4 500 лв., частично от 13 855.08 лв. – дължими по Договор за потребителски
кредит №FL364617 от 26.02.2008 г., лихва в размер на 500 лв., частично от 2 598.62 лв.,
представляваща договорна лихва от 01.08.2017 г. до 26.02.2018 г. – дата, на която кредитът е
станал изискуем, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, до изплащане на вземането, както и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението е посочено, че е сключен договор за потребителски кредит
между „Ю.Е.Д.Б.“ АД /с настоящо наименование ‚Ю.Б.“ АД, ЕИК ********/ и длъжника Д.
ХР. Г., ЕГН **********, на обща стойност 15 000 лв., като е поел задължение да погаси
заема на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване – 26.02.2018 г. След усвояване на
кредита, кредитополучателят не е плащал редовно месечните си вноски, като е останало
непогасено задължение по кредита в размер на 16 453.70 лв., от които 13 855.08 лв. –
главница и договорна лихва 2 598.62 лв.
Образувано е ч. гр. д. №1804/2020 г., по описа на Районен съд-Благоевград. Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №6903/15.09.2020 г. по
горното частно гражданско дело, с която е уважено заявеното искане. Видно от съобщение
по делото, е направен опит за връчване на заповедта на Д.Г., като са извършени 3 посещения
на 19.09.2020 г., 25.09.2020 г. и 16.10.2020 г. и е установено по данни от съседи, че на
посочен настоящ адрес на лицето – гр. Благоевград, жк. „Е.“ №36, вх. А, ет. 3, ап. 7, не е
живяло такова лице. На 17.12.2020 г., е извършено посещение на постоянния адрес на
лицето – с. Покровник, общ. Благоевград, с връчител кмет на населеното място – Недко
2
Ангелов, който е връчил Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, лично на лицето Д.Г.,
като е положен и съответния подпис за приемане. Крайният срок за депозиране на
възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 18.01.2021 г., и предвид липсата на депозирано
такова, с което да се възрази срещу издадената заповед, районният съд е издал Разпореждане
№13/25.01.2021 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на
заявителя. На 06.10.2021 г., от страна на Г.Ю. е постъпила молба до РС-Благоевград с искане
за изпращане по имейл на всички документи по ч. гр. д. №1804/2020 г., по описа на РС-
Благоевград. На 12.01.2022 г. на Д.Г., чрез адв. Ю., е връчено Съобщение за образувано
изпълнително дело от ЧСИ Мартин Кацарски. На 18.01.2022 г., е депозирано и процесното
възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е наименовано частна жалба, но по
същество са релевирани твърдения за нередовно връчване на заповедта за изпълнение лично
на лицето Д. ХР. Г..
След анализ на релевантните факти и обстоятелства съдът достигна да следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл. 423 от ГПК, законът е уредил правен способ за защита на длъжника в
заповедното производство в хипотезите, когато е бил лишен от възможност да оспори
вземането. Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, когато заповедта за изпълнение не е била
връчена надлежно на длъжника, последният може в едномесечен срок от узнаването за нея
да оспори вземането чрез възражение до въззивния съд. Касае се за съществено процесуално
нарушение, което в случаите на чл. 410 от ГПК е допуснато от съда /арг. от чл. 411, ал. 3 от
ГПК/, а в случаите на чл. 417 от ГПК от съдебния изпълнител /арг. от чл. 418, ал. 5 от ГПК/.
При позоваване във възражението на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, се преценяват две групи обстоятелства - тези във връзка с узнаването на
заповедта за изпълнение, касаещи допустимостта на възражението и обстоятелствата, по
повод връчването на заповедта, имащи отношение към основателността на възражението.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорваната заповед за изпълнение е връчена
надлежно на длъжника, поради следното:
Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила,
определени в ГПК – глава шеста, чл. 37 – чл. 58 от ГПК. Съгласно чл. 38 от ГПК,
съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен
на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на
постоянния. Законодателят е уредил и в случаите, когато в мястото на връчването няма
съдебно учреждение, че връчването може да се извърши чрез общината или кметството, на
основание чл. 42, ал. 1, изр. второ от ГПК. Длъжностните лица от общината или кметството
в случаите на чл. 42, ал. 1, изр. второ от ГПК, представляват връчители, които са
компетентни да извършват връчването на съобщения и призовки. Връчителят /разносвачът/
на призовки, съобщения или съдебни книжа, е длъжностно лице, овластено да удостоверява
с обвързваща съда сила с подписа си върху разписката извършеното връчване, съгласно
практиката на Върховната съдебна инстанция. В настоящия случай съдът намира, че
връчването на процесната заповед за изпълнение е надлежно извършено, доколкото не се
3
ангажирани доказателства в настоящото производство в обратния смисъл. Видно от
представените по делото писмени доказателства, и по-конкретно на л. 27 от заповедното
дело, връчването от кмета на с. Покровник лично на длъжника е удостоверено с положен
подпис в полето „получател“ и изписано след него ръкописно име и фамилно име – Д.Г..
Ето защо, безспорно се установява, че на 17.12.2021 г., Д.Г. лично е получил Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е удостоверил с изписване на имената си и положил
подпис. Не се съдържат във възражението, озаглавено частна жалба, искане за оспорване на
истинността на положения подпис или други доказателствени искания, поради което съдът
не дължи коментар по възможни хипотези.
Що се касае до останалите твърдения във възражението, че не е ясно частта на главницата за
кой период е и дали не е погасено по давност, начинът за формиране на договорната лихва,
както и несъобщаването на договора за прехвърляне на вземанията от първоначалния
кредитор на молителя в заповедното производство, то следва да се посочи, че в
производството по чл. 423 от ГПК, не следва да се обсъждат доводите, изложени от
длъжника, касаещи спора по същество, тъй като тук следва да се прецени единствено налице
ли са основанията по чл. 423, ал. 1 от ГПК за приемане на възражението на длъжника.
В тежест на подалия възражението длъжник е да докаже по делото, че са налице сочените
във възражението по чл. 423 от ГПК, предпоставки за приемането му, а именно: че е спазил
едномесечния срок от узнаването на заповедта и че не му е била връчена надлежно
заповедта за изпълнение. Тази доказателствена тежест не е успешно изнесена от длъжника
по настоящото дело, във втората си част, а именно, че не е доказано от Д.Г., че заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, не му е била надлежно връчена. Напротив, доказателствата
по делото сочат именно за спазване на нормативно установената процедура за надлежно
връчване, като на 17.12.2020 г., е извършено посещение на постоянния адрес на лицето – с.
Покровник, общ. Благоевград, с връчител кмет на населеното място – Недко Ангелов, и
същият е връчил Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, лично на лицето Д.Г., като е
положен и съответния подпис за приемане от същия.
С оглед горното не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на
подаденото пред въззивния съд възражение.
Предвид крайния изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №759/18.01.2022 г., наименовано частна жалба с правно
основание чл. 419 от ГПК, подадено от адв. Г.Ю., в качеството й на процесуален
представител на Д. ХР. Г., срещу Разпореждане на РС-Благоевград, по ч. гр. д. №1804/2020
г., по описа на същия съд, с което е уважена молбата на заявителя „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
4
*********, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като неоснователно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5