№ 70
гр. , 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. К., ЕГН: ********** от с.М., подадена чрез
пълномощника адв.М.П. от ПАК срещу Наказателно постановление /НП/ №
************/************г., издадено от началник група в РУ-Пирдоп към ОДМВР.С., с
което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 1000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
Жалбоподателя в своята жалба заявява, че обжалваното НП е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, което са
основания за неговата отмяна. Твърди, че в Акта за установяване на административното
нарушение /АУАН/ и НП са посочени две различни дати за извършване на нарушението- в
НП е посочена датата **********г., а в АУАН датата е друга, което жалбоподателят счита за
недопустимо, тъй като датата на извършване на нарушението, освен че е елемент от
обективната му страна, очертава предмета на доказване и фактическите обстоятелства,
срещу които наказаният следва да се защитава. Изисквало се да има пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и
финализиращия я такъв чрез НП. Счита, че посочвайки в НП дата на извършване на
нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на
жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в
съставения АУАН. Нарушени били правилата на чл.42 и чл.57 ЗАНН, чието нарушение
винаги следвало да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на
1
издадените актове. Не могло да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, тъй като
ЗАНН не познава подобно понятие. Друго допуснато нарушение било, че мястото на
нарушението не е конкретизирано, тъй като за място на нарушението веднъж била посочена
ул.М. и втори път- бул.М., а хипотетично било възможно в населеното място да съществуват
и улица и булевард с това наименование. Не се уточнявала и посоката на движение на
автомобила и на кой номер- административен адрес, е установено нарушението. Това
процесуално нарушение също било от кръга на съществените, тъй като е нарушено правото
на наказаното лице да разбере къде и при какви обстоятелства се твърди, че е извършил
противоправното деяние. На следващо място, не се сочели вида, модела и номера на
дрегера, с който е следвало да се извърши тест за алкохол на жалбоподателя, доколкото не
били налице данни той да е отказал извършването на проба за употреба на алкохол. Цитира
се чл.6, ал.2 от Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози относно необходимостта в АУАН контролният
орган да впише часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер
и показанията на техническото средство. С оглед на това АУАН нямал необходимото
съдържание. Друг съществен пропуск било това, че контролният орган не е връчил (не е
предявил) талона за изследване на В.К.. Така било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Отбелязва се
още, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено и от крайно нечетливия ръкописен
почерк на АУАН и не може да се установи дали фактическата обстановка е правилно
пренесена в НП. Предвид всичко изложено, се иска от съда да отмени процесното НП и на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В съдебните заседания жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения
адв. М.П. от АК - Пловдив, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли
съда да намери процесното НП за издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че с уточнението, което свидетелят
актосъставител- Ф.К., прави в съдебно заседание- че датата на нарушението е **********г.,
се изкривява очевидният факт- че е допусната грешка в посочването на датите и е опит да се
санира грешката, но на един твърде късен етап. Адв.П. счита още, че са нарушени
процесуалните правила по установяване на нарушението, доколкото талонът за изследване,
предвид нормата на чл.3, ал.3 от Наредба 1 от 19.07.2017г. следва да се придружава от 8
стикера, съответстващи на номера на талона за изследване. В настоящия случай тези номера
в действителност съответствали, но броят стикери не отговарял на предвиденото в
наредбата- чл.6, ал.1, а именно: че единият от стикерите се залепва на екземпляра от талона
за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за
изследване, който се предоставя на водача. Счита, че талонът, предоставен за В.К., следвало
да е облепен със 7 стикера, а този към акта- с 1 стикер. В случая, екземплярът от талона към
акта, бил облепен с пет стикера. Допуснат бил съществен пропуск и относно неотразяването
в талона, съобразно чл.3, ал.2 от наредбата, на желанието на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с
медицинско химическо лабораторно изследване. Предвид всичко изложено и с оглед
2
приобщения доказателствен материал, адв.П. моли съда да уважи депозираната жалба и да
отмени процесното НП, както и да присъди на доверителя му сторените разноски за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна- Районно управление - Пирдоп, както и Районна прокуратура -
Пирдоп не изпращат представители в съдебно заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На **********г., около 00:55 часа в с.Ч., на ул.М., малко преди кръстовището с бул. С.
