Р Е Ш Е Н И Е
№ 861
гр. Бургас, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично заседание,
проведено на 15.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 666 по описа на РС
- Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на З.Г.А. срещу
Наказателно постановление № 1500-F518390/16.12.2019 г., издадено от зам.
директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл.
355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., и е наложено наказание
"глоба" в размер на 50 лв.
Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява
лично в съдебно заседание, като поддържа подадената жалба.
ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Карабелева, оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелката Д.И., в качеството си на
инспектор по приходите към ТД на НАП, е съставила АУАН на 23.10.2019 г. на
жалбоподателката, за това, че в качеството й на самоосигуряващо се лице
(земеделски производител), не е подала в срок до 25.09.2019 г. декларация
образец 1 за месец август 2019 г. Декларацията е била подадена на 23.10.2019 г.
Посочено е, че декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително за
фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 25.09.2019 г., а самата
декларация е била подадена едва на 23.10.2019 г.
Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление от 16.12.2019 г., с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), и на основание чл. 355, ал. 1 КСО
наложил на жалбоподателката глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
свидетелските показания на актосъставителя. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Жалбоподателката не оспорва установената
по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018 г., а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяващо й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава,
като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да има
качеството на самоосигуряващо се лице и да не е подало в срок декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
изр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.),
работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата (отм.), декларация образец
1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Няма спор, че в конкретния случай
жалбоподателката има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5,
ал. 2 от КСО, като е следвало да подаде декларация образец 1 за месец август
2019 г. в ТД на НАП - Бургас до 25.09.2019 г. Същата е бездействала и е сторила
това чак на 23.10.2019 г., като по този начин е осъществила състава на
вмененото й нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността й. Това
деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отм.), и правилно подведено под
санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, съгласно, която който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020
г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е
приета нова – Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на
ал. 2, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на
обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно
аналогичен в сега действащата Наредба Н-13 (чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2
от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна
промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.
Съдът не споделя изложените от
жалбоподателката доводи за неподаването на декларацията. Следва да се посочи,
че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на
декларацията в срок. Представените по делото болнични листи (л. 31 - 32),
удостоверяващи временната неработоспособност на жалбоподателката, се отнасят за
периода 06.08.19 г. - 18.09.19 г., а срокът за подаване на декларацията е бил
до 25.09.2019 г., т.е. жалбоподателката е имала време да я подаде. Направените
възражения в акта и в проведеното съдебно заседание, че не е знаела как точно
да попълни декларацията, не оправдават бездействието й, доколкото тя се
занимава професионално със земеделие и следва да организира дейността си по
начин, който да й позволи да изпълнява задълженията си в срок, като е имала
възможност както да упълномощи друго лице, което да попълни и подаде
декларацията, така и да го стори лично. Извършеното нарушение е свързано с
основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е да установи
такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на
правно значими обстоятелства. Извършеното нарушение е формално, на просто
извършване, като липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното
подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците
на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението
вредните последици не са елемент от обективната му страна, т. е. тяхната липса
или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. Фактът, че самоосигуряващото се лице няма установени други нарушения,
е по съществото си смекчаващо вината обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието (което в случая е в минимален размер), но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за отмяна на
НП.
С оглед всичко посочено по-горе,
настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата
срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да
се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1500-F518390/16.12.2019 г., издадено от заместник-директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателката З.Г.А., ЕГН **********, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), и е
наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала:
ММ