№ 33497
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110147599 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадено пред Районен съд - Бургас
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от к срещу Г. А. П. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане, за което е издаден запис на
заповед, обезпечаващ вземания по договор за потребителски кредит. Впоследствие същото е
прекратено от Районен съд – Бургас и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд,
въз основа на което е и образувано настоящото ч.гр. д. № 47599/2024 г., по описа на СРС, 74
състав.
Съдът, като взе предвид данните по делото и след извършена допълнителна служебна
проверка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, намира, че делото не му е местно
подсъдно. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, доп. ДВ бр. 100 от 2019 г., заявлението се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в
тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.
В разглеждания случай заявлението е подадено срещу лице, което има качеството
потребител, тъй като вземането произтича от договор за потребителски кредит. Видно от
изготвената справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г., настоящият адрес на
длъжника се намира в гр. Бургас. Нещо повече – постоянният адрес на длъжника също е на
територията на гр. Бургас, което обуславя и извод за подсъдност по общите правила на чл.
411, ал. 1 ГПК.
В действителност съгласно измененията на чл. 411, ал. 1 ГПК (изм. и доп. - ДВ, бр. 11
от 2023 г.) заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия,
определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от
съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния му адрес. В § 25 ЗИД на ГПК (обн. ДВ бр. 11 от 2.02.2023 г.)
е предвидено, че законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат
в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. По силата на ЗИД на ГПК
(обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.) обаче измененията предвидени в ДВ, бр. 11 от 2023 г. влизат
в сила от 01.07.2025 г., като в § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК (изм. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., за
който е посочено изрично, че влиза в сила от 1.07.2024 г.) думите „1 юли 2024“ се заменят с
„1 юли 2025 г.“. Следователно горепосочените изменения приети със ЗИД на ГПК (ДВ бр. 11
1
от 2023 г.), касаещи подсъдността, влизат в сила от 1 юли 2025 г.
При това положение в разглеждания случай приложение намират правилата за
подсъдността, предвидени в чл. 411, ал. 1 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), съгласно които
заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на
длъжника, а срещу потребител - до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес.
В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че и преди измененията обн. ДВ
бр. 67 от 09.08.2024 г., приложими са били правилата за местна подсъдност, действащи
преди 01.07.2024 г., тъй като измененията, на които се позовава изпращащият съд са част от
мащабни промени в заповедното производство, които дори и след посочената дата са
неприложими, тъй като предвиждат централизирано разпределение на заповедните
производства, изграждането на система за разпределение и т.н. Да се приеме, че новите
правила са били приложими за заявленията по чл. 417 ГПК, но не и за тези по чл. 410 ГПК
противоречи на идеята на законодателя за преуреждане на заповедното производство в
неговата цялост, а последното е обусловено от въвеждането на описаните по-горе системи.
Предвид изложеното и доколкото постоянният и настоящ адрес на длъжника се
намират на територията на гр. Бургас, се налага извод, че подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК не е местно подсъдно на Софийски районен съд, а
на Районен съд – Бургас. Следователно е налице е спор за подсъдност, който следва да бъде
разрешен по реда на чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност с Районен съд – Бургас, за
разглеждане на подаденото от к срещу Г. А. П. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. № 27705/03.07.2024 г., по описа на Районен съд – Бургас.
Делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2