полицейски екип от РУ-Пирдоп към ОДМВР.С. спрял за проверка лек автомобил марка
„О.“, модел „В.“, с рег. № *********, управляван от В. Н. К.. Направен бил опит водачът да
бъде тестван за алкохол с алкотест-дрегер, но същият не вкарал достатъчен обем въздух в
устройството за отчитане на резултат. Бил му издаден талон за медицинско изследване, след
което същият дал проба за химически анализ в най-близкото лечебно заведение. Резултатът
от химическото изследване показал наличие на алкохол в кръвта на водача при
концентрация 0.84 g/L (на хиляда), поради което на В.К. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение бл. № *******/***********г. от мл. полицейски инспектор
Ф.К.. Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№*******/***********г., талон за медицинско изследване №******, заповед
№**********/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта лаб.№******/29.07.2021г. на
Военномедицинска Академия; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол на ЦСМП.С.; справка за нарушител/водач на името на В.К.;
гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Ф. Г. К., СТ. Л. В. и Р. Н. ДЖ..
Административнонаказателното производство срещу В. Н. К., ЕГН:********** от
с.М., приключило с издаване на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН
№*******/*********** г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че
същият е съставен за това, че: на **********г., в 00:55 часа в с.Ч., на ул. „М.“, малко преди
кръстовището на бул. „С.“ В. Н. К. управлява лек автомобил „О. В.“, с рег. № *********,
собственост на С.И.Д. от гр.С., като: след получаване протокол за химическо изследване и
определяне на концентрация на алкохол в кръвта с рег. № ************/04.08.2021г. и лаб.
№ ******/29.07.2021г. е установено наличие на алкохол в кръвта, а именно: 0.84 промила.
Като нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. С АУАН е посочено, че
са иззети СУМПС №********** и контролен талон №**********. В АУАН в графата за
„обяснения/възражения“ е записано: „Не съм съгласен със взетата проба, искам да бъде
направена нова“. АУАН съдържа подпис на актосъставителя и двамата свидетели по АУАН.
Липсва обаче подпис на „нарушител“.
Видно от талон за медицинско изследване актосъставителят Ф. Г. К. е издал талон с №
3
******, в който е посочено, че е извършил проверка на лицето В. Н. К. от с.М. с Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARDM-0176, тариран до 11.2021г., като пробата не е отчела резултат
поради „не достатъчен обем въздух“. Талонът съдържа подпис на провереното лице. В
талона е записано, че на изпробваното лице се указва, че трябва да се яви във ФСМП-
Пирдоп до 120 минути от връчване на талона за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. С подписа си В.К. е
удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 01:00 часа на **********г.
Видно от протокола за вземане на проба, същата е взета на **********г. в 02.35 часа
от д-р Н.Д. Според протокола за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта от 29.07.2021г. в изследваната кръвна проба (основна), взета от лицето В.
Н. К., ЕГН: **********, се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0.84 g/L
(на хиляда). В протокола е записано още, че кръвната проба е постъпила за изследване по
служебен път на 27.07.2021г. и се придружава от Талон за изследване № ******. Посочено е,
че кръвната проба е предоставена в 2 (два) броя вакуумни епруветки със сива капачка,
съдържащи стабилизатор и антикоагулант (всяка с обем 4 мл), запечатани със стикери серия
А035772 №******.2 и ******.3. Посочено е, че опаковката и състоянието на предоставените
за изследване проби отговаря на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
водачите на моторни превозни средства. Посочено е, че изследването е извършено
двукратно чрез метода газова хроматография с пламъчно-йонизационен детектор и отчитане
по калибрационна права. Протоколът съдържа подпис на ръководителя на
Химикотоксикологична лаборатория и на две лица, извършили изследването- магистър
химик и главен асистент.
Видно от справката за нарушител/водач на името на В. Н. К., същият е придобил
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ през 2016г., като същото му е отнемано 3
пъти преди процесния случай. Срещу същото лице като водач има издавани множество
влезли в сила НП-та, фишове и заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки /ЗППАМ/.
Пред настоящия съд са разпитани като свидетели за установяване на фактическата
обстановка по случая актосъставителят Ф. Г. К. и свидетелите по АУАН- СТ. Л. В. и Р. Н.
ДЖ..
Свидетелите С.В. и Р.Д. заявяват пред съда, че са свидетели само по съставяне на
АУАН, което се потвърждава и от актосъставителя Ф.К.. Свидетелите В. и Д. са били
запознати с нарушението от колегата си К.. Според свидетеля В., при съставяне на АУАН,
на нарушителя е била предоставена възможност да направи възражения, но няма спомен
дали той е имал такива. Според свидетеля В. лицето е подписало АУАН-а и екземпляр му
бил връчен. Свидетелят В. знае от колегата си К., че лицето е отказало да даде проба на
дрегера, след което му е бил даден лист за медицинско изследване и лицето е дало кръвна
проба за наличие на алкохол в кръвта, която е излязла положителна и заради това е съставен
4
актът. Свидетелят В. е видял лично протокола за химическото изследване, където е отразен
резултатът от пробата.
