Решение по дело №258/2010 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 381                                                     20.08.2010г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и трети юни                                                      две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

наказателно административен характер дело № 258 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпило в съда постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 01.03.2010г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, с налагане на административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ при условията на продължавано престъпление, за периода от 09.05.2009г. до 07.07.2009г., в КК Слънчев бряг, до механа „Балона” в посока хотел „Свежест” и в гр.Несебър, по ул.”Хан Крум”, до магазин „Денил” в посока в.с.„Елените”, упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията – престъпление по чл.324, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, обвиняемият Ч. не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

За Районна прокуратура – гр.Несебър, редовно уведомени, представител не се явява. Не сочат нови доказателства.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обв.Ч.М.Ч. *** управлявал процесния л.а.марка «Мерцедес», с ДК№ А 1013 АТ, собственост на починалият му баща. На процесната дата 07.07.2009г., обв.Ч. ***-стара част шотландските туристи Роджърл и Маргарет Суонки, за да ги закара до в.с.»Елените». В показанията си свидетелите Суонки са посочили, че са пристигнали в РБългария на 30.06.2009г. и са се настанили в х-л «Роял Парк», стая №412 във в.с.»Елените». На 07.07.2009г. през деня, сем.Суонки били на разходка в стария гр.Несебър. Около 14.30ч. те приключили с разходката и решили да се приберат до в.с.»Елените» с такси. На автобусното обръщало в стария град видели таксиметров шофьор, който стоял до автомобила си. Последния ги заговорил на развален английски и им предложил да ги закара до в.с.»Елените» за сумата от 30 лева. Сем.Суонки се съгласили, платили предварително и се качили в автомобила, който бил марка «Мерцедес», жълт на цвят, с ДК№ А 1013 АТ. Преди да тръгнат от гр.Несебър в посока в.с.»Елените», шофьорът на автомобила свалил от покрива на същия подвижна табела с надпис «такси» и я сложил между предните две седалки, след което я покрил. В новия гр.Несебър, пред магазин «Денил», водачът на автомобила бил спрян за проверка от полицейски служители. След приключването на проверката свидетелите Роджър и Маргарет Суонси, заедно с водача на автомобила били отведени до РУП – Несебър за снемане на показания. В заключение, в показанията си те са заявили, че за първи път посещават РБългария и преди процесната дата /07.07.2009г./ не са виждали или познавали таксиметровия шофьор.

В показанията си свид.Марин Видер Михайлов – мл.автоконтрольор в КАТ при РУП – Несебър е заявил, че на 07.07.2009г. бил на смяна за времето от 07.30ч. до 19.30ч. заедно с колегата си свид.Светослав Димитров. Около 14.00ч. свидетелите Михайлов и Димитров работели в новия гр.Несебър, на ул.»Хан Крум» и извършвали проверки на водачите на МПС. Около 14.30ч. свид.Димитров спрял за проверка пред магазин «Денил», л.а.марка «Мерцедес», с ДК№ А 1013 АТ, жълт на цвят. При проверката се установило, че автомобила се управлява от лицето Ч.М.Ч. ***, ЕГН **********, който се установило, че извършва таксиметров превоз на пътници, без да притежава необходимото за това разрешително за извършване на такива услуги. В автомобила освен водача Ч. пътували още няколко пътника – сем.Суонси. Свидетелите Михайлов и Димитров разговаряли с тях и от разговора станало ясно, че последните са заплатили на водача сумата от 30лв., за да ги закара до в.с.»Елените». Разговорът се водел на английски език, който свид.Михайлов е посочил, че владее. Свидетелите Роджър и Маргарет Суонси споделили на Михайлов, че са помислили автомобила за такси и за това са се възползвали от услугите на водача. Според свидетелите Димитров и Михайлов, автомобилът нямал поставена табела «такси», както и други обозначителни знаци.

Обвиняемият Ч.Ч. отрекъл, че извършва незаконни търговски услуги и заявил пред свидетелите Димитров и Михайлов, че туристите са му приятели. Тези твърдения категорично се опровергават от показанията на сем.Суонси, дадени по досъдебното проиводство. На зададеният им въпрос от Михайлов и Димитров дали познават водача на автомобила, свидетелите Суонси не отговорили.

За изясняването на случая, свидетелите Димитров и Михайлов разпоредили всички лица да отидат до РУП – Несебър, като свид.Димитров се качил в автомобила на обв.Ч.. Качвайки се в автомобила на обвиняемият, свид.Димитров видял табелата «такси», която била поставена между двете предни седалки. Според свид.Михайлов, обв.Ч. и в други случаи е бил засичан да извършва незаконни таксиметрови услуги. В тази връзка свид.Михайлов сочи, че му е съставил АУАН от 09.05.2009год. Тогава в автомобила пътували руски туристи и при спирането му за проверка, от него излязла руска туристка, която заявила на свид.Михайлов, че му е колежка и дала сумата от 100 лева на Ч., за да ги закара до Летище – Бургас, като мислела, че управлявания от Ч. автомобил е такси.

В хода на разследването по делото са изискани и приложени АУАН №2185 от 09.05.2009г., АУАН № 3752 от 07.07.2009г., НП № 2185 от 14.05.2009г. и НП № 3752 от 13.07.2009г., издадени от Началника на РУП – Несебър. Писмо – отговор от ОД на МВР – Бургас, сектор «ПП», относно собствеността върху процесния лек автомобил. Видно от писмото, автомобилът е собственост на лицето Матьо Ч. ***, починал по данни на наследниците му на 01.07.2008год. От Община – Несебър са изискани и представени Разрешения за извършване на таксиметров на пътници под № 191 от 25.04.2006г. на ЕТ «Матьо Ч. ***, Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от М-во на транспорта, ИА «Автомобилна администрация», Удостоверение за годност на таксиметров автомобил с ДК№ А 1013 АТ, марка «Мерцедес 300Д», Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, Удостоверение за психическа годност, свидетелство за регистрация на л.а.марка «Мерцедес 300Д», с ДК№ А 10 13 АТ, всички на името на Матьо Ч.Ч., Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 158/20.04.2005год. и Наредба №34/06.12.1999год. за превоз на пътници на Министъра на транспорта.

При извършването на огледа на процесния автомобил /л.5-6 вкл. по ДП/ е била иззета 1бр. метална табела с надпис «такси», веществено доказателство по настоящото досъдебно производство, за което свид.Димитров сочи, че я е видял поставена между предните две седалки на управлявания от обв.Ч. автомобил на процесната дата – 07.07.2009г. От таксиметровата табела са намерени, фиксирани и иззети годни даклоскопни следи. По делото е назначена дактилоскопна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по същата, намерените върху табелата дактилоскопни следи са оставени от обвиняемия Ч. /л.30-32 вкл. по ДП/.

Изложеното се подкрепя изцяло от материалите по досъдебно производство № 14-901/2009г. по описа на РУП-гр.Несебър, приети като доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното от обвиняемият Ч. деяние осъществява признаците на престъплението по чл.324, ал.1 от НК. В инкриминирания период от 09.05.2009г. до 07.07.2009г. , същият е упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият Ч. е осъждан за престъпление от общ характер, но към датата на извършване на престъплението е бил реалибитиран. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода до една година лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.

Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия Ч. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.

При определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на обвиняемия Ч., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на вината. От друга страна, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца, а именно предходното му осъждане. Действително изтърпяването или погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидира наказателната отговорност на дееца за извършеното престъпление. Лицето, което е реабилитирано, се третира по-нататък, като неосъждано. Поради това в настоящият случай са налице и предпоставките за освобождаване на обвиняемия Ч. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С това обаче не се заличава самият факт на осъждането. При това реабилитацията е израз и на една нова положителна обществена оценка за дееца и неговото поведение след осъждането. Очевидно в настоящият случай обвиняемият не се е поправил и предишното му осъждане не е дало положителен резултат върху неговото поведение. Ето защо, съдът счита, че наказателната отговорност на обвиняемия Ч. следва да се реализира, като му се наложи административно наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

Съдът счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

С оглед на този резултат, съдът счита, че са налице основанията на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно които в тежест на обвиняемия Ч. следва да се възложат направените по делото разноски в хода на досъдебното производство общо в размер на 60 лева.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, следва да се отнеме в полза на Държавата вещественото доказателство по делото – един брой метална табела с надпис «такси», която след влизане на решението в сила да бъде унищожена.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а от НК, Несебърски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от 09.05.2009г. до 07.07.2009г., в КК Слънчев бряг, до механа „Балона” в посока хотел „Свежест” и в гр.Несебър, по ул.”Хан Крум”, до магазин „Денил” в посока в.с.„Елените”, упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията – престъпление по чл.324, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и НАЛАГА на същия административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОТНЕМА в полза на държавата, вещественото доказателство по делото – един брой метална табела с надпис «такси», която след влизане на решението в сила да бъде унищожена.

ОСЪЖДА Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата общо в размер на 60 лева /шестдесет лева/, представляващи направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 381                                                     20.08.2010г.                                      гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и трети юни                                                      две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

наказателно административен характер дело № 258 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпило в съда постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 01.03.2010г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, с налагане на административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ при условията на продължавано престъпление, за периода от 09.05.2009г. до 07.07.2009г., в КК Слънчев бряг, до механа „Балона” в посока хотел „Свежест” и в гр.Несебър, по ул.”Хан Крум”, до магазин „Денил” в посока в.с.„Елените”, упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията – престъпление по чл.324, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, обвиняемият Ч. не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

За Районна прокуратура – гр.Несебър, редовно уведомени, представител не се явява. Не сочат нови доказателства.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обв.Ч.М.Ч. *** управлявал процесния л.а.марка «Мерцедес», с ДК№ А 1013 АТ, собственост на починалият му баща. На процесната дата 07.07.2009г., обв.Ч. ***-стара част шотландските туристи Роджърл и Маргарет Суонки, за да ги закара до в.с.»Елените». В показанията си свидетелите Суонки са посочили, че са пристигнали в РБългария на 30.06.2009г. и са се настанили в х-л «Роял Парк», стая №412 във в.с.»Елените». На 07.07.2009г. през деня, сем.Суонки били на разходка в стария гр.Несебър. Около 14.30ч. те приключили с разходката и решили да се приберат до в.с.»Елените» с такси. На автобусното обръщало в стария град видели таксиметров шофьор, който стоял до автомобила си. Последния ги заговорил на развален английски и им предложил да ги закара до в.с.»Елените» за сумата от 30 лева. Сем.Суонки се съгласили, платили предварително и се качили в автомобила, който бил марка «Мерцедес», жълт на цвят, с ДК№ А 1013 АТ. Преди да тръгнат от гр.Несебър в посока в.с.»Елените», шофьорът на автомобила свалил от покрива на същия подвижна табела с надпис «такси» и я сложил между предните две седалки, след което я покрил. В новия гр.Несебър, пред магазин «Денил», водачът на автомобила бил спрян за проверка от полицейски служители. След приключването на проверката свидетелите Роджър и Маргарет Суонси, заедно с водача на автомобила били отведени до РУП – Несебър за снемане на показания. В заключение, в показанията си те са заявили, че за първи път посещават РБългария и преди процесната дата /07.07.2009г./ не са виждали или познавали таксиметровия шофьор.

В показанията си свид.Марин Видер Михайлов – мл.автоконтрольор в КАТ при РУП – Несебър е заявил, че на 07.07.2009г. бил на смяна за времето от 07.30ч. до 19.30ч. заедно с колегата си свид.Светослав Димитров. Около 14.00ч. свидетелите Михайлов и Димитров работели в новия гр.Несебър, на ул.»Хан Крум» и извършвали проверки на водачите на МПС. Около 14.30ч. свид.Димитров спрял за проверка пред магазин «Денил», л.а.марка «Мерцедес», с ДК№ А 1013 АТ, жълт на цвят. При проверката се установило, че автомобила се управлява от лицето Ч.М.Ч. ***, ЕГН **********, който се установило, че извършва таксиметров превоз на пътници, без да притежава необходимото за това разрешително за извършване на такива услуги. В автомобила освен водача Ч. пътували още няколко пътника – сем.Суонси. Свидетелите Михайлов и Димитров разговаряли с тях и от разговора станало ясно, че последните са заплатили на водача сумата от 30лв., за да ги закара до в.с.»Елените». Разговорът се водел на английски език, който свид.Михайлов е посочил, че владее. Свидетелите Роджър и Маргарет Суонси споделили на Михайлов, че са помислили автомобила за такси и за това са се възползвали от услугите на водача. Според свидетелите Димитров и Михайлов, автомобилът нямал поставена табела «такси», както и други обозначителни знаци.

Обвиняемият Ч.Ч. отрекъл, че извършва незаконни търговски услуги и заявил пред свидетелите Димитров и Михайлов, че туристите са му приятели. Тези твърдения категорично се опровергават от показанията на сем.Суонси, дадени по досъдебното проиводство. На зададеният им въпрос от Михайлов и Димитров дали познават водача на автомобила, свидетелите Суонси не отговорили.

За изясняването на случая, свидетелите Димитров и Михайлов разпоредили всички лица да отидат до РУП – Несебър, като свид.Димитров се качил в автомобила на обв.Ч.. Качвайки се в автомобила на обвиняемият, свид.Димитров видял табелата «такси», която била поставена между двете предни седалки. Според свид.Михайлов, обв.Ч. и в други случаи е бил засичан да извършва незаконни таксиметрови услуги. В тази връзка свид.Михайлов сочи, че му е съставил АУАН от 09.05.2009год. Тогава в автомобила пътували руски туристи и при спирането му за проверка, от него излязла руска туристка, която заявила на свид.Михайлов, че му е колежка и дала сумата от 100 лева на Ч., за да ги закара до Летище – Бургас, като мислела, че управлявания от Ч. автомобил е такси.

В хода на разследването по делото са изискани и приложени АУАН №2185 от 09.05.2009г., АУАН № 3752 от 07.07.2009г., НП № 2185 от 14.05.2009г. и НП № 3752 от 13.07.2009г., издадени от Началника на РУП – Несебър. Писмо – отговор от ОД на МВР – Бургас, сектор «ПП», относно собствеността върху процесния лек автомобил. Видно от писмото, автомобилът е собственост на лицето Матьо Ч. ***, починал по данни на наследниците му на 01.07.2008год. От Община – Несебър са изискани и представени Разрешения за извършване на таксиметров на пътници под № 191 от 25.04.2006г. на ЕТ «Матьо Ч. ***, Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от М-во на транспорта, ИА «Автомобилна администрация», Удостоверение за годност на таксиметров автомобил с ДК№ А 1013 АТ, марка «Мерцедес 300Д», Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, Удостоверение за психическа годност, свидетелство за регистрация на л.а.марка «Мерцедес 300Д», с ДК№ А 10 13 АТ, всички на името на Матьо Ч.Ч., Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 158/20.04.2005год. и Наредба №34/06.12.1999год. за превоз на пътници на Министъра на транспорта.

При извършването на огледа на процесния автомобил /л.5-6 вкл. по ДП/ е била иззета 1бр. метална табела с надпис «такси», веществено доказателство по настоящото досъдебно производство, за което свид.Димитров сочи, че я е видял поставена между предните две седалки на управлявания от обв.Ч. автомобил на процесната дата – 07.07.2009г. От таксиметровата табела са намерени, фиксирани и иззети годни даклоскопни следи. По делото е назначена дактилоскопна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по същата, намерените върху табелата дактилоскопни следи са оставени от обвиняемия Ч. /л.30-32 вкл. по ДП/.

Изложеното се подкрепя изцяло от материалите по досъдебно производство № 14-901/2009г. по описа на РУП-гр.Несебър, приети като доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното от обвиняемият Ч. деяние осъществява признаците на престъплението по чл.324, ал.1 от НК. В инкриминирания период от 09.05.2009г. до 07.07.2009г. , същият е упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият Ч. е осъждан за престъпление от общ характер, но към датата на извършване на престъплението е бил реалибитиран. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода до една година лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.

Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия Ч. от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.

При определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на обвиняемия Ч., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на вината. От друга страна, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца, а именно предходното му осъждане. Действително изтърпяването или погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидира наказателната отговорност на дееца за извършеното престъпление. Лицето, което е реабилитирано, се третира по-нататък, като неосъждано. Поради това в настоящият случай са налице и предпоставките за освобождаване на обвиняемия Ч. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С това обаче не се заличава самият факт на осъждането. При това реабилитацията е израз и на една нова положителна обществена оценка за дееца и неговото поведение след осъждането. Очевидно в настоящият случай обвиняемият не се е поправил и предишното му осъждане не е дало положителен резултат върху неговото поведение. Ето защо, съдът счита, че наказателната отговорност на обвиняемия Ч. следва да се реализира, като му се наложи административно наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

Съдът счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

С оглед на този резултат, съдът счита, че са налице основанията на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно които в тежест на обвиняемия Ч. следва да се възложат направените по делото разноски в хода на досъдебното производство общо в размер на 60 лева.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, следва да се отнеме в полза на Държавата вещественото доказателство по делото – един брой метална табела с надпис «такси», която след влизане на решението в сила да бъде унищожена.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а от НК, Несебърски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от 09.05.2009г. до 07.07.2009г., в КК Слънчев бряг, до механа „Балона” в посока хотел „Свежест” и в гр.Несебър, по ул.”Хан Крум”, до магазин „Денил” в посока в.с.„Елените”, упражнявал професия – извършвал таксиметрови услуги с МПС – лек автомобил „Мерцедес 300Д” с рег.№ А 1013 АТ, без да има съответната правоспособност в съответствие с Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията – престъпление по чл.324, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и НАЛАГА на същия административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОТНЕМА в полза на държавата, вещественото доказателство по делото – един брой метална табела с надпис «такси», която след влизане на решението в сила да бъде унищожена.

ОСЪЖДА Ч.М.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата общо в размер на 60 лева /шестдесет лева/, представляващи направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: