Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 26.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА П.
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 1417 по
описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С Решение № 19769 от
30.11.2016 г. по гр. дело № 65810/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****срещу К.М.Л.,
ЕГН **********, К.Т.Л., ЕГН **********, С.Т.Л., ЕГН ********** и А.Т.Л.,
ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД разделно следните суми: главница - 1
330,81 лв., 66,54 лв., 66,54 лв. и 66,54
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2014 г., както и сумите от 222,95 лв., 11,25 лв., 11,25
лв. и 11,25 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 30.06.2012 г. до
02.04.2015 г.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, с
която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е останал въззивникът-ищец “Т.С.”
ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност, неоснователност и незаконосъобразност на същото, както и с твърдение,
че ответниците са потребители на топлоенергия.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор
от въззиваемите-ответници К.М.Л. и
К.Т.Л. с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна по изложените в него съображения, и се иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и постановено в съответствие с
материалния закон.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част,
а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702
от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното първоинстанционно решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като решаващият
въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано следното:
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост
на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в исковата
молба по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и §1, т. 42 от ДР ЗЕ (действаща до 17.07.2012 г.) и т. 2а от ДР ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползватели или
собственици на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно
по изричното разпореждане на закона, по договора за доставка на топлинна
енергия за конкретен имот, потребител на топлинна енергия е неговият собственик
или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
За да постанови решението си
първоинстанционният съд e взел предвид представеното заявление за откриване на партида от А.М.през 2009 г., който е син
на починал през 1999 г. титуляр, с което се сочи, че жилището ще се ползва само
от него, а не от всички ответници по делото. Настоящият въззивен състав споделя
извода на СРС, че между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор, като
без значение е начинът, по който е сключен същият – чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че
отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе
на естеството на източника на задължението – договор. Собственикът на отоплен
имот или ползвател, на когото е прехвърлена партидата по правило е страна в
правоотношението. В този смисъл:
Решение № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV ГО по гр.д. № 1557/2011 г., както и Решение № 1001 от 29.01.2016 г. по гр.д.
№ 7244/2015г. на СГС.
Първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните по делото доказателства, като не установява ответниците да са
потребители на топлинна енергия на процесния имот през исковия период.
Въззивният съд намира, че прехвърлянето на партидата на А.М., който не е
ответник, се е реализирало със съгласието на ищцовото дружество, което от своя
страна основава претенцията си единствено на подаденото заявление за
прехвърляне на партида.
Налага се
изводът, че установителните искове за дължимост на цената на доставена топлинна
енергия не са доказани по основание, тъй като не се е осъществила първата
материалноправна предпоставка за това и не е доказано качеството на
въззиваемите на потребители на топлоенергия, поради което правилно са били
отхвърлени от районния съд.
Доколкото
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са акцесорни спрямо
главните искове, които ще бъдат приети за неоснователни, неоснователни се
явяват и исковете за установяване дължимост на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главното задължение.
Въззивният
съд намира за неоснователни оплакванията на въззивникът-ищец за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, т.к. по делото не са
ангажирани безспорни доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест,
ответниците да са потребители на топлинна енергия и са пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят за задълженията за топлоенергия, отдадена в имота
през процесния период.
В упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
При този изход на
спора право на разноски пред настоящата инстанция не се следват на въззивника,
а такива от въззиваемите не са поискани.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19769 от
30.11.2016 г. по гр. дело № 65810/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.