Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
град
Шумен, 30.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на
десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията Б.Бойн адм.д № 357 по описа за 2020г. на АС Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014– 2020г., във връзка с
чл.145 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Е.З.В. с ЕГН **********,***
депозирана лично и чрез пълномощник и процесуален представител адв.С.С.от АК-
Шумен, против Уведомително писмо с изх.№ 02-270-6500/2178 от 02.06.2020г. на
Заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“- гр.София/ДФЗ/.
Жалбоподателят сочи, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради
липса на мотиви представляващи фактическите и правни основания за издаването на
акта, като такива не съдържат и в друг акт. Счита, че неправилно е приложен
материалния закон, поради това, че не са посочени конкретни неспазени базови
изисквания по смисъла на цитираната в акта Методика за намаляване и отказване
на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014– 2020г. Отправено е искане за отмяна на
оспорения акт. Претендира се за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, се явява лично
жалбоподателят и упълномощен процесуален представител, които поддържат жалбата.
Ответната страна– Заместник- изпълнителен
директор на ДФЗ, се представлява от процесуален представител, който оспорва
жалбата. Депозира писмени бележки и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският
административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Е.З.В. е регистрирана с Уникален регистрационен
номер(УРН): 364691 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
За кампания 2018г. на 02.05.2018г., земеделският производител подала Заявление
за подпомагане с Уникален идентификационен номер(УИН): 27/180618/02616 по мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014– 2020г. с направление
"Биологично растениевъдство", като заявила парцели с обща площ 5.04
ха намиращи се в землището на гр.Шумен с код на дейност БРП 3- биологично
растениевъдство в преход и представляващи трайни насаждения от череши и вишни./стр.88
и сл. от делото/. Към заявлението били приложени Таблица за описание на използваните
парцели; Декларации; Договор за контрол и сертификация с „Агенция за биологична
сертификация“ЕООД с предмет дейности по контрол за съответствие на селскостопанска
продукция с нормативни актове в областта на биологичното производство.
На 02.06.2020г. било издадено Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014– 2020 г. за кампания 2018г. с изх.
№ 02-270-6500/2178, с което земеделският производител била уведомена за
оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2018г. площи по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство"
е трета година от поетия от кандидата
ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена "Таблица с изчисление
на финансово подпомагане, се съдържат следните данни: Заявени площи за участие-
5.04 ха(колона 2); Установена площ- 5.04 ха (колона 3); Установена площ след
проверка за базови изисквания за управление – 5.04 ха (колона 8); Санкционирана
площ за неспазени базови изисквания -0 ха(колона 9); Санкция за неспазени изисквания
за управление– 7254,92 лева (колона 16); Общо санкция – 7254,92 лева (колона 23)
и оторизирана сума- 0 лв. (колона 24). В пояснителен текст относно колона 16 е
посочено, че в тази колона се вписва санкция в лева, наложена съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020",
б.„а“ направление "Биологично растениевъдство" б.“Б“ от Методика за
намаляване и отказване на плащания по м.11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019г., издадена от Министъра на
земеделието и храните, на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г.
Неразделна част от оспорения акт са и Таблица– Оторизирани суми (в лева) и
Таблица– Извършени плащания (в лева), видно от които по направление Биологично растениевъдство
исканата сума е 7254,92 лева, оторизираната сума е 0 лева и изплатената сума е
0 лева.
По делото заедно с административната преписка
е представеното Становище от С.Г.- Директор дирекция „Директни плащания“ при
ДФЗ, от което става ясно, че в РА е постъпила информация с писмо
вх.№07-0400/1526+1 от 13.05.2019г. от Дирекция „Растениевъдство и биологично
производство“ към МЗХГ за наложена мярка 5.3 на оператора Е.В. за кампания
2018г. въз основа на получено писмено уведомление от контролиращото лице
„Агенция за биологична сертификация"ЕООД, което представлявало установено нарушение
на разпоредбите на Регламент/ЕО/ 834/2007г. и Регламент/ЕО/№889/2008г., поради
което ѝ била наложена санкция от 100% за неспазване на изисквания за управление
за дейност с код БРП 3.
С оглед на информацията в Становището, в хода на съдебното производство
беше изискана и приета по делото документация във връзка с констатации за
установено несъответствие и наложена мярка от контролиращо оператора лице.
Видно от Доклад от инспекция изх.№015-20 от 25.07.2018г./стр.107/ по отношение
на два парцела насаждения с череши и вишни с площ 2,693 ха и съответно 2,4 ха в
землището на гр.Шумен, било констатирано несъответствие по отношение на
вишневото насаждение, изразяващо се в наличие на остатъчни количества препарат „Азоксистробин“
в листната маса, обект на лабораторно изпитване. Била анализирана причината за
наличието на препарата, който не се използва за третиране на черешеви и вишневи
култури, а за пръскане на пшеница, какъвто парцел е установен като граничен на
насаждението от вишни. Била наложена мярка 5.3 по Приложение №3 от Наредба №1
от 07.02.2013г., с оглед на която вероятно е наложена санкция с процесното
Уведомително писмо, и за която е преписано операторът да предприеме адекватни
действия за намаляване риска от замърсяване на имот № 83510.105.11 с
неразрешени продукти и вещества. Мярката наложена на 25.07.2018г. била отменена
на 06.08.2018г. след отстраняване на несъответствието и представяне на доказателства
в срок по-малък от 30 дни. На 07.08.2018г.
на оператора Е.В. било издадено Решение за сертификация №054-РС-04/07.08.2018г.,
приложено на стр.167 по делото.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна на 30.09.2020г., в изискуемия срок по чл.149 ал.1 от АПК, срещу
индивидуален административен акт, връчен на 21.09.2020г. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган– Заместник изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие", действащ при наличие на материална компетентност.
Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция(РА) и като такъв организира, ръководи
нейната дейност и я представлява. Съгласно чл.20а ал.4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за издаване и подписване на всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово
подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, което е било
осъществено със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., приложена на стр.39 по
делото. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма, но същият е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност –
основание за отмяна по чл. 146 т.2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
Съдът намира, че горецитираното Становище
не съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното
писмо, понеже същото е изготвено след образуване на настоящото съдебно
производство. Данни за наложена мярка на производителя се съдържат в Докладна
записка от Заместник изпълнителен директор, където в табличен вид, освен
множество други производители, е посочена и Е.В. с мярка 5.3, но без други
факти, в които да е конкретизирано в какво се изразява нарушението. Мярката,
която в настоящия казус е и временна, сама по себе си, не представлява
установено нарушение на изискванията за управление посочени в б.“Б“ от раздел V от Методиката.
Поради което, съдът намира, че в настоящия казус, административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изисквания за управление по отношение на всички заявени за подпомагане площи с черешови и вишневи насаждения, като не са посочени и конкретните изисквания, които не са спазени от производителя. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика.
Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014г.
– 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на
земеделието и храните е приложена по делото и е публикувана на електронната
страница на ДФЗ. Заповедта е издадена на основание чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014г. – 2020г. Приложена е и Заповед № РД 09-453/10.05.2019г., с
която е изменена цитираната по-горе Заповед, като в т.1 след думите
"кампания 2017г." се добавя " и кампания 2018г." В
Методиката – раздел V, направление "Биологично растениевъдство" б.“Б“
е посочено, че при неспазване на изискванията за управление, формираната сума
на база общата избираема за подпомагане площ, умножена по ставката за
конкретната дейност се намалява със съответната степен на неспазване, а именно
100% при установени парцели, които не се контролират от контролиращото лице,
което явно не е настоящата хипотеза, и неспазване на изискванията на Регламент
834/2007г. на Съвета от 27.06.2007г. и на Регламент на комисията №889/2008г. от
05.09.2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО)
№ 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола на целия блок на земеделското стопанство.
Видно от Доклада от инспекцията на
контролиращото лице, мярка 5.3 е била наложена на оператора за нарушение на
чл.63 § 1 б.“в“ от последния Регламент, визиращ задължения на оператора, когато
мерките за контрол се прилагат за пръв път, да състави и впоследствие поддържа
„предпазните мерки, които трябва да се вземат за намаляване риска от
замърсяване с неразрешени продукти или вещества“. Тази материално-правна разпоредба не е конкретизирана
в нито един документ по делото и се установява едва от съда в настоящото
решение. Освен това наложената мярка, както беше посочено по-горе е временна съгласно
Приложение №3 от Наредба № 1 от 7
февруари 2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането и представлява „Временно ограничаване (частично или пълно) на
документа (сертификата) по чл.29 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и
налагане на забрана за предлагане на съответната партида на пазара като
биологична и премахване на термините, указващи биологичен метод на производство
в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, при установена
нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното
производство съгласно чл. 30 параграф 1 първа алинея от Регламент(ЕО) №834/2007
до отстраняване на несъответствието.“ Горното обстоятелство не е било съобразено
при административната проверка от издателя на оспорения акт.
В Наредба №4 от 24.02.2015 г. са
регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по
мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които
плащанията се отказват или намаляват, изчерпателно посочени в акта. Съгласно
чл.13, когато
при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите
изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите, обсъдена по-горе в решението. Поради което, административният орган е
следвало да конкретизира кои точно изисквания по управление за направлението по
мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна
нормативна обосновка.
Наличието на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо
съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства
упражняването на съдебен контрол и представлява съществено процесуално
нарушение по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което е самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК, като незаконосъобразен.
Съдът съобрази практиката на ВАС, а именно Решение № 13229 от 26.10.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 68/2020 г., V о., постановено по сходен казус по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони
(ПРСР) 2014- 2020г.
Тъй като предметното естество на оспорения
пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши
сама делото по същество, следва делото се изпрати като преписка на ответника за
решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направената
заявка за плащане, в сроковете по чл.57 ал.1 от АПК. При новото произнасяне
ответника следва да изложи мотиви относно представените доказателства от
контролиращото лице за наложена мярка, отмяната й след изпълнение на
предписанията в рамките на 30 дни, издаването на Решение за сертификация за
2018г. на оператора и за наличие на предпоставките по чл.14 от Наредбата и
раздел V от Методиката.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, като е
представил списък по чл.80 от ГПК. Предвид изхода на спора, администрацията ДФ
„Земеделие“, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, на основание
чл.143 ал.1 от АПК, разноски в размер на 50 лева- държавна такса и 693,00лв.
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от приложен Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 29.09.2020г. Доколкото възнаграждението е
изчислено съобразно минимума по чл.8 ал.1 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира направеното
възражение от ответната страна за неговата прекомерност за неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо с изх.№ 02-270-6500/2178 от
02.06.2020г. на Заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“-
гр.София, с което по подадено Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер(УИН): 27/180618/02616 и Приложение за кандидатстване по
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014– 2020г. с направление
"Биологично растениевъдство", за кампания 2018г. на Е.З.В. с ЕГН **********
е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.
ИЗПРАЩА
преписката на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София, за ново произнасяне по подаденото от Е.З.В. с
ЕГН ********** Заявление за подпомагане с УИН: 27/180618/02616 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014–
2020г. с направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2018г.,
при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати в полза на Е.З.В.
с ЕГН **********,***.00лв./седемстотин четиридесет и три/ лева, представляваща направени
деловодни разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: