Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1417/12.7.2019г. град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на втори юли, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2429 по описа на съда за 2019
година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0819-000906/14.03.2019 г., издадено от С.М.С. на длъжност началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на П.А.О. ЕГН ********** на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за извършено нарушение
на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Да се изпратят съобщения на П.А.О. чрез адв.А.Д. и на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, че
решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено по реда на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в
сила на решението административно-наказателната преписка да се върне на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на П.А.О. против
Наказателно постановление № 19-0819-000906/14.03.2019 г., издадено от С.М.С. на
длъжност началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което са
му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за извършено от него
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника посочва, че не е съгласен с наложените му
наказания, счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което в законоустановения срок обжалва същото и моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.А.Д. от Адвокатска колегия Варна, редовно упълномощена
и приет от съда. По същество адв.Д. моли съда да
отмени наказателното постановление, тъй като е издадено от некомпетентен орган;
липса на вина тъй като неговия доверител не е бил уведомен за прекратяване на
регистрацията на автомобила; неправилно определена наказващата норма, като е
следвало да се наложи наказание по чл.180 ал.2 т.1 от ЗДвП; липса на номер на
акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и актосъставител и
автомобилът е бил надлежно регистриран и с регистрационни табели.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна,
редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което административно-наказателната преписка е изпратена
на съда, моли съда да остави жалбата срещу наказателното постановление без
последствие и да потвърди наложеното наказание на водача.
След като прецени обжалваното постановление, с
оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 07.02.2019 г. Г.К.П. – младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 185438 на въззивника П.А.О. за
това, че на същата дата около 08:00 часа в гр.Варна по ул.Атанас Москов посока
бул.Владислав Варненчик до сервиз Медина мед управлява лек автомобил Рено Еспейс Матра с рег.№ В 5498 НА с
предстоящ собственик П.А.О., като автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 22.01.2019 г. – нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. О. не направил възражения при предявяване на АУАН и на същата дата
получил препис от него.
На 14.03.2019 г. С.М.С. на длъжност началник
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна издала наказателно
постановление № 19-0819-000906, в което е посочено, че въззивникът
О. е управлявал собствения си автомобил с рег.№ В 5498 НА, като автомобилът е
със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано
ППС на дата 22.01.2019 г. Посочено е, че наказателното постановление се издава
на основание постановление № 2598 от 11.03.2019 г. на Районна прокуратура Варна
за отказ да се образува наказателно производство по ЗМ № I-55/2019
г. по описа на ОД на МВР Варна. Административно-наказващият орган е приел, че О.
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е
нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП и му наложил
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като за основание за налагане на наказанието е
посочена разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съдът след
като се съобрази с приложената административно- наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането
на административно - наказателното производство съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от
служба за контрол съгласно изисквания на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е връчено на О. на
22.05.2019 г., жалбата срещу него е входирана в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна на същата дата, жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.57 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство са били съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване на правото за защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
На първо
място:
Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, който дори и формално не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП са
посочени три изисквания към моторните превозни средства за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с регистрация, да
има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и да
е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. В АУАН и в наказателното постановление не е посочено кое
предложение от чл.40 ал.1 от ЗДвП според административно-наказващия орган е
било нарушено. Непосочването…. Законодателят в
тази
правна
норма
е предвидил няколко различни хипотези. След като административнонаказващият
орган не е прецизирал кое точно от тези
нарушения извършителят е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй
като го е лишил от възможността да разбере точно в какво е обвинен, на базата на какви доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята защита. Само и единствено този факт
води до незаконосъобразност
на административния акт, тъй
като нарушаването правото на защита е от категорията на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна
на постановения акт.
На второ място:
Съдът счита, че разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е обяснителна и определя изискванията към МПС и ремаркета за регистрация,
наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат допуснати за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а не е забранителна и не
формира фактически състав на административно нарушение.
На трето
място:
Административно-наказващият орган е приел, че въззивникът О. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като основание за това е посочил, че регистрацията на управляваното от О. МПС е била служебно прекратена на 22.01.2019 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. В чл.143 ал.15 от ЗДвП е посочено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Тази хипотеза е залегнала и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/наричана по-нататък Наредбата/, където в Раздел III Прекратяване регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, в чл.18 т.10 е предвидена възможността регистрацията на превозно средство да се прекратява служебно по чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
И в двете нормативни
разпоредби е посочено, че задължението за регистриране на превозното средство е
на собственика, който го е придобил. Но от административно-наказващият орган
няма представени категорични доказателства кой е този собственик. В АУАН е
посочено, че П. Атанасов О. е предстоящ собственик. В наказателното
постановление е отразено, че О. управлява собствения си лек автомобил. В
представената от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна справка за собственици
като собственик е посочен Валентин Иванов Вангелов, а като предстоящ собственик
е посочен П.А.О..
