Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 490/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.И.И. с ЕГН ********** ***, против решение от 29.05.2018г. по гр.д. №
103882017г. на ЕПРС,с което е оставено без уважение искането му за заместване
на съгласието на Л.К. детето М.Д.И. с ЕГН ********** да пътува извън
територията на Б. до В. и С. И.,М., С. и Т.,както и съгласие за издаване на
задграничен паспорт на детето. Релевират се оплаквания за необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон.Съдът изобщо не се бил произнесъл по молбата
за издаване разрешение,заместващо съгласието на майката,да пътува в
държавите-членки на ЕС.За сметка на това се произнесъл по непредявено искане за
пътуване по всяко време,докато ищецът претендирал само за периоди,съвпадащи с
режима на лични отношения-всяка първа,втора и четвърта събота и неделя от
месеца с преспиване,както и 20 дни непрекъснато през лятото.Необосновано съдът
приел,че политическата обстановка в Т. е нестабилна и заплашваща благополучието
на детето,както и че пребиваването му в страни, нечленуващи в Европейския
съюз,създава рискове.Най-добрият интерес на детето налагал то да поддържа
редовни контакти с баща си,а също да опознае чужди култури и да разшири
кръгозора си и ценностната си система.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че не
е в интерес на детето да се разрешава пътуването му в чужбина за неопределен
период от време, още по-малко през периоди ,съвпадащи с режима на лични
отношения, установен с бракоразводното решение.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
Производството пред районния съд е инициирано
от молба с правно основание чл.76, ал.1 ,т.9 от ЗБЛД вр.чл.127а
от СК.Молителят твърди,че от 27.08.2017г. е назначен като офицер в Сухопътното
командване на НАТО в И. ,Т.,където е постоянното му местопребиваване.,за срок
от три години. Желае да реализира режима си на лични контакти в Т., а също да
води детето през ваканциите в страните от ЕС, В. и с.И., М.и С. Поканил майката
с нотариална покана от 21.08.2017г.да даде съгласието си,но тя не съдействала
за уреждане на въпроса доброволно.Поискал е и предварително изпълнение на осн.чл.127а,ал.4 от СК.
Видно от удостоверение за раждане,
изготвено въз основа на акт за раждане № 055/13.02.2009г., М. е родена на ***г.
,т.е. навършила е 9 години.От решение № 10/28.05.2012г. по гр.д.
№ 594/2012г. на ЕпРС се установява,че бракът
между страните е прекратен и е одобрено споразумение относно упражняването на родителските права и
режима на лични отношения.От социалния доклад се установява,че детето живее в с
майка си и Н.Ц.Й.,с който майката живее
на семейни начала и от когото има дете. М.споделила със социалните работници,че
е силно привързана към сестричката си и не желае да се разделя със семейството,
била силно привързана и към бащата на сестричката си.През учебната 2017-2018г.
била ученичка във втори клас в НУ“Христо Ботев“ Елин Пелин и имала добри
прояви, много добър успех.В отглеждането помагала баба й по майчина линия.М.
получавала адекватни грижи в разширеното си семейство и не преживявала тежък
конфликт на лоялност към родителите си. От приложената нотариална покана се
установява,че молителят е поискал детето да пребивава ПОСТОЯННО в гр.Измир до
м.септември 2020г.,където ще учи в Италиански лицей по учебна програма,
утвърдена Министерство на образованието на република И., като се задължава да
води детето в Б. два пъти месечно за да осъществява режима на лични контакти с
майката.
За да отхвърли молбата,районният съд
е приел че исканото заместващо съгласие не е в интерес на детето,защото ще
затрудни учебния му процес и защото в Т.съществува риск предвид политическата
обстановка.Няма доказателства за наличие на особена нужда детето да пребивава в
изброените страни с баща си.Неоснователно е твърдението на въззивника,че
районният съд не се произнесъл относно заместващо съгласие за пребиваване в
страни,членки на ЕС.
Настоящият състав намира,че
категорично не е в интерес на детето да прекъсне обучението си в българско
учебно заведение за период от три години, и да учи по програма на чужда държава,
още повече без да има базисни познания по италиански език.От правна страна
уважаването на това искане би представлявало недопустимо в настоящото
производство изменение на бракоразводното решение в частта относно
упражняването на родителските права. На второ място, но с още по-голямо
значение е обстоятелството,че детето е само на девет години и от женски пол,
емоционално привързано към майка си ,сестричката си и разширеното си семейство,
където се развива благополучно. Да се разреши
пътуването му през три уикенда месечно от Е.П. до И. с твърдението,че това няма
да затрудни учебния процес ,физическото и психичното здраве на детето,би
противоречало не само на закона, но и на добрите нрави.Да се пренебрегнат
базисните интереси на детето с цел да се осигури удобство на бащата да
осъществява режима на лични отношения е абсурдно и граничещо с цинизъм.Впрочем
то фактически би било неизпълнимо предвид работата на бащата като военен,който
не би могъл да придружава детето до Б. три пъти месечно.Бащата по свой избор е
предпочел професионална кариера в чужбина,налагаща сериозни ограничения, и този
му избор не следва да рефлектира неблагоприятно върху трети лица, особено върху
детето му.Разбира се,че е добре по принцип детето да пътува и да опознава чужди
култури, но на сегашната му възраст това не е наложително,нито е подходящо да
се осъществява без близостта на неговата майка.В тези случаи съдът не може да
даде заместващо съгласие“по принцип“ и безсрочно, а само за конкретни
пътувания,тъй като най-добрият интерес на детето не може да бъде определен
априорно,без данни за конкретното време и място на пътуването.
По крайния си резултат изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд и на постановките в ТР №
1803.07.2017г. по тълк.д. № 1/2016г. на ВКС по
приложението на чл.127а от СК,както и разпоредбата на параграф 1,т.5 от ДР на
Закона за закрила на детето поради което решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
81/29.05.2018г.по гр.д. № 1038/ 2017г.на Районен съд-Елин Пелин.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него.
Председател:
Членове:1.
2.