Свидетелят К. си спомня за процесния случай. Заявява, че били нощна смяна с
колегата му В.Г., на 25-ти срещу 26-ти или 26-ти срещу 27-ми юли и спрели в с.Ч. лек
автомобил марка „О.“, модел „В.“ с регистрация.С.- град за извършване на рутинна
полицейска проверка. Проверили в системата и установили, че автомобилът е
дерегистриран, тъй като е прехвърлен нотариално, но не и в КАТ и за това му бил съставен
АУАН. Полицейският инспектор приканил водача да даде и проба за алкохол, но същият
заявил, че няма доверие в достоверността на техническото средство и желае да даде кръвна
проба в МБАЛ- гр.Пирдоп. Издаден му бил талон за медицинско изследване а вземане на
кръвна проба и водачът се явил в определения срок във ФСМП- гр.Пирдоп, дал кръвна
проба, след което дошла от ВМА експертиза, в която било отразено каква е концентрацията
на алкохол в кръвта, във връзка с който документ бил съставен АУАН. Свидетелят К. първо
заявява, че водачът е отказал да даде проба с техническото средство, тъй като няма вяра в
същото, а иска да даде кръв. След това актосъставителят се коригира и заявява, че лицето
все пак е пробвало да даде проба с техническото средство- опитал се един-два пъти, след
което казал, че няма достатъчно въздух. Свидетелят К. поддържа констатациите, отразени в
АУАН. На свидетеля е предявен самият АУАН, за да каже коя дата е отразил и същият
заявява, че датата е **********г. Свидетелят е категоричен, че автомобилът е бил в
движение, когато са го спрели за проверка. Твърди, че по време на разговора с водача,
усетил аромат на алкохол. Водачът не бил признал, че е употребил алкохол, а заявил само,
че желае да даде кръв. Не го били придружавали до лечебното заведение, а той отишъл сам,
след което им се обадили, че е пристигнал и свидетелят занесъл стикерите, като в тяхно
присъствие била взета проба на лицето и запечатана. Свидетелят К. обяснява защо не е
вписан като свидетел в АУАН В.Г.- колегата му, с когото са били заедно при извършване на
проверката, а именно: защото при съставяне на АУАН-а на 13.08 него го нямало на работа.
Свидетелят не знае дали водачът е искал и дали е била извършвана втора контролна проба
след първата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановения 7-дневен срок за обжалване /във все още действащата до 24.12.2021г.
редакция на чл.59, ал.2 ЗАНН от ДВ бр. 44 от 13.05.2020г./, доколкото НП е връчено на
15.12.2021г., а жалбата е депозирана на 21.12.2021г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник-група при РУ Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните
работи- Заповед № ********** от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат
5
правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено
поради допуснато нарушение на правото на защита на наказаното лице на етапа „съставяне
на АУАН“.
Процедурното нарушение, което съдът визира и което е накърнило правата на
наказаното лице, не е наведено като довод от процесуалния представител на жалбоподателя,
но е служебно констатирано от съда, с оглед правомощията му в
административнонаказателното производство. Касае се за липсата на подпис в АУАН на
двете места в него, където е предвидено да се положи такъв подпис от „нарушител“ - веднъж
за това, че лицето е запознато със съдържанието на акта и втори път - за това, че е получило
препис от акта. В настоящия случай привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, не е положило подпис никъде в АУАН, въпреки че свидетелите твърдят
противното. Полагането на подпис от страна на нарушителя придава доказателствена
стойност на АУАН-а относно това, че същият е бил съставен в негово присъствие (както
изисква чл.40, ал.1 ЗАНН), че е бил запознат със съдържанието му (както изисква чл.43, ал.1
ЗАНН) и че му е връчен препис от него (както изисква чл.43, ал.5 ЗАНН). Жалбоподателят
не навежда твърдение, че не е запознат с акта и че не му е връчен екземпляр, но и не
признава изрично тези факти. Има възражения относно четливостта на АУАН, твърдейки, че
не разчита написаното в него, поради което фактът, че разполага с екземпляр от АУАН,
който е приложил към жалбата, не може да доведе до извод, че същият му е връчен именно
при съставяне на акта и че непременно лицето е запознато със съдържанието. Разпоредбите
на ЗАНН, касаещи административнонаказателната процедура са императивни, поради което
съдът следи за строго формалното им спазване. Това е така, тъй като императивните
правила осигуряват правото на защита още от момента на образуване на
административнонаказателното производство, съчетано с повдигане на обвинение на
лицето, уличено в административно нарушение. В настоящия случай В.К. не е положил
подпис под текста на АУАН, с който да удостовери, че производството е образувано в
негово присъствие, разбрал е обвинението и съответно е имал възможност да направи
възражения пред актосъставителя. В графата за възражения фигурира ръкописен текст, но
не може да се приеме, че той е изписан от нарушителя, предвид че същият не признава това
изрично, а липсва и подпис, който да удостовери, че той е написал възраженията. Не е
удостоверен по надлежен ред и отказ на нарушителя да подпише акта, а именно: с подписа
на един свидетел /както изисква чл.43, ал.2 ЗАНН/. Винаги в практиката на съдилищата,
както и в правната теория, е застъпвано становището, че всяко правило, насочено да
гарантира участие на наказаното лице в процеса по ЗАНН, има особено съществено
значение за законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
6
Административнонаказващия орган също следи за изпълнение на процедурата по
образуване на административнонаказателното производство и повдигане на обвинение, като
при нарушаване на правилата на чл.40-43 ЗАНН е длъжен да го върне веднага на
актосъставителя по аргумент от чл.52, ал.2 ЗАНН – за отстраняване на пропуска. В
настоящия случай и наказващият орган не е констатирал допуснатото при съставяне на акта
процедурно нарушение, а е следвало да го констатира и да върне акта на актосъставителя за
предявяването му на нарушителя срещу подпис или за оформяне по надлежен ред на отказа
на нарушителя да подпише акта. Под предявяване на АУАН не следва да се разбира само и
единствено процедурата по връчване на препис от този документ. Предявяване на АУАН на
първо място означава повдигане на административно обвинение по реда на чл.40 ЗАНН - с
участие на уличеното лице и осигуряване на възможност за възражение, а след
изпълнението на тези правила, се връчва и препис от документа. След като лицето не е
подписало акта, а липсва и отразяване на отказ за подписване, то възниква съмнение, че
обвинението е било предявено по процесуалния ред на ЗАНН, изискващ осигуряване право
на защита на соченото за нарушител лице. Последното не може да се осъществи без
възможност да се възприемат фактите, вменени в нарушение. Лицето, срещу което е
започнало административнонаказателно производство, има правото да научи конкретните
обстоятелства и нарушението, което му се вменява още в началото на производството, и
непредявяването на акта ограничава неговото право на защита. По този начин се ограничава
правото му по чл.44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на
деянието. Без надлежно запознаване със съдържанието на акта жалбоподателят не би могъл
да изложи обосновани възражения. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушаването на правото на дееца да узнае за съдържанието на акта и да
отстоява своята теза е довело до ограничаване неговото право на защита, тъй като не е имал
възможност да го реализира в пълен обем още от началото на образуваното срещу него
административнонаказателно производство. В съдебната практика се възприема, че в случай
на отказ от страна на нарушителя да подпише акта именно полагането на подпис от
свидетел, индивидуализиран с трите си имена и адрес е гаранция, че съставеният акт е
предявен на нарушителя /така напр. Решение №23/22.03.2013г. на Административен съд-
Хасково по КАНД №172/2013г./. В случая такава гаранция липсва, както и признание от
страна на соченото за нарушител лице, удостоверено с негов подпис, че актът му е предявен.
В този смисъл административнонаказателната процедура е опорочена.
В случая констатираното от съда и посочено по-горе нарушение е възможно да е
препятствало соченото за нарушител лице да изиска извършване на повторна- контролна
проба за концентрацията на алкохол в кръвта му, каквото право има лицето съгласно чл.27,
ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това е така, тъй като
7
взетите проби – изследваната и контролната, се съхраняват 3 месеца /съгласно чл.26, ал.4 от
същата наредба/ и е възможно незапознатостта на лицето с АУАН да е станала причина да
не реализира правото си да поиска изследване на контролната проба, а към датата, когато му
е връчено НП - 15.12.2021г., срокът за съхранение на пробите е вече изтекъл.
Останалите, визирани от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
нарушения на процесуалния закон, съдът не намира за такива, като следва накратко да се
обоснове защо. На първо място, несъмнено се установява, че датата на нарушението е
**********г., като единствено ръкописното специфично изписване на цифрата 7 от страна
на актосъставителя, наподобяващо цифрата 3, е накарало жалбоподателя да смята, че в
АУАН е отразена като дата на нарушението 26.03.2021г. Освен това, жалбоподателят е бил
наясно на коя дата му е взета кръвна проба за химичен анализ, тъй като доброволно е дал
такава. На следващо място, не може да се счете за съществено процедурно нарушение
фактът, че в АУАН и НП за място на нарушението е изписано веднъж ул. „М.“, а след това-
бул. „М.“. Объркването е възможно да идва от информацията от GPS-ите, които често дават
подобна разлика, а е възможно да е и техническа грешка, която обаче не води до съществено
засягане правата на лицето, тъй като лесно може да се установи с дали бул. „С.“ образува
кръстовище с ул. „М.“ или с бул. „М.“. Твърдението в жалбата, че контролният орган не е
връчил на соченото за нарушител лице талона за медицинско изследване, не може да се
възприеме за вярно, тъй като от самия талон, приложен по делото, се установява, че с
полагане на свой подпис В.К. е удостоверил, че екземпляр от талона му е бил връчен, а и
лицето се е явило за даване на кръвна проба, от където следва, че е било наясно с правото си
да даде такава. Не представлява порок на АУАН и фактът, че в него не са посочени вид,
модел и номер на техническото средство, с което е направен опит да бъде изпробван
водачът за наличие на алкохол в издишания въздух, доколкото положителна проба
техническото средство не е показало, която да има значение за изводите по делото.
Административното наказване се гради на резултата от химическата проба, поради което не
е била налице необходимост да се утежнява актът с излишна информация, на която не се
основава наказването. Освен това, данните, които се смята, че са били пропуснати в АУАН-
вид, модел и номер на техническо средство, са отразени в талона за медицинското
изследване, който се явява неразделна част от АУАН. Не се наблюдава нарушение относно
ползването на стикерите, с които се придружава талонът за медицинско изследване. В
действителност чл.6, ал.1, изр.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. предвижда, че единият от
стикерите по чл.3, ал.3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за
акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя
на водача. В случая стикер 1 е залепен на талона за изследване, като номерът му съвпада с
номера на талона. Останалите стикери са останали за прилагане към талона, предназначен за
водача, като обаче са били в държане на актосъставителя до момента, в който са му се
обадили от лечебното заведение да отиде на място за вземане на кръвната проба от водача.
Тогава стикери 2 и 3 са били залепени на епруветките, в които са запечатани пробите, както
е отразено в протокола от химическото изследване, а стикери 6 и 7 – на плика, с който са
изпратени пробите. За начина за ползване на стикерите полицейските служители се
8
ръководят от Заповед № 517з-3461/15.07.2021г. на Директора на ОДМВР-.С., която е
служебно известна на съда. Същата заповед вменява присъствието на полицейските
служители при всяко явяване на лице за вземане на кръвна проба, поради което не е
проблем, че стикерите не са били дадени на лицето, на което е издаден талонът, а са
занесени в лечебното заведение от полицейските служители. Този подход според съда е
значително по-добър от такъв, при който стикерите да се връчват на нарушителя заедно с
талона за изследване.
Ето защо според въззивната инстанция сочените от жалбоподателя в жалбата и в хода
по същество на делото нарушения или не са такива или не са съществени, а и нарушението е
доказано, но допуснатите при съставяне и предявяване на АУАН процесуални нарушения на
нормите на чл.40 и чл.43 ЗАНН опорочават административнонаказателното производство
още при започването му и са основание за отмяна на наказателното постановление.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и
съдействие, представен по длеото, е отразено, че заплатеното на адв.М.П. възнаграждение е
в размер на 300 лв. В придружителното писмо, с което РУ-Пирдоп са изпратили преписката
в съда, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл.63д,
ал.2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл.36 ЗА
пък препраща към Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислен по чл.8 от тази наредба минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 300 лв., колкото е уговорен и платен, поради което същият не се
явява прекомерен и следва да бъде присъден изцяло.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.63, ал.3 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****************, издадено от Началник
група при РУ-Пирдоп на 09.09.2021 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2
ЗДвП на В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: с.М., ул. „К.“ №4 е наложена ГЛОБА в размер
1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-.С., БУЛСТАТ: ***********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „**********“ №71, към която се числи РУ-
9
Пирдоп ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: с.М., ул. „К.“ №4 сумата от
300.00 лв. /триста лева/, представляваща сторените от жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд
–.С. област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10