С оглед на изложеното съдът счита,
че няма представени категорични доказателства, че П.А.О. към момента на проверката
07.02.2019 г. е бил собственик на лекия автомобил, за да възникне за него
задължението в двумесечен срок от придобиването му да го регистрира,
неизпълнението на което задължение да даде основание за служебно прекратяване
на регистрацията на автомобила и търсене на административно-наказателна
отговорност за управлението му след този срок.
На четвърто място:
За съда е спорен правния характер на разпоредбата
на чл.143 ал.15 от за служебно
прекратяване на регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в Глава Трета
– Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени
изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. Но по своя характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е принудителна административна мярка, които са
нормативно уредени в глава VI
на ЗДвП – Принудителни
административни мерки. Там, в чл.171 т.2а е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се
предприема тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното
средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в Наредбата,
от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с какъв
акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на превозното
средство за наложеното служебно прекратяване на регистрацията, каквото
задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от Наредбата при другите случаи на
прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за обжалване на акта за
служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното съдът счита, че
нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на
настоящето административно-наказателно производство, е противоконституционна,
тъй като предвижда възможност да сериозно ограничаване на правото на собственост
на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това тяхно право.
Тази процедура по прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство следва да бъде включена в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки, което би гарантирало
законосъобразното ѝ прилагане.
На пето място:
Съдът счита, че неправилно е определена
наказващата норма в случая. Като основание за налагане на административните
наказания е посочена нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая
лекият автомобил, управляван от въззивника, е бил регистриран по съответния ред
и е бил с табели с регистрационни номера, поставени на установените от закона
места. След като административно-наказващият орган е решил да ангажира
отговорността на О. за неизпълнение на задължението като собственик да регистрира превозното
средство в двумесечен срок от придобиването е следвало при налагане на наказанието да
приложи нормата на чл.180 ал.2 от ЗДвП според която наказанието по ал.1 се налага и на приобретателя
на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по
местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост.
На шесто място:
Настоящият съдебен състав
счита, че твърдяното нарушение е несъставомерно и недоказано откъм субективна
страна. Няма представени никакви доказателства от страна на
административно-наказващия орган, че на О. като на лице, което е прието за
собственик на лекия автомобил, е било съобщено за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. Това
обстоятелството не е било
известно на въззивника към момента, в който е бил спрян за проверка, поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на
всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и
от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на деянието. В
конкретния случай административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и е наложил наказание
на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението
от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е
безспорно доказано, че е извършил. В наказателното постановление не е посочено
и нито едно доказателство/с изключение на АУАН/, доказващо извършването на
нарушението от субективна страна. Служебното прекратяване на регистрацията не е
било станало достояние на жалбоподателя и в тази връзка няма как да се определи
точния момент, от който той като водач би могъл да има съзнанието, че извършва
административно нарушение, респективно жалбоподателят не би могъл да има умисъл
за извършване на процесното нарушение, тъй като същият не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията.
Съдът не приема възражението
на процесуалния представител на въззивника, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган, тъй като е бил упълномощен за това от стария
министър на вътрешните работи. Упълномощаването от страна на министъра на
вътрешните работи на длъжностни лица, които могат да издават наказателни
постановления по ЗДвП, е израз на неговата функционална компетентност, свързана
с оглед на заеманата длъжност, а не е
свързана с неговата личност.
С оглед твърдението на
процесуалния представител на въззивника, че в наказателното постановление
липсва посочване на акт и на актосъставител съдът установи, че това
действително е така, но е посочено изрично, че постановлението се издава на
основание постановлението на Районна прокуратура Варна за отказ да се образува
наказателно производство. Освен това жалбоподателят се е запознал със
съдържанието на АУАН, получил е копие от него, поради което съдът счита, че
нарушението от страна на административно-наказващия орган на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване на
правото на защита на въззивника
С оглед на посочените съществени нарушения на
процесуалните правила съдът счита, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и го отмени изцяло